Posts Tagged ‘промяна’

Аз преди всички

„Гледайте на другите като на по-важни от вас“ (Филипяни 2:3)

„Действията могат да се променят, когато отношението се насочва правилно и последователно“

Аз преди всичкиОставени на инстинктите на грешната ни природа, ние сме егоцентрични и загрижени само за собственото си добро. „Аз преди всички“ става преобладаващо отношение. В най-добрия случай другите са от второстепенно значение. Невъздържаният егоизъм става все по-широко разпространен в нашата култура и за това свидетелстват политиката на крайно партизанство, скандалите в търговията, нарастващото разделение в обществото и плашещата статистика за престъпността. Това е нерадостен начин на живот. Отношение от типа „Аз преди всички“ отслабва бракове, наранява семейства, поврежда взаимоотношения, разрушава общности, разделя обществото и води до изолация на индивида.

Сами по себе си ние можем да постигнем само козметични промени, недостатъчно и временно приспособяване, което е неспособно да доведе до смислена промяна в егоцентричния ни характер. Но за Бог няма нищо невъзможно – дори това. Когато бях малък в църквата ме учеха на една лесна и практична истина. Тайната на радостта е – първо Исус, после другите, накрая аз – единственият ред, който ще доведе до лично удовлетворение.

Исус каза ясно: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог, е един. Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила“. Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си, както себе си“. Няма друга заповед, по-важна от тези“ (Марк 12:29-31).

Ако пренаредиш тези приоритети, това драстично ще намали резултатите. „Аз преди всички“ не е начин на живот, който почита Бога или изразява достатъчно уважение към другите. Обичай Бога, обичай другите, обичай себе си. Животът е най-добър, когато се живее по Божия начин – уважение към Бога, добрина към другите и увереност в себе си.

Павел дава пример за истинския стил „Исус“: „Направете щастието ми пълно като мислите по един и същ начин, обичате се еднакво един друг, единни сте по дух и имате обща цел“ (Филипяни 2:2). Необходима е сериозна работа в сърцето ти от страна на Божия дух, за да подтиснеш естествените наклонности в подготовка за духовна и свръхестествена трансформация. Апостол Павел потвърждава Божественото себеотрицание като приоритет: „Не вършете нищо от егоистични амбиции и празно високомерие, а със смирение гледайте на другите като на по-важни от вас. И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите“ (Филипяни 2:3, 4). Това е доста голяма заповед.

Правиш ли го? Да поставиш загрижеността за другите, преди своите интереси, е мястото, където започваш. „Трябва да мислите както Христос Исус. Макар и да бе Бог в самото си естество, Той не сметна, че равенството с Бога е нещо, за което трябва да се държи здраво. Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората. И когато външно стана като човек, отказа се от всичко и прие образа на слуга, и стана като хората. И когато външно стана като човек, Той се смири“ (Филипяни 2:5-8). Действията могат да се променят, само когато отношението се насочва правилно и последователно. „Показвайте привързаност в любовта си към другите вярващи и отдавайте повече почит на останалите, отколкото на себе си“ (Римляни 12:10).

Молитвата ми за теб днес е: цени другите и се отнасяй към тях по подобаващ начин.

снимка: Интернет

Реклами

Сол и светлина

„Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13)

„Твоят свят е този ежедневен кръг на влияние, който ти е даден, за да бъде докоснат от примера на твоя живот“

Сол и светлинаЖивотът ще е скучен без солта. Кой би помислил, че нещо толкова просто и малко като солта, може да е толкова важно? Английската дума „заплата“ (salary), произлиза от думата „сол“ (salt), която е производна на латинската дума salarium. Някога на римските войници заплащали със сол. Това е доказателство колко важна е била тя за ежедневието, след като се е използвала и като разменно средство. В поколението на дядо ми е имало израз, който се е използвал за работата на човек, която е качествена и надеждна: „Струва си теглото в сол“.

В проповедта на планината, Исус изяснява характера на истинския ученик. От всички примери, които би могъл да избере, за да опише Своите последователи,

Той се спира на този: „Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света… Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:13-16).

Всеки, който призове името на Христос, прегръща очакванията на царството, както от страна на Бог, така и от страна на хората – да показва характер и поведение, достойни за един Христов последовател. В предишните стихове, този характер на жител на небесното царство е описан по начин, който да се прилага на практика (Матей 5:3-12).

