Posts Tagged ‘приоритети’

Твърде много неща

„…Ти се грижиш и безпокоиш за много неща“ (Лука 10:41)

„Внимавайте – твърде много неща могат да ви отклонят твърде лесно от нещо по-важно“

Животът на всеки един може неусетно да стане прекалено зает и след това вече никога да не успее да забави ритъма си. Осъзнаваш, че си зает и разсеян. Мислиш, че ще имаш време за важните неща по-късно, но изглежда, че това време никога не идва. Понякога има твърде много неща за вършене, а часовете са твърде малко. Прекалената заетост е в резултат на това, че не успяваме да подредим приоритетите си. Ето какъв е съветът на Исус: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).

Никога няма да имаш време да свършиш всичко, което искаш, но Бог ще ти даде цялото необходимо време да свършиш нещата, които трябва. Мисля, че баща ми успя да ми внуши практичността на „важните неща – на първо място“. Бях изкушен да давам предимство на забавните, лесни и бързи за правене задачи, а след това безуспешно се опитвах да наблъскам по-предизвикателните и отнемащи време в жалките остатъци от часове и енергия. Непрекъснатото бързане не е нито ефективен, нито приятен начин на живот. Това се случи с учениците на Исус – това лесно може да се случи и с теб (Марк 6:31). Исус имаше решение за тях – Исус е решението за теб.

Лука разказва една случка в дома на Лазар във Витания (Лука 10:38-42). Лазар и неговите сестри са радваха на компанията на Исус за вечеря. Марта беше заета в кухнята с всички приготовления, които гостоприемството изискваше за такъв специален гост. А в същото това време Мария седеше в другата стая и с удоволствие слушаше Исус. Когато Марта се оплака на Исус от това, че сестра й очевидно пренебрегва задълженията си, Исус поправи нея вместо сестра й: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“ (Лука 10:41, 42).

Марта се „грижеше и безпокоеше“. Наистина се чувстваш огорчен, когато работиш усилено, а никой не ти помага. Грижите създават безпокойство. Хората, които се безпокоят търсят отдушник и намират някого, когото да винят за своята тревога. Тревогата краде насладата от момента. Безпокойството напряга взаимоотношенията. Наистина, урокът е прост. Внимавайте – твърде много неща могат да ви отклонят твърде лесно от нещо по-важно.

Какво мислите, че се е случило след това? Дали Мария е станала и е помогнала? Дали Марта се присъединила към сестра си, в компанията на техния гост? Дали всичко, което е трябвало да се свърши е било свършено? Ние не знаем, не ни е казано. Исус посочи своята гледна точка. Лука документира главния акцент, а останалото е без значение. По-важно от това какво се случи след думите на Исус към Марта, е това какво се случи преди това, което ядоса Марта.

Погледнете внимателно на уточнението, което Лука прави за нас: „Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане… (Лука 10:39, 40). Гръцката дума преведена като улисваше, дава описание на човек, който е дърпан от всички посоки. Това описва Марта със сигурност. Знаеш какво е това усещане, всички знаем. Избягвайте твърде много неща да ви дърпат в твърде много посоки.

Моята съпруга е несравнима домакиня, както ще подтвърдят всички, които я познават. Никога не оставя нещо несвършено, защото „хубавото си струва“. Но ако не внимава, може лесно да се улиса в готвене и сервиране на гостите, поради което ще й остане твърде малко време да се наслаждава на тяхната компания, което тя обича да прави. Възможно е да живеем така – улисани с твърде много неща, имайки твърде малко време да вършим правилните неща и да се радваме на най-доброто – живота, любовта, смеха, семейството, приятелите и Бог. Ако си твърде улисан, за да бъдеш ежедневно с Бог, значи си улисан с твърде много неща и за теб е също толкова вярно, колкото за Марта и Мария, това което каза Исус: „Но само едно нещо е потребно“, да почиваме в присъствието на Исус.

Молитвата ми за теб днес е: не разрешавай на житейските грижи да ограбват времето ти за правилните неща.

Снимка: Интернет

Реклами

Любовта към парите

„Нека живота ви бъде свободен от любовта към парите… задоволявайте се с това, което имате“ (по Евреи 13:5)

„Парите са важни, защото всеки ден заменяме част от живота си за тях“

Даваш ли си сметка, че парите окупират времето, мислите и усилията ти? Парите са важни – няма съмнение в това. Те са важни, защото всеки ден заменяме част от живота си за тях и за нещата, които си купуваме – нужните и екстрите. Парите, обаче, не са толкова важни, колкото често им позволяваме да бъдат.

Чувал съм хора неправилно да цитират стиха: „Парите са корена на всички злини“. Библията не казва и не поучава това. Парите са просто средство – нито добро, нито зло. Въпросът е как се печелят и как се харчат. Не си по-добър човек, защото имаш повече пари, нито си по-ниско качество човек, ако ги нямаш. Не твоята банкова сметка те дефинира като човек. Исус ни предупреди от „заблудата на богатството“, защото парите обещават много неща, които не могат да осигурят. Точно за това никога няма да има достатъчно пари – хората очакват да си купят неща, които не се намират с пари. Не можеш да запълниш празнината в себе си с пари. Не можеш да излекуваш самотата с пари. Не можеш да имаш сигурност в тях. Не можеш да си купиш щастие, удовлетворение или душевен мир.

