Posts Tagged ‘работа’

Как работи животът

„След това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро“ (Йоан 21:1)

„Достатъчното не е достатъчно, когато имаме достъп до изобилието“

Как работи животътХората често се опитват да живеят по своя си начин, според собствените си знания и ум, чрез своите оскъдни възможности, съобразно своите собствени планове. Или накратко – животът не работи по този начин. Можеш да го направиш, но няма да получиш резултатите, които очакваш. Усилената работа няма да помогне погрешните неща да станат по-добри.

Йоан разказва за една среща между Исус и Неговите ученици: „След това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро“ (Йоан 21:1). Учениците Му бяха опитни рибари. Те познаваха добре водите на Галилейското езеро, но в този случай, въпреки професионалния им опит и умения, не постигнаха успех. Всъщност, това си беше неприятен провал. Не им липсваха способности, бяха положили усилия, но през тази нощ „те не уловиха нищо“ (Йоан 21:3).

Чувствал ли си се някога по този начин? Аз да. Имаш страхотен план, обмислил си средствата, включил си други хора и се залавяш за работа. Но накрая… имаш само умора и празни ръце. Когато си объркан и обезкуражен, спомни си следните истини:

  1. Исус се интересува от твоя успех (Йоан 21:5), от личния ти живот, от здравето и физическото ти добруване, от твоите взаимоотношенията, от брака и семейството ти, от кариерата и финансите ти – но не според твоите разбирания. Защо би се радвал на напразните ти усилия и провала ти? Библията казва: „Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоан 2, Исус Навин 1:8). Бог е инвестирал твърде много в теб, за да иска да се провалиш.
  2. Исус ти се открива, когато се умориш от опитите да живееш по своя си начин. Ако си мислиш, че можеш да живееш без Негова помощ, Бог ще те остави да се опитваш да правиш нещата по своя си начин, докато не се умориш, така че просто да не си в състояние да направиш нищо повече. Той не се крие, нито се е отдръпнал, докато се бориш. Просто ти си толкова погълнат от собствените си планове, че не Го забелязваш. Това, което преди е работило добре, може да не сработи сега. Павел научи това, когато не можеше да се освободи от „тръна в плътта си“ (2 Коринтяни 12:7-10). Той намери достатъчност и сила в Исус, не в себе си.
  3. Исус дава успех, който е изобилен, не ограничен. Когато изпълниха указанията на Исус, те „не можаха вече да извлекат мрежата поради многото риба“ (Йоан 21:6). Достатъчното не е достатъчно, когато имаме достъп до изобилието. Понякога трябва да погледнеш живота си и да се запиташ дали той работи за теб. Може би отвън нещата изглеждат добре, но отвътре усещаш живота си празен и безмислен. Ако сърцето ти слуша гласът на Исус, живота ти може да бъде по-добър (Йоан 10:10).
  4. Исус ти дава това, което търсиш – снабдяването е сега, резултата е вечен (Йоан 21:9-13). Той винаги ще има „хляб и риба“ на огъня и покана, която те очаква. И всичко е свързано с Неговия план за твоя най-голям успех и пълна реализация в живота. Животът работи най-добре, когато вършиш това, за което си създаден и призван – да обичаш Бога и да служиш на другите (Йоан 21:15-17).

Молитвата ми за теб днес е: никога не се задоволявай с по-малко от Божието най-добро.

снимка: Интернет

Реклами

Недостатъчно заети

„За да подготви святите Божии хора за делото на служението“ (по Ефесяни 4:12)

„Твоят свят се определя от обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“

Към националната статистика на безработицата бяха добавени нови категории. Не само нивата на безработицата са неприемливо високи, но сега правителството следи и процента на хората, които са „недостатъчно заети“, а също и тези, които „вече не търсят работа“. Доколкото разбирам става дума за хора, които са толкова обезкуражени, че вече не си търсят работа изобщо. Освен тях има и хора, които са „недостатъчно заети“ и тъй като не могат да намерят работа, те се задоволяват с минимална заплата и работа на непълен работен ден. Това е икономическа трагедия за много хора и семейства. Тези проценти не са само числа, те представят живи хора и семейства, борещи се да плащат своите сметки и да се грижат за себе си. Всичко това оказва голямо влияние върху живота на хората, финансите, семействата, взаимоотношенията, морала и емоционалното състояние.

