Posts Tagged ‘прощение’

Да умеем да забравяме

„Забравям онова, което е зад мен и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен“ (Филипяни 3:13)

„Да забравим – много често това е мястото, от което започва изцелението“

Да уемеем да забравямеДобрата памет е нещо много хубаво, ако помним добрите неща. Но понякога да забравим, също е добре. Струва ми се, че второто го правя по-често. И ето тук е проблемът. Странно защо хората помнят това, което трябва да забравят и забравят това, което трябва да помнят. Има твърде много неща, които ни носят само притеснение и болка, такива, за които нямаме отговор и обяснение. Те се натрупват твърде много като боклук, измествайки полезните неща, които насърчават и назидават.

Като малък моето домашно задължение беше да изхвърлям боклука и татко непрекъснато ми напомняше да го правя. Аз имах нужда от непрекъснатото му напомняне: „Сине, изхвърли ли боклука?“ Процесът започваше със събирането, изнасянето и изхвърлянето. Независимо дали това е било намерението на татко, но той ми даде добър житейски урок. Животът е по-добър, ако редовно изхвърляш натрупания боклук.

Старозаветният разказ за Йосиф е един добър пример. Неговата история съдържа много скръб – лична и във взаимоотношенията. Една част бе причинена от липсата на мъдрост, но повече от болката му бе причинена от други хора. За да оцелее и да запази надеждата си, Йосиф трябваше да се научи как да изхвърли боклука от своето несправедливо и болезнено минало. Йосиф прости и забрави. Да простиш, без да забравиш, не е така освобождаващо, както Бог предвижда. В Египет на Йосиф му се родиха двама сина (Битие 41:51, 52). Първият си син той нарече Манасия, което означава: „Бог ми даде да забравя всичките си злочестини и целия си бащин дом“.

Да забравим – много често това е мястото, от което започва изцелението. А вторият нарече Ефраим, което означава: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми“. Да помним това, което ни дава повод за празнуване. Продължавай напред и забрави някои неща – това е добре. Помни добрините – това е още по-добре.

Всяка Нова година светът празнува желанието си нещата да бъдат по-добри, по-различни от преди. Но само желанието не може да направи това. Нещата веднъж направени, трудно могат да се променят, освен от Бог.
Миналото ти може да те ограничава, може да ти е трудно да се справиш сам с него. И тази Нова година предлага прошка и ново начало в Христос: „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17).

Ти имаш нужда от ново аз: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, което не повяхва, запазено на небесата за вас“ (1 Петрово 1:3, 4).

Съжаляваш за нещо… Всеки има такива моменти. Грешки, злощастия или недоразумения може да шарят преценката ти за миналото, но в Своята благодат Бог ти е дал силата да избереш и да промениш новата година пред теб.

„Братя и сестри, не мисля, че съм я постигнал, но има едно нещо, което винаги правя – забравям онова, което е зад мен и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен. Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата, за която чрез Христос Исус Бог ме призова към живот в небесата“ (Филипяни 3:13, 14).

Молитвата ми за теб днес е: преценката ти за миналото да е повлияна от благодатта и надеждата ти за бъдещето да е непоклатима.

Реклами

Любов и прошка

„В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7)

„Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно“

Любов и прошкаСлучвало ли ви се е да постъпят с вас несправедливо? Кой не е постъпвал несправедливо срещу Бог или човек? Животът не е възможен без прошка. Товарът на твоите грешки или тези на другите, става толкова тежък за носене, че е невъзможно да не си прощаваме. Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно (Марк 11:25, Колосяни 3:13-15, Матей 6:14, 15).

Но не прошката е това, с което се борим – любовта е нашето предизвикателство. Любовта изисква от теб много: „Любовта не държи сметка за зло… всичко премълчава… всичко търпи… любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8). С любовта саможертвата тежи по-малко, неудобствата не си струва да се споменават. Прошката идва без да претегляме грешки и заслуги. Този, който избира да прости, приема цената и болката от грешките на другите.

Смисълът на Разпятието е неизмеримата любов. Исус, който не е извършил никакъв грях (2 Коринтяни 5:21), взе на Себе Си твоите грехове, прие твоето място пред святостта на Бог, плати ужасната цена на греха ти и понесе болката за всеки грях и несправедливост, които си извършил или ще извършиш (Матей 27:46)). Най-лошото, на което всеки човек е способен, беше понесено от Исус на кръста, мястото, където умря нашият Спасител.

Кръстът е символ на греха, но също така и на най-великата любов. Там Той ти прости, защото те обича: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:16, 17).

