Posts Tagged ‘притеснение’

Объркана идентичност

„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17)

„Трудностите могат да объркат чувството ти за самоопределяне като личност, но благодатта дава възстановяване“

Объркана идентичностКогато бях тийнейджър баща ми често ми напомняше: „Помни, че си Рандолф“. Той не искаше да каже, че нашата фамилия е нещо повече от другите, защото социално и финансово ние бяхме семейство от средната класа. Неговото ясно намерение беше да ме накара да запомня, че чрез поведението и с говоренето си трябва да пазя честта на фамилията, която споделяхме. Баща ми искаше да разбера, че не трябва нито да се притеснявам от моята самоличност, нито да бъда безотговорен към нея.

Всеки може да забрави кой е понякога. Човек може да изрече неподходящи думи или да извърши неподобаващи действия, които не са характерни за него. В такива моменти започваш да се чудиш: „Кой съм аз всъщност“. Разочарованията и трудностите могат да объркат чувството ти за самоопределяне като личност, но смирението и признаването на грешката освобождават благодат и прошка, които те възстановяват да бъдеш такъв, какъвто Бог те е направил да бъдеш в Христос. Всеки от нас е болезнено наясно със собствените си слабости и недостатъци, и погрешно приема, че те или мнението на другите, или обвиненията на обвинителя, определят кои сме наистина. Но те не могат да определят кои сме ти или аз всъщност. Ти си направен по образ и подобие на Бога, независимо колко бледо и незабележимо може да е това понякога.

Библията заявява: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразени с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя“ (Римляни 8:28, 29).

Божието Слово и Неговият Дух вътре в теб подтвърждават, че си направен по Негов образ и подобие. „Христос между вас, надеждата на славата. Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос“ (Колосяни 1:27, 28).

„Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13).

В Христос твоята и моята съдба са сигурни.

Бог и Неговото Слово са там, където ти започваш: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58). Бъди верен на истината. Размишлявай как това действа в твоя духовен живот. Целта на дявола, твоя противник, е да те накара да се съмняваш в Бога. Правейки това, неговата тактика е да те накара да започнеш да се съмняваш в твоята истинска идентичност в Христос (1 Петрово 5:8-11, 2 Коринтяни 2:11). Объркването на идентичността не е нещо ново – старо е, колкото човешката история.

Много хора бъркат своята идентичност или допускат други да го направят чрез неточни сравнения. Твоята истинска идентичност е в твоя потенциал, не в миналото, знанията или мъдростта, нито в образованието. Кой си, а не какво правиш, твоето настойничество над нещата, а не това да ги притежаваш – и най-важното, кой си ти в Христос, а не в себе си и за себе си. Всъщност, ти не можеш да знаеш кой си, докато не разбереш какво казва Христос, че си.

В зрелите си години, моят дългогодишен приятел, Дон, официално смени името си. Емигрирайки от Гърция преди години, баща му и чичовците му предали английско звучение на гръцкото си фамилно име. Отказвайки се от името, което е носил през целия си живот, той приема отново бащината си фамилия, за да го почете, избирайки да бъде този, който е. Дон напълно прегърна своето наследство и своята културна идентичност. В Христос ти намираш своята истинска идентичност –освобождаваща и упълномощена с власт.

Ангелът, който се бори с Яков, пита: „Как ти е името?“ (Битие 32:24-31). Името Яков, означава който без право замества или който прави засада, съвсем точно, описвайки кой е наистина и дори какво е направил. Името, обаче, не можеше да предскаже кой е бил предопределен да бъде. Бог коригира обърканата идентичност на Яков: „Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и хора, и си надвил“ (Битие 32:28). В Христос ти си повече, отколкото си мислиш, че можеш да бъдеш.

„А от Него сте в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30).

„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17). Какво прекрасно място!

Молитвата ми за теб днес е: никога недей да забравяш всичко, което си в Исус Христос.

снимка: Интернет

Реклами

Истина и упование

„Когато съм в страх, на Теб ще уповавам“ (Псалм 56:3)

„Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа, но Божията любов прогонва страха“

Истина и упованиеСтрахът е ужасно нещо, ограбващо мира на ума, убиващо радостта и разбиващо надеждите. Страхът е да си представяш бъдещето, близко или далечно, без да виждаш Бог в контрол на събитията (2 Коринтяни 10:4, 5). Не можеш да пренебрегнеш страха или да го премахнеш, освен за кратко. Той е лепкав и се вкопчва здраво. С него може да се направи само едно нещо – да го прогониш като го заместиш с истина и доверие. „Когато съм в страх, на Теб ще уповавам. В Бога ще хваля словото Му; в Бога съм положил упованието си; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Една сутрин се събудих силно притеснен от неприятен сън. Ето какъв беше той – приятна разходка с малката ми внучка, на предучилищна възраст, се превърна в ужасяваща паника. Тя се загуби някъде и аз не можех да я намеря. Търсех я отчаяно с нарастващ страх за нейната безопасност. Тогава моята разтърсваща паника ме събуди. Истината замести страха. Кризата беше само в моето въображение. Тази внучка днес не е на предучилищна възраст, тя е способна млада дама. Причината за моята паника беше въобржаема, а не истинска. Очевидно, през нощта Бог ми беше дал жив пример за това как страхът може лъжливо да се натрапи в нашите мисли и също така, как може лесно да бъде прогонен.

Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа. Страхът е мъчение – умствено, емоционално, физическо и духовно. „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е достигнал до съвършенство в любовта. Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:18, 19). Страхът включва избор – колкото и силен да изглежда, можеш да избереш да не се страхуваш. Божията любов измества твоя страх.

Има добра новина. Довери се на Божият отговор на страха. Чрез заплахи, целящи да предизвикат страх, противниците на Неемия търсеха начин да обезкуражат хората му и да спрат възстановяването на Ерусалимските стени. Неемия непоколебимо отказа да се предаде на страха. „Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си… Всеки един от онези, които градеха стената, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието… и всеки от зидарите имаше меча опасан на кръста си и така градеше“ (Неемия 4:11-25). Бог е по-голям от всяко нещо, от което се страхуваш. Не се предавай на страха, трябва да се бориш с него. Истината ще надделее над него, затова вземи „меча на Духа, който е Божието слово“ (Ефесяни 6:17). Божието слово, което е здраво вкоренено в твоето сърце и ум, ти дава Божията сила.

Доверието измества страха. Срахът може да бъде изтласкан само от нещо по-силно. Истината е винаги по-силна от страха, когато твоето упование е положено в Този, Който никога не може да се провали. „…защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“; така че дръзновено казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми направи човек?“ (Евреи 13:5, 6).

Молитвата ми за теб днес е: не се привързвай към страховете, дръж здраво Божията истина.

снимка: Интернет

Хляб за всеки ден

„Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“ (Лука 11:3)

„Непознати предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти“

Ние живеем живота си ден по ден. Също така и нашият Баща ни дава това, което ни е необходимо ден по ден. Мисля, че повечето хора до известна степен осъзнават това, което им липсва. Не всеки проблем може да бъде решен с по-усилена работа, по-продължително обмисляне или повече пари. Всеки има нужда от помощ в определен момент.

Нашата правнучка Кайли е на един месец. Тя е безпомощна и напълно зависима от благоразположението, любовта и помощта на тези, които я обичат, за всяко нещо, от което се нуждае за здравето и растежа си. Тя ще порасне и ще се научи да се справя с тези основни неща сама, но винаги ще има нужда от помощ от Бога и хората – точно както и ние с теб имаме нужда.

Ти не си бил роден себедостатъчен и никога няма да станеш такъв. Ще се появяват нужди, с които няма да можеш да се справиш. Непосилни предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти. Няма да знаеш всичко, което ти е необходимо да разбереш, няма да имаш цялото постоянство, което живота ще изисква, ще се сблъскваш със ситуации и хора, за които нямаш достатъчно мъдрост.

Животът ще те сблъсква с неочаквани неща, за които не си подготвен – несправедливост, лъжливи обвинения, финансови бедствия, медицински проблеми, кризи със здравето, инциденти, социално отчуждение, емоционални травми и още твърде много произволни трагедии. Глупаво е да мислим, че можем да посрещнем сами всичко, което идва в живота ни. Той не позволява да складираме всичко необходимо за нещата, които може да ни се изпречат. Ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции.

Ето най-накрая и добрата новина. Няма изпитание, което може да се докосне до живота ти и да е по-голямо от Бога. Няма да ти се наложи да посрещаш нищо без Бога, освен ако сам не избереш така. Няма да ти се налага да се сблъскваш с всичко плашещо в един и същ момент. Със сигурност няма да бъдеш освободен от всичко, което те плаши и наранява, така е в живота. Но точно затова ще ти трябва помощ.

Учениците на Исус Го помолиха да ги научи да се молят и Той им даде модел за молитва (Лука 11:1-4). Тази молитва разкрива интимността на нашите взаимоотношения с Бога и размерите на Божията вярност към нас. Молитвата, която Исус им даде ни учи как функционира живота – тя започва с „Отче наш“.

Всичко, от което се нуждаеш започва там – в Неговото сърце, от Неговите ръце, заради Неговата любов. Можеш да имаш уникални, лични взаимоотношения с Бога, който е твой Баща. Във всяка ситуация Божията воля за твоя живот може да бъде превъзходна „на земята, както на небето“, тази благодат действа, когато „прощаваме на нашите длъжници“ и вика ни „избави ни“ оставя всяко зло намерение неспособно да ни навреди.

Нарочно оставих това просто изречение последно: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Хлябът е символ на основните нужди, които всички имаме ежедневно. Както казах и по-горе ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции. Всеки ден един непресекващ Източник ни предлага достатъчна помощ – трябва само да дойдеш при небесния си Баща и да помолиш: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Точно както Бог хранеше Израел всеки ден в пустинята с манна, така Той ще даде и на теб „насъщния хляб“.

„Който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта“ (прочети Числа 11:7, 8 и Изход 16:16-19). Бог снабдяваше нуждите ден по ден.

