Posts Tagged ‘приемане’

Несъгласие

„…да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10)

„Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение“

Съгласието невинаги e лесно за постигане, но винаги е най-доброто решение. Някои си мислят, че между „добри“ хора никога няма да има несъгласие, но възможно ли е това да стане в реалността? Всеки, който използва ума си и има поне малко увереност, за да изкаже мнението си, понякога ще бъде в несъгласие с други. Въпросът обаче е – какво правиш след като изразиш несъгласието си? Ако различните мнения се излагат с великодушие и взаимно разбиране, това може да доведе до сближаване на хората около по-добра идея, отколкото всеки от тях е имал в началото. „Хората се учат един от друг, така както желязото се остри с желязо“ (Притчи 27:17 TEV).

В несъгласието ще научиш нещо, макар и не по най-приятния начин. Майка ми често ми напомняше: „Хората могат да изразяват несъгласие без да бъдат неприятни“. Двете неща често се объркват. Мисля, че нейният съвет беше добър. Няма нужда споровете ни винаги да преминават към лични нападки и съревнование. Важното не е кой ще спечели. Библията казва: „…всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10). Възможно ли е това наистина? Би трябвало да е, ако Бог го изисква от нас. Той не е казал, че ще бъде лесно, но очевидно казва, че единството и добрата воля трябва да са наш приоритет.

Този принцип не се отнася до всяко различие в мненията. Според мен той се отнася до тези несъгласия, които могат да прераснат в разрушаване на единството. Разделението не е възможност, която да изберем. Има моменти, в които единственото, което можем да направим, е да решим да изразим несъгласието си по възможно най-любезния начин. Според мен, обаче, това не означава само да се съгласим привидно с общото мнение, за да запазим разбирателството. Такова усилие може да помогне временно, макар че няма да е много полезно в дългосрочен план. Може би понякога правилното решение е доста просто. Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение.

Има моменти, в които не е чак толкова важно кой е прав и кой греши. Всяко мнение може да е правилно или погрешно в зависимост от различната гледна точка, контекста, целта или разбирането. Според мен, когато има несъгласие, което разрушава хармонията и добрата воля, всички въвлечени имат отговорност да търсят решение. Това изисква да прегледаш собственото си сърце и да намериш допирните точки за съгласие. „Както във водата се отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека“ (Притчи 27:19). Може би съпротивата и упорството, което си мислиш, че виждаш в другия, с които не можеш да се пребориш, са твоето собствено отражение.

Обещанието е, че единството и хармонията са приоритети за Бога, и са мощни в Божието царство като носят Божията награда и големи благословения в живота. „Ето, колко е добро и колко приятно да живеят братя в единомислие! То е като скъпоценно масло… там Господ е заповядал благословението – вечен живот“ (Псалм 133:1-3). Исус казва нещо подобно: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19, 20).

Молитвата ми за теб днес е: взаимоотношенията с хората да бъдат по-важни за теб, отколкото да изкажеш собственото си мнение.

Снимка: Интернет

Реклами

Разбирания и предразсъдъци

„Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35)

Неправилните разбирания и предразсъдъци ограничават твоята достъпност за Божиите цели.

Иска ми се да знаех кой е написал следното наблюдение за разбиранията и предрасъдъците: „Предразсъдъкът е плод на мързелив ум. Той всъщност е презрение, което предшества проучването. Първите ти впечатления от даден човек са непълни и често неточни. Не взимай окончателни решения на базата на ограничена информация“. Това са мъдри думи, на които би трябвало да обърнем сериозно внимание. Предразсъдъците са грозни. Те приемат формата на твоите най-лоши разбирания, замъгляват правилната ти преценка, провокират несвято поведение и предизвикват подозрения и разделение между хората.

Светът по времето, когато Исус се роди, беше пълен с предразсъдъци, също както и сега – мъже предубедени срещу жените, римляни предубедени срещу подчинените жители на Палестина, юдейските граждани не признаваха римляните, юдеите бяха предубедени срещу самаряните, самаряните срещу юдеите, хората от южен Израел подценяваха по-селските райони на северна Галилея. А после идваше ясното разграничаване между юдеи и езичници. Предразсъдъците не познават граници – пол, националност, раса, местоположение, положение в обществото, политически убеждения, религия – и не са нещо ново за 21. век.

