Posts Tagged ‘пример’

Прост избор

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34)

„Религията е твърде сложна, духовният живот е прост“

Прост изборЗдравият и силен духовен живот е напълно възможен за теб. Разбира се, това изисква стремеж, внимание и приоритет. Духовният живот не е за небрежни души. Той се постига целенасочено. Духовността не е толкова трудна, както някои хора смятат. Някои приемат или пък са погрешно научени, че духовният живот е поредица от религиозни правила, наредби, задължения, които трябва точно да се изпълняват. Стриктни закони, на които трябва да се подчиняват, религиозни протоколи, които трябва да се съблюдават.

Религията е твърде сложна, духовният живот е прост. Пророк Исая описва простотата на духовността за този, който искрено я търси: „И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците – даже и глупавите – няма да се заблуждават по него“ (Исая 35:8). Тук не става дума за твоята интелигентност, а за твоето покорство.

В Новия завет хората често молят да бъдат ученици на Исус. В други случаи Исус кани хора да бъдат Негови ученици. И в двата случая изборът остава техен, точно както е твой изборът да приемеш или да отклониш поканата да бъдеш Негов ученик. След като Исус беше кръстен от Йоан, Той започна да призовава хора да бъдат Негови ученици. Някои приемаха с готовност, други нямаха желание и отказваха.

Исусовата покана беше проста и все още е: „И Исус им каза: Елате след Мен…“ (Марк 1:16-20). Те веднага се отзоваха на Неговата покана. „И те веднага оставиха мрежите и Го последваха“. В компанията на Исус, старият ти живот все по-малко и по-малко може да се сравни с новия живот, който получаваш (Псалм 16:11, 2 Коринтяни 5:17). Благочестивите решения не се вземат лесно, но е лесно да живееш според тях, след като се решиш на това.

Исус обвиваше дълбоката и вечна истина във всекидневни истории, сравнявайки откриването на Божието царство с човек, който е открил съкровище в полето и с търговец, открил несравнима перла, като и двамата продават всичко, което имат, за да придобият това, което никога не са си представяли, че може да бъде тяхно (Матей 13:44-46). Когато следваш Исус, Той ти дава живот, несравним с всичко, което някога си мислил, че можеш да имаш (Римляни 15:5, 6). Самият Исус е отговор на всеки въпрос и изпълнение на всяко желание.

Ако следваш Исус, животът ти може да бъде пример и насърчение за други, които искат да Го следват, така както Павел окуражаваше християните в Коринт: „Следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Да виждаш практическия модел на някой, който вярно следва Исус, е огромна помощ. Аз съм изпълнен с благодарност за всеки богоугоден приятел и духовен ментор – Кени, Кембъл, Дес, Дон, Андрю, Рик и много други, които ми дадоха живия пример и ме насърчиха да бъда последовател на Христос. И продължавам да се уча как да следвам Исус, като наблюдавам как те Го следват.

Да, трябва да се направят жертви – има неща, от които трябва да се откажеш, има нови отговорности, които трябва да поемеш и кръст, който трябва да прегърнеш: „И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси“ (Марк 8:34-38).

Ако следваш Исус от цялото си сърце, това което Той приготвя за бъдещето ти, е много повече от това, от което се отказваш. Сърцето на духовния живот е твоя отклик на простата Му покана да Го следваш. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33).

Молитвата ми за теб днес е: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Исус, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 15:5, 6).

снимка: Интернет

Advertisements

Изобилие

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело“ (1 Коринтяни 15:58)

„За да преживееш най-доброто, първо трябва да дадеш най-доброто от себе си“

ИзобилиеБог ясно показва, че желае да сме богато изпълнени с Него и с всяка благодат. Божията воля е да се наслаждаваме на живот, който процъфтява по всеки добър начин. Той не иска да живеем само с това, което едва задоволява нуждите ни и в никакъв случай не иска да сме лишени от нещо. Изобилие – помисли си за това. Има хора, които са пълни единствено с мисли за себе си, но има и други, които са пълни с живот и изпълват живота. Искал ли си да приличаш на тях? Можеш да го направиш.