За разлика от много други неща, солта не е нужна в огромни количества, за да има нужния ефект. Всъщност, многото сол разваля вкуса и дори е вредна. Солта действа по впечатляващ начин и има силно въздействие. Най-малките следи от сол съдържат потенциала за непропорционално силен ефект. Всеки път, когато ти се струва, че големият, лош свят се нуждае от нещо или някой, който може да допринесе много повече от теб, си спомняй думите на Исус: „Ти си солта на земята“.

Твоят свят е този „ежедневен кръг на влияние, който Бог ти дава, за да бъде докоснат от примера на твоя живот“.

Ти внасяш различия, които са непропорционални на твоя индивидуален принос, много по-големи от тези, които можеш да забележиш в момента. Продължавай да посоляваш и да светиш. В точната мярка, солта дава своя благотворен ефект, докато същевременно усилва аромата и на другите съставни елементи. Когато имаш желанието да си по-добър, тогава ще направиш всичко около теб по-добро.

Солта е предпазно средство, тя предотвратява гниенето. Преди широкото въвеждане на хладилното съхранение, месото се е запазвало чрез цялостно осоляване и след това е било закачано да се изсуши. Популярната култура е като увеличаващ се мрак и засилващ се упадък и затова точно там солта и светлината ще бъдат най-ярко различими. Павел беше ясен: „За да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате Словото на живота“ (Филипяни 2:15, 16). Трябва да бъдем различни от света, за да направим този свят различен.

Това, което беше казано на Естир, може да е вярно със същата сила и за теб: „А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:14). Това, че си тук е съдба, а не съвпадение. Съдбата на нацията, към която принадлежеше Естир, зависеше от нейния отговор към призива на Бог. Твоето поколение може да зависи от твоя отговор.

Библията описва Давид като човек, който „послужи на Божието намерение в своето поколение“ (Деяния 13:36). Това може да е вярно и за теб. Животът на много хора ще бъде духовно вял без твоя принос.

Исус отправи силни предупреждения относно солта и светлината: „Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света… И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички“ (Матей 5:13-15). Бог те е поставил там, където си, за да светиш.

Молитвата ми за теб днес е: избери да живееш живот, който изтъква Исус.

снимка: Интернет

Процесът на напредък

„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18)

Истинската промяна е целенасочена и постепенна, а не мигновена.

Процесът на напрдекъОще, когато се родиха първите ни внуци, Гейл упорито увековечаваше един определен ден от годината, в който ръста на всяко дете се измерваше и отбелязваше със съответната дата на една от вратите ни. Всяко дете се надява, че изведъж ще порасне много. Всъщност, техният растеж е забележим, но рядко е толкова голям, колкото им се иска. Те искат растеж, който надминава този на братята и сестрите им и удивява, може би, за да се чувстват по-сигурни в себе си. Но това, което води до растеж е не желанието и допълнителните усилия, а правилните навици и доброто здраве.

Може би ти също като мен искаш напредъка ти винаги да е забележителен. Аз обикновено бързам и имам високи очаквания към способността си да се променям и да израствам. Желанието ми обикновено надминава способностите. Но в живота ми промените най-често са обикновени и постепенни, не са достойни да се перча с тях и съвсем не са зрелищни. Може би това е Божият план. Може би правилната промяна трябва да е целенасочена и постепенна, а не мигновена. Бъди търпелив и верен.

Исая описва процес, подобен на растежа: „Защото дава заповед след заповед, заповед, след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко“ (Исая 28:10). Всичко, което Бог прави, се основава на нещо, което вече е направил. В детската градина са надграждали върху това, което си научил в къщи и това е положило необходимата основа за основното образование, а после за гимназията и университета. А всичко това е имало за цел да те подготви за самия живот. Образованието е процес на напредък.

Павел описва процеса на духовен растеж по следния начин: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18). Божията слава, която се излъчва от живота ти, е порцес „от слава в слава“.

В посоченият по-горе стих виждам 3 практични стъпки в процеса на духовна зрялост:

  1. „Открито лице“ предполага, че нищо и никой не може да измести фокуса ти и зависимостта от Святия, който работи в теб (Евреи 12:1-3).
  2. Гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ“, определя посоката и целите, към които трябва да насочиш усилията си – Неговата слава и Неговия образ.
  3. „Преобразяваме се от слава в слава“, описва постепенния процес, при който Бог постига ефективна и трайна промяна в нас чрез преживяването и отразяването на Неговата слава. „От слава в слава“ – харесва ми как звучи!

„Като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Дори най-дългото пътуване започва само с една стъпка и всяка успешна стъпка в правилната посока води към завършването му. Истинското духовно израстване и развитие е резултат на процес на напредък (Захария 4:10). Няма да станеш подобен на Христос за един миг, но можеш да ставаш малко повече като Него всеки ден (Ефесяни 4:13-15). Не е важно каква част от Библията познаваш, а на каква част от нея вярваш и се покоряваш всеки ден. Не можеш да повлияеш на целия свят изведнъж, но можеш да докосваш нечий живот при всяка възможност.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божият процес.

снимка: Интернет

Днес

„Този е денят, който Господ е създал“ (Псалм 118:24)

„Днешният ден крие лекарството за твоята шарена история и вратата към твоята съдба“

Животът може да изгежда твърде объркан и често ти се случва повече от това, с което мислиш, че можеш да се справиш. Миналото ти може да е затрупано с твърде много недовършени неща, а пътят пред теб да е пълен с твърде много отговорности. Но в живота е важен днешният ден – кой си и какво правиш днес. Животът ти не се определя изцяло от фактите от твоето минало или от потенциала на бъдещето. Те могат да бъдат силно повлияни – положително или отрицателно – от нещата, които правиш днес. Можеш или да затвърдиш миналото си, или да пренапишеш неговите предвиждания. Можеш да продадеш бъдещето си евтино или да вложиш в постигането на пълния му потенциал.

Днес имаш възможност да напишеш нова глава в продължаващата история на живота си. Със сигурност има грешки, които си направил и неща, които би направил по-добре, ако си бил по-мъдър. Днес е добър момент да поправиш всичко това. Справи се по-добре, не повтаряй грешките си, поучи се от тях. Псалмистът Давид знаеше някои неща за съдбата и историята. На никого не е обещавано по-велико бъдеще, но малко са хората, които са имали по-непостоянна история. За да отдадем заслуженото на Давид, трябва да кажем, че той не позволяваше историята на живота му да приключи с неговите провали (Псалм 32 и Псалм 51). Неговата история е пълна с покаяние и изкупление.

Чрез покаяние и изкупление твоята история може да бъде написана от Него. Послушай и се учи от съвета на Давид: „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24). Днес може да бъде твоето ново начало. Престани да преживяваш отново миналото си, да репетираш грешките си и да съжаляваш за провалите си. Днешният ден е единственото, което ти е дадено в момента. Въпросът не е в това, което си направил в миналото или колко добре възнамеряваш да се представиш в предстоящите дни. Важен е точно този ден! Бог има солиден списък с възстановени тъжни човешки истории и е също толкова умел в изграждането на велико бъдеще: „Този е денят, който Господ е създал“.

Подобно на Давид, апостол Павел имаше части от историята си, които би искал да забрави (Деяния 9:1-6). По пътя към Дамаск Павел срещна Бога лице в лице и всичко се промени. Разбрал съм, че повечето хора не могат да обърнат живота си на 180 градуса без Божествена намеса. Само арогантност или невежество (или и двете заедно) могат да накарат човек да опита такава житейска промяна без Бога. Павел беше намерил отговора за успешна промяна към подобие на Спасителя: „Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:13, 14). Обърни внимание на думите на Павел – той прави „едно нещо“ и после казва, че „забравя това, което е назад и се простира към това, което е напред“. Единственото нещо, което Павел мислеше за решаващо, се изразяваше в три еднакво важни действия – оставяне на всичко, което ни пречи от миналото, изживяване на днешния ден с вярност и очакване, и изпълване на бъдещите дни с Божествени усилия за постигане на Неговото призвание. Днешният ден крие лекарството за твоята шарена история и вратата към твоята съдба.

Молитвата ми за теб днес е: изживей днешният ден с радост, както и всеки следващ ден.