Симон Петър научи ценен урок за разбиранията и предрасъдъците (Деяния 10:9-23). Предразсъдъците му бяха толкова силни, че беше необходимо видението да се повтори три пъти и директни думи от Бога да разрушат неправилните предпоставки, които щяха да ограничат неговата полезност за Бога. Бог ясно каза: „Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто“ (Деяния 10:15). Неправилните разбирания относно другите и предразсъдъците ограничават твоята достъпност за Божиите цели.

Какъв извод си направи Петър? „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35). Бог поправяше мнението на Петър за хората – в конкретния случай за един езичник и римски офицер. Бог няма пристрастия и приема всички със същата милост. Вярата на Корнилий беше толкова искрена, колкото и тази на Петър, и Божията любов към него не беше по-малка (Деяния 10:34 – 11:18).

Други преводи на този текст казват: „Бог не показва предпочитания (третира всички еднакво), не показва пристрастия към хората“. Оригиналният гръцки текст буквалн казва „приема лицето“, което вероятно може да се преведе с по-познатия днес израз съдя по външността. Идеята е да гледаме на другите, така както Бог ги вижда, а не както ние погрешно съдим за тях (2 Коринтяни 5:16-21). Многото отговорности, които са ни дадени в Новия завет един към друг, са едно добро място за начало.

Библейското очакване за нашите отношения с другите е следното: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Исус Христос, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:5-7). Най-дълбоката нужда на всяко сърце е да бъде прието, един безценен подарък към другите, който не ти струва нищо друго освен гордостта.

Молитвата ми за теб днес е: проявявай Божието приемане към околните.

Снимка: Интернет

Неразделни

„Понеже съм уверен, че нищо не може да ни отдели от Божията любов“ (Римляни 8:38)

„Животът налага необходимостта сърцата ни да са здраво закотвени във вечната истина“

Чувствата ни невинаги се основават на факти, а фактите невинаги са равнозначни на истина. Кое е водещо за теб – чувствата, фактите или истината? Предполагам, че отговорът ти ще зависи от деня и от обстоятелствата. Чувствата могат да са капризни и често не заслужават доверие. Фактите могат да бъдат неправилно интерпретирани и дори подправени. Истината, обаче, е непроменима, не подлежи на преговори и е вечна. Истината остава истина при всички обстоятелства.

Павел увещава: „И какво от това, че някои не бяха верни на Бога? Нима тяхната невярност ще Го възпре да изпълни обещаното от Него? Не, разбира се! Бог ще продължи да бъде верен, дори и всеки човек да е лъжец“ (Римляни 3:3, 4). Бог винаги е истинен, независимо от това дали обстоятелствата или хората около нас изглеждат истински или лъжливи.

Проблемът е, че чувствата могат да надделеят над знанието. Чувствата могат да объркат разбиранията ни. Ако истината не управлява и насочва мислите, емоциите и волята ти, те ще започнат да отразяват „лъжлива истина“ – лъжа, която прилича на истина. Животът налага необходимостта сърцата ни да са здраво закотвени във вечна истина. Псалмистът заявява: „Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми!“ (Псалм 57:7).

Единствената най-важна истина, която трябва да знаеш и здраво да държиш, е вечната истина за Божията любов към теб. Това знание трябва да се превърне в твърдо убеждение. „И така, ние познаваме и сме се доверили на любовта, която Бог има към нас. Бог е любов… Ние обичаме, защото Бог пръв ни обикна“ (1 Йоан 4:16-19). Любовта не е емоция, която Бог изпитва, нито случайно решение, което Той взима. Любовта е сърцевината на Божията същност, съществена част от Неговия характер. Следователно ако Неговата любов може да бъде поставена под съмнение или компроментирана от противоположно мнение, неблагоприятни обстоятелства или ирационални емоции, то няма да остане нищо сигурно.