Но нека променим фокуса и поговорим за църквата – за теб и мен. Църквата не е място – тя се състои от хора. Ти и аз, всеки, който приема Исус за Свой Спасител – това е църквата. Тъжният факт е, че „безработицата“ в църквата далеч надминава процентите в националната статистика. В църквата има твърде много хора, които са „безработни“, „недостатъчно заети“ и някои, които просто „не си търсят работа“. И това не е стечение на обстоятелствата, а резултат на техния избор. Вярва се, че във всяко начинание 20% от участниците извършват 80% от работата, необходима за успешното му завършване. Останалите 80% от църквата са „недостатъчно заети“ или „вече не си търсят работа“ и се задоволяват да гледат тези, които работят.

В практичните си указания към последователите на Христос в Ефес, апостол Павел пише: „Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло… Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта“ (Ефесяни 4:10-16). Божието намерение за църквата Му е да бъде напълно заета, всеки да бъде „усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:17). В Божието царство не е предвидено да има „безработни“, „недостатъчно заети“ и хора, които вече не си търсят работа. За всеки, който е готов да работи, има достатъчно работа.

Трябва да знаем нещо много важно – всекидневнието и вечния живот на хората зависят от това доколко пълноценно сме ангажирани в Божието дело. Преди години прочетох едно твърдение, което все още ме предизвиква: „Аз съм само един, но все пак съм един. Не мога да направя всичко, но мога да направя нещо. Длъжен съм да направя това, което мога и ще го направя с Божията благодат“. Това трябва да е божествената ни настройка всеки ден. Исус обеща, че ще имаме успех: „Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12). Какво можеш да правиш за Бога и другите, а не го правиш? Нека сега да направим този въпрос личен. Попитай себе си честно: „Правя ли всичко, което Бог иска от мен, в работата, за която Той ме е надарил и призовал да извърша в моя свят?“ Бих определил „моя свят“ по следния начин – обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“. Това, че някой не върши своята работа, не оправдава нашата липса на пълно посвещение на ежедневната работа за царството. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Нито един от нас няма подходящо оправдание да е „недостатъчно зает“ в Божието царство на земята. Нека възприемем отношението на Исус, когато каза: „Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?” (Лука 2:49). Божията работа се състои в докосване на човешки сърца и промяна на човешките съдби. Защото само това, което докосне сърцето, може да промени живота.

Молитвата ми за теб днес е: нека твоите усилия имат силата да докоснат едно сърце и да променят един живот днес.

снимка: Интернет

През това време

„Търсете мира на града, където ви направих да бъдете закарани пленници и се молете за него на Господа; понеже в неговия мир ще имате и вие мир“ (Еремия 29:7)

Бог ще направлява събитията и ще ги използва, за да моделира сърцето и желанията ти според волята Си.

Преди известно време със сълзи на очи се сбогувах с един стар приятел – Дон. Той изживя красиво и със смелост четири невъобразимо тежки години. Много пъти лекарите казваха, че няма да живее и много пъти Бог го запазваше по необясними начини. Той не искаше всичко това да му се случва, но въпреки това ходеше с Бога с достойнство и доверие, достойни за пример. През това време се научи да живее напълно, покланяйки се на Бога и служейки Му, независимо от страданието си и физическите ограничения. Гледайки го, научих много за Божията воля и за истинската смелост, за това как да даваш най-доброто от себе си в най-тежката ситуация. Много харесвам това, което един приятел написа за него, когато чу за смъртта му: „Той води битка с рака и най-накрая победи“. Това е самата истина.

