Posts Tagged ‘примиреност’

Статуквото

„Едно нещо съм поискал от Господа… да живея в дома Господен“ (Псалм 27:4)

„Небрежността към духовния ни живот е пагубна за копнежа по духовното“

Статукво – латински термин, описващ „минало и настоящо състояние на съществуване“ – никога няма да бъде най-добрата възможност за бъдещето ти. И все пак хората приемат „състоянието на нещата“ за приемливо, дори когато то не ги удовлетворява. Защо сме готови толкова лесно да се примирим със съществуващото положение, вместо силно да се стремим към това, което може да е по-добро? Ако бракът ти се нуждае от повече внимание – потърси помощ. Ако семейството ти се разпада – направи нещо. Ако работата ти е задънена улица – потърси си друга. Ако духовният ти живот е в застой – започни да се отнасяш сериозно към Бога.

Много неща в живота се направляват от това, което желаем целенасочено, а не между другото. Желанието оформя решенията, решенията се отразяват на посоката, посоката определя съдбата. Не можеш да си позволиш да оставиш съдбата на случайността. Забелязал съм, че един определен аспект в начина на живот намалява постиженията, в която и да е област. Това е небрежността към това, към което не можем да си позволим да бъдем небрежни. Бракът и семейството страдат от липсата на внимание, приятелството охладнява… Това се получава, защото не са поставени на първо място. Не можем да успеем на работното място или в бизнеса, ако не приемаме сериозно доверието и възможностите, които получаваме. Ако сме небрежни към дома, градината, колата или финансовите си отговорности – какъв ще бъде резултата? Къщата ще бъде занемарена, в двора ще порастат плевели, колата бързо ще се обезцени, ще потънем в дългове и финансите ни ще бъдат в безпорядък. Логично е да се замислим, че не може да се отнасяме небрежно към нещо толкова важно и вечно като нашия духовен живот. Не можем да се залъгваме, че той ще процъфтява. Нещата, които наистина са важни за нас получават съответното време и внимание. Това, за което сме загрижени, ще се развива, а това, което пренебрегваме – ще западне.

Цар Давид написа: „Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всички дни на живота си“ (Псалм 27:4). Давид копнееше за това. Неговият копнеж разтърси статуквото, изправи се срещу мечка и лъв, застана безстрашно пред гиганта, успокои душата на един изтерзан цар и доведе Давид до трона. Този копнеж направи Давид скъп за Бога. Може би затова Бог го нарече „човек по Моето сърце“ (Деяния на апостолите 13:22). Този копнеж ясно личеше в песните му и все още ехти във всичко, написано от него. Той изпитваше дълбоки чувства, беше силно загрижен и живееше пълноценно.

Как Бог и хората около теб биха описали вярата и духовния ти живот днес?(Филипяни 3:8-17)

Преди няколко години забелязах, че много често отговарям с необвързващата фраза „Както и да е“. Тогава реших да променя отношението си, за да се промени и отговора ми (или липсата на такъв – в зависимост от ситуацията). „Както и да е“ не е правилното отношение за човек, който има намерение да преследва Божието най-добро. Опасно е да се отнасяш лековато към вечните неща. Небрежните християни стават духовни жертви.

Чувствам се отново предизвикан към духовен стремеж, да живея със страст и целенасочено в личен и духовен план. В последните дни ме вълнуват следните думи: „Небрежността към духовния ни живот е пагубна за копнежа по духовното“. Аз избирам да живея със страст и ясно разбиране за нещата, които докосват вечността.

Молитвата ми за теб днес е: живей за Бога със страст и целеустременост.

снимка: Интернет

Реклами