Posts Tagged ‘прошка’

Да умеем да забравяме

„Забравям онова, което е зад мен и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен“ (Филипяни 3:13)

„Да забравим – много често това е мястото, от което започва изцелението“

Да уемеем да забравямеДобрата памет е нещо много хубаво, ако помним добрите неща. Но понякога да забравим, също е добре. Струва ми се, че второто го правя по-често. И ето тук е проблемът. Странно защо хората помнят това, което трябва да забравят и забравят това, което трябва да помнят. Има твърде много неща, които ни носят само притеснение и болка, такива, за които нямаме отговор и обяснение. Те се натрупват твърде много като боклук, измествайки полезните неща, които насърчават и назидават.

Като малък моето домашно задължение беше да изхвърлям боклука и татко непрекъснато ми напомняше да го правя. Аз имах нужда от непрекъснатото му напомняне: „Сине, изхвърли ли боклука?“ Процесът започваше със събирането, изнасянето и изхвърлянето. Независимо дали това е било намерението на татко, но той ми даде добър житейски урок. Животът е по-добър, ако редовно изхвърляш натрупания боклук.

Старозаветният разказ за Йосиф е един добър пример. Неговата история съдържа много скръб – лична и във взаимоотношенията. Една част бе причинена от липсата на мъдрост, но повече от болката му бе причинена от други хора. За да оцелее и да запази надеждата си, Йосиф трябваше да се научи как да изхвърли боклука от своето несправедливо и болезнено минало. Йосиф прости и забрави. Да простиш, без да забравиш, не е така освобождаващо, както Бог предвижда. В Египет на Йосиф му се родиха двама сина (Битие 41:51, 52). Първият си син той нарече Манасия, което означава: „Бог ми даде да забравя всичките си злочестини и целия си бащин дом“.

Да забравим – много често това е мястото, от което започва изцелението. А вторият нарече Ефраим, което означава: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми“. Да помним това, което ни дава повод за празнуване. Продължавай напред и забрави някои неща – това е добре. Помни добрините – това е още по-добре.

Всяка Нова година светът празнува желанието си нещата да бъдат по-добри, по-различни от преди. Но само желанието не може да направи това. Нещата веднъж направени, трудно могат да се променят, освен от Бог.
Миналото ти може да те ограничава, може да ти е трудно да се справиш сам с него. И тази Нова година предлага прошка и ново начало в Христос: „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17).

Ти имаш нужда от ново аз: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, което не повяхва, запазено на небесата за вас“ (1 Петрово 1:3, 4).

Съжаляваш за нещо… Всеки има такива моменти. Грешки, злощастия или недоразумения може да шарят преценката ти за миналото, но в Своята благодат Бог ти е дал силата да избереш и да промениш новата година пред теб.

„Братя и сестри, не мисля, че съм я постигнал, но има едно нещо, което винаги правя – забравям онова, което е зад мен и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен. Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата, за която чрез Христос Исус Бог ме призова към живот в небесата“ (Филипяни 3:13, 14).

Молитвата ми за теб днес е: преценката ти за миналото да е повлияна от благодатта и надеждата ти за бъдещето да е непоклатима.

Реклами

Любов и прошка

„В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7)

„Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно“

Любов и прошкаСлучвало ли ви се е да постъпят с вас несправедливо? Кой не е постъпвал несправедливо срещу Бог или човек? Животът не е възможен без прошка. Товарът на твоите грешки или тези на другите, става толкова тежък за носене, че е невъзможно да не си прощаваме. Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно (Марк 11:25, Колосяни 3:13-15, Матей 6:14, 15).

Но не прошката е това, с което се борим – любовта е нашето предизвикателство. Любовта изисква от теб много: „Любовта не държи сметка за зло… всичко премълчава… всичко търпи… любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8). С любовта саможертвата тежи по-малко, неудобствата не си струва да се споменават. Прошката идва без да претегляме грешки и заслуги. Този, който избира да прости, приема цената и болката от грешките на другите.

Смисълът на Разпятието е неизмеримата любов. Исус, който не е извършил никакъв грях (2 Коринтяни 5:21), взе на Себе Си твоите грехове, прие твоето място пред святостта на Бог, плати ужасната цена на греха ти и понесе болката за всеки грях и несправедливост, които си извършил или ще извършиш (Матей 27:46)). Най-лошото, на което всеки човек е способен, беше понесено от Исус на кръста, мястото, където умря нашият Спасител.

Кръстът е символ на греха, но също така и на най-великата любов. Там Той ти прости, защото те обича: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:16, 17).