Ето какво казва Библията за парите: „Любовта към парите е корен на много злини… нека живота ви бъде свободен от любовта към парите и се задоволявайте с това, което имате“ (1 Тимотей 6:6-11 и Евреи 13:5).

Не парите са проблема, а любовта към тях и огромната опасност да бъдат издигнати на позиция, която не е за тях. Парите и това, което купуваме могат да се превърнат в бог и да заемат първо място в живота ни – това вече не е правилно. Запази своята любов за Бога, за хората и за себе си (Марк 12:30, 31). Не хаби любовта си по парите, не я пропилявай.

Някои хора погрешно смятат, че целта на работата е да събереш достатъчно пари, че да можеш да спреш да работиш. Продуктивната работа има стойност, която не може да се измери с парични знаци. Библейският принцип е ясен: „Шест дни да работиш и да вършиш работата си…. на седмият да почиваш“ (по Изход 20:8-11). Работата е начинът, по който служиш на Бог и другите, и начинът, който Бог използва, за да посрещне щедро твоите материални нужди.

Чувал съм добронамерени хора да казват, че работата е резултат от проклятието, което дойде върху Адам и Ева в резултат от грехопадението. Това не е така. Смисленият труд предхождаше непокорството (Битие 2:8, 15). Грехопадението донесе мъката и трудностите в работата. „А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! – проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си; тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш“(Битие 3:17-19).

Парите не са смисъла на твоя живот. С богатството идва и отговорност – колкото повече имаш, толкова по-голяма е отговорността ти. Исус каза: „А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква“ (Лука 12:48).

Наслаждавай се и бъди благодарен за всичко, което Бог ти е дал, но не позволявай парите да се превръщат в твой източник на щастие и сигурност. Само Бог е Първоизточникът: „Всеки добър и съвършен дар слиза от Отца на висините… моят Бог ще снабди всяка ваша нужда“ (Яков 1:17 и Филипяни 4:19).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да се задоволяваш с това, което имаш.

Снимка: Интернет

Най-важните неща

„Онзи, в когото те не се намират е късоглед“ (2 Петрово 1:9)

„Днес можеш да се справиш по-добре, защото си научил урока“

Кое е важно?Има много неща в живота, които са важни. Но нека разберем истината – не всички са еднакво и едновременно важни. Мъдростта и успехът идват от това, да знаем какво е най-добре да се направи и точно в кой момент. Съществува известен цитат, който гласи:

„В делата хорски има прилив
Ако го хванем ний, постигаме успех
Изпуснем ли го – нашият живот
Обречен е на бедност и тъга.“
Уилям Шекспир
Юлий Цезар, действие IV, сцена 3

Хората лесно могат да пропуснат прилива на привидението, да прекарат живота си в лутане и въпроси защо не са постигнали нещо повече.

Животът лесно се обърква. Как да разграничаваме това, което наистина е важно? Образованието, работата, приятелството, почивката, парите, сигурността, постиженията, успехите, брака, семейството, репутацията, спасението, автентичната вяра – всичките тези неща са много важни. Но не всичките са еднакво важни. „Научете се да разбирате и да разпознавате най-доброто“ (Виж Филипяни 1:9-11). „Не бъди късоглед за важните неща“ (Виж 2 Петрово 1:5-11).

Ето някои насоки, които са ми били полезни. Хората са по-важни от предметите. Предметите се чупят и могат да бъдат заменени. С хората не е така. Точно затова внимавай с тях. Не ги вземай за даденост. За да си истински богат „инвестирай“ в хората. И най-скъпият предмет не може да те развесели, когато се нуждаеш от приятелство и подкрепа. Световноизвестната група Бийтълс имаха много пари, но на върха на славата си написаха песента „Парите не могат да ми купят любов“ (Money can’t buy me love).

Днес е по-важен ден от вчера. Вчерашният ден е минало, което не може да бъде променено. Стореното – сторено. Днес можеш да се справиш по-добре, защото си научил урока. Защо да повтаряш една и съща грешка? Не прекарвай времето си в съжаление за вчерашния ден. „Това е денят, който Господ е направил. Нека се радваме и веселим в Него“ (Псалм 118:24).

Вечното е по-важно от временното. Влагай силите си в това, което е трайно. Много от нещата, които могат да погълнат вниманието ни са преходни, нямат трайност. „Които си служат със света да са предадени на него, защото сегашното състояние на този свят преминава“ (1 Коринтяни 7:31).

Исус разказа историята за един богат земеделец, който имаше ненадминат успех. Исус не го укори за богатството и успеха, а за това, че заради тях пренебрегна вечната си душа. Той позволи временното да го заслепи и не видя по-важното (Виж Лука 12:15-21). Исус зададе проницателния въпрос: „Понеже какво се ползва човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?“ (Марк 8:36, 37).

Молитвата ми за теб днес е: не бъркай онова, което е спешно с това, което е важно.

снимка: Интернет

Сподели