Posts Tagged ‘проблеми’

Праведен и благ

„Господ е праведен във всички Свои пътища и благ във всички Свои дела“ (Псалм 145:17)

„Животът невинаги е честен, но Бог винаги е справедлив“

Праведен и благДецата притежават засилено чувство за това кое е честно и кое не. Те все още не са научили, че понякога обстоятелствата и дори хората не са справедливи и благи. Приема се, че ако правиш правилните неща, всичко ще се нареди, но това не е вярно.

Като пастор и съветник съм чувал много хора да казват: „Животът не е честен“. Разбира се, че не е – преглътни го. Животът невинаги е честен, но Бог винаги е справедлив. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10).

Исус е твоят пример, когато живота изглежда нечестен: „Защото това е благодат, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо… Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е благодат пред Бога. Защото за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да следвате Неговите стъпки; който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо“ (1 Петър 2:19-24).

„Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло“ (1 Петър 3:14-18).

В някои случаи страданието е естествен резултат от неща, които си направил или не си направил. А в други, страданието не е обвързано с твоите решения и действия. Въпросът „защо“ рядко е продуктивен. Мисля, че можем да научим много от опита и примера на приятелите на Данаил – Седрах, Мисах и Авденаго (Данаил 3:1-30). Те се покориха на Бога, направиха правилното нещо и въпреки това пострадаха несправедливо, но Бог беше с тях от началото до края:

  • Добрите хора не са освободени от проблеми. Истината премахва объркването от проблемите и нечестните обстоятелства. Давид потвърди, че Бог е справедлив и благ. „Господ е праведен във всички Свои пътища и благ във всички Свои дела“ (Псалм 145:17). Животът невинаги е честен, но Бог винаги е справедлив.
  • Бог ще бъде с теб винаги, във всички ситуации. Цар Навуходоносор беше бесен заради техния отказ да се поклонят на златния образ, осъди ги да бъдат хвърлени в огнена пещ и погубени. Те се оказаха в компания, която никога не биха си представили – Господ беше с тях. Поразен царят видя „четирима мъже, отвързани и неповредени, посред огъня“ (Данаил 3:25). Те разбраха какво е да си в Божията компания – специално взаимоотношение, във възможно най-лошите обстоятелства.
  • В страданието и след него ще намериш благословение. „Бог на всяка благодат, който ви е призовал за Своята вечна слава в Христос, да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко“ (1 Петър 5:10, 11). Бог ще обърне болката ти в придобивка.
  • Бог ще изкупи страданието ти. Хората гледат, за да разберат дали вярата и живота ти са ефективни. За много от тях животът не върви добре и те имат малко вяра. Бог ще вземе най-лошото, което ти се случи и ще създаде най-добрите резултати. Всеки има история. Нека твоята история да бъде свидетелство за добрината и верността на Бога.

„Тогава царят издигна Седрах, Мисах и Авденаго“ (Данаил 3:30). Благодатта ще напише твоето свидетелство. Твоята история не е само за битките и обстоятелствата около теб. Истинската история на твоя живот е за Божието снабдяване, защита и издигане. Бог винаги е справедлив и благ, дори когато другите не са. Представи си какво би станало, ако другите виждаха в нас повече от нашия Небесен баща.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Бога във всяка ситуация и се радвай винаги.

Реклами

Напрегнати и тревожни

„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си“ (Матей 6:25)

„Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир“

Напрегнати и тревожниКогато ти кажат: „Не се безпокой“, това обикновено няма ефект, дори да е казано с най-добри намерения. Всеки ден има моменти, които просто те подканят да се безпокоиш. Безпокойството е объркващо и тежко. Понякога корените на тези чувства са в събития, които вече са се случили. Друг път се тревожим за ситуация, която ни засяга в момента. Тревогата може да е свързана и с бъдеща нежелана възможност. Но каквато и да е причината да сме нервни и тревожни, със сигурност това не е никак приятно.

