Posts Tagged ‘почивка’

Мир и тишина

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4)

„Най-добре можеш да познаеш Бог в тишината и спокойствието на твоята душа“

Мир и тишинаТишина и спокойствие…

Никога не изглежда да са достатъчни. Светът около теб се е превърнал във водовъртеж от активност, заетост и шум, всичко това е разконцентриращо и изтощаващо. Ние чуваме много, но слушаме малко. Във вече шумния и ангажиран живот се обграждаме с още шум – радио, телевизия, лаптопи, таблети, смартфони и социални медии се опитват да примамят вниманието ни и да завладеят времето ни. Всяко едно от тях решително намалява капацитета да слушаме истински. Харесвам вече поостарялото определение за този тип активност – „кипи безмислен труд“. Да запълниш тишината се превръща в неадекватен заместител на това да почувстваш тишината.

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4). Съветът на Павел към Тимотей беше логичен и е приложим днес: „Да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“ (1 Тимотей 2:1, 2). Активността невинаги е синоним на продуктивност. Не ги бъркайте. Съветът, който Бог ни дава е прост: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:1-11).

В един бурен период от живота си, Илия беше изпаднал в отчаяние (3 Царе 19:1-12). Бог го срещна като силен вятър, след това като земетресение, после като огън – бедствени и плашещи обстоятелства, „но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас (и там е Господ)“. Можеш лесно да бъдеш съкрушен, ако сърцето ти не слуша Неговия тих и тънък глас вътре в теб. „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава“ (Исая 26:3).

Понякога е нужно в живота ти да има умствен, физически и духовен интервал. Марк разказва спомените на Петър за един период на служение, в който Исус вика учениците си настрана: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат“ (Марк 6:30, 31).

Една поема, която по-късно става методистки химн, ни окуражава: „Имай време да се освещаваш, светът те връхлита. Прекарвай много време в тайно, само с Исус. Като гледаш към Него, ще бъдеш като Него. В твоето поведение приятелите ти ще виждат Неговото подобие“ (Уилиям Дан Лонгстаф, 1822-1894).

Мирът и тишината трябва да започнат първо в теб, преди да ги откриеш около теб. Гордън Макдоналд, мой любим автор, написа: „Възстановяване на твоята духовна страст“. Според него предпоставки за непресъхваща духовна страст са „сигурни места, спокойни времена и спeциални приятели“. Забелязал съм, че това остава основна необходимост за растящото познание за Бога. Можеш да разпознаеш Бога най-добре в тишината на душата си. Уча се да не бързам, нито когато влизам в Божието присъствие, нито когато излизам от него.

Дано днес изпиташ това, което Давид описва, докато стои на спокойните Витлеемски хълмове: „Господ е пастир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда. Успокоява душата ми“ (Псалм 23:1-3).

Молитвата ми за теб днес е: спокойствието да бъде свидетелство за доверието ти в Христос.

снимка: Интернет

Духовни практики

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3)

„За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение

Духовни практикиДните могат да бъдат натоварени и шумни, оставяйки ни превъзбудени и уморени. Сякаш всичко се случва на бързи обороти и всеки препуска. Доста често спешното измества важното. Забързаната крачка на нашия живот и шума на обкръжението ни правят основните неща за нашето добруване да изглеждат не толкова важни. Още по-трагично е, че може да загубиш част от себе си някъде сред този шум и заетост. Несекващата активност води до объркана идентичност. Убедеността в духовната идентичност осигурява сигурност относно целта, яснота по отношение на посоката и ясно осъзнаване на това, че Бог ти е дал достатъчно дарби и способности. Толкова много зависи от истински трезвата преценка за дадената ти от Бог идентичност. За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение. Ние толкова приличаме на учениците на Исус – често заети и уморени. Той ги приканваше: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко“ (Марк 6:31). Времето насаме с Бог ти дава да преоткриеш своята идентичност в Христос.

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3) В своите послания Павел пише обстойно за твоя живот в Христос (Ефесяни 2:6, 7).

Ще ти предложа някои духовни дисциплини, които засилват духовната идентичност.

