Posts Tagged ‘притчи’

Бог преди всичко

„Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:6)

„Търси Бога и се подчинявай на волята Му във всеки аспект от живота си“

Бог преди всичкоЖивотът е пълен с решения. Тези решения често имат неочаквани последствия. И неизменно тези последствия засягат не само теб. Как можеш да си сигурен, че решенията, които взимаш са мъдри? Как можеш да намалиш влиянието на своите решения върху другите? Можеш да застраховаш живота, жилището или колата си и това да покрие евентуална щета, но какво би те защитило от скъпи грешки или неправилна преценка?

Животът може да се обърка, има толкова много променливи, известни и неизвестни. Животът ни предлага много възможности и не всички са добри. Често трябва да правиш избор без достатъчно знание или опит, дори без достатъчно време за обмисляне. Понякога избираш между добро и по-добро, понякога между правилно и грешно. Трябва да има по-добро решение от това да гадаеш и да се надяваш, че си познал.

При коронясването си Соломон потърси и получи мъдрост и знание от Бога (2 Летописи 1:7-12). Ако знаеш историята на Соломон ще знаеш, че той на моменти не беше мъдър. Когато обичаше и следваше Божието слово, той живееше мъдро. Когато живееше според собствената си мъдрост, той се объркваше и беше подвеждан. Книгата Еклесиаст проследява пътя на Соломон от Божията истина до неговите безплодни опити да разбере живота чрез естествения си интелект и наблюдения, и накрая връщането му към Божиите пътища и мъдрост. Соломон пише: „Ето моето заключение: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека“ (Еклесиаст 12:13).

В книгата Притчи, в която е събрана неговата колекция боговдъхновени мъдри мисли, Соломон пише: „Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:5-12). Ето как няколко думи, съвсем обикновени и лесни, описват как е устроен живота. Послушай този съвет. Пророк Еремия написа: „Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него, че не е във властта на тоя, който върви, да оправя стъпките си“ (Еремия 10:23).

Забелязал съм, че има пряка връзка между Божието напътствие и защита. Когато Бог напътства живота ни, Той ни защитава. Той ме защитава от грешките и неправилната преценка, от слабостта на плътта ми и недостатъчното познание, когато целенасочено търся насока в Божието слово (Йоан 17:17) и от Божия дух (Йоан 16:13). „Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, водил съм те по прави пътеки. Когато ходиш, стъпките ти не ще бъдат утеснени и когато тичаш няма да се спънеш“ (Притчи 4:11, 12).

Според Соломон този процес не е сложен. Търси Бога и се подчинявай на волята Му във всеки аспект от живота си. Добрият резултат е сигурен. Бог не само ще ти посочва правилния път, но мъдро ще направлява стъпките ти. „Стъпките на човека се оправят от Господа и Неговото благоволение е в пътя Му. Ако падне, няма да се повали, защото Господ подпира ръката му“ (Псалм 37:23, 24, 91:11, 12).

„Молим се Господ да води сърцата ви да обичате като Бога и да бъдете търпеливи като Христос“ (2 Солунци 3:5). Ето моето заключение: „Колкото до Бога, Неговите пътища са съвършени“ (Псалм 18:30).

Молитвата ми за теб днес е: следвай с вярност Бог, Той те води с правда.

снимка: Интернет

Реклами

Уши, които чуват

„…а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15)

„Да чуваш Бог определено значи да имаш слушащо сърце“

В моите ранни младежки години, когато говорех повече, отколкото трябва за неща, които знаех твърде малко, моят баща ми даде практичен съвет, който тогава не оцених напълно: „Алън, знаеш ли защо Бог ти е дал две уши и една уста? Той е имал предвид да слушаш два пъти повече, отколкото да говориш!“ Ясно и просто. Не съм убеден, че това е теологично доказуемо, но татко показа своята гледна точка. Той ме накара от време на време да спирам и да се замислям, преди да говоря толкова много. Днес аз все още помня съвета му. Оставям другите да преценят дали следвам съвета му достатъчно.

Болшинството от нас повече говорят, отколкото слушат, което е в наша вреда. Слушането изисква много повече смирение, умение и внимание, отколкото говоренето. Ти научаваш много повече, ако са ти отворени ушите, а не устата. Освен това много от нас не могат да слушат добре неща, които не искат да чуят. Само този факт филтрира много от нещата, на които би трябвало да обърнем внимание.

Библията казва: „Слушащо ухо и гледащо око – Господ е направил и двете“ (Притчи 20:12). Чуването е физическа способност; слушането определено е свързано със сърцето. Исус каза силни думи за хората, които не искат да слушат: „Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля“ (Матей 13:14-16). Бог отваря слепи очи, но Той няма да отвори твоите затворени очи. Бог може да върне слуха на глухи уши, но няма да накара да слушат тези със закоравели сърца.