Какъвто и да е фокусът или произходът на тревогите, Божието слово е ясно: „Не се безпокойте за живота си… И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си… Небесният ви Отец знае от какво се нуждаете… Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:25-34). Да се чувстваш разтревожен е предупреждение, че в момента не успяваш да видиш Бог и в известна степен обмисляш бъдещето си без Него.

Безпокойството никога не е благотворно. Безпокойството не добавя нищо добро към твоето благосъстояние и взаимоотношения, но отнема много от доброто в теб. Безпокойството не променя нищо, освен че намалява твоята вяра и изкривява очакванията ти. „Безпокойството е да носиш утрешния си товар с днешна сила, тоест, да носиш едновременно два дена. Той отива в утрешния ден преди да му е дошло времето. Безпокойството не разтоварва утрешния ден от неговите грижи, то ограбва днешния ден от неговата сила“ (Кори Тен Бум). Тревогата предлага фалшиво обещание за разрешаване на проблемите, каквото никога не може да предложи.

1. Има възможност да не сме нервни и тревожни: „Не се безпокойте за нищо“ (Филипяни 4:6-8). Дори сам по себе си този съвет е добър. 2. Едно здравословно и положително действие, което Бог възнаграждава, може да запълни емоционалната празнота, в която преди това е било скътано тревожното ти безпокойство. Павел продължава: „Но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“. Когато откажеш да подхранваш чувството си на безпокойство, молитвата и благодарението заемат мястото на твоята предишна тревога.

3. Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир. „И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7).

Победата над тревогите и безпокойството, което те причиняват, започва в твоето сърце и ум. Предай емоциите и мислите си на Христос: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – него зачитайте“.

Победата над емоционалното безпокойство и страховете на ума изисква бдителност и Божествена стратегия. „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:3-5). Словото на Бога е по-силно от тревогите.

Молитвата ми за теб днес е: бъди освободен от тревожни мисли и обезпокояващи грижи.

снимка: Интернет

Проблемите съдържат възможности

„Неприятности ни дебнеха отвсякъде – разпри отвън и страхове отвътре. Но Бог, който утешава съкрушените, утеши и нас“ (2 Коринтяни 7:5, 6)

Обмисляй фактите – дори и да са плашещи – докато видиш в тях истината, която ще ти открие възможности

Проблемите съдържат възможностиПравилната гледна точка е първата предпоставка за успех. Някои приемат проблемите за нерешими. Други поглеждат отвъд проблема и виждат възможности, които си струват времето и усилията. Някои хора се фокусират върху проблемите. Тези, които успяват, проучват възможностите и определят стратегически пътищата към успеха.

Може би и ти се сблъскваш с подобни обстоятелства в момента. Всеки проблем ще бъде придружаван от гласове, предричащи, че си неспособен да се справиш – понякога чужди, а понякога твоя собствен.

Павел описва една ситуация, в която „Нямахме покой. Напротив: неприятности ни дебнеха отвсякъде – разпри отвън и страхове отвътре. Но Бог ни утеши“ (2 Коринтяни 7:5, 6).

Най-точният смисъл на използваната дума носи идеята за възстановяване на вярата и твърдостта. Не забравяйте да вземете предвид намесата на Бога. Никога не оставяйте Бог извън уравнението.

Веднага, след като беше коронясан за цар, Давид се изправи пред проблем. Стар враг населяваше крепост, препречваща пътя към Ерусалим, столицата на нацията (2 Царе 5:1-10). Евусейците населяваха Сион и бяха уверени, че укрепените им стени не могат да бъдат превзети. Стените бяха високи, врагът – силен, а гласовете – плашещи. Тази крепост препречваше пътя към успеха. Евусейците дразнеха Давид и войниците му: „Няма да влезеш тук, но и слепите, и куците ще те отблъснат“. Колко грешаха!

