Posts Tagged ‘приятели’

Истина и упование

„Когато съм в страх, на Теб ще уповавам“ (Псалм 56:3)

„Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа, но Божията любов прогонва страха“

Истина и упованиеСтрахът е ужасно нещо, ограбващо мира на ума, убиващо радостта и разбиващо надеждите. Страхът е да си представяш бъдещето, близко или далечно, без да виждаш Бог в контрол на събитията (2 Коринтяни 10:4, 5). Не можеш да пренебрегнеш страха или да го премахнеш, освен за кратко. Той е лепкав и се вкопчва здраво. С него може да се направи само едно нещо – да го прогониш като го заместиш с истина и доверие. „Когато съм в страх, на Теб ще уповавам. В Бога ще хваля словото Му; в Бога съм положил упованието си; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Една сутрин се събудих силно притеснен от неприятен сън. Ето какъв беше той – приятна разходка с малката ми внучка, на предучилищна възраст, се превърна в ужасяваща паника. Тя се загуби някъде и аз не можех да я намеря. Търсех я отчаяно с нарастващ страх за нейната безопасност. Тогава моята разтърсваща паника ме събуди. Истината замести страха. Кризата беше само в моето въображение. Тази внучка днес не е на предучилищна възраст, тя е способна млада дама. Причината за моята паника беше въобржаема, а не истинска. Очевидно, през нощта Бог ми беше дал жив пример за това как страхът може лъжливо да се натрапи в нашите мисли и също така, как може лесно да бъде прогонен.

Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа. Страхът е мъчение – умствено, емоционално, физическо и духовно. „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е достигнал до съвършенство в любовта. Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:18, 19). Страхът включва избор – колкото и силен да изглежда, можеш да избереш да не се страхуваш. Божията любов измества твоя страх.

Има добра новина. Довери се на Божият отговор на страха. Чрез заплахи, целящи да предизвикат страх, противниците на Неемия търсеха начин да обезкуражат хората му и да спрат възстановяването на Ерусалимските стени. Неемия непоколебимо отказа да се предаде на страха. „Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си… Всеки един от онези, които градеха стената, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието… и всеки от зидарите имаше меча опасан на кръста си и така градеше“ (Неемия 4:11-25). Бог е по-голям от всяко нещо, от което се страхуваш. Не се предавай на страха, трябва да се бориш с него. Истината ще надделее над него, затова вземи „меча на Духа, който е Божието слово“ (Ефесяни 6:17). Божието слово, което е здраво вкоренено в твоето сърце и ум, ти дава Божията сила.

Доверието измества страха. Срахът може да бъде изтласкан само от нещо по-силно. Истината е винаги по-силна от страха, когато твоето упование е положено в Този, Който никога не може да се провали. „…защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“; така че дръзновено казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми направи човек?“ (Евреи 13:5, 6).

Молитвата ми за теб днес е: не се привързвай към страховете, дръж здраво Божията истина.

снимка: Интернет

Реклами

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет

Съвършена хармония

„Живейте в хармония… и имайте Христовото отношение един към друг“ (Римляни 15:5 NLT)

„Искаш винаги да бъде твоето или искаш да имаш приятели – избирай“

Животът е много по-сладък и приятен, когато се разбираш с другите, но има случаи, когато не е толкова лесно. Понякога това е заради другите, друг път – заради нас самите. Ние имаме призив да живеем в хармония, но този призив се сблъсква с различни личности, темпераменти, планове, мнения, различия и индивидуални желания.

Разбирателството с хората много ми прилича на даването. Нека си признаем – по-приятно е да получаваме, отколкото да даваме. Искаме другите да се разбират с нас, а не ние с тях. За някои хора не е естествено да ценят хармонията повече от собственото си удобство и предпочитания. Това обаче контрастира с думите на Исус: „По-блажено е да се дава, отколкото да се получава“ (Деяния на апостолите 20:35).

„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото“ (Филипяни 2:3, 4). Има случаи, когато трябва да направиш необходимото, за да има разбирателство. Искаш винаги да бъде твоето или искаш да имаш приятели и пълноценни взаимоотношения – избирай. Често ще ти се налага да преглъщаш гордостта си, да променяш плановете си и да цениш чуждото мнение. Кое е по-важно за теб?