„И както сте богати с всякакви дарове – с вяра, със слово, с познание, със загриженост за всичко, с любовта, която научихте от нас“ (2 Коринтяни 8:6, 7). Можеш да позволиш на бедите в живота да ограбят надеждите и мечтите ти. Можеш да се примиряваш с все по-непълноценен живот с всяка следваща година, не този, който искаш и не този, от който се нуждаеш. Съмнението ти нашепва лъжата, че само приемаш реалността. Но дали е така? Прегърни възможностите, а не някаква лъжлива реалност, която Бог никога не е желал. Имай изобилна надежда (Римляни 15:13).

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58). Обичам Бога, който прави това възможно. „Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме“ (Ефесяни 3:20).

Изобилният живот може да бъде намерен само по един начин – чрез лични взаимоотношения с Исус Христос. Това е най-важно, но е само началото. Изобилният живот изисква да си целенасочен – да имаш добър пример, да даваш най-доброто от себе си и дори повече.

Добрият пример е важен, за да те вдъхнови и да ти даде увереност: „Помнете водачите си, които ви учеха на Божието послание – размислете как живяха и как умряха, и бъдете като тях във вярата“ (Евреи 13:7). Насочи погледа си към богоугодни примери, защото ще подражаваш на хората, на които се възхищаваш (Евреи 12:2).

Важно е да даваш най-доброто от себе си винаги. Изобилният живот не е достъпен за тези, които са небрежни или не желаят да платят нужната цена. „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа“ (Колосяни 3:23).

Нужно е да дадеш и малко повече – повече усилия, повече време. Изобилният живот не се достига лесно или бързо (Матей 19:29). Баща ми поучаваше и вярваше, че „си струва да работиш за всяко нещо, което си струва да притежаваш“. Погледни в далечината – животът не се мери в секунди или минути, дори не в часове. Животът се мери в години и етапи.

Дори не си помисляй да даваш само най-необходимото. Това няма да те отведе никъде. „Живееш с това, което получаваш, но градиш живота си с това, което даваш“ (Уинстън Чърчил). За да преживееш най-доброто, първо трябва да дадеш най-доброто от себе си.

„Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост. А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Молитвата ми за теб днес е: преживей пълнотата на всичко, което дава Бог.

снимка: Интернет

Красноречив живот

„За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“. (1 Коринтяни 9:22)

„Много по-добре е да видиш пример, отколкото да чуеш обяснение“.

Разстоянието между съвременната светска култура и контра-културата на Християнството и моралните и духовни ценности на личната ни вяра все повече се увеличава. Тази духовна пропаст е предизвикателство за Църквата като цяло и за всеки християнин по отделно. Очевидната нужда за откровено споделяне на вярата ни никога не е била по-голяма. Само за няколко поколения културата и отношението преминаха от християнски през пасивно не-християнски към прогресивно анти-християнски.

Във времето на тази растяща нужда ние сме склонни да станем по-плахи в споделянето на вярата си, защото очакваме тя да не бъде приета добре. Какво ни навежда на такива мисли? Днешното поколение не е „израстнало в църквата“. Пракичната вяра, основана на Библията, също както и активното участие в църквата отдавна се приемат за странични и маловажни занимания.

Ние приемаме Библейските истини за даденост, но те са чужди на хората, които не са имали връзка с църквата като деца или възрастни. Възможно е за тези хора езикът и понятията на вярата да са непознати, Библията да няма авторитет, да е неприложима и те да не осъзнават нуждата от ясна духовна вяра. Всичко това вероятно е вярно и само подчертава нуждата им от Спасител!