На този кръст твоето минало и твоята съдба бяха завинаги променени: „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатствата на Неговата благодат, която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране… така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос“ (Ефесяни 1:7-12). Никой не трябва да остава такъв, какъвто е бил. Това е наистина един велик петък, защото тогава беше родена надеждата за всеки, който повярва (1 Йоан 1:9, 10). Писателят Макс Лукадо пише: „Исус ще отиде по-скоро в ада за теб, отколкото в небесата без теб“. Какво да правиш с такъв Бог? Не можеш просто да Го отпратиш. Вместо това съкрушено коленичиш пред Него, приемаш Неговата прошка и живееш живота си за Него. „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:7, 8). Представи си – Бог даде Своя живот за теб!

Защо тогава ние, които получихме такава благодат и любов, трудно прощаваме? Не можеш да оставиш прегрешенията на другите непростени, когато твоите са така щедро и напълно простени. Библията казва: „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:29, 32). Любовта се вижда най-добре при прошката.

Молитвата ми за теб днес е: познай Божията чудна и неизмерима любов.

снимка: Интернет

Обидата

„Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:32)

„Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога“

ОбидатаЖивотът ще ти предложи много неправди и душевни рани. Когато тези неща се случат, а те непременно ще се случат, това, което става вътре в теб е много по-важно от това, което ти се случва. Това, което ти се случва е просто един момент, но това, което става вътре в теб може да има дълбоки и негативни последици. Не бива да позволяваш на никого да влияе негативно върху твоя вътрешен живот. Не позволявай на външното да стане вътрешно.

Павел дава сериозни инструкции: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махнат от вас; и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:31, 32). Могат да се случат много неприятни и неблагоприятни неща, като например негативни чувства, нечисти страсти, нездравословни емоции, объркани мисли, внимание, насочено в неправилна посока, планове за отмъщение, пропиляно време, разбити сърца и разрушени взаимоотношения (Евреи 12:14).

Много често най-лошата болка от обидата си я причиняваме ние самите. Това, което е сторено е достатъчно болезнено, не добавяй още болка към него. Не можеш да преодолееш болката, докато не преодолееш нараняването, не можеш да преодолееш нараняването, докато не го предадеш на Бога. Има само едно сигурно лекарство – това лекарство е прошката. Прошка не означава, че трябва да промениш чувствата си по отношение на това, което се е случило. Прошката е едностранен избор да освободиш другия човек или другите хора от отговорност пред теб. Постави тяхната обида и твоята болка в ръцете на Бога. Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога.

Павел пише на християните в Рим, които понасят много повече от обида, те са били подложени на жестоко религиозно преследване. Какви са неговите инструкции? „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21). Изглежда ми, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но трябва и да се каже, и да се направи. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв“ (Римляни 12:17-19). Може да изглежда твърде опростено, но аз бих обобщил изказването на Павел по следния начин – не заставай на пътя на Бога. Съветът на баща ми беше подобен и точно толкова прост – две лоши неща не правят едно добро. Бог ще се разправи с обидите и с тези, които обиждат, не Го карай да се разправя и с теб. Избирайки да извършиш това, което е добро и правилно, е единствения начин да излекуваш злото.

„И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие“ (Колосяни 3:12, 13). Няма да можеш да простиш само тогава, когато забравиш удивителната благодат, с която Бог е простил на теб. Непростителността струва твърде скъпо. Непростителността причинява повече страдание на теб, отколкото на човека, на когото не можеш да простиш. Прости, бъди мил към себе си и угоден на Бога. Само това е начинът!

Молитвата ми за теб днес е: бъди бърз да простиш и изпълнен с желание да забравиш.

снимка: Интернет

Преживей го

„Внимавайте да не поникне някой горчив корен, който да причини вреда“ (по Евреи 12:15)

„Бог ни дава благодатта, необходима да простим. Прошката ни дава благодатта, необходима да го преживеем.“

Много често попадаме в ситуации, в които най-доброто, което можем да направим, е да ги преживеем. Различни неща се случват в семействата, между приятели, в църквите, в училище, на работа, по пътя. Казват ни нещо или говорят зад гърба ни и това наранява нашите чувства – трябва да го преживеем. Някой прави нещо, което намираме за нечестно – трябва да го преживеем. Признание или възможност, които ни се полагат са дадени на друг – трябва да го преживеем. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но това е най-доброто за теб, а също и най-доброто, което можеш да направиш за другите.