Библията казва: „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15). Този, който е мъдър слуша съвети! За твое собствено добро, може би ти трябва да слушаш с готовност по-голяма от тази, на която си склонен. Чудя се дали част от проблема не са всички тези доброволно изказани мнения, за които не сме питали и които ни правят малко резервирани към всички съвети, дадени без да сме ги искали.

Мнения – всеки има. Избирай съвета внимателно. Бих определил мненията като доброволно подадена информация за ползване от слушателя. Не е необходимо обяснение, не се очаква отговор. От друга страна мнението може да прерастне в добър съвет, при положение, че това мнение бъде поискано въз основа на взаимоотношения на доверие. Съветът е просто това – съвет – не е инструкция или заповед за това дали ще го приемеш или не, не си отговорен пред никого, освен пред Бог.

В много случаи Библията казва: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът…“. Според мен, „който има ухо“ се отнася за човек, които има слушащо сърце, желае да бъде мъдър и признава, че не знае всичко. Може би, колкото повече се учиш да слушаш другите със сърцето си, толкова повече развиваш чувствителност да разпознаваш и цениш все още слабия глас на Бог в твоето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: имай сърце, готово да се учи и бъди готов да слушаш.

снимка: Интернет

Несъгласие

„…да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10)

„Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение“

Съгласието невинаги e лесно за постигане, но винаги е най-доброто решение. Някои си мислят, че между „добри“ хора никога няма да има несъгласие, но възможно ли е това да стане в реалността? Всеки, който използва ума си и има поне малко увереност, за да изкаже мнението си, понякога ще бъде в несъгласие с други. Въпросът обаче е – какво правиш след като изразиш несъгласието си? Ако различните мнения се излагат с великодушие и взаимно разбиране, това може да доведе до сближаване на хората около по-добра идея, отколкото всеки от тях е имал в началото. „Хората се учат един от друг, така както желязото се остри с желязо“ (Притчи 27:17 TEV).

В несъгласието ще научиш нещо, макар и не по най-приятния начин. Майка ми често ми напомняше: „Хората могат да изразяват несъгласие без да бъдат неприятни“. Двете неща често се объркват. Мисля, че нейният съвет беше добър. Няма нужда споровете ни винаги да преминават към лични нападки и съревнование. Важното не е кой ще спечели. Библията казва: „…всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10). Възможно ли е това наистина? Би трябвало да е, ако Бог го изисква от нас. Той не е казал, че ще бъде лесно, но очевидно казва, че единството и добрата воля трябва да са наш приоритет.

Този принцип не се отнася до всяко различие в мненията. Според мен той се отнася до тези несъгласия, които могат да прераснат в разрушаване на единството. Разделението не е възможност, която да изберем. Има моменти, в които единственото, което можем да направим, е да решим да изразим несъгласието си по възможно най-любезния начин. Според мен, обаче, това не означава само да се съгласим привидно с общото мнение, за да запазим разбирателството. Такова усилие може да помогне временно, макар че няма да е много полезно в дългосрочен план. Може би понякога правилното решение е доста просто. Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение.

Има моменти, в които не е чак толкова важно кой е прав и кой греши. Всяко мнение може да е правилно или погрешно в зависимост от различната гледна точка, контекста, целта или разбирането. Според мен, когато има несъгласие, което разрушава хармонията и добрата воля, всички въвлечени имат отговорност да търсят решение. Това изисква да прегледаш собственото си сърце и да намериш допирните точки за съгласие. „Както във водата се отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека“ (Притчи 27:19). Може би съпротивата и упорството, което си мислиш, че виждаш в другия, с които не можеш да се пребориш, са твоето собствено отражение.

Обещанието е, че единството и хармонията са приоритети за Бога, и са мощни в Божието царство като носят Божията награда и големи благословения в живота. „Ето, колко е добро и колко приятно да живеят братя в единомислие! То е като скъпоценно масло… там Господ е заповядал благословението – вечен живот“ (Псалм 133:1-3). Исус казва нещо подобно: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19, 20).

Молитвата ми за теб днес е: взаимоотношенията с хората да бъдат по-важни за теб, отколкото да изкажеш собственото си мнение.

Снимка: Интернет

Лесен урок

„На човека се въздава според делата на ръцете му“ (Притчи 12:14)

„Бог ще ни възнагради за всяко добро, което вършим – за Него или за хората“

Животът ни учи на един лесен урок – това, което правим и казваме, добро или лошо, рано или късно ни се връща под някаква форма на добрина или проблеми. Това, че ни се иска да говорим или да се държим по определен начин, не означава, че би трябвало да го правим. Това, което даваме, определя какво ще получим в замяна. Така че единственото мъдро нещо, което можем да направим, е да обмисляме внимателно ефекта от думите и действията си предварително.

Соломон мъдро отбелязва: „На човека се въздава според делата на ръцете му“ (Притчи 12:14). Това може да е окуражително или ужасяващо. Чудесно е да знаем, че Бог награждава добрината, но никак не е утешително да осъзнаем, че Той няма да ни спести горчивите плодове от неправилните постъпки. Библията нарича това „сеене и жънене“: „Който сее в нивата на грешната си природа, ще пожъне от нея разруха, а който сее в нивата на Духа, ще пожъне от Него вечен живот“ (Галатяни 6:7-10).