Опасността е, че поради очевидната липса на познания за духовното, предполагаемата културна враждебност към религията, интелектуалния снобизъм спрямо вярата или нашия собствен страх от отхвърляне можем да станем колебливи в споделянето на вярата си. Нито една от тези причини не оправдава липсата ни на чувствителност към възможностите, дадени от Бога за добре обмислено споделяне на общата нужда на всеки човек от Спасител. Във всяко сърце има дълбоко заложено разбиране за нуждата от истинска вяра. Това беше целта на Павел: „За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“ (1 Коринтяни 9:22)

Колкото и да е притеснително, ясното напътствие на Писанията е, че ние трябва да бъдем свидетели за Исус и със силата на Святия Дух да разказваме за Божията любов и прошка чрез смъртта на Исус за всички грехове. Това беше последната заповед на Исус, преди да се върне при Отец, последните Му думи към учениците Му. Виж Деяния 1:8-9.

Петър даде практичен съвет как да споделяме Исус: „Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда“. (1 Петрово 3:15) Много по-добре е да видиш пример, отколкото да чуеш обяснение. Най-доброто ни свидетелство е ежедневния ни живот. Нека животът ти говори за Исус и когато е необходимо използвай думи! Господ иска да си готов да споделяш любовта си към Него като даваш лично свидетелство за мястото Му в живота ти. Трябва да си готов да виждаш подходящият момент, в който хората проявяват интерес и да бъдеш подготвен да споделяш личното си свидетелство за вярата в Исус Христос.

Моята молитва за теб днес е: нека животът ти бъде по-красноречив от всякакви думи.

снимка: Интернет

Водачи слуги

„Водачът трябва да бъде слуга“ (по Лука 22:26)

„Моделът на Исус за ръководене – води като служиш“

Моят добър приятел Кембъл Макълпайн с типичния си шотландски хумор ми каза: „Ако мислиш, че си водач и като се обърнеш – никой не те следва – значи не водиш, а просто се разхождаш“. Когато мислиш за водач, кой е първият човек, който ти идва на ум? Кои са критериите, на които водача трябва да отговаря, за да има твоето доверие и подкрепа? Възможно е голяма част от това, което си видял до сега, да не е добър пример за благонадеждно ръководене – в брака, семейството, бизнеса, църквата или политическия живот.

Със сигурност си виждал и истински водачи – може би родител, учител, приятел, пастир, треньор, бизнесмен, мениджър, ментор, активист или някой, който няма позиция и титла. Човек разпознава водачите веднага щом ги види, дори и да не са това, което той е очаквал. Винаги има хора, които искат да следват такива водачи – не сляпо, а уверено и с радост. Мисля, че качеството, а не количеството на хората, които следват един водач, говорят най-силно за неговите добродетели и умения. Днес почти всеки може да си набави тълпа от последователи, стига да храни егото им и да прави това, което искат, колкото и глупаво или абсурдно да е то.

Истинският водач не събира последователи за собствена полза и печалба. Той вдъхновява хората да бъдат това, което трябва да бъдат и да правят това, което трябва да правят – за тяхно добро.

Редица книги са написани по темата за ръководенето. В тях се описват нужните умения и отговорности на водача. Няма да намерим по-добра книга по темата за ръководенето от самата Библия, защото няма по-добър пример благочестиво, ефективно и служещо ръководене от това на Исус. „Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45). Исус ясно каза, че основното качество на водача е личното желание да служи – смирено, честно и жертвоготовно.

Това е моделът за ръководене на Исус – води като служиш! „Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува“ (Лука 22:24-26). Бог те е сътворил със стремеж към величие, но величието в Божиите очи не са нещата, които можеш да постигнеш. Величието е в това, което си. Доказателството за него се вижда в живота ти и в благотворното влияние, което имаш върху живота на другите.

Има и друго нещо, което моят приятел Кембъл ме научи за ръководенето като слуга: „Ако искаш да знаеш как се справяш като слуга, забележи как реагираш, когато някой се отнася с теб като със слуга“. Думите му още влияят на живота ми – дори и след смъртта му, защото те са в пълен синхрон с удивителния му живот. Надявам се един ден това да бъде казано и за мен. Ще се чувстваш по-добре, когато служиш на другите, вместо да губиш време в опити да ги впечатляваш.

Молитвата ми за теб днес е: Исус да бъде примерът, по който споделяш живота си с другите.

Снимка: „Исус мие нозете на Петър“ от Форд Мадокс Браун