Ето коя е удивителната част: „Бог показва любовта си към нас с това, че още докато бяхме грешни, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Божията любов не е зависима от теб – какво си направил или не си направил, колко добър или лош си бил. Неговата любов зависи от това, което Той е и от това, което е решил да направи чрез смъртта на Христос на кръста (Йоан 3:16-21). Има сигурност в Божията любов, която не се поддава на обяснение и на естествени доводи. Божията любов не е чувство, на което се наслаждаваш, нито факт, който трябва да доказваш. Божията любов е истина, която трябва да обхванеш и да държиш в душата си завинаги. „Защото твърдо вярвам, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито управляващите духове, нито нещо в настоящето, нито нещо в бъдещето, нито други сили, нито нещо във висините, нито нещо в дълбините, нито каквото и да е от създаденото може да ни отдели от Божията любов, която имаме в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:38, 39). Абсолютно нищо, никога! Това е неотменима истина. Никога няма да можеш да я схванеш с ума си, нужно е само сърцето ти да почива в нея.

Как се отнасяш към такъв Бог? Покланяш се смирено в краката Му, мислиш с удивление за тази истина, живееш в любовта Му всеки ден и не допускаш да остане човек, който не е разбрал за тази любов. Божията любов няма да се отдели от теб, ако ти не се отделиш от нея. „До призованите, обичани от Бог Отец и пазени за Исус Христос… Пазете себе си в Божията любов… А на Него, който е способен да ви пази от падане и да ви представи безгрешни и радостни пред Своята слава“ (Юда 1:1, 21, 24). Господ те пази! Пази и ти себе си в Неговата любов.

Молитвата ми за теб днес е: пази любовта Му в сърцето си.

снимка: Интернет

Никога не е късно

„Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“ Но той отрече с думите: „Не, не съм!“ (Йоан 18:25)

„Има само едно правилно нещо, което можеш да направиш за грешните си постъпки“

Много добре осъзнаваме кога сме разочаровали някого, кога не сме живели съгласно принципите си или не сме отговорили на чуждите очаквания. Чувството не е приятно. Знаем кога не правим това, което би трябвало. Въпросът не е дали някое от тези неща ще ни се случи. Единственият въпрос е – кога и в какво ще се провалим. Всички се проваляме. Библията казва: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Не позволявай провала да бъде окончателен, защото това е фатално!

Симон Петър познаваше това усещане. Той беше декларирал своята преданост към Исус и се беше клел, че ако е нужно, ще даде живота си за Него. По-рано през деня Петър извади нож, за да защити Исус от войниците, които Го арестуваха в Гетсиманската градина. А сега същият се кълнеше, но този път отричаше да познава Христос. Исус беше предупредил Петър, че ще бъде изкушен да го направи: „Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен“ (Матей 26:69-75).

Петър с мъка осъзна колко уязвим е станал поради напрежението от последните събития, но беше твърде късно. Той се оказа в погрешната ситуация, на погрешното място, правейки неправилното нещо. Тогава петелът пропя и „Петър си спомни думите на Исус… И той излезе навън и плака горко“ (Матей 26:75). Недей да правиш същата грешка. Неправилната постъпка никога няма да доведе до добър резултат.

Ще бъдеш подложен на натиск – може би да задоволиш свое временно желание или да извлечеш полза за себе си, да се приобщиш към дадена среда, в която има грях. А когато чувстваш натиск да направиш нещо неправилно, може да се поддадеш. Трудното решение, което взимаш в такива моменти, показва на кого най-много искаш да угодиш – на себе си, на приятелите си или на Бога. „И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:2). Всъщност нещата са доста прости – не се съобразявай, а се преобразявай.

Примамващо е да оправдаваш погрешните си постъпки или да обвиняваш другите за своя собствен избор, но грешката е твоя. Има само едно правилно нещо, което можеш да направиш за грешните си постъпки. Не се отдавай на съжаление, а потърси прошка. Признай греха си пред Бога, покай се, приеми Неговата милост и прошка. Бог казва: „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповядва и оставя, ще намери милост“ (Притчи 28:13). Отърви се от греха бързо, преди да е заразил бъдещето ти. Не отричането на греха, а признаването му те променя. Когато се изповядваш пред Бога, целта ти не е да Му кажеш какво си направил – Той вече знае. Целта е да Му кажеш, че осъзнаваш греха си и молиш за прошка. Това освобождава прошката, очиства те и възстановява взаимоотношенията. Чудил ли си се някога защо казват „Изповедта е добра за душата“? Защото наистина е така!