Ако кажеш това, което отказваш да преглътнеш, в последствие ще съжаляваш. Ако реагираш, така както ти се иска, само ще задълбочиш проблема. Колкото и добре да се почувстваш в момента, може да навредиш на взаимоотношенията си по непоправим начин, може да посееш семе на обида, което ще доведе до много неприятни резултати. „Знайте това добре, скъпи братя и сестри: с готовност слушайте и не бързайте да говорите. Въздържайте гнева си, защото той пречи на човек да живее така, както иска Бог“ (Яков 1:19, 20). А накрая най-важно е това: „Човек да живее така, както иска Бог“. Какво друго има значение? Мъдрият съвет на Библията е: „Доколкото зависи от вас и ако е възможно, живейте в мир с всички хора… Не оставяйте злото да ви побеждава, а вие го побеждавайте с добро“ (Римляни 12:18, 21). За Бог е без значение причината за твоята неправилна реакция. Не можеш да контролираш това, което другите правят, но трябва да избереш да реагираш правилно.

„Старайте се да живеете в мир с всички хора… Внимавайте да няма някой, който да не успее да получи Божията благодат, да не поникне някой горчив корен, който да причини вреда и да оскверни много други хора“ (Евреи 12:15). Този практичен стих ни учи на четири неща:

  • Огорчението набира сила и заживява собствен живот, колкото и малко да е в началото.
  • Огорчението расте, когато го толерираме, независимо колко оправдани изглеждат чувствата ни.
  • Огорчението разрушава взаимоотношенията много повече от очакваното.
  • Огорчението е симптом, че отказваме да приемем Божията благодат за причиненото ни зло, било то реално или въображаемо.

Огорчението е доказателство, че настояваме на правото си да задържим болката, дори когато Бог ни казва „Прости“! Това никога не дава добри резултати.

А каква благодат можем да получим? Бог ни дава благодатта, необходима да простим. Прошката ни дава благодатта, необходима да го преживеем. „Всякаква язвителност, ярост, гняв, викане и клевета трябва да се премахнат от вас заедно с всяко зло. Бъдете благи и състрадателни един към друг и винаги си прощавайте, така както Бог ви прости в Христос… и сте си сложили новата същност, която непрекъснато се обновява по образа на своя Създател до пълно познаване на Бога“ (Ефесяни 4:31, 32; Колосяни 3:10). Божието слово дава доказана формула, която прави брака ни да работи по най-добрия начин, семействата ни да са възможно най-силни и приятелствата да продължават възможно най-дълго.

Молитвата ми за теб днес е: когато ти се случи нещо неприятно – прости и го преживей.

снимка: Интернет

Съзнание за Божието присъствие

„Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас“ (Захария 8:23)

„Най-добре практикуват Божието присъствие тези, които превръщат дори земните неща в святи“

След смъртта на неизвестен монах, който работел в кухнята на един манастир във Франция през 17. век била събрана малка колекция от писма и диалози. Монахът се казвал Никола Хърман, по-известен като брат Лоран. Неговите писма били оформени като малка книга със заглавие „Практикуване на Божието присъствие“, която в последствие станала една от най-четените книги.

Брат Лоран използвал своите скучни, рутинни задължения и своята относителна неизвестност, за да прекарва живота си в „постоянен, тих и таен разговор на душата си с Бога… Все едно няма друг в света освен мен и Него“. Независимо дали миел тигани или сервирал ястия, той използвал всеки момент и всяка проста задача като израз на поклонение и общение с Бога. Историята на живота му била оформена от простото, всекидневно практикуване на Божието присъствие. Това повлияло в живота и в сърцата на безбройните читатели на неговите размишления.

Практичните истини в тази малка книжка повлияха и на моя живот и служение. През 1966 г. след първите няколко години на пастируване в Гранит сити, Илинойс, с Гейл се върнахме в университета „Бетани“, за да довърша последната година от обучението си. Служехме в екипа на една църква в Сан Хосе, Калифорния. Много добре си спомням една пролетна утрин към края на същата година. Двадесетте мили, които изминавах с колата по криволичещия, планински път рано всяка сутрин, за да бъда в час в 8:00 ч. и връщането по същия път по обяд, за да бъда в офиса на църквата, ми се виждаха все по-ужасяващи.