Животът дори за най-добрите хора не винаги е лесен. Животът не е един голям отрязък от благословено време. Той е поредица от хиляди моменти, които изпълняват Божията цел, за да те направят подобен на Христос (Римляни 8:28, 29). Бог ще направлява събитията и ще ги използва, за да моделира сърцето и желанията ти според волята Си. В някои случаи по Божията воля ще попадаш в ситуации, които не би избрал доброволно. Начинът, по който реагираш тогава, оформя характера ти и определя степента, до която Божиите цели могат да бъдат изпълнени в живота ти. Неудобството ти идва на първо място. В тези моменти може да не получиш избавлението, за което молиш Бога, по начина, по който го искаш. И тогава най-важното е да познаваш Бога добре и да вярваш на Него и на пътищата Му напълно (Филипяни 4:11-13).

Израел се оказа в плен във Вавилон. Единственото, което искаха беше да се върнат в Ерусалим – колкото по-бързо, толкова по-добре. В притеснението си те предпочитаха да слушат пророци, които ги успокояваха с думите си. Винаги ще се намерят хора, които да ти кажат това, което искаш да чуеш. Чрез Еремия Бог каза на Израел: „Постройте къщи и живейте в тях, насадете градини и яжте плода им… търсете мира на града, където ви направих да бъдете закарани пленници, и се молете за него на Господа; понеже в неговия мир ще имате и вие мир (Еремия 29:5-7, 28). Във време на объркване се нуждаеш от хора, които да ти кажат правилните неща, нуждаеш се да чуеш какво казва Бог. Можеш да обвиняваш или да градиш, можеш да се цупиш или да преуспяваш, можеш да чакаш или да работиш. Това време не изглежда добро, но в Божия план е най-доброто.

Израел не чу това, което искаше, а това, от което имаше нужда. Бог беше на тяхна страна и работеше за тяхно добро, дори те да не го виждаха (Еремия 29:11). Бог е посветен на твоето добруване, както в добрите моменти, така и в трудностите. Прочети тези стихове отново – бавно и внимателно. Няма да се избавиш от всяко неприятно обстоятелство, както би искал, но през това време можеш да направиш себе си и ситуацията по-добри. Бог не те е забравил и любовта Му никога няма да те подведе. Бог винаги отговаря на молитвите. Може би отговорът Му не е този, който чакаш. През това време това, което определя какъв човек ще станеш, са единствено твоите постъпки.

Молитвата ми за теб днес е: изживей пълноценно всеки миг.

снимка: Интернет

Недовършена работа

„…докато сте чужденци на този свят, живейте в страхопочитание”. (1 Петър 1:17)

„Сърцето винаги намира пътя към дома”.

На всички ни е познато усещането, което изпитваме, когато сме далеч от дома малко по-дълго, отколкото ни се иска. Пътуването е било ободряващо, отсъствието от дома ни е освежило и е подновило силите ни, посещението е било приятно, но е дошъл момент, в който мислите и сърцето ни са се обърнали към дома. Учениците на Исус никога няма да почувстват този свят като свой дом, а и не би трябвало. Не ме разбирай погрешно – ние се радваме да бъдем тук, опитваме се да бъдем полезни с много неща, доколкото е възможно да се чувстваме удобно, но вътре в нас чувстваме, че би трябвало да има нещо повече.

Сигурно си чувал поговорката: „Домът е там, където е сърцето ти”. Вярвам, че това е истина. Сърцето винаги намира пътя към дома. Исус обеща, че има място, където сърцата ни ще се чувстват като у дома си. Но това не е този свят. Исус с топлота описа това място като „дома на Моя Баща”. Прочети Йоан 14:1-6. Той познаваше добре дома на Баща Си и той много Му липсваше.