Когато включиш Бог в ситуацията, в която се намираш, ще се появят непредвидени възможности. Давид видя проблема, а после проучи възможностите. Вместо да атакува стените, които бяха добре укрепени и охранявани, Давид реши, че войниците му могат да влязат в града през воден тунел и така да надхитрят защитниците. Той обмисли плашещите факти, докато видя истина, която му откри нови възможности. Фактите се променят, но истината не. Там, където стените обезсърчаваха много други, Давид намери тунели: „Но Давид превзе крепостта Сион“. Всяка възможност съдържа проблем, пред който трябва да се изправиш, да го решиш и да победиш. Всеки проблем крие възможност, стига да решиш да я потърсиш. Това е най-добрият начин за решаване на проблемите.

В предизборната си кампания от 1968 г. Робърт Кенеди адаптира един лозунг: „Има хора, които гледат съществуващото и питат: „Защо“. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам: „Защо не“ (Джордж Бърнард Шоу, 1925 г. Нобелова награда за литература). Обмисляй възможностите, а не проблемите. С какви проблеми се сблъскваш? Коя крепост блокира постиженията ти – битка със старите навици, липса на увереност, предишни провали, притеснение, страх, липса на вяра? Във всеки проблем има възможности.

Използвай главата си, но също така слушай Бога в сърцето си. Бог може да премери сили с всяка крепост, знае пътя за преминаване на всяка пречка и притежава всичко, от което някога ще се нуждаеш.

„Оръжията, с които ние се сражаваме… имат Божията сила да рушат крепости“ (2 Коринтяни 10:3-5).

Молитвата ми за теб днес е: във всяка трудност търси възможностите от Бога.

снимка: Интернет

Духовна бдителност

„Бъдете трезвени, будни“ (1 Петрово 5:8)

„Победата в духовната битка около теб започва с победата в духовната битка вътре в теб“

Духовна бдителностЖивотът не е просто разходка в парка. Ти и аз сме въвлечени в постоянна битка между доброто и злото. Павел пише: „…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове“ (2 Коринтяни 7:5). Има морален и духовен конфликт – ако искаш да си успешен и в безопасност трябва да си разумен и бдителен. „Бъдете трезвени, будни“ (1 Петрово 5:8). В този духовен конфликт не ти е позволено случайно или временно въвличане. Той е едновременно сериозен и изискващ цялото ти време. Победата в духовната битка около теб започва с победата в духовната битка вътре в теб. Павел говори за конфликта по следния начин: „…понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша… Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми…“ (Римляни 7:14-25).

Съветът на Павел е сигурен и вечен: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите“ (Ефесяни 6:10-18). Трябва да са ти ясни личността и намеренията на твоя враг. Ти не си оставен без закрила и незащитен, но трябва да живееш бдително. Павел уверява вярващите в Коринт: „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости“ (2 Коринтяни 10:4).

Петър дава някои практически принципи за готовност – прочети 1 Петрово 5:6-9. „И така, смирете се под мощната ръка на Бога… всяка ваша грижа възложете на Него…. бъдете трезвени, будни… съпротивете се на противника ви, дявола.“ И какъв е обещаният резултат? „А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос (Исус), ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко“ (1 Петрово 5:10).

Твоят успех в този морален и духовен конфликт започва с твърдото ти решение на боец. „Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос. Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник“ (2 Тимотей 2:3, 4). Противникът ще използва всеки твой страх или слабост – той нито почива, нито спи, нито показва милост. Ти си в опасност, ако не си бдителен. Заплахата е реална, цената е вечна, няма уволнение.

Твоят успех в този конфликт изисква ефективна тренировка, от която да почерпиш кураж (Псалм 18:29). Давид не се страхуваше от армии, гиганти и царе: „Благословен да бъде Господ, моята канара, Който учи ръцете ми да воюват и пръстите ми да се бият“ (Псалм 144:1, 2). „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание“ (2 Коринтяни 10:4-6).

Твоят успех в този конфликт изисква твърдата ти увереност в победата.Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра“ (1 Йоан 5:4, 5). Исус ви уверява: „Дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33). „Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос“ (2 Коринтяни 2:14). Победата на Исус може да бъде и твоя.

Молитвата ми за теб днес е: имай победа както във вътрешната, така и във външната битка.

снимка: Интернет

Решаване на проблеми

„…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове“ (2 Коринтяни 7:5)

„Успешните хора изучават възможностите, след това изграждат стратегия за успех“

Много от успехите в живота започват с поглед в перспектива. Дали поглеждаш проблема и смяташ, че не можеш да го решиш или го поглеждаш и виждаш възможностите, дори да са далечни, но решаваш, че ще успееш. Някои хора съвсем естествено се съсредоточават върху проблема и избират по-лесен път. Успешните хора изучават възможностите, след това изграждат стратегия за успех. Всеки проблем, пред който се изправяш, ще бъде съпроводен от гласове, които ти нашепват, че няма да се справиш. Понякога това са гласовете на другите, а понякога е твоят собствен глас. Апостол Павел описва подобен случай: „…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог…“ (2 Коринтяни 7:5, 6). Тоят проблем ще е по-голям, отколкото си мислиш, ако не включиш Бог.

Давид беше поставен за цар на Юда, двете южни племена на Израел. След това той беше признат за цар и от десетте северни племена на Израел. Цар Давид беше изправен пред подобен неразрешим проблем (2 Царе 5:1-10). Стар враг населяваше крепост, която беше ключова за превземането на Ерусалим, столицата на нацията. Йевусейците, които владееха Сион, бяха уверени, че техните укрепени стени не могат да бъдат превзети. Те дразнеха и се присмиваха на Давид и на неговите войници: „Няма да влезеш тук! Дори и слепите и хромите ще те отблъснат“. Стените бяха високи, врагът беше силен, гласовете – вдъхващи страх. Тази крепост беше наистина проблем. Но Давид погледна трезво и проучи възможностите.

Всеки проблем съдържа някаква възможност, но всяка възможност има и проблем, срещу който трябва да застанеш, да разрешиш и да преодолееш. Можеш да го направиш, ако искаш. Давид прецени, че вместо да атакува здравите, стабилно охранявани стени, по-скоро ще е добре войниците му да преминат през тунела на водопровода и така да изненадат, и победят защитниците. Той погледна обезсърчителните факти и откри истина, която му даваше предимство и възможност. „Обаче Давид превзе крепостта Сион“ (2 Царе 5:7). Там, където другите виждаха стени, които ги спират, Давид видя тунел, който им позволи да влязат. Един блестящо разрешен проблем.

В своята кампания за президент през 1968 г., сенатор Робърт Кенеди, използва цитат от Джордж Бърнард Шоу (получил Нобелова награда за литература през 1925 г.): „Има хора, които гледат на нещата такива, каквито са и питат защо. Аз мечтая за неща, които никога не са се случвали и се питам защо не“. Ето това е решаване на проблем. Перспективата е или вашият проблем, или намирането на възможност (Марк 10:27). Ако гледаш всеки път на един проблем по един и същи начин, ще стигаш винаги до едно и също заключение. Перспективата ти позволява да видиш това, което не е могло да бъде видяно и да повярваш, че можеш да направиш нещо, за което преди дори не си предполагал. Аз дълбоко оценявам следната дефиниция на Божествената мъдрост: „Възможността да погледнеш на ситуацията, в която се намираш, от Божията перспектива за вечността“. Какви промени биха настъпили в ежедневния ти живот, ако направиш това? Какъв е проблемът, с който се сблъскваш днес?

Каква е крепостта, която спира твоя напредък – губеща битка с лош навик, недостиг на средства, твоите ограничени възможности, мрачен гняв, страх, малко вяра, личен провал? Твоят Бог е по-силен от всеки враг, знае пътя през всяко препятствие и притежава всички ресурси, от които се нуждаеш. Увереността на апостол Павел може да бъде и твоя: „Ние използваме мощните оръжия на Бога… за да събаряме крепостите на дявола“ (по 2 Коринтяни 10:3-5). Използвай здравия си разум, но винаги слушай и това, което Бог казва в сърцето ти.