Ключът е в отношението. Запитай се – искам да послужа в това взаимоотношение или искам на мен да служат? Ключът е в твоето отношение – в срещите, в брака, в приятелството и в обикновените ежедневни занимания: „Да живеем с Христовото отношение“ (Римляни 15:5 NLT). Само в Христос можем да намерим силата, за да имаме такова отношение на сърцето.

Библията е много практична и ни казва как да изразяваме това „Христово отношение“. „Горещо се обичайте един друг с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг“ (Римляни 12:10). По друг начин казано, ако обичаш Исус, ще се отнасяш с другите като със свои роднини и ще се стараеш винаги да им отдаваш почит (Йоан 13:34, 35). Иска ми се по-добре да прилагам този принцип в живота си, защото само когато съм го правил съм бил истински щастлив.

Молитвата ми за теб днес е: високо цени хората и хармонията в отношенията с тях.

снимка: http://www.sxc.hu

Вярвай, че можеш

„Стани и ходи“ (Матей 9:5)

„Винаги можеш да направиш повече, отколкото предполагаш“

Вярвай, че можеш!Животът ни изправя срещу някои трудни моменти и ситуации. Не винаги сме готови за тях и със сигурност не винаги ги очакваме. Това, в което вярваме и начинът, по който постъпваме в тези ситуации до голяма степен определя успеха ни. Понякога се чувстваме слаби и победени – реално усещане, но все пак е само чувство, което може да е вярно, а може да не е. Няма да разберем дали чувствата ни са факти или илюзия, докато не тръгнем срещу тях.

Ето какво съм научил от живота. Чувствата са реални и затова не трябва да ги игнорираме. Рядко са точни и затова не трябва да им се доверяваме. Всяко чувство, което ни води към съмнение, отчаяние или неверие в казаното от Бог, не е благонадеждно. Такова чувство е наш враг, а не приятел.

Исус заповяда на паралитика да направи нещо, което преди това не можеше да прави (Матей 9:5-7). Болният направи точно това и удиви всички наоколо, а сигурно и себе си. Исус не беше изненадан. Човекът добре знаеше, че не е способен да го направи, а Исус знаеше, че може, стига да дръзне. Паралитикът беше изправен пред избор, който може би и ти имаш: „Стани и ходи“. На какво ще повярваш? На това, което мислиш и чувстваш, това, което казва миналото ти или това, което Исус казва, че можеш да направиш? Винаги ще има нещо, което няма да можеш да направиш, докато отказваш да повярваш, че можеш. Винаги можеш да направиш повече, отколкото предполагаш.

Вероятно щеше да е по-състрадателно, ако Исус беше проявил повече разбиране към състоянието на човека и не бе изисквал от него невъзможното. Понякога истинското състрадание ни кара да направим най-трудното нещо и така ни освобождава към по-велики начинания и постижения.

Когато си изправен пред трудности не ти трябва симпатията на хората, а тяхното топло насърчение, за да можеш да направиш необходимото. Марк описва случай, в който четирима приятели донесоха един човек при Исус (Марк 2:1-5). В живота трябва да изграждаме истински взаимоотношения със семейството и приятелите, които ни помагат да чуем Исус, когато казва: „Стани и ходи“. Можеш ли да посочиш някой, който би направил това за теб? Благодарен съм, че имам такива приятели в живота си. Вярвам, че дори в момента да нямаш такива хора до себе си – ще ги намериш.

Но помни, че другите не могат да направят нещо вместо теб. Паралитикът не можеше да стигне до Исус, без помощта на приятелите си. Тяхното усилие и вяра трогнаха Исус, но само болният можеше да приеме възможността, която имаше. Идва момент, в който никой друг не може да направи нещо за теб и ти трябва да сториш необходимото, за да видиш желания резултат.

Еднакво важно е ти също да бъдеш такъв приятел за другите. „Човек с много приятели трябва да бъде добър приятел“ (Притчи 18:24, разширен превод)

Молитвата ми за теб днес е: вярвай, че можеш.

