Posts Tagged ‘приоритет’

Лична духовна инвентаризация

„Изпитвайте себе си, дали сте във вярата…“(2 Коринтяни 13:5)

„Бъди наясно с приоритетите и практиките, важни за християнския живот и вяра“

Лична духовна инвентаризацияДокато учех в колежа работех в една аптека. Следях инвентара, зареждах с нужната стока, разнасях лекарствата, поръчани от болници и други здравни заведения. Най-неприятно ми беше да правя инвентаризация. Да преброиш всеки артикул на рафтовете беше изморително. При инвентаризацията се разбираше кои продукти привършват и трябва да се заредят отново, така че да не спрем продажбата им и да разочароваме клиентите. Инвентаризацията помагаше също така да разберем кои артикули вече не се търсят, събират прах по рафтовете и представляват излишен разход на капитал.

С помощта на натрупания жизнен опит, сега вече разбирам, че правенето на инвентаризация е ценно за бизнеса и дори много по-важно за твоя живот. Новата година е повод да направим лична духовна инвентаризация. Павел съветваше християните в Коринт: „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата…“ (2 Коринтяни 13:5). Посрещни Святия Дух и му разреши да изпита сърцето ти. Ще разбереш от какво имаш нужда и го нямаш, и какво имаш, от което нямаш нужда.

Точно както тези рафтове в склада, ти и аз натрупваме доста неща по пътя. Някои са били полезни на времето си, но вече не са. Други са по-скоро болезнени, отколкото полезни – винаги са били такива и все още са. Размисли над тези неща – погрешни мнения, стари навици, тайни грехове, предразсъдъци, разочарования, болезнени спомени, отношения, наранявания, недоволства, вина, съжаления и непростителност. Те никога не са били от полза, а и сега са само емоционален и духовен хаос. Навярно нямаш на склад всичко това, но се улавяш, че от време на време някои от тях те държат в хватката си. Както песента от филма на Дисни „Замръзналото кралство“ съветва, „Карай да върви“.

Самоанализът може да разкрие твоята нужда от благодат и сила, които вече не са на склад, така както преди, а ти си мислиш, че все още ги имаш. Бъди наясно с приоритетите и практиките, важни за християнския живот и вяра, които някога са изобилствали в твоя характер и дейност. Откривал ли си някога с изненада, че не притежаваш някои качества на характера, които си мислил, че имаш. Най-лошият вид измама е самоизмамата. Смирено и искрено се моли като Давид: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път“ (Псалм 139:23, 24).

Намирате ли все още в сърцето си достатъчно: мечти от Бога, святи стремежи, пламенна любов, истинско доверие, ентусиазъм, търпение, покорство, задължение към Божието слово, пълнота на Духа, увереност? Петър разсъждава: „Положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос“ (2 Петрово 1:3-11).

Библията дава вечни и безценни съвети за последователите на Христос преди и днес. „Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Радвам се, че научих важността на прецизната лична духовна инвентаризация. „Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа! Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!“ (Плачът на Еремия 3:40, 41).


Молитвата ми за теб днес е: за честна и честа преценка на съдържанието на твоето сърце.

Advertisements

Трохи и остатъци

„Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!” (2 Царе 24:24)

Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб.

Трохи и остатъциАко някой те покани на вечеря и ти сервира остатъци от предишна вечер ще почувстваш ли, че на посещението ти е отделено достатъчно внимание и че компанията ти е ценена? Вероятно Бог се чуства недостатъчно оценен понякога, когато Му предлагаме остатъците от нашите приоритети, време, привързаност, енергия, усилия, финанси и способности. Когато човек използва първите и най-добрите плодове за себе си и даде само оскъдния остатък на Бога, дали Бог е почетен?

Исая разказа историята за човек, който отрязва дърво, използва го първо, за да запали огън, с който да се стопли и да сготви храна, за да се задоволи, „а с останалото си прави бог“ (Исая 44:14-17). Това се случва и сега с хора, които са много по-изтънчени и успешни. Този човек помисли за душата си само след като задоволи желанието си за комфорт и апетита си. Прочети Марк 8:36-37. Думата „остатък“ намеква за останалите трохи. Не можем да преобразим Бога по образ, който ние желаем да има, всъщност ние сме направени „по Негов образ и подобие“ (Битие 1:26-27).

Може би единственото по-лошо нещо от това да предложиш на истинския Бог своите остатъци е да използваш това време и средства, за да създадеш лъжлив бог и да очакваш неговата помощ. Не мисля, че някога съм правил второто, но се страхувам, че е имало ситуации, в които съм правил първото – давал съм на Бога по-малко отколкото заслужава, предлагайки само останалото без извинение или покаяние. На Израел беше заповядано да предлага на Бога само първото и най-доброто. Бог заслужава не по-малко от мен и теб.