На този кръст твоето минало и твоята съдба бяха завинаги променени: „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатствата на Неговата благодат, която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране… така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос“ (Ефесяни 1:7-12). Никой не трябва да остава такъв, какъвто е бил. Това е наистина един велик петък, защото тогава беше родена надеждата за всеки, който повярва (1 Йоан 1:9, 10). Писателят Макс Лукадо пише: „Исус ще отиде по-скоро в ада за теб, отколкото в небесата без теб“. Какво да правиш с такъв Бог? Не можеш просто да Го отпратиш. Вместо това съкрушено коленичиш пред Него, приемаш Неговата прошка и живееш живота си за Него. „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:7, 8). Представи си – Бог даде Своя живот за теб!

Защо тогава ние, които получихме такава благодат и любов, трудно прощаваме? Не можеш да оставиш прегрешенията на другите непростени, когато твоите са така щедро и напълно простени. Библията казва: „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:29, 32). Любовта се вижда най-добре при прошката.

Молитвата ми за теб днес е: познай Божията чудна и неизмерима любов.

снимка: Интернет

Божията милост

„Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мен, главния грешник, цялото си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16)

„Най-много се нуждаем от милост тогава, когато я заслужаваме най-малко“

Божията милостСпомням си като дете моята баба, Айрин, една много богоугодна и изпълнена с обич жена, често да си шепне, по-скоро на нея, отколкото на някой друг: „Смили се над мен“. Когато не разбираше добре това, което се случва или чувстваше, че не е направила нещо така добре, както би трябвало, думите, които избираше бяха: „Смили се над мен“. Простичък и искрен израз, както на нейната нужда, така и на нейното очакване да получи милост от Бог и от другите.

Когато гледам на Божията благодат и на благосклонността на другите към мен през всичките тези години, се изпълвам с благодарност за милостта. Милост, когато се провалях и не успявах да бъда това, което би трябвало да бъда, и когато рухваха намеренията ми да бъда такъв, какъвто искам. С готовност се съгласявам със свидетелството на Павел: „Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мен, главния грешник, цялото си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16). Всеки има нужда от милост, защото всеки се проваля. Нашите обикновени несъвършенства означават, че милостта е важна за бъдещето на всеки един. Милостта не може да се изисква, нито да се заслужи.

Никой не ти дължи милост. Най-много се нуждаеш от милост тогава, когато най-малко я заслужаваш. „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост“ (Тит 3:5).

Трябва да знаеш нещо за милостта – тя идва само при тези, които показват милост. Когато Исус говореше за реда и законите на Божието царство, Той беше пределно ясен: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“ (Матей 5:7). Яков, братът на Исус, доразвива темата: „Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда“ (Яков 2:13). Ето това е добра новина!

Винаги ще е по-лесно да не се вглеждаш в грешките на другите, ако помниш своите собствени. Никога не можеш да бъдеш прекалено милостив. Бог изобилно ти дава милост само тогава, когато ти щедро я даряваш на другите. Основната история на Библията е милостта на Бог – към Адам и Ева в Едемската градина, към Авраам в пустинята, към Самсон във филистимския затвор, към Давид в двореца, към Петър на брега, към Павел по пътя, към всички където и да са, каквото и да са направили – към всеки, който призовава Името Му с искрено и разкаяно сърце.

Давид получи огромна милост от Бога и се удивляваше на Неговата благодат. В 150 Псалма думата милост е използвана 110 пъти. Давид беше уверен в несекващата милост на Бог към него. Едно от най-скъпоценните обещания в Светото писание е това: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“ (Псалм 23:6). Според мен добрина е, когато Бог ми дава това, което не мога да заслужа, а милост, когато Бог не ми дава това, което заслужавам.

Исус показа Божията милост към теб и мен. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евреи 4:16). Мисля, че моята баба беше права: „Смили се над мен“. Аз също не бих могъл да се справя без милостта на Бога.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божията милост, но никога не я приемай за даденост.

снимка: Интернет

Обидата

„Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:32)

„Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога“

ОбидатаЖивотът ще ти предложи много неправди и душевни рани. Когато тези неща се случат, а те непременно ще се случат, това, което става вътре в теб е много по-важно от това, което ти се случва. Това, което ти се случва е просто един момент, но това, което става вътре в теб може да има дълбоки и негативни последици. Не бива да позволяваш на никого да влияе негативно върху твоя вътрешен живот. Не позволявай на външното да стане вътрешно.

Павел дава сериозни инструкции: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махнат от вас; и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:31, 32). Могат да се случат много неприятни и неблагоприятни неща, като например негативни чувства, нечисти страсти, нездравословни емоции, объркани мисли, внимание, насочено в неправилна посока, планове за отмъщение, пропиляно време, разбити сърца и разрушени взаимоотношения (Евреи 12:14).

Много често най-лошата болка от обидата си я причиняваме ние самите. Това, което е сторено е достатъчно болезнено, не добавяй още болка към него. Не можеш да преодолееш болката, докато не преодолееш нараняването, не можеш да преодолееш нараняването, докато не го предадеш на Бога. Има само едно сигурно лекарство – това лекарство е прошката. Прошка не означава, че трябва да промениш чувствата си по отношение на това, което се е случило. Прошката е едностранен избор да освободиш другия човек или другите хора от отговорност пред теб. Постави тяхната обида и твоята болка в ръцете на Бога. Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога.