снимка: Интернет

Простичък, но пълноценен живот

„Какво имаш, което да не си получил?“ (1 Коринтяни 4:7)

„Ти служиш по Божие желание с Божието снабдяване и водителство“

shapeimage_2Примамливо е да си мислим, че това, което сме, което имаме или можем е плод на нашите усилия. Това не е така. Нашите таланти, способности, притежания, дори взаимоотношенията и възможностите не са лично наши. Когато апостол Павел засегна гордостта и хвалбите на вярващите в Коринт, той ги предизвика с думите: „И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7). Не е трудно да схванем логиката на Павел.

Една от първите думи, които детето казва е притежателното местоимение „мое“. А като че ли едно от най-трудните неща, които научаваме като възрастни е, че малко неща са наши. Ако въобще го осъзнаем. Библията описва тази неутолима нужда от притежание и контрол, а също и конфликтите, произтичащи от нея с думите: „От къде произлизат боеве и откъде разпри между вас? Не е ли от вашите страсти, които воюват в телесните ви части?“ (Яков 4:1).

Твърде малко са нещата, които започват от нас и които ние наистина притежаваме. Ние всъщност сме духовни настойници на това, което ни е било поверено от Бога – от Неговата благодат и подходящо снабдяване (1 Коринтяни 4:2). Заради това не можем да правим с повереното ни каквото си искаме. Ти служиш по Божие желание с Божието снабдяване и водителство като най-накрая ще отговаряш пред Него. „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат“ (1 Петрово 4:10). „И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога“ (Римляни 14:12). Това правят настойниците.

Мисля, че повечето от нас бихме предпочели да сме собственици, но реалността е, че сме настойници – мениджъри (както се казва днес на езика на бизнеса). Мениджърът е човек, на когото са се доверили да служи вярно и ефективно според интересите и за благото на другите. С това доверие идва и нуждата от вярност и отчетност. Верността и отчетността не са по желание за никого, особено за настойниците. „А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен. А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си. Господ е Този, който ще ме прецени“ (1 Коринтяни 4:2-4).

Собственик или настойник… Ти трябва да решиш. Животът е толкова по-прост, когато се притесняваш за по-малко неща и трябва да си отговорен пред по-малко хора. Всичко, което имаш е от Неговото благодатно снабдяване. Всичко, което си, е резултат от Неговото присъствие в живота ти. Всичко, което можеш да направиш и дадеш трябва да е за Негова слава и в служба на Него. Това е простичкият, но пълноценен живот.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се да бъдеш приемник и настойник на Неговата щедрост.

снимка: Интернет

Сподели

Взаимоотношенията са важни

„Богат спрямо Бога“ (Лука 12:21)

„Правилните взаимоотношения са отправна точка към богати взаимоотношения – за цял живот и за вечността“

2Взаимоотношенията са важни – без тях животът няма смисъл. Може да имаме всичко, но ако нямаме топли и смислени взаимоотношения, винаги нещо ще липсва. И най-добрите придобивки никога не могат да заменят доброто семейство и приятелите. В това са истинските скъпоценности на живота.

Лесно е да сме заети с това, което смятаме, че Бог иска от нас като Му даваме много и добри дела. Но в същото време може да Го лишаваме от онова, което Той иска най-много – теб и мен. Истината е, че Бог не зависи от нас и няма нищо, което Той да не може да направи за Себе Си. Има само две неща, които аз и ти можем да му дадем – нашата любов и нашия живот (Римляни 12:1, 2).

Твоят живот е дар от Бога. Това, което правиш с живота си е твоя дар за Него. Бог иска да имаме взаимоотношение с Него – близост, която да носи удовлетворение и цел в живота. Когато прочетем целия стих в Лука 12:21 виждаме, че говори точно за това: „Глупец е онзи, който трупа земни богатства, а не богатее спрямо Бога“ (по стиха).