Тази сутрин, преди да потегля от алеята пред нашето жилище, се помолих: „Господи, бъди с мен днес“. Преди да кажа още една дума, почувствах Божия шепот в сърцето си да ме прекъсва: „Аз съм с теб всяка сутрин, ти просто не си забелязал“. Седях в колата си сам, поразен и тихо хлипащ, заради моята духовна нечувствителност към Неговото любящо присъствие. Докато пиша днес, сълзите отново пълнят очите ми, заради всеки път, в който Бог е бил с мен, въпреки че аз съм бил разсеян и не съм обръщал внимание на привилегията да бъда в Неговата компания. Чувствам се като Яков: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел“ (Битие 28:16).

Със сълзи помолих за прошка за липсата на осъзнаване и обещах да разпознавам и оценявам Божието присъствие при всяка възможност, във всяко свое задължение. После направих нещо, което би изглеждало странно на всеки, който ме гледа. Отидох от другата страна на моят червен Буик ’66, отворих вратата и поканих Исус да бъде с мен. Не мога да опиша чистата радост по време на това сутрешно пътуване и на всяко следващо.

Всеки ден аз отново отивах до дясната врата на колата, отварях я и съзнателно, дори на глас, канех Исус да бъде с мен. Тази кола стана моето лично място за всекидневна молитва и поклонение. Не си спомням друг период в живота си, в който да съм преживявал радостното общение с Бога по толкова силен начин. Винаги съм се опитвал да направя „практикуването на Божието присъствие“ част от духовната си дисциплина и това само ми е било от полза.

Въпреки, че Исус винаги е до нас, променящото преживяване на Неговата близост е запазено за тези, които Го поканят в най-обикновените си занимания и във всекидневния си живот (Псалм 16:11). Най-добре практикуваш Божието присъствие, когато превърнеш дори най-земните неща в свети. Когато го правиш, всъщност се упражняваш за небето. Винаги трябва да се отнасяме към Божието присъствие като към най-голямата и свята превилегия, никога да не го приемаме за обикновено или сигурно (Псалм 139:1-12).

Молитвата ми за теб днес е: усети Божието присъствие близо до теб, остави и другите да бъдат привлечени от присъствието Му.

снимка: Интернет

Никога не е късно

„Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“ Но той отрече с думите: „Не, не съм!“ (Йоан 18:25)

„Има само едно правилно нещо, което можеш да направиш за грешните си постъпки“

Много добре осъзнаваме кога сме разочаровали някого, кога не сме живели съгласно принципите си или не сме отговорили на чуждите очаквания. Чувството не е приятно. Знаем кога не правим това, което би трябвало. Въпросът не е дали някое от тези неща ще ни се случи. Единственият въпрос е – кога и в какво ще се провалим. Всички се проваляме. Библията казва: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Не позволявай провала да бъде окончателен, защото това е фатално!

Симон Петър познаваше това усещане. Той беше декларирал своята преданост към Исус и се беше клел, че ако е нужно, ще даде живота си за Него. По-рано през деня Петър извади нож, за да защити Исус от войниците, които Го арестуваха в Гетсиманската градина. А сега същият се кълнеше, но този път отричаше да познава Христос. Исус беше предупредил Петър, че ще бъде изкушен да го направи: „Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен“ (Матей 26:69-75).

Петър с мъка осъзна колко уязвим е станал поради напрежението от последните събития, но беше твърде късно. Той се оказа в погрешната ситуация, на погрешното място, правейки неправилното нещо. Тогава петелът пропя и „Петър си спомни думите на Исус… И той излезе навън и плака горко“ (Матей 26:75). Недей да правиш същата грешка. Неправилната постъпка никога няма да доведе до добър резултат.

Ще бъдеш подложен на натиск – може би да задоволиш свое временно желание или да извлечеш полза за себе си, да се приобщиш към дадена среда, в която има грях. А когато чувстваш натиск да направиш нещо неправилно, може да се поддадеш. Трудното решение, което взимаш в такива моменти, показва на кого най-много искаш да угодиш – на себе си, на приятелите си или на Бога. „И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:2). Всъщност нещата са доста прости – не се съобразявай, а се преобразявай.

Примамващо е да оправдаваш погрешните си постъпки или да обвиняваш другите за своя собствен избор, но грешката е твоя. Има само едно правилно нещо, което можеш да направиш за грешните си постъпки. Не се отдавай на съжаление, а потърси прошка. Признай греха си пред Бога, покай се, приеми Неговата милост и прошка. Бог казва: „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповядва и оставя, ще намери милост“ (Притчи 28:13). Отърви се от греха бързо, преди да е заразил бъдещето ти. Не отричането на греха, а признаването му те променя. Когато се изповядваш пред Бога, целта ти не е да Му кажеш какво си направил – Той вече знае. Целта е да Му кажеш, че осъзнаваш греха си и молиш за прошка. Това освобождава прошката, очиства те и възстановява взаимоотношенията. Чудил ли си се някога защо казват „Изповедта е добра за душата“? Защото наистина е така!