Спомням си, че когато бях дете дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на човека“. В последствие разбрах какво е имал предвид. Той беше научил, че за всяко добро, извършено към Бог или хората, ще бъде отплатено с благословение от самия Бог – по един или друг начин. Наградата не винаги ще бъде в очакваната форма, но винаги ще идва от Единствения Източник на всяко добро. Бог няма да допусне някое добро да остане без награда и Той използва този, когото желае, за да бъде извършена волята Му.

Ето практичното приложение на този урок – никога не се колебай да извършиш това, което знаеш, че е правилно. Възможностите за това пресичат пътя ти с Божието благословение и имат за цел да те обогатят. И обратното – никога не прави това, което знаеш, че е неправилно, дори на пръв поглед да изглежда незначително и незабележимо. Има един морален закон – доброто води до добро и нищо добро няма да излезе от нещо лошо.

Можеш да разчиташ на това. „Понеже знаете, че всеки слуга или свободен ще получи от Господа същото добро, каквото върши“ (Ефесяни 6:8). Може да не осъзнаваш връзката с определена ситуация на момента, но Бог я вижда и помни, и отплаща по съответния начин.

Молитвата ми за теб днес е: прави добро и със сигурност ще получиш щедра награда.

снимка: Интернет

Смей се – полезно е!

„Има време за всяко нещо… и време за смях“ (Еклисиаст 3:1-4)

„Хората на се смеят достатъчно и това им се отразява зле“

Една сутрин, докато се обличах за църква, гледах пастор Джоуъл Остин по телевизията. Интересно ми е как той винаги започва програмата си с шега – кратка и простичка, понякога позната, понякога малко изтъркана и без никаква връзка с темата. Веднага след това започва богослужението, на което са събрани хиляди хора в залата и милиони пред телевизора. Първата ми мисъл беше, че това е загуба на ценно време. Втората ми мисъл, доста по-великодушна и не толкова дълбокомислена, че може би някои от хората, които го слушат, имат нужда от малко смях, точно колкото и от всичко останало.

Ако е добронамерен и чистосърдечен, без сарказъм и пренебрежение към другите, хуморът може да бъде като мини-ваканция, която развеселява тъжното сърце. Хората не се смеят достатъчно и това се отразява зле както на тях, така и на семействата и приятелите им. Смехът може да бъде лечебен – той освежава мислите и чувствата и облекчава напрежението. „Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите“ (Притчи 17:22).

Домът, в който израстнах, беше весело място. Семейството ми се смееше свободно и много често. Един от любимите ми детски спомени е как с баща ми гледаме симпатични комедианти по телевизията и се смеем заедно на скечовете на Ред Скелетън („Червеният скелет“), Милтън Барл или Джордж Бърнс и Грейси Алън. Баща ми се усмихваше широко и винаги беше готов да се смее. Когато приятели ни идваха на гости, винаги имаше много смях и весели истории. „Който е с весело сърце, има непрекъснат празник“ (Притчи 15:15).

Обичам майка си по много причини, но една от тях е, че тя винаги е била най-добрата ми публика. Понякога баща ми казваше на шега: „Не се смей на момчето, Милдред. Така само го насърчаваш“. Тя пренебрегваше привидното му неодобрение. Все още обичам хумористични импровизации, които са на място, дори и понякога да не изглеждат чак толкова смешни. Обичам жизнерадостния и спонтанен смях. Случва ли ви се често да се смеете така? Защо не?

Мисля, че хората не се смеят достатъчно. Когато се случват сериозни и отрезвяващи неща, каквито напоследък се случват около нас, е добре да има лидери с чувство за хумор, особено ако те се шегуват по-скоро със себе си, отколкото да се присмиват на другите. Баща ми казваше: „Всеки човек носи радост. Някои, когато идват, а други, когато си отиват“. Бъди от първите – носи радост с идването си!

Исус трябва да е имал изключително чувство за хумор – представяте ли си камила, която се опитва да мине през иглени уши (Матей 19:24), или човек, който се опитва да извади съчицата от нечие око, докато има греда в своето (Матей 7:1-5). Прочетете Евнгелията – хората искаха да бъдат с Исус, както тълпите, така и отделни хора търсеха с желание компанията Му. Мисля си, че всички се чувстваха по-щастливи около Него, освен тези, които се имаха за твърде религиозни и важни.

Как си представяш Исус? Според мен Той има най-жизнерадостното сърце, най-широката усмивка и най-свободния смях, обича живота и живее пълноценно. Точно това е и желанието Му за теб: „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да бъде пълна“ (Йоан 15:11).

Молитвата ми за теб днес е: наслаждавай се на смеха и общувай с хора, които обичат да се смеят.

снимка: Интернет