Не се заблуждавайте – Исус не говори срещу богатството. Той ни предупреждава да се пазим от глупавата мисъл, че богатството може да ни задоволи, дори да нямаме дълбоко и смислено взаимоотношение с Него. Това предупреждение не е просто срещу богатството. То е срещу всичко, което приемаме като заместител на онова взаимоотношение, без което всъщност не можем.

„На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не бъдат високомерни, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, който ни дава всичко изобилно, за да се наслаждаваме; да правят добро, да богатеят на добри дела, да бъдат щедри, да дават на драго сърце, като събират за себе си добра основа за в бъдеще, за да сграбчат истинския живот“ (1 Тимотей 6:17-19).

Смисълът на живота е във взаимоотношенията. Духовният живот не е в религията. Той също се крие във взаимоотношенията – правилно взаимоотношение с Бога и с другите. Жертвата на Исус бе дадена, за да се помирим с Бога (2 Коринтяни 5:18, 19). Правилните взаимоотношения са отправна точка към богати взаимоотношения – за цял живот и за вечността.

Как би изглеждало едно такова взаимоотношение с Бога за теб и мен? Какво се изисква от нас, за да го имаме? Искам да ви провокирам с това, че такова взаимоотношение за нас ще бъде сърдечно, автентично, практично, изпълнено с любов, променящо и постоянно развиващо се.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш Бог по начин, който променя теб и всичко, което правиш.

снимка: Интернет

Сподели

Играе си добре с другите

„Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи“ (Яков 1:19)

„Трудностите във взаимоотношенията водят до нещастие, самота и неуспех“

kidsЕдин от най-ранните знаци за бъдещия успех в живота на детето се свързва с репликата „играе си добре с другите“. Причината е лесна за разбиране. Възможностите в живота на всеки човек, а от там и нивото на успех, зависят до голяма степен от добрата воля, благоразположение и подкрепа от околните. Ако не си от хората, които „играят“ в екип с другите, ако не си с добра репутация сред тях или не се интересуваш от успеха им и не ги подкрепяш – то трудно ще намериш помощта, от която ти може да имаш нужда някога.

Нещо толкова просто се оказва предизвикателство за мнозина, а за някои дори е пълен дефицит през целия им живот. Има две основни погубващи грешки при взаимоотношенията. Първата грешка е, че нямаш нужда от помощ – това е високомерие. А втората е, че не си длъжен да помагаш – това е егоизъм (1 Коринтяни: 12:18-21, 26).

Трудностите във взаимоотношенията водят до нещастие, самота и неуспех. Много често не знаем как да общуваме печелившо с околните. Хората не винаги се провалят заради липсата на възможност или необходимите умения. Има талантливи хора, които е трудно да бъдат харесани. Те напълно не зачитат околните, нямат приемливи социални умения и отношение. Те така и не успяват да надраснат отношението на малкото дете – „първо на мен“.

Истински успешните хора са искрено загрижени за другите и биват приети. Техните приятели и колеги искат те да успеят и се радват, когато това стане.

Днешният стих ни дава 3 съвета за това как „да си играем добре с другите“:

(1) Научи се да слушаш с интерес и внимание. Научаваш само когато слушаш. Не е толкова важно другите да чуят това, което имаш да кажеш. Възползвай се от това, което чуваш и с мъдрост слушай внимателно.

(Притчи 18:13).

(2) Бъди мъдър в думите си. Не е нужно да казваш всичко, което ти дойде на ум. Думите ти нека бъдат малко, но съдържателни и казани с почтеност. Научи се да говориш ясно и открито, а когато е необходимо да замълчиш. Думите имат силата да нараняват, да показват мъдрост или да отразяват невежество. Имат силата да носят мир или да провокират разцепление. Използвай ги мъдро и умерено (Притчи 18:20, 21, Псалом 19:14).

(3) Контролирай емоциите си. Емоциите трябва да ти се подчиняват, а не да те управляват. Откажи се да бъдеш провокиран от мнението и споровете на другите. Не се въвличай в гнева и агитацията им. Исус каза: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада“ (Матей 5:9).

Молитвата ми за теб днес е: високо цени другите и се отнасяй с тях подобаващо.

снимка: www.sxc.hu

Сподели