Молитвата ми за теб днес е: търси Божиите възможности при всеки проблем, пред който се изправяш.

снимка: ycon801

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет

Отлагане

„Бъди сигурен, че правиш това, което трябва“ (по Галатяни 6:4)

„Отложеното покорство е маскирано неподчинение“

Кое е това нещо, което отлагаш, а би трябвало да свършиш днес? Задай си въпроса: „Защо ми е трудно да започна нащата, които трябва да правя?“ Какъв е отговорът или може би извинението? Отлагането никога не е най-доброто решение за една задача, предизвикателство, обещание или проблем. По-често сега е най-доброто време, днес е най-точния ден.

Много от нещата, които отлагаш, не са толкова неприятни след като ги започнеш. Трудната част е да преодолееш емоционалната бариера и просто да започнеш. Изпълнението на някои задачи отнема по-малко време, отколкото си загубил, докато чакаш „точния момент“ да ги изпълниш. Погрешно е да мислиш, че в точния момент ще имаш желание да направиш това, което се изисква от теб – това рядко се случва. Това, което те спира е започването.

В един мой любим филм – „Звукът на музиката“ – Мария, учи децата от семейство фон Трап, така: „Нека да започнем с началото. Това е едно много добро място за започване“. Днес е много добър момент да започнеш. Библията казва: „Чуйте вие, които казвате: „Днес или утре ще заминем за еди-кой си град, ще останем там една година, ще търгуваме и ще спечелим пари. Та вие дори не знаете какво ще стане с живота ви утре, защото сте като пара, която се появява за кратко и после изчезва“ (Яков 4:13, 14). Започни днес преди да си изпуснал възможността.

Усещал ли си как Бог нежно те подтиква да направиш нещо, което все отлагаш? Нещо, което за теб е основателна причина, за Бог може да е само извинение. Може би не казваш, че няма да направиш това, което Бог иска, но също така не казваш, че ще го направиш. Така се губи ценно време от живота ти, както време и възможности за Божието царство – време, което не можеш да възстановиш, то е изгубено завинаги.

Исус разказа една история за двама сина (Матей 21:28-32). И двамата бяха помолени да работят в нивите на баща си днес. Първият каза, че няма да отиде, „но после се разкая и отиде“. Дали отиде същия този ден или няколко дни по-късно – има ли значение? Другият каза, че ще отиде, но „не отиде“. Беше ли излъгал? Вероятно не. Може би също като мен понякога той мислеше да го направи, но след като се погрижи за нещо друго. Исус зададе един много остър и уместен въпрос: „Кой от двамата извърши волята на баща си?“ Помисли си за това как ще отговориш на този въпрос? Истинският отговор е, че нито един от двамата не извърши волята на баща си – не в момента и по начина, по който той искаше. Не мисля, че синовете му не искаха да се подчинят. Може би точно като нас те имаха предварително направени планове и други неща, които предпочитаха да направят. „Бъди сигурен, че правиш това, което би трябвало и тогава ще се радваш на удовлетворение от добре свършената работа“ (по Галатяни 6:4). Но не винаги е толкова лесно, колкото звучи в днешния стих, нали?

Още като тийнейджър баща ми ме научи на един много важен житейски урок: „Първите неща на първо място“. Най-добре е да направиш правилното нещо и правилното време да го направиш е преди всичко останало. Отложеното покорство всъщност не е покорство. То е маскирано неподчинение. Забелязал съм, че всяко отлагане прави покорството по-малко вероятно и непълно. По-лесно е да бъдеш точен за нещата, които изглеждат непосредствено важни, но имат временно значение, отколкото за нещата, които имат вечни последствия в твоя живот и живота на другите. Защо не започнеш да правиш „това, което трябва“ днес? Така животът ти ще бъде по-лесен.

Молитвата ми за теб днес е: отлагай нещата, които не трябва да правиш, а не тези, които са важни.

снимка: Интернет