Posts Tagged ‘привързаност’

Аз преди всички

„Гледайте на другите като на по-важни от вас“ (Филипяни 2:3)

„Действията могат да се променят, когато отношението се насочва правилно и последователно“

Аз преди всичкиОставени на инстинктите на грешната ни природа, ние сме егоцентрични и загрижени само за собственото си добро. „Аз преди всички“ става преобладаващо отношение. В най-добрия случай другите са от второстепенно значение. Невъздържаният егоизъм става все по-широко разпространен в нашата култура и за това свидетелстват политиката на крайно партизанство, скандалите в търговията, нарастващото разделение в обществото и плашещата статистика за престъпността. Това е нерадостен начин на живот. Отношение от типа „Аз преди всички“ отслабва бракове, наранява семейства, поврежда взаимоотношения, разрушава общности, разделя обществото и води до изолация на индивида.

Сами по себе си ние можем да постигнем само козметични промени, недостатъчно и временно приспособяване, което е неспособно да доведе до смислена промяна в егоцентричния ни характер. Но за Бог няма нищо невъзможно – дори това. Когато бях малък в църквата ме учеха на една лесна и практична истина. Тайната на радостта е – първо Исус, после другите, накрая аз – единственият ред, който ще доведе до лично удовлетворение.

Исус каза ясно: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог, е един. Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила“. Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си, както себе си“. Няма друга заповед, по-важна от тези“ (Марк 12:29-31).

Ако пренаредиш тези приоритети, това драстично ще намали резултатите. „Аз преди всички“ не е начин на живот, който почита Бога или изразява достатъчно уважение към другите. Обичай Бога, обичай другите, обичай себе си. Животът е най-добър, когато се живее по Божия начин – уважение към Бога, добрина към другите и увереност в себе си.

Павел дава пример за истинския стил „Исус“: „Направете щастието ми пълно като мислите по един и същ начин, обичате се еднакво един друг, единни сте по дух и имате обща цел“ (Филипяни 2:2). Необходима е сериозна работа в сърцето ти от страна на Божия дух, за да подтиснеш естествените наклонности в подготовка за духовна и свръхестествена трансформация. Апостол Павел потвърждава Божественото себеотрицание като приоритет: „Не вършете нищо от егоистични амбиции и празно високомерие, а със смирение гледайте на другите като на по-важни от вас. И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите“ (Филипяни 2:3, 4). Това е доста голяма заповед.

Правиш ли го? Да поставиш загрижеността за другите, преди своите интереси, е мястото, където започваш. „Трябва да мислите както Христос Исус. Макар и да бе Бог в самото си естество, Той не сметна, че равенството с Бога е нещо, за което трябва да се държи здраво. Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората. И когато външно стана като човек, отказа се от всичко и прие образа на слуга, и стана като хората. И когато външно стана като човек, Той се смири“ (Филипяни 2:5-8). Действията могат да се променят, само когато отношението се насочва правилно и последователно. „Показвайте привързаност в любовта си към другите вярващи и отдавайте повече почит на останалите, отколкото на себе си“ (Римляни 12:10).

Молитвата ми за теб днес е: цени другите и се отнасяй към тях по подобаващ начин.

снимка: Интернет

Реклами

Недовършена работа

„…докато сте чужденци на този свят, живейте в страхопочитание”. (1 Петър 1:17)

„Сърцето винаги намира пътя към дома”.

На всички ни е познато усещането, което изпитваме, когато сме далеч от дома малко по-дълго, отколкото ни се иска. Пътуването е било ободряващо, отсъствието от дома ни е освежило и е подновило силите ни, посещението е било приятно, но е дошъл момент, в който мислите и сърцето ни са се обърнали към дома. Учениците на Исус никога няма да почувстват този свят като свой дом, а и не би трябвало. Не ме разбирай погрешно – ние се радваме да бъдем тук, опитваме се да бъдем полезни с много неща, доколкото е възможно да се чувстваме удобно, но вътре в нас чувстваме, че би трябвало да има нещо повече.

Сигурно си чувал поговорката: „Домът е там, където е сърцето ти”. Вярвам, че това е истина. Сърцето винаги намира пътя към дома. Исус обеща, че има място, където сърцата ни ще се чувстват като у дома си. Но това не е този свят. Исус с топлота описа това място като „дома на Моя Баща”. Прочети Йоан 14:1-6. Той познаваше добре дома на Баща Си и той много Му липсваше.

Инстинктивно, дълбоко в сърцето си, знаеш, че Исус е изпълнил даденото обещание. „Отивам (при Баща Си) да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие, там където съм Аз“ (Йоан 14:2-3). Никога няма да си напълно щастлив, докато сърцето ти най-накрая не си отдъхне в Христос, у дома, на мястото, което Той приготвя за теб. Библията описва вътрешния ти копнеж за дома така: „…положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче, да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог“ (Еклисиаст 3:11). Всички ние имаме недовършена работа тук. Земният ни живот винаги ще изглежда малко непълен, дори недовършен. Йосиф, сина на Яков, разбираше, че има недовършена работа. Божиите обещания и цели се простираха отвъд рамките на живота му. Прочети Битие 50:25/ Изход 13:18-19. Плановете, които Бог има за твоя живот са толкова големи, че не могат да се поберат само в рамките на живота ти на Земята.

Сърцето ти тихо го прошепва всеки път, когато потърсиш нещо или някого, който да те допълни. Няма такова място, няма преживяване, което може да го постигне, няма взаимоотношения, които могат да ти го осигурят. Някои мечти ще останат несбъднати в тези кратки години. Някои молитви ще останат неотговорени, докато живееш тук. Взаимоотношенията ще останат несъвършени, докато живееш като несъвършен човек в несъвършен свят. Най-доброто от всичко, което е в сърцето ти, все още те чака у дома. В този свят – то е просто недовършено.

Апостол Павел пише: „Защото, както вече много пъти ви казвах, а сега дори плача, казвайки го отново, много хора живеят като врагове на Христовия кръст… мислят само за земни неща. А нашата родина е на небесата и оттам очакваме Спасителя, Господ Исус Христос, който с властта, чрез която може да покори всичко на Себе си, ще преобрази унизените ни тела, за да станат като Неговото славно тяло“ (Филипяни 3:18-21). Прочети 1 Коринтяни 10:23. Грешка е да пускаш корени тук, да се чувстваш много удовлетворен или привързан към тези кратки години. Толкова много от нещата са временни и незначителни. Библията ни съветва: „Отсега нататък онези…които се ползват от всичко, което светът им предлага трябва да живеят така, сякаш не се ползват от нищо, защото светът, такъв, какъвто е сега, е преходен“ ( 1 Коринтяни 7:31). Живей без да се привързваш към този свят – все още не си у дома!

Молитвата ми за теб днес е: нека сърцето ти бъде привързано към неща, които имат вечна стойност.