Posts Tagged ‘постоянство’

Колко е важно да бъдеш сериозен

„Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3)

„Разсейването води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока“

И най-правилната посока, и най-жизнено важното решение могат да се провалят ако допуснем разсейване. Тъй като има толкова много неща, които могат да бъдат направени и толкова много, които би трябвало да бъдат свършени, винаги ще се появяват възможности, които да те отклоняват в друга посока, отвличайки те от задачата, която вършиш в момента.

В повечето от случаите тези отклонения не предизвикват забележими последици – някаква дребна работа или съвсем малко време. Какво става ако първоначалното решение е било от изключителна важност и много спешно? Разсейването, дори кратко, води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока – такава, каквато не можеш да предвидиш. Тези отклонения могат, в най-добрия случай, да те карат да съжаляваш, да ти причинят неудобство, но могат и да ти струват скъпо като пропуснати възможности или неизпълнени отговорности.

На по-късен етап от живота много хора намират себе си далеч от мястото, където са възнамерявали да бъдат и са много учудени защо е така. Кое решение е променило тяхното местопредназначение? Понякога това е случайно запознанство, прерастнало в нежелателно приятелство, развило се в съмнителни взаимоотношения, водещи, в крайна сметка, до зле обмислен и безперспективен брак. Или е било любопитство, което е станало увлечение, а скоро след това обсебваща опитност, превърнала се в навик или пристрастяване, от което не можеш да се освободиш. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо“ (1 Коринтяни 6:12). Това е важно правило за благоразумен живот.

Бъди сериозен отностно християнската вяра. В живота няма по-важно решение от това да следваме Бога всеки ден. Библията дава практически съвет как да се прави това – наистина сериозно. „Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3). Дръж се здраво за вярата, която ще държи здраво душата ти в труден ден.

Сериозно е дума, която не се използва често, а често не се разбира правилно. Да бъдеш сериозен означава да живееш живот, в който видим приоритет има това да си истински Христов последовател и да си готов да служиш. Християнският живот не означава приятна разходка в слънчев следобед. Да живееш сериозно означава да живееш с ясна цел и ясни приоритети.

Бъди сериозен в това да живееш за Исус. „Според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега, ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение, било чрез живот или чрез смърт“ (Филипяни 1:20). Живей така, че другите да виждат Неговото величие в теб.

Бъди сериозен относно молитвата. „Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли усърдно“ (Яков 5:17). Ефективната, гореща молитва променя твоя живот и живота на другите. Моли се сериозно, с очакване.

Бъди сериозен относно духовните дарби. „Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път (пътят на любовта)“ (1 Коринтяни 12:31). Духовните дарби трябва да се използват в ползотворна служба за другите – служи добре за слава на Бога и за благословение на другите.

Бъди сериозен относно вечността. „Като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище“(2 Коринтяни 5:2). Небесата са сигурна реалност и вечността е безусловна. Не допускай земният живот да те погълне. Нека перспективата ти е небето.

Молитвата ми за теб днес е: бъди усърден относно всички аспекти на духовния живот.

снимка: Интернет

Маратонци

„…нека тичаме с упорито постоянство по трудния път на надбягването, който е пред нас“ (Евреи 12:1)

„Животът с вяра изисква усилията и издържливостта на маратонеца, а не ентусиазма на спринтьора“

Еми, нашата снаха, майка на четири деца и ненаситен бегач през последните няколко години, реши, че иска да бяга в маратон. През последните месеци тя успешно завърши два маратона в Сан Антонио и Хюстън. Това се равнява на 42 километра упорита решителност, издържливост и умопомрачително физическо и емоционално напрежение. Не мога да си представя тренировъчния режим, психическата сила и физическата издържливост, които се изискват. Спокойно може да се каже, че не всеки може да има такива физически постижения.

Тя сигурно е била отегчена от дисциплината, която тренировките изискват, също като другите сериозни бегачи. През часовете на безмилостни тренировки тя трябваше да се справя с мускулна треска, травми и преумора. Пожертва ценни часове, които можеше да употреби по друг начин в нейното заето домакинство и пари за подходящо облекло и оборудване. Имаше някои неща, от които трябваше да се откаже, за да постигне една по-голяма цел.

Докато изминава тези 42 километра всеки маратонец се изправя пред възможността да се провали, бори се със собствените си ограничения, докато по-бързите с повече сила и опит го задминават. Има моменти, в които други се отказват и повдигат съмнения и в неговата способност да финишира. До момента, в който вижда крайната линия и са необходими само още няколко крачки сила, той е уморен до мозъка на костите си. Успехът на маратонеца не се постига лесно и без жертви. Истински успех в нещата, които изискват усилие не се постига лесно. Трябва да даваш най-доброто от себе си, докато преминеш финалната линия.