В отговор на Божията милост цар Давид поиска да построи олтар като благодарност за Божията благодат към Израел. Той избра един харман, където да принесе жертва. Когато собственика на хармана позна царя и разбра каква е целта му, той щедро предложи на царя да вземе земята без да плати за нея. Обичам отговора на Давид: „Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!“ (2 Царе 24:18-25). Обикновено това, което ти струва малко не е ценно за теб.

Нека бъдем практични. Случва се да даваме трохи на Бога тогава, когато посвещаваме часове на собствените си стремежи, оставяйки само моменти за Него или когато се разпореждаме с парите все едно са наши и даваме на Бога няколкото останали лева, или когато използваме цялата седмица за собствените си задачи и забавления, но дори и неделя отделяме за себе си и семейството си. Даваме на Бога остатъците тогава, когато имаме време за всеки вариант на социална медия, но рядко имаме възможност да слушаме Божия глас, когато поставяме на първо място почивката, забавленията, хобито или спорта, но не осигуряваме достатъчно време за душата си. В днешния зает и шумен свят думите на Исус са от първостепенно значение: „Търсете първо Божието царство…“ (Матей 6:33). Баща ми беше прав: „Първите неща трябва да се поставят на първо място!“

Любовта не може да устои ако даваме само това, което е останало. Брака няма да процъфтява. Децата няма да процъфтяват. Приятелствата няма да растат. Плановете за спестяване няма да успеят. Кариерата няма да напредва. Християните няма да процъфтяват. Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб. Да бъдеш сериозен относно своя духовен живот и този на другите има лична цена, която трябва да бъде платена с радост.

Молитвата ми за теб днес е: поставяй Бога на първо място във всичко, по всеки начин, всеки ден.

Колко е важно да бъдеш сериозен

„Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3)

„Разсейването води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока“

И най-правилната посока, и най-жизнено важното решение могат да се провалят ако допуснем разсейване. Тъй като има толкова много неща, които могат да бъдат направени и толкова много, които би трябвало да бъдат свършени, винаги ще се появяват възможности, които да те отклоняват в друга посока, отвличайки те от задачата, която вършиш в момента.

В повечето от случаите тези отклонения не предизвикват забележими последици – някаква дребна работа или съвсем малко време. Какво става ако първоначалното решение е било от изключителна важност и много спешно? Разсейването, дори кратко, води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока – такава, каквато не можеш да предвидиш. Тези отклонения могат, в най-добрия случай, да те карат да съжаляваш, да ти причинят неудобство, но могат и да ти струват скъпо като пропуснати възможности или неизпълнени отговорности.

На по-късен етап от живота много хора намират себе си далеч от мястото, където са възнамерявали да бъдат и са много учудени защо е така. Кое решение е променило тяхното местопредназначение? Понякога това е случайно запознанство, прерастнало в нежелателно приятелство, развило се в съмнителни взаимоотношения, водещи, в крайна сметка, до зле обмислен и безперспективен брак. Или е било любопитство, което е станало увлечение, а скоро след това обсебваща опитност, превърнала се в навик или пристрастяване, от което не можеш да се освободиш. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо“ (1 Коринтяни 6:12). Това е важно правило за благоразумен живот.

Бъди сериозен отностно християнската вяра. В живота няма по-важно решение от това да следваме Бога всеки ден. Библията дава практически съвет как да се прави това – наистина сериозно. „Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3). Дръж се здраво за вярата, която ще държи здраво душата ти в труден ден.

Сериозно е дума, която не се използва често, а често не се разбира правилно. Да бъдеш сериозен означава да живееш живот, в който видим приоритет има това да си истински Христов последовател и да си готов да служиш. Християнският живот не означава приятна разходка в слънчев следобед. Да живееш сериозно означава да живееш с ясна цел и ясни приоритети.

Бъди сериозен в това да живееш за Исус. „Според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега, ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение, било чрез живот или чрез смърт“ (Филипяни 1:20). Живей така, че другите да виждат Неговото величие в теб.

Бъди сериозен относно молитвата. „Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли усърдно“ (Яков 5:17). Ефективната, гореща молитва променя твоя живот и живота на другите. Моли се сериозно, с очакване.

Бъди сериозен относно духовните дарби. „Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път (пътят на любовта)“ (1 Коринтяни 12:31). Духовните дарби трябва да се използват в ползотворна служба за другите – служи добре за слава на Бога и за благословение на другите.

Бъди сериозен относно вечността. „Като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище“(2 Коринтяни 5:2). Небесата са сигурна реалност и вечността е безусловна. Не допускай земният живот да те погълне. Нека перспективата ти е небето.

Молитвата ми за теб днес е: бъди усърден относно всички аспекти на духовния живот.

снимка: Интернет