Posts Tagged ‘почтеност’

Вътрешна сила

„Който владее духа си, е по-добър от завоевател на град“. (Притчи 16:32)

„Липсата на самоконтрол те прави по-слаб и ти пречи да станеш човека, който можеш да бъдеш“.

Какъвто и успех да постигнеш накрая в живота си, той се основава на някакъв по-ранен етап, в който си платил цената за изграждане на вътрешна сила. Вътрешната сила не е нещо, което просто придобиваш по пътя. Тази черта на характера е резултат от онези целенасочени моменти, в които си избирал да направиш правилното нещо, въпреки че никой е нямало да разбере ако не го направиш, но ти си щял да осъзнаваш компромиса с някаква част от своята лична почтеност. Това колко далече ще стигнеш в живота, се влияе директно от вътрешната сила на характера, която поддържа твоя успех. Ние се изненадваме, когато човек с голям успех в бизнеса, политиката, спорта, шоу бизнеса, брака или служението, предаде общественото доверие. Провалът им е публичен, но причината е съвсем лична – изборите, които те са направили. Питаме как е възможно това да им се случи, като че ли необикновените им постижения са в състояние да предотвратят такова падение. А всъщност някъде по пътя те не са успяли да кажат „не“ на самите себе си за нещо, което са пожелали, а не е трябвало да допускат.

Вътрешната ти сила не се доказва от велики постижения. Тежестта на самия успех е в състояние да повали и най-силните мъже и жени, ако им липсва характер и почтеност, които да подкрепят вътрешния им живот. Рано или късно видимата част от живота ти показва вътрешната ти сила или липсата на такава. Всяко унизително падение започва преди този момент на публичност, когато в лични моменти и ситуации глупаво си позволяваш малки изключения (привидно безобидни) и заслужени привилегии, които те правят по-слаб и ти пречат да станеш човека, който можеш да бъдеш.

Павел написа: „Само нека свободата ви не бъде повод да угаждате на грешната си природа – вместо това с любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Прочети за трагичните резултати на тези малки избори (стихове 19-21). Библията мъдро съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). За да го правиш успешно, ще имаш нужда от Божията помощ.

Ето една молитва, с която е добре да се молиш от време на време, нещо като проверка на вътрешния ти живот: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;  и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път“ (Псалм 139:23-24). Платон е написал: „Първата и най-голяма победа е да победиш себе си“. Там започва вътрешната сила. Соломон е казал: „Който владее духа си е по-добър от завоевател на град“ (Притчи 16:32). Колкото и трудно да изглежда понякога, Бог ни уверява в това, че ще успеем в стремежа си към изграждане на вътрешна сила. „Ние сме повече от победители чрез Христос, който ни обича“ (Римляни 8:37). Това е обещанието, което Бог ти е дал за всеки аспект от всекидневния ти личен живот.

Молитвата ми за теб днес е: научи се да казваш „не“ и разбери, че това е най-доброто, което можеш да направиш, дори когато „да“ изглежда по-примамливо.

снимка: Интернет

Реклами

Успешен финал

„Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7)

„Успешният финал изисква упоритост, решителност и почтеност“

Според мен тази мисъл е съвсем вярна: „Накрая реченото е много повече от стореното“. Животът е пълен с добри намерения – някои от по-амбициозните не сме способни да постигнем, други са били постижими, но не сме ги изпълнили по една или друга причина. Това се случва често – не ни достига време, енергия и ресурси, за да завършим.

За много от ежедневните неща това не е от значение, но за други е много важно. Помислете си как се отразява това на приятелствата, семействата, кариерата, плановете за живота след пенсия. Младоженците не застават пред олтара с мисълта за провал в брака. Родителят не държи новороденото в ръцете си с мисълта, че ще бъде твърде зает с работа и ще пренебрегва дома си. Добрите намерения са добро начало, но не водят до наградата. Павел пита последователите на Христос в Галатия: „Вие се справяхте така добре! Кой ви накара да спрете да следвате истината?“ (Галатяни 5:7). Има ли нещо, което спира твоя напредък?

Апостол Павел погледна назад към целия си живот като вярващ и написа: „Времето на моето напускане настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден…“ (2 Тимотей 4:6-8). Успешният финал изисква упоритост да воюваме в „доброто войнстване“, решителност да финишираме в състезанието и почтеност да останем верни. Успехът в една добра битка и финала на състезанието са разделени от една съществена задача – да останеш верен от начало до край. Могат ли Бог и хората да разчитат на теб? Ако могат, то Неговите думи: „Добра работа!“ и венеца те очакват.