Инстинктивно, дълбоко в сърцето си, знаеш, че Исус е изпълнил даденото обещание. „Отивам (при Баща Си) да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие, там където съм Аз“ (Йоан 14:2-3). Никога няма да си напълно щастлив, докато сърцето ти най-накрая не си отдъхне в Христос, у дома, на мястото, което Той приготвя за теб. Библията описва вътрешния ти копнеж за дома така: „…положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче, да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог“ (Еклисиаст 3:11). Всички ние имаме недовършена работа тук. Земният ни живот винаги ще изглежда малко непълен, дори недовършен. Йосиф, сина на Яков, разбираше, че има недовършена работа. Божиите обещания и цели се простираха отвъд рамките на живота му. Прочети Битие 50:25/ Изход 13:18-19. Плановете, които Бог има за твоя живот са толкова големи, че не могат да се поберат само в рамките на живота ти на Земята.

Сърцето ти тихо го прошепва всеки път, когато потърсиш нещо или някого, който да те допълни. Няма такова място, няма преживяване, което може да го постигне, няма взаимоотношения, които могат да ти го осигурят. Някои мечти ще останат несбъднати в тези кратки години. Някои молитви ще останат неотговорени, докато живееш тук. Взаимоотношенията ще останат несъвършени, докато живееш като несъвършен човек в несъвършен свят. Най-доброто от всичко, което е в сърцето ти, все още те чака у дома. В този свят – то е просто недовършено.

Апостол Павел пише: „Защото, както вече много пъти ви казвах, а сега дори плача, казвайки го отново, много хора живеят като врагове на Христовия кръст… мислят само за земни неща. А нашата родина е на небесата и оттам очакваме Спасителя, Господ Исус Христос, който с властта, чрез която може да покори всичко на Себе си, ще преобрази унизените ни тела, за да станат като Неговото славно тяло“ (Филипяни 3:18-21). Прочети 1 Коринтяни 10:23. Грешка е да пускаш корени тук, да се чувстваш много удовлетворен или привързан към тези кратки години. Толкова много от нещата са временни и незначителни. Библията ни съветва: „Отсега нататък онези…които се ползват от всичко, което светът им предлага трябва да живеят така, сякаш не се ползват от нищо, защото светът, такъв, какъвто е сега, е преходен“ ( 1 Коринтяни 7:31). Живей без да се привързваш към този свят – все още не си у дома!

Молитвата ми за теб днес е: нека сърцето ти бъде привързано към неща, които имат вечна стойност.

Уроците на живота

„Вземете моя хомот върху си… и ще намерите почивка за душите си“
(Матей 11:29)

„Животът е по-добър, когато се инвестира във вечните, а не във временните ценности“

Когато живеем животът си по Божия начин, това ни носи успех. Прочети стихът за днес още веднъж – бавно и задълбочено. Само на мен ли ми изглежда странен? Исус обещава на хората най-пълноценната почивка – „почивката за душата“. Как ще стане това? Когато ни кани да работим заедно с Него. Работата ще ни донесе почивка, така ли? Това противоречеше на всичко, което учениците бяха научили до този момент. Работата за тях беше уморителна. За теб така ли е?

Не се заблуждавайте. Когато Исус използваше думата „хомот“, слушателите Му знаеха, че говори за работа. Тяхното ежедневие беше свързано с полска работа. Препитанието и живота им зависеха от работа, свързана със земята и морето. Те се хранеха и търгуваха с това, което отглеждаха или улавяха. Земеделието и риболова не са лесна работа. И двете изискват дълъг, изморителен и усилен труд. Мрежата на рибаря и хомота на земеделеца са едно и също нещо – символи на изнурителен труд, изтощение, а понякога въпреки всичко това никакъв резултат. На кого говореше Исус? „Всички, които се трудите и сте обременени“ (Матей 11:28)

Ето тайната на Христовата покана към Неговите слушатели: „Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце… Моето иго е сладко и Моето бреме е леко“ (Матей 11:29, 30). А ти си мислиш, че знаеш как да направиш живота да се върти в твоя полза, нали? Но работата и съпътстващите я теготи те настигат. Тогава послушай Исус: „Научи се от Мен“.