  • Практикувай тишина и усамотение. Практикувай да бъдеш тих и изпълнен с удовлетворение в Божието присъствие (Псалм 1:1-3). „Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен“ (Псалм 131:2). Нека времето с Божието слово бъде твой приоритет. Еднакво важни са както редовното практикуване, така и продължителността на времето. „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато с пълна мъдрост“ (Колосяни 3:16, 17).
  • Практикувай молитва с благодарност. Когато предаваш сърцето си с благодарност на Бог, ти се свързваш с Него. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Постанови хвалението и поклонението като стил на твоя живот. Давай израз на радостното преклонение в сърцето си (Псалм 100).
  • Направи свой приоритет градивните взаимоотношения. Ти си създаден да живееш в общност (Деяния на апостолите 2:46, 47). Там е мястото, където израстваш и служиш най-добре. „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг“ (Евреи 10:25).
  • Практикувай съботна почивка в Христос. Бог е създал живота като е постановил ритъм труд – почивка. „И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея“ (Евреи 4:1). Съботният принцип обединява в себе си целостта на живота ни пред Бога, пребъдването ни в Христос, увереността в това, че Той е завършил Своята работа на кръстта и празнуването на нашата идентичност в Христос (Матей 11:28-30).

Молитвата ми за теб днес е: идентичността ти да е основана и изграждана в Исус Христос.

Уморени да бъдем уморени

„Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28)

„Животът е изтощителен, когато не знаеш кога и къде ще намериш истинска почивка“

Уморени да бъдем уморениВинс Ломбарди, известният треньор на Грийн Бей Пакърс, казва: „Умората ни прави страхливци“. Умората оказва влияние на всичко, което чувстваме и вършим, както на отношенията, така и на действията. Всеки човек знае какво е това да си уморен – от работа, отговорности, сметки, проблеми, конфликти. Когато си уморен не се чувстваш добре – нито физичиски, нито емоционално, умствено или духовно. Изтощението прави всичко по-трудно, добавяйки още към твоята умора. Дори неща, които намираш за лесни, стават тежки, когато си изморен. Животът е изтощителен, когато не знаеш кога и къде ще намериш истинска почивка. И накрая започваш да се чувстваш уморен от това да си винаги уморен.

Понякога дори това, което искаш да вършиш, става изтощително за теб. Най-лошата умора не е просто физическа, има умора на душата, която е по-лоша. „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем благословение“ (Галатяни 6:9). Дръж целите на действията си ясно на фокус, винаги помни какво правиш и защо го правиш, с очакването, че добрият завършек на работата ще ти донесе удовлетворение и награда.

Създаден си да бъдеш плодотворен и продуктивен, но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК потребността от почивка. „Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жътва да си почиваш“ (Изход 34:21). Сеитбата и жътвата са дейности, при които е най-малко вероятно да търсим лукса на почивката. Но Бог казва, че дори когато подготвяме почвата за сеитба и когато прибираме плодовете на нашите усилия, трябва да спазваме принципа на почивката – той не е само препоръка. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Ако пренебрегваш това е на твой риск.

Когато си наистина уморен, имаш по-негативно отношение към различните ситуации и си по-склонен да виждаш повече проблеми вместо решения. Когато си уморен, мотивацията е трудна и надеждата ти се изплъзва. Ще ти липсва търпение към самия теб и към другите, ще си лоша компания за околните. Забележи нещата, които ненужно те изтощават. Притеснения, непосрещнати нужди, несвършена работа, личен конфликт, непростителност, греховност, обезсърчение или непрестанна заетост ще са нещата, които винаги ще изтощават твоите лични вътрешни ресурси, докато не избереш да живееш според съвета на Бог (виж Исая 57:20, 21). Предай всички тях на Исус, Господаря на съботата. „Ти си ни направил за Себе Си, о, Боже, и нашето сърце не намира покой, докато не открие своята почивка в Теб“ (Св. Августин, 4. век).

Умори ли се да бъдеш уморен? Има почивка, но не на определено място, а само в една Личност. „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28).  Библията казва: „Върни се, душо моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро към теб… а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Псалм 116:7, Исая 40:31).

Молитвата ми за теб днес е: да знаеш кога и къде можеш да намериш истинска почивка за душата си.