Часове преди разпъването на Исус, Петър се отрече от Него, докато се грееше край огъня. Няколко дена след възкресението, той стоеше край друг огън, за да потвърди любовта си към Исус (Йоан 21:15-17). Някъде бях чел този чудесен цитат: „Когато сълзите на покаянието ти срещнат Христовата прошка, ти оставяш вината и намираш нова радост“.

Обвинителят на душата ти ще казва, че греха ти е твърде голям или че е твърде късно, но той лъже, а вината ти те кара да му вярваш. Никога не е късно за Божията прошка, освен ако не го повярваш.

Молитвата ми за теб днес е: дори и за момент не се отделяй от Божията благодат.

снимка: Интернет

Обича ме, не ме обича!

„Ние сме познали и повярвали любовта, която Бог има към нас“ (1 Йоан 4:16)

„Любовта дава живот без граници“

Обича ме, не ме обича!Животът е пътуване в познанието. А познанието идва, когато задаваме правилните въпроси и вярваме в правилните отговори. Със сигурност сме се сблъсквали с въпросът дилема: „Обича ме, не ме обича“. Когато животът ти „сервира“ този въпрос по отношение на теб и Бог, отговорът ти ще има вечна стойност. Всеки човек дълбоко в себе си иска да бъде обичан от Бог и има нужда от тази любов. Но много хора никога не приемат напълно, че Бог ги обича. Те са като деца, които продължават да късат лист по лист от цветето и да повтарят: „Обича ме, не ме обича“. Ти трябва да решиш завинаги този въпрос с отговора: „Обича ме! Той винаги ме е обичал и винаги ще ме обича“.

А може би си между тези, които знаят, че Бог винаги ги е обичал и винаги ще ги обича (Ефесяни 2:1-10). Знанието, че Бог ни обича е най-важната и променяща истина, която можем да научим през живота си. Без значение какви са преживяванията ни или колко много се налага да се борим с въпроси и съмнения, ние трябва да сме убедени, да „познаваме и да сме повярвали в любовта, която Бог има за нас“. Ето какво аз самият съм научил за любовта:

(1) Това, което си мислим, че Бог мисли за нас е важно. Много хора са неуверени в това, което Бог мисли за тях, въпреки ясните думи на Библията:„Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине нито един… Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света“ (Йоан 3:16, 17). Какво повече да кажем? Какво смяташ, че мисли Бог за теб? Колкото и силна да е любовта, тя не може да те промени, докато не повярваш в това, че тя го прави и ще продължи да го прави. „Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва“ (Марк 9:23). Любовта има огромна сила в ежедневието ти, когато вярваш в това и го позволиш. Не вярваш ли – става много по-трудно.

Обича ме!(2) Реалността на твоя духовен живот зависи от увереността в Божията любов. Духовният ти живот не може да надхвърли мярката на Божията любов, която си приел. Има динамика в него, а тя може да бъде освободена, само когато човек направи това с цялото си сърце. Искаш ли още от Христовата пълнота? Влез по-дълбоко в любовта Му. Божията любов за теб е безгранична – без лимит и без мярка. Границите поставяш ти. Твоята победа над греха и лошите навици е пряко зависима от убедеността ти в Божията любов, която е видима в благодатта и прощението, които ти е дал. Любовта дава живот без граници.

„Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:16-21).

Какво се случва в резултат на тази убеденост в любовта? Божията любов те води в изобилие, което не е възможно да бъде изпитано по какъвто и да е друг начин: „И да се изпълните с цялата Божия пълнота“. Защо приемаш идеята, че заслужаваш само трохи? Каква според теб може да бъде тази пълнота? Любовта те води там. Той те обича.

Молитвата ми за теб днес е: остави Бог да те обича така, както Той иска.

Сподели