Молитвата ми за теб днес е: живей с увереност в пълното снабдяване, което ни дава Божията любов.

снимка: Интернет

Страх

„Бог не ни е дал дух на страх, а… на себевладеене“ 2 Тимотей 1:7

„Страхът е противоестествена емоция, която има духовен произход“

Страхът осакатява. Той храни съзнанието с възможно най-лошите мисли, прави ни слепи за реалността и парализира възможностите, които имаме. Животът ни ще е по-добър без страх и безпокойство. Намери кураж, изправи се срещу страха и бъди свободен от ужасяващите мисли. Аз съм наследник на специалисти по безспокойство, които често предупреждаваха за идващи бедствия, сякаш виждаха какво се крие за ъгъла. Страхът се храни точно по този начин, хората не го създават – те просто му дават гориво. Замисляли ли сте се някога как се е появил страхът? Всяко нещо си има произход, но какъв е произходът на страха? Първо, нека ясно да кажем, че страхът не съществува от сътворението на света. Бог видя какво беше сътворил и видя, че беше добро.

Страхът не идва от Бога, Библията ни казва, че „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладеене“ (2 Тимотей 1:7). Страхът не беше част от живота на Адам, докато той не съгреши като не се покори на Бог в Едемската градина: „Но Господ Бог повика човека и му рече: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол, и се скрих“ (Битие 3:8-10). Първият израз на тази негативна емоция беше резултат от злото, което Адам извърши. Когато Библията говори за страх от Бога, се има предвид почит. Соломон, един сравнително мъдър човек, пише: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10).

Страхът е противоестествена емоция, която има недобър духовен произход. Павел описва тази негативна емоция с думите дух на страх. Каквото и да означава това – ясно е, че не е добро нещо. Страхът се заражда по-дълбоко от мислите или емоциите на човека. Той идва от духовното ни съзнание и ако не е под контрол, може да ни навреди и дори разруши. Мислите и емоциите ти са мястото, където страхът видимо се проявява (2 Коринтяни 10:3-5).

Страхът е спътник на липсата на доверие. „Бог ни е дал… дух на сила, любов и себевладеене“. Когато вярваш, че Бог те е екипирал със силата Си, убеден си в Неговата непреходна любов, страхът бива заместен от доверие. Умът ти е сътворен от Бога и има пълната възможност да бъде здрав и балансиран, способен да бъде обучен и овладян (Псалм 61:1-4). Научи се от Давид, когато той преживяваше най-тежките си моменти. „Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам. Чрез Бога ще хваля думите му; на Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Молитвата ми за теб днес е: винаги и с цялото си сърце се доверявай на Бога.

снимка: Интернет

Напразни тревоги

„Погледнете на небесните птиците, че не сеят нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни“ (Матей 6:26)

„Тревогите не ти дават това, което ти липсва – те ти дават онова, от което нямаш нужда“

Хората се тревожат. Някои хора се тревожат, когато нямат достатъчно, а дори и когато имат достатъчно – тревожат се за колко време ще им стигне. До толкова са се научили да се тревожат, че вече го правят професионално. Когато казвам, че хората се тревожат – аз включвам теб и мен. Би трябвало вече да сме се научили, че тревогите не променят реалността, те просто са една огромна загуба на енергия и емоции. „Кой от вас може с грижа за себе си да добави един лакът към ръста си?” (Матей 6:27).

Един човек описа това по следния начин: „Тревогата е като люлеещ се стол – дава ти някакво занимание, но не те докарва до никъде“. Тревогите не ти дават това, което ти липсва – те ти дават онова, от което нямаш нужда – разсейване, потъмняло от грижи лице, високо кръвно налягане… Соломон откри следното: „Тревогата в сърцето на човека го подтиска“ (Притчи 12:25).

Исус каза, че тревогата е знак на липса на вяра в Божията грижа и промисъл. Тревогата е реакция към нежелан проблем, който те оставя да се чудиш дали Бог го е грижа – не иска или не може да ти помогне. Силният съвет, който Исус дава е този: „Не се безпокойте за живота си… нито за тялото си“ (Матей 6:25). Той ни познава много добре, нали?

Обърнете внимание на практическия пример, който Исус дава: „Погледнете на небесните птици, че не сеят нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях“ (Матей 6:26, 28, 29).

Обмислете личното заключение на Исус – Бог го е грижа за теб и твоите нужди, повече, отколкото за всичко останало, което е сътворил. „И така не се безпокойте… Понеже небесният ви Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. За това не се безпокойте за утре…“ (Матей 6:31-34).

Как да постигнем това? Как да спрем да се тревожим? „И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:7). Библията ни учи да не се тревожим за нищо, но вместо това да се молим за всичко. Кажи на Бог от какво имаш нужда и Му благодари за всичко, което е направил за теб. Ако правиш това ще изпиташ Божият мир, който е много по-чудесен, отколкото можеш да си представиш или разбереш. „И Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7).

Молитвата ми за теб днес е: да знаеш как да се справиш с тревогата, когато тя се появи.

снимка: http://www.sxc.hu