Часове преди разпъването на Исус, Петър се отрече от Него, докато се грееше край огъня. Няколко дена след възкресението, той стоеше край друг огън, за да потвърди любовта си към Исус (Йоан 21:15-17). Някъде бях чел този чудесен цитат: „Когато сълзите на покаянието ти срещнат Христовата прошка, ти оставяш вината и намираш нова радост“.

Обвинителят на душата ти ще казва, че греха ти е твърде голям или че е твърде късно, но той лъже, а вината ти те кара да му вярваш. Никога не е късно за Божията прошка, освен ако не го повярваш.

Молитвата ми за теб днес е: дори и за момент не се отделяй от Божията благодат.

снимка: Интернет

Кажи го, както е

„Пратеникът не е по-велик от този, който го изпраща“ (Йоан 13:16)

„Задачата ти не е само да предадеш посланието. Твоят живот е Неговото послание – послание за милост и прошка“

Представяш ли си шофьорът от „Спиди“ да си мисли, че е по-важен от пратката, която ти доставя или пощальонът, че е по-важен от писмата, които разнася. Те са само пратеници, изпълняващи чужда поръчка, точно и надеждно. Голямо предизвикателство е да разберем това, че светът не се върти около нас! Ако живеем с тази мисъл, то това няма да ни донесе повече приятелства или популярност. „Пратеникът не е по-велик от този, който го изпраща“ (Йоан 13:16).

Ние имаме възложена задача – и то много отговорна. Казано накратко, нашата задача е да предадем Божието послание точно. Споделяй го често и свободно, но го предавай такова каквото е, не го променяй според желанията си. Готовността да разнасяш посланието на милост и вяра, и старанието, което влагаш, отразяват почитта ти към Този, Който те изпраща. „Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ (2 Коринтяни 5:20).

Библията разказва за един посланик, който носеше посланието си неохотно. Знаете историята за Йона и голямата риба (Йона 1-4). Бог даде на Йона послание до Ниневия, но Йона не искаше да го предаде, защото не одобряваше част от него. Всъщност той не одобряваше нито задачата си, нито посланието. Бог каза на пророка да отиде в град Ниневия и да предупреди хората да се покаят, за да избегнат унищожението. На Йона много му допадна частта от посланието, свързана с унищожението. А тази част, която говореше за Божията милост и прошка – хич не му хареса.

Йона не искаше да бъде посланик. Той беше съгласен с Божието осъждение върху Ниневия заради греховете им, не искаше те да се покаят и да получат милост. За да избегне задачата, се качи на кораб, който отиваше в обратната посока. Това обаче не проработи, той все пак отиде в Ниневия, хората се покаяха и Бог им прости (Йона 3:8-11). Тогава Йона се разсърди на Бога. Той си мислеше, че неговото мнение е по-важно от Божието послание, което носеше милост и изкупление.

Недей да се противиш, не тръгвай с нежелание. Ние сме призовани да отидем там, където Бог заповядва и да говорим това, което Бог ни казва. В Библията пише: „Господ даде слово, известителите са голямо множество“ (Псалм 68:11). Нашата задача не е да убеждаваме, а само честно и смирено да предадем Божието послание за любов и милост. „И как ще повярват в Този, за Когото не са чули?… И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:13-17).

Навсякъде около теб има хора, които живеят в една съвременна Ниневия – не по собствен избор, а защото са родени там. Те се ужасяват от Божието осъждение, а никога не са чували за Неговата любов и добрина. Задачата ти не е само да предадеш посланието. Твоят живот е Неговото послание – послание за любов, милост и прошка. Някои хора ще отхвърлят думите ти за момента, други ще ги приемат веднага, но в сърцата на всички тях ще бъдат посяти семената на истината. Нашата задача не е да убеждаваме, а само честно и смирено да предадем Божието послание за любов и милост (Матей 28:19, 20 и Марк 16:15-18). Не импровизирай – човешките души зависят от точността и достоверността на посланието ти. Това как хората го приемат, не е твоя отговорност, а тяхна и на Бога. Само Бог може да ги убеждава, да ги изобличава и да променя сърцата и мислите им – и Той ще го направи.

Молитвата ми за теб днес е: споделяй с другите посланието, което Бог е вложил в сърцето ти.

снимка: Интернет