Ето на какво може да те научи Исус:

  1. Върши онова, което знаеш, че е угодно на Бога. Научи се от примера на Исус: „Аз винаги върша онова, което е угодно на Отца“ (Йоан 8:29). Исус живееше без безпокойство, притеснение, объркване, стрес или страх от провал. Каква увереност е имал само! Да се опитваш да служиш на Бога, без да си научил кое Му е угодно, е изморително и безплодно (Колосяни 1:10, 11).
  2. Върши онова, което Бог върши – това със сигурност ще Му бъде угодно. „Това, което Отец върши, същото върши и Синът. Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши… Делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен“ (Йоан 5:19, 20, 36). Животът е по-добър, когато се инвестира във вечните, а не във временните ценности.
  3. Не върши нищо без Божията сила и помазание. „Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец“ (Йоан 5:19). Искаш ли да живееш живот, отдалечен от Великият Бог? Не мога да си представя нищо по-лошо от това, да стигнем до края на живота си и да осъзнаем, че вече е твърде късно, че сме похабили онова, което сме могли да вложим във вечните ценности. Защо да похабяваме живота си в неща, които нямат стойност пред Бога? Такъв тип хора са тъжно описани като такива, „които винаги се учат, но никога не могат да стигнат до познаването на истината“.

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да бъде дълбок и духовен, а ти да имаш удовлетворение от него.

Снимка: Интернет

Принципът на почивката

„Бог беше свършил работата… и си почина“ (Битие 2:2)

„Работата, която имаш трябва да ти носи усещане за партньорство с Бога в Неговата воля и цели за теб“

Работата е неизбежна и важна част от ежедневието, но не трябва да бъде единствения елемент на ежедневието ни. Бог даде първата работна задача на Адам (Битие 2:8-15). Господ постави Адам в прекрасна и плодородна градина като му даде задача да си партнират в грижата за творението. Адам трябваше да обработва и пази земята.

Замислял ли си се, че е възможно Божието намерение за работата ти да е партньорство с Него в твоята сфера на влияние? Твоята работа е твоята мисия. Когато работата е различна от Божественото намерение за теб, то ти не можеш да бъдеш щастлив и удовлетворен. Тогава имаш усещането, че си поел задача, която не разбираш защо изпълняваш, нямаш яснота защо работиш, нито убеждение за кого вършиш всичко това.

Трудът е предназначен да бъде плодотворен и да носи удовлетворение. Той трябва да е смислен и продуктивен. Ако прочетем внимателно Битие ще видим, че трудът, както и повечето отговорности в живота, се превърна в тежка работа, задължение и дори робия. Заради греха Бог каза на жената, че ще ражда с болка, а на мъжа, че ще изкарва прехраната си с пот и много усилия (Битие 3:16-19).

Бог въведе принципа на съботата (или почивката) като даде личен пример, а по-късно постанови този принцип в десетте заповеди. „Шест дни да работиш… а на седмия ден да си почиваш“ (Изход 20:8-11). Животът е по-добър, когато в графика си отделяш място за този толкова ценен принцип. Естественият ритъм на живота включва работа и почивка.

Ето една пряма покана от Исус: „Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е сладко и Моето бреме е леко“ (Матей 11:28-30). Почивката не идва от бездействието. Истинската почивка идва тогава, когато вършиш каквото трябва – с правилните мотиви.

Ето нещо много практично – когато работата започне да не ти носи удовлетворение и се превръща в тежест – тогава може би Бог те предупреждава, че си изгубил правилната гледна точка и си разбъркал приоритетите. Ако не постигаш целите, въпреки усърдния труд, може би това не са Божите намерения за теб. Когато имаш чувството, че животът ти не върви както трябва – прегледай приоритетите си и внимателно провери дали са в баланс.

Молитвата ми за теб днес е: работата ти да е приятна, а почивката да не е изгубено време.