снимка: Интернет

Тревоги

„Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор“ (Псалм 4:1)

„Животът не е честен, но Бог е праведен. Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна“

„Животът не е честен!“ Често съм чувал тези думи от хора, търсещи съвета ми. Никой не е обещавал подобно нещо. А когато животът не е честен и нещата не се развиват според плановете и надеждите ти, той няма да е никак лесен. Всеки предпочита да му е лесно и комфортно – без проблеми, тревоги, трудности. Но тогава няма да има нито израстване, нито вяра. Тревогите си имат и положителна страна – учат ни, че Божията благодат е достатъчна.

Андре Крауч написа следното: „Ако никога нямам проблеми, как бих разбрал, че Бог може да ги разреши. Никога нямаше да зная какво може да направи вярата в Бога. Но минавайки през тези неща, аз се научих да се доверявам на Исус, да се доверявам на Бога, да уповавам на Неговото Слово“. Научаването на тези неща води до разширяване на пределите ни. Този тип знание не идва от това, което другите ни казват. То е лично и идва от нашите собствени преживявания с Бога.

Понякога тревогите ни идват от наши или чужди решения, които са обърнали събитията в посока, която Бог не би избрал за нас. Понякога разни неща просто се случват и тревогите са причинени от падналия свят, в който живеем. Нещата не винаги се случват така, както Бог ги е планирал или би желал.

В такива моменти в сърцето ти може да изникне въпросът „Къде е Бог?“. Какво може да направи Той и какво ще направи? В Псалмите често се говори за тревогите ни по един много откровен начин. Всеки път, когато Давид минаваше през трудности, той също така откриваше Бога. Бог беше там и Неговата любов, благодат, сила и цел не бяха станали по-малки.

Думата, която се превежда като тревоги в Новия завет, на гръцки означава натиск, липса на пространство. В наши дни наричаме това стрес – всички тези неща, които ни притискат и ни карат да се чувстваме некомфортно. Тревогата е това, което чувстваме, когато напрежението стане твърде голямо, за да го понесем, когато събитията в живота ни ограничават, докато не се обърнем към Бога. Защо ни отнема толкова време да погледнем към Единствения, който винаги има достатъчно благодат и сила?

Дали има моменти, в които Бог не ни избавя бързо от притесненията ни, а позволява на обстоятелствата да стават все по-неудобни и ограничаващи, докато не погледнем към Него и не Го чуем, докато не прегърнем и не се покорим на Неговата воля, която е добра за нас? „…за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1). Псалмистът вика към Бога: Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми. Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор. Смили се за мене и послушай молитвата ми“ (Псалм 4:1).

Бъди уверен дори, когато минаваш през трудни моменти и обстоятелства. Бог може да даде простор в утеснението ти – може да разшири видението, вярата, разбирането, мира ти. Благодатта Му може да те освободи, да ти даде достатъчно място, за да дишаш спокойно и да вярваш отново. Неговата сила може да отблъсне обстоятелствата, които те притискат силно, да ти даде място да се възстановиш и да премислиш. Давид откри, че пътя към този простор беше: „Когато викам…“ Често се случва да чакаме Бога, докато в същото време Той ни чака да извикаме към Него. Същата тази врата към простора те чака и ти казва „Добре дошъл!“

Животът не е честен, но Бог е праведен и справедлив. „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда“ (Битие 18:25)? Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна. „Моята благодат е достатъчна за теб“ (2 Коринтяни 12:9).

Молитвата ми за теб днес е: викай към Бога в тревогата си.

снимка: Интернет

Промяната идва

„Ето! Правя всичко ново“ (Откровение на Йоан 21:5)

„Ти си несъвместим с Бога, такъв, какъвто си в момента. Бог няма да се промени. Ти трябва да се промениш“

Понякога, когато много искаш нещо да се промени, имаш чувството, че това никога няма да стане. Друг път промяната като че ли идва по-бързо, отколкото можеш да понесеш. Но независимо дали искаш или не – тя идва. Там, където няма промяна, няма и израстване, развитие и нарастваща плодотворност. Бог е най-големият инициатор на промяна в човешкия живот и може би е единственият, който я прави ефективна и трайна. В Божието царство промяната идва естествено, освен ако не й се противопоставяш съзнателно, не защото я желаеш, а защото Бог иска и прави така, че да „се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18).