Павел пише на християните в Рим, които понасят много повече от обида, те са били подложени на жестоко религиозно преследване. Какви са неговите инструкции? „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21). Изглежда ми, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но трябва и да се каже, и да се направи. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв“ (Римляни 12:17-19). Може да изглежда твърде опростено, но аз бих обобщил изказването на Павел по следния начин – не заставай на пътя на Бога. Съветът на баща ми беше подобен и точно толкова прост – две лоши неща не правят едно добро. Бог ще се разправи с обидите и с тези, които обиждат, не Го карай да се разправя и с теб. Избирайки да извършиш това, което е добро и правилно, е единствения начин да излекуваш злото.

„И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие“ (Колосяни 3:12, 13). Няма да можеш да простиш само тогава, когато забравиш удивителната благодат, с която Бог е простил на теб. Непростителността струва твърде скъпо. Непростителността причинява повече страдание на теб, отколкото на човека, на когото не можеш да простиш. Прости, бъди мил към себе си и угоден на Бога. Само това е начинът!

Молитвата ми за теб днес е: бъди бърз да простиш и изпълнен с желание да забравиш.

снимка: Интернет

Преживей го

„Внимавайте да не поникне някой горчив корен, който да причини вреда“ (по Евреи 12:15)

„Бог ни дава благодатта, необходима да простим. Прошката ни дава благодатта, необходима да го преживеем.“

Много често попадаме в ситуации, в които най-доброто, което можем да направим, е да ги преживеем. Различни неща се случват в семействата, между приятели, в църквите, в училище, на работа, по пътя. Казват ни нещо или говорят зад гърба ни и това наранява нашите чувства – трябва да го преживеем. Някой прави нещо, което намираме за нечестно – трябва да го преживеем. Признание или възможност, които ни се полагат са дадени на друг – трябва да го преживеем. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но това е най-доброто за теб, а също и най-доброто, което можеш да направиш за другите.

Ако кажеш това, което отказваш да преглътнеш, в последствие ще съжаляваш. Ако реагираш, така както ти се иска, само ще задълбочиш проблема. Колкото и добре да се почувстваш в момента, може да навредиш на взаимоотношенията си по непоправим начин, може да посееш семе на обида, което ще доведе до много неприятни резултати. „Знайте това добре, скъпи братя и сестри: с готовност слушайте и не бързайте да говорите. Въздържайте гнева си, защото той пречи на човек да живее така, както иска Бог“ (Яков 1:19, 20). А накрая най-важно е това: „Човек да живее така, както иска Бог“. Какво друго има значение? Мъдрият съвет на Библията е: „Доколкото зависи от вас и ако е възможно, живейте в мир с всички хора… Не оставяйте злото да ви побеждава, а вие го побеждавайте с добро“ (Римляни 12:18, 21). За Бог е без значение причината за твоята неправилна реакция. Не можеш да контролираш това, което другите правят, но трябва да избереш да реагираш правилно.

„Старайте се да живеете в мир с всички хора… Внимавайте да няма някой, който да не успее да получи Божията благодат, да не поникне някой горчив корен, който да причини вреда и да оскверни много други хора“ (Евреи 12:15). Този практичен стих ни учи на четири неща:

  • Огорчението набира сила и заживява собствен живот, колкото и малко да е в началото.
  • Огорчението расте, когато го толерираме, независимо колко оправдани изглеждат чувствата ни.
  • Огорчението разрушава взаимоотношенията много повече от очакваното.
  • Огорчението е симптом, че отказваме да приемем Божията благодат за причиненото ни зло, било то реално или въображаемо.

Огорчението е доказателство, че настояваме на правото си да задържим болката, дори когато Бог ни казва „Прости“! Това никога не дава добри резултати.

А каква благодат можем да получим? Бог ни дава благодатта, необходима да простим. Прошката ни дава благодатта, необходима да го преживеем. „Всякаква язвителност, ярост, гняв, викане и клевета трябва да се премахнат от вас заедно с всяко зло. Бъдете благи и състрадателни един към друг и винаги си прощавайте, така както Бог ви прости в Христос… и сте си сложили новата същност, която непрекъснато се обновява по образа на своя Създател до пълно познаване на Бога“ (Ефесяни 4:31, 32; Колосяни 3:10). Божието слово дава доказана формула, която прави брака ни да работи по най-добрия начин, семействата ни да са възможно най-силни и приятелствата да продължават възможно най-дълго.

Молитвата ми за теб днес е: когато ти се случи нещо неприятно – прости и го преживей.

снимка: Интернет