Завършването на състезанието изисква строги тренировки, трайна решителност, физическа издържливост, умствена твърдост, постоянство и поглъщаща цел, която те вдъхновява и ти дава сили, за да дадеш най-доброто от себе си. Думите на апостол Павел ми напомнят: „Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, която ще ни бъде дадена“ (Римляни 8:18).

Бих казал, че всеки последовател на Исус е участик в един много по-важен маратон с последствия за вечността. Животът с вяра изисква усилията и издържливостта на маратонеца, а не ентусиазма на спринтьора. Осмеляваме ли се да очакваме, че минимални усилия и малки жертви ще бъдат достатъчни. Има знаци, които отбелязват напредъка ни по пътя, но нашето пътуване се измерва в дни, месеци и години, а не в километри. И не бива да спираме преди да стигнем финалната линия.

Преминавайки през най-удивителните истории на вяра и постоянство (Евреи 11), авторът на Евреи ни казва: „Заобиколени сме от тези многобройни свидетели, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи и греха, който толкова лесно ни оплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас. Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена… Така че, не се изморявайте и не се отказвайте“ (Евреи 12:1-4).

Искам да ти напомня още нещо полезно: „Нима не знаете, че всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че вие да я спечелите! Всеки участник в едно състезание упражнява самоконтрол във всичко, за да бъде увенчан с тленен лавров венец, а ние се състезаваме, за да спечелим венец, който трае вечно“ (1 Коринтяни 9:24-27, прочети Деяния 14:22).

Тичай така че да спечелиш, финалът се вижда. Дано и ти бъдеш уверен като Павел, в момента в който се беше изправил пред прибилижаващата си смърт: „…финиширах в състезанието, опазих вярата. Сега ме очаква венецът на победител, награда за праведния живот“ (2 Тимотей 4:6-8).

Молитвата ми за теб днес е: никога не губи надежда и не се отказвай, преди да чуеш Бог да ти казва: „Добре свършена работа!“

снимка: Michael Dawes

Вътрешна сила

„Който владее духа си, е по-добър от завоевател на град“. (Притчи 16:32)

„Липсата на самоконтрол те прави по-слаб и ти пречи да станеш човека, който можеш да бъдеш“.

Какъвто и успех да постигнеш накрая в живота си, той се основава на някакъв по-ранен етап, в който си платил цената за изграждане на вътрешна сила. Вътрешната сила не е нещо, което просто придобиваш по пътя. Тази черта на характера е резултат от онези целенасочени моменти, в които си избирал да направиш правилното нещо, въпреки че никой е нямало да разбере ако не го направиш, но ти си щял да осъзнаваш компромиса с някаква част от своята лична почтеност. Това колко далече ще стигнеш в живота, се влияе директно от вътрешната сила на характера, която поддържа твоя успех. Ние се изненадваме, когато човек с голям успех в бизнеса, политиката, спорта, шоу бизнеса, брака или служението, предаде общественото доверие. Провалът им е публичен, но причината е съвсем лична – изборите, които те са направили. Питаме как е възможно това да им се случи, като че ли необикновените им постижения са в състояние да предотвратят такова падение. А всъщност някъде по пътя те не са успяли да кажат „не“ на самите себе си за нещо, което са пожелали, а не е трябвало да допускат.

Вътрешната ти сила не се доказва от велики постижения. Тежестта на самия успех е в състояние да повали и най-силните мъже и жени, ако им липсва характер и почтеност, които да подкрепят вътрешния им живот. Рано или късно видимата част от живота ти показва вътрешната ти сила или липсата на такава. Всяко унизително падение започва преди този момент на публичност, когато в лични моменти и ситуации глупаво си позволяваш малки изключения (привидно безобидни) и заслужени привилегии, които те правят по-слаб и ти пречат да станеш човека, който можеш да бъдеш.

Павел написа: „Само нека свободата ви не бъде повод да угаждате на грешната си природа – вместо това с любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Прочети за трагичните резултати на тези малки избори (стихове 19-21). Библията мъдро съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). За да го правиш успешно, ще имаш нужда от Божията помощ.

Ето една молитва, с която е добре да се молиш от време на време, нещо като проверка на вътрешния ти живот: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;  и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път“ (Псалм 139:23-24). Платон е написал: „Първата и най-голяма победа е да победиш себе си“. Там започва вътрешната сила. Соломон е казал: „Който владее духа си е по-добър от завоевател на град“ (Притчи 16:32). Колкото и трудно да изглежда понякога, Бог ни уверява в това, че ще успеем в стремежа си към изграждане на вътрешна сила. „Ние сме повече от победители чрез Христос, който ни обича“ (Римляни 8:37). Това е обещанието, което Бог ти е дал за всеки аспект от всекидневния ти личен живот.

Молитвата ми за теб днес е: научи се да казваш „не“ и разбери, че това е най-доброто, което можеш да направиш, дори когато „да“ изглежда по-примамливо.

снимка: Интернет