Битие започва с една колосална промяна, а Откровение завършва с друга, която ще бъде вечна, където Бог е описан така: „Тогава Седналият на престола каза: „Виж! Правя всичко ново“ И ми каза: „Запиши това, защото тези думи са истинни и може да им се вярва“ (Откровение на Йоан 21:5). Божията история е история на една непотушима промяна, целяща да възстанови падналото творение според първоначалното намерение на Бога. Бог се е посветил на това изкупление и възстановяване. За Него пише: „Защото Аз съм Господ, Аз не се изменям… същият и вчера, и днес, и завинаги… у Когото няма изменение или сянка от промяна“ (Малахия 3:6, Евреи 13:8, Яков 1:17).

Аз ли съм единственият, който се удивлява, че Бог, Който е вечен и непроменим, непрекъснато предизвиква промяна в нас? Това е така, защото такива каквито сме в момента, ние сме несъвместими с Бога и приятелството, което Той иска да има с нас е невъзможно. Как се справя Бог с тази ситуация? По всеки възможен начин!

„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение… да бъдат съобразни с образа на Неговия Син“ (Римляни 8:28, 29). Не всичко, което ти се случва, е причинено от Бога, но Той използва всяка възможност, за да донесе в живота ти необходима, положителна промяна.

Най-добрата и трайна промяна започва с твоите лични взаимоотношения с Бога. Там тя идва първа и е най-значителна. Без непрекъсната и жива връзка с Исус, дори най-добрите ти опити да се промениш, ще бъдат козметични и временни. „Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа. Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата“ (Плачът на Еремия 3:40, 41). Всяка промяна изисква две неща – силата на Бога и твоето решение да забравиш миналото. Когато се държиш за нещо, което знаеш, че не е правилно, то има силата да те контролира и оформя по неочаквани начини.

Молитвата ми за теб днес е: да прегърнеш всяка промяна, която носи Божия отпечатък.

снимка: Интернет

С краката нагоре

„Смирете се пред Господа и Той ще ви издигне“ (Яков 4:10)

„Ако искаме да влезем в Божието царство, ще трябва да оставим много неща пред прага“

Пътят към върха се намира най-лесно в долината. Звучи невероятно, нали? Като че ли ние по природа сме склонни да се самоизтъкваме, а не да омаловажаваме качествата си. Всичко ни навежда на мисълта, че успеха се намира по пътя, който води нагоре. Служебната стълбица, издигането в обществото, бизнес контактите, известността, докторската дисертация, родословното дърво – не са ли това важните неща според „Курсът за начинаещи хора, които променят света“?

Но после Исус идва и преобръща всичко това „с краката нагоре“ – първите ще бъдат последни, най-големият е слуга на всички, кротките ще наследят света, обичай враговете си, обърни и другата буза, върви още една миля, стани като децата, слабите са силни, благословен си, когато те гонят и не връщай зло за зло. Защо да го правя? Кой изобщо живее така днес? Може би Исус не е наясно с нашето съвремие? Все пак Той е живял в друго време и на друго място. Освен това такова поведение не е било обичайно дори и в Неговото време.

Ясно е защо на учениците им беше трудно да възприемат тези уроци. Влизането в Божието царство изисква извън него да останат много неща. Те прекарваха твърде много време да спорят кой ще заеме почетните места отляво и отдясно на Исус. По време на Пасхалната вечеря подминаха легена и кърпата за измиване на краката, без дори да се замислят, без капка угризение. Те трябваше да се отучат от много навици, които бяха съвсем естествени за тях, както и за нас (Исая 55:8, 9). Ако искаме да влезем в Божието царство, ще трябва да оставим много неща пред прага.

Най-прекият път за достигане на Божията воля за теб е да живееш по Божия начин. „Смирете се пред Господа и Той ще ви издигне (Яков 4:10). „Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:5-7).

След като Святият Дух изпълнил живота им, последователите на Христос от първи век били описани от своите критици по един не особено ласкателен начин: „Тези, които размириха света, дойдоха и тук“ (Деяния на апостолите 17:6). Признавам, че нещата, които Исус проповядва изглеждат противоположни на естествения начин на мислене. Предлагам ви да помислите върху следното – може би пътищата към Божието царство винаги са били и ще бъдат правилните, а ранните ученици просто са обърнали света си „с краката нагоре“.

Библията ни напомня: „Защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята, но Бог е съдия; един Той унижава, а друг издига“ (Псалм 75:6, 7).

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай успеха, който идва от Бога и го чакай с търпение и увереност.

снимка: Интернет