Свръхестествената среща на Павел с Исус по пътя към Дамаск остави в сърцето и душата му една единствена цел – да завърши добре. Това е една повтаряща се тема, вплетена в писмата му към църквите. Заставайки пред цар Агрипа, Павел разказа отново за първата си среща с Исус, която драматично промени посоката на живота му завинаги и завърши с думите: „И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение“ (Деяния 26:12-19). Неговото земно пътуване завърши добре (Филипяни 1:20-24). Примерът на Исус трябва да вдъхновява подобна страст във всяко изкупено сърце. На кръста Исус каза: „Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си“. Това не беше оттегляне, а декларация, не беше скимтенето на умиращ, предаващ се на жестоката съдба, както някой минувач би помислил. Ако те бяха слушали със сърцето си, щяха да чуят триумфиращият глас на небесния Шампион, който прегърна вечната си съдба и събори портите на ада. „Той се издигна във висините, взе пленници със себе си и даде дарове на хората“ (Ефесяни 4:8-10).

Кое е това, което си започнал и трябва да завършиш успешно – следване в университета, дадени обещания, брачна клетва, делови споразумения или духовно посвещение? Възхищаваш ли се още на благодатта, която ти е показана със спасението? Пътят ти с Христос все още ли е радостен и пълноценен, както в началото? Доверил ли си живота си напълно на Христос, независимо от обстоятлствата? Денис, мой приятел, пастор, написа следните думи: „Отново и отново ми се напомня, че целта на живота е толкова проста и може да се обобщи с две малки думи – успешен финал“. Не бих могъл да го кажа по-добре и наистина го мисля.

Молитвата ми за теб днес е: радостта от Божието одобрение да бъде с теб във всичко, което правиш.

снимка: Интернет

Важното е отвътре

„Съди ме, Господи, според чистотата вътре в мен“ (Псалм 7:8)

„Прозрачността е най-добрата защита за почтеността“

Във всяка сфера от живота ще срещнем хора, които не са такива, за каквито се представят. Пред другите може би са внимателни и изглеждат както трябва, но след това се държат според истинската си същност. Това е липса на почтеност. Почтеността е повече от това да бъдеш честен с другите. Да си почтен означава на първо място да бъдеш честен с Бога и със себе си. Важното е какъв си отвътре.

Днешната култура не окуражава и не цени истинската почтеност. Популярните хора се задоволяват с добрия имидж, с който професионално „облъчват“ околните. Истината е разтегливо понятие – на Уолстрийт, в бизнеса, в държавните служби, в спорта, в шоу програмите или дори между най-обикновените хора. Докато някой не сглупи достатъчно, че да бъде публично уличен в скандал. След това, точно като пирани, медиите и всички „умници“ с лично мнение, с удоволствие опустошават илюзията, зад която се е крил въпросният „грешник“.

Каквото и да правят другите, ти не можеш да си позволиш да правиш компромис с почтеността, дори и в най-малките неща. Тези пропуски никога не остават малки и скрити. Реалните взаимоотношения не могат да оцелеят без почтеност и честност. Твоето взаимоотношение с Бога няма да надмине честността с Него и смирението ти пред Него. Това, което е скрито те отделя от другите и от Бога.

Почтеността не идва „отръки“ на никой. Ние сме грешни по природа и добре сме се научили как да се скриваме, също както го направиха нашите прародители Адам и Ева в Битие, глава 3. Давид се опита да направи същото след аферата си с Витсавее, но и за него нещата не се получиха. Целта е да бъдем по-внимателни, за да няма какво да крием, а не да се учим да прикриваме истината по-добре (Псалм 25:21, Притчи 20:7).

Исус предупреди: „Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че едни други се тъпчеха, Той започна да говори на учениците Си: Преди всичко се пазете от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо скрито, което няма да се открие, и тайно, което няма да се узнае. Затова, каквото сте говорили в тъмно, ще се чуе на светло; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива“ (Лука 12:1-3). Не крий нищо от Бога – няма смисъл да го правиш.

Прозрачността е най-добрата защита за почтеността. Прозрачност означава да искаш само Исус да бъде видим, когато другите гледат на живота ти. Лесно е да останеш чист, когато следваш пътя на праведността. Ако не би искал другите да знаят, че участваш в нещо, значи е добре да не участваш в него. Можеш ли уверено да поканиш Бог с думите, които Давид изговори: „Съди ме, Господи, според чистотата вътре в мен“ (Псалм 7:8). Ако можеш да го направиш, значи всичко е наред.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти винаги да е отворено и чисто пред Господа.