Posts Tagged ‘радост’

Духовно неудобство

„А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото“ (Деяния 8:4)

„Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно“

Духовно неудобствоСмущение се дефинира като чувство на безпокойство, неудобство. Понякога Бог допуска духовни смущения да те изместят от удобното място, за да постигнеш повече, отколкото би постигнал, ако останеш където си. Нежеланите и неочаквани промени са смущаващи. След Петдесятница, църквата в Ерусалим беше пораснала забележимо, но с това тя получи и лоша слава, което не беше толкова приятно. „И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието“ (Деяния 8:1-4). Хора, потънали в удобство, не биха направили неудобни промени, освен ако не са принудени.

Тяхното разпръсване не беше доброволно, а предизвикано от обстоятелствата, противно на желанията им и извън техния контрол. Това, което им беше удобно, беше в този момент в разрез с Божията цел. Имаше вечни планове, които те още не осъзнаваха. Преди да се възнесе, Исус изрично заповяда: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мен, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8).

Удовлетворени в своите културни граници, вярващите от Ерусалим не можеха напълно да постигнат Божията воля за достигане на Благата вест „до края на земята“. И помисли си, това преследване и географско разселване на вярващи, доведе накрая до безпаралелното обръщане на основния гонител на църквата, Савел от Тарс, който стана апостол и най-плодовития автор в Новия завет (Деяния 9:1-6).

Бог гледаше сериозно на намеренията си за тези християни от 1. век. Очевидно Той гледа точно толкова сериозно и на оркестрирането на твоя живот според Неговите планове и цели. Неговото обещание остава сигурно: „Защото Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдещето без надежда е празно. Надеждата без бъдеще е напразна. Аз добавям своето „амин“ към думите на Давид: „Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано“ (Псалми 18:30).

  • Бог се интересува повече от твоя принос към вечността, отколкото от моментния ти комфорт. Исус предупреди: „Не си събирайте съкровища на земята… а си събирайте съкровища на небето… Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:19-21). Бог ще положи всички усилия да те включи в нещата, които имат значение за вечността и носят трайно удовлетворение.
  • Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно. Бог допусна обстоятелства, които предизвикаха тези ранни ученици отвъд рутинното и ги насочиха според Неговите цели. Неприятното преживяване за тези християни беше преследването, но докато бягаха от Ерусалим, заради безопасността на семействата си, те откриха непредвидени възможности. Където и да бяха, те проповядваха за Исус.
  • Бог цели само това, което е за твое добро и за доброто на другите. Затворените врати са може би Божията защита. Отворените врати са може би Божието снабдяване. Днес е малко вероятно преследване да е стимулът, тласкащ към нови хоризонти. По-вероятно е това да е неочакваният провал на внимателно направени планове или необяснимо неудовлетворение, което отваря сърцето ти за нови възможности, непредвиден обрат на събитията, който ти открива нова и удовлетворяваща посока. Докато изчезналия комфорт не стане по-силен от притеснението да продължиш напред, ти ще останеш на същото място и ще продължиш да правиш същите неща. Това съвсем не е Божията воля за теб и не ти носи нито напредък, нито растеж.

Молитвата ми за теб днес е: прегърни временното неудобство, за да получиш трайно удовлетворение.

снимка: Интернет

Advertisements

Радостта да бъдеш щедър

„Добротворната душа ще бъде наситена и който напоява другите, и той сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:25)

„Щедростта благославя получателя и обогатява даващия“

Радостта да бъдеш щедърПреди няколко години моят приятел Харолд предизвика интереса ми с тези думи: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“. Това е библейски принцип, потвърден и в Стария, и в Новия завет. Ако имаш нужда от насърчение, насърчи някой друг. Ако имаш нужда от приятелство, бъди приятел на тези, които имат нужда. Винаги има някой, чиято нужда е по-голяма от твоята. Давай в нуждата си, докато дойде моментът, в който можеш да даваш от излишъка си. „Служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора, като знаете, че всеки, каквото добро направи, това ще получи от Господа“ (Ефесяни 6:8). Бъди този, който посреща нуждите на другите и Господ ще посреща твоите нужди.

В случаите, когато щедростта ти като че ли не се забелязва или връща, помни, че наградата ти идва от Бога, а не от хората, а Господ поддържа безупречни архиви. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10). Спомням си, че дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на никого“. Бог приема всяко великодушие като щедрост, проявена към самия Него. Исус описа деня, в който всеки ще застане пред Бога и щедростта Му или липсата й ще бъде прегледана. „Елате вие, благословени от Баща ми… Каквото сте направили на един от най-малките ми братя, на Мен сте направили“ (Матей 25:31-41).

Знай, че даването те обогатява и те оставя с повече, а не по-малко. Щедростта благославя получателя и обогатява даващия. „Един разпръсва, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност. Добротворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Може би си мислиш, че не можеш да си позволиш да бъдеш щедър – истината е, че не можеш да си позволиш да не бъдеш щедър. „Давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Щедростта отваря живота ти за Божието изобилие, докато обогатява живота на другите. Мисля си дори, че липсата в живота на някои хора е резултат от малкото им даване, а не от малкото им притежания. „Помнете думите на Господ Исус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането“ (Деяния 20:35).

Щедростта е въпрос на начин на живот. „И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние (на даването)“ (2 Коринтяни 8:7). Щедростта не се отнася само до пари и вещи, тя се проявява в начина на живот – в думите ти към и за другите, в насърчаването, в запазването на положителна нагласа, в даването на похвала, в неограничената проява на добрина към околните, в показването на зачитане и внимание, дори без да се очаква, в отделяне от времето ти, за да окажеш помощ, в търпимост и простителност към недостатъците на околните.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне… Бог обича онзи, който дава с радост… А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело… Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ (2 Коринтяни 9:6-11, Галатяни 6:7-10). Когато дойде време за жетвата, никога не съжаляваш за труда и умората от сеенето.

Молитвата ми за теб днес е: Бог да направи за теб това, което ти правиш за другите.

Цялата благодат, от която се нуждаеш

„А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8)

„Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава“

Всичката благодат, от която се нуждаешАз съм благословен. Моят живот и служение са благословени от Божията благодат и благосклонността на хората. Получил съм от Бог и от хората много повече от това, което изобщо някога бих заслужил и съм благодарен за всяка показана ми добрина. Признаването на получените благословения са ключа към благодарността. Забелязал съм, че ако получа по-малко от това, което ми дължат, не се чувствам благодарен. Когато получа точно толкова, колкото съм заслужил, чувствам се така, все едно съм го заработил. Но когато получа повече, отколкото съм заслужил, аз съм дълбоко благодарен. Всъщност, важно е не толкова колко си получил – по-скоро важна е твоята оценка и отношение към това, което си получил. Отношението е източник на благодарността. В твоя живот единствено ти определяш отношението си – никой друг. Благодарността обикновено има отношение към твоя опит с благодатта и разбирането ти за нея.

Благодатта не може да се спечели, а само да се получи. Благодатта – необяснимо благоволение, незаслужено благословение – е винаги доброволен дар и можеш най-добре да я приемаш и оцениш, когато мислиш за нея по този начин: „Но с Божията благодат съм това, което съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен“ (1 Коринтяни 15:10). Концепцията за благодатта е повтаряща се тема в посланията на апостол Павел. Той знаеше мярката на благодатта, която бе получил от Бога (Деяния 9:1, 2; 1 Коринтяни 15:9), възхищаваше се на това, което можеше да опише само като „изобилните богатства на Неговата благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус“ (Ефесяни 2:5-9).

Благодатта е както подарък, така и задължение. Точно това често ни безпокои относно нея. Хората непрекъснато се опитват да я спечелят. Благодатта не може да се спечели, тя се дава. Може би хората просто се чувстват неловко да получат такъв дар, защото те самите често не са така благи и милостиви към другите хора, колкото биха могли да бъдат. Получената благодат те задължава да я даваш на другите, така както си я получил.

Благодатта никога не е излишна. Тя се дава, когато е най-необходима. В контекста на Библията, благодатта е нужна, когато се бориш да извършиш правилното нещо, когато взаимоотношенията са опънати, когато противоречията остават неразрешени или не ти достига сила. Тогава Бог простира Своята благодат към теб и те моли ти да правиш същото с другите. „А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8).

Благодатта е винаги достатъчна. Когато Павел е в най-голяма беда, Бог му казва: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена… защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:7-10). Когато разбереш благодатта, ще откриеш, че тя винаги е давана в изобилна мяра: „Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат… А благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:16, 17).

Израстването в сила и усъвършенстването са винаги продукт на достатъчната благодат. Това, което Бог обеща на Павел, го обещава и на теб. Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава.

В каквато и ситуация да се намираш днес, каквото и да е състоянието на сърцето ти, прегърни благодатта на Бога, без съмнение и без колебание.

Молитвата ми за теб днес е: повярвай в достатъчността на Неговата благодат при всички обстоятелства.

Живот, който удовлетворява Бога

„Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“ (Филипяни 2:13)

„Живот, угоден на Бога, е най-голямото удовлетворение за теб“

Живот, който удовлетворява БогаИма дни, когато не се чувстваш достатъчно мотивиран. Това е нормално донякъде, стига да не се превърне в ежедневна практика. Мотивацията се поражда тогава, когато имаме награда, която си струва да бъде спечелена; постижение, което си струва да бъде достигнато; взаимоотношения, които си струва да бъдат запазени. Ако ти липсва мотивация, усилията ти ще бъдат премерени и минимални. Ако e неясна или нечиста, дори най-големите ти усилия ще бъдат неефективни. Първата и постоянна мотивация трябва да бъде да живееш живот, удовлетворяващ Бога. Живот, угоден на Бога, е най-голямото удовлетворение за теб.

Хората с добри сърца искат да радват тези, които са важни за тях по възможно най-добрия начин, без това да се превръща в угодничество. „Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христос. Не работете само за пред очи, като човекоугодници, а като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понеже знаете, че всеки роб или свободен ще получи от Господа същото добро, което върши“ (Ефесяни 6:5-8). Една цел трябва да има приоритет над всяка друга – да угодим на Бога, каквато и да е цената или неудобството.

„Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос“ (Колосяни 3:23, 24). Наградата на наследството трябва да бъде твоята несравнима и вечна мотивация. Апостол Павел имаше точно определени цели за своя живот и за живота на тези, за които се грижеше духовно: „За да постъпвате достойно за Господа, да му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога“ (Колосяни 1:9-12). Представи си удовлетворението от живот, какъвто описва апостол Павел – стойностен, пълно чувство на удовлетвореност, плодоносен и растящ в познание.

Но само желание и намерение не са достатъчни, необходимо е още нещо. Твоята воля трябва да следва желанието ти. Съветът на Павел е: „А сега го свършете и на дело, така че, както сте били усърдни в желанието, така да бъдете усърдни и в довършването, според каквото имате“ (2 Коринтяни 8:10-12). Не е трудно да угодим на Бога. Той изобщо не прилича на някои хора, за които достатъчното никога не е достатъчно. Но трябва да знаем съвсем ясно – Бог наистина очаква нашето най-добро. Живот, който е угоден на Бога, обича волята Му, пази заповедите, следва Словото Му, служи с цялото си сърце, счита другите за важни и живее щедро. Тези очаквания са твърде големи, но Исус е нашият Пример и Помощник: „Защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29).

Ето как това работи за теб: „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“ (Филипяни 2:13). Бог ти дава това, което ти липсва. Колкото и силно да желае човек да води живот, угоден на Бога, трябва да знае, че тайната е тази – Бог работи с теб, създавайки както желанието да се покориш, така и силата да го направиш. Какво Го удовлетворява? Да се подчиняваш на Неговата воля: „А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет, е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашият Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос, на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин“ (Евреи 13:20, 21). Възкресението на Исус ти дава увереност в Неговата сила да спазва обещанията Си.

Молитвата ми за теб днес е: да си угоден на Бога и Той да се радва в теб!

Радостта е избор

„Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24)

„Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота“

Радостта е изборЕмоции… Какво ще правим без тях? Без емоциите животът ни би бил безцветен и неопределен. Въпреки това, без дисциплина и посока, същите тези емоции биха предизвикали безпорядък. Твоите емоции са избор или реакция. Не можеш да избираш или контролираш какво да се случи през деня, но си длъжен да избереш как да постъпиш в отговор. Бъди подготвен!

Соломон ни напомня: „Недей да се хвалиш с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди той“ (Притчи 27:1). Не трябва да обвързваме радостта с това, което ни се случва.

Ще имаме добри и лоши, щастливи и тъжни, ползотворни и болезнени, а също напрегнати и безгрижни дни. Соломон говори за това разнообразие от преживявания и дава мъдър съвет: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето… Бог е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в човешкото сърце“ (Еклесиаст 3:1-8, 11). Соломон гледа на разнообразието от преживявания в контекста на вечността и всеобхватната способност на Бога да донесе красота във всеки сезон и при всички обстоятелства.

„Зная, че мисълта за това (нетленно, неопетнено и неувяхващо наследство, което се пази за вас в небесата) е вълнуваща, въпреки че сега за кратко различни изпитания ще ви причинят скръб“ (1 Петрово 1:3-14). Точно в контекста на страдание, мъка и изпитания, Петър пише за „неизразима и славна радост“.

Без по-широк, духовен поглед върху живота ти, емоциите ще бъдат необуздани – непредсказуеми и без ограничения.

Най-обикновения, но и най-трудния ден трябва да бъдат приветствани с перспективата за Божието присъствие и промисъл. Давид насърчава: „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24). Прочети целия псалм, за да разбереш контекста. Думите на псалмиста не показват небрежно разграничаване от реалността на живота. Простата декларация на Давид е неговия отговор не на най-спокойните, а на най-притеснителните времена – лични терзания, рояци врагове, които го обграждат и нужда от прибежище. Въпреки всичко, той търси Бог във всичко това и намира причина да се радва.

Това са дните, в които се радваш, дори те да не са причина за радост. Радваш се, защото: „Този е денят, който Господ е създал“.

Какво трябва да направиш в най-тежкия си ден: „Радвай се и се развесели“. Павел съветва: „Винаги се радвайте в Господа. Още веднъж ще го кажа: радвайте се… Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Исус Христос“ (Филипяни 4:4, 1 Солунци 5:16-18). Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота. Съботата връща Божията власт във всекидневието, почива в Неговото достатъчно снабдяване и признава, че Бог е Създателят на този ден, независимо от източника на настоящите предизвикателства. Радостта, с която прегръщаш деня, не трябва да се определя от това, което се случва в него. Всеки ден ти дава възможност да отговориш с радостна вяра и благодарност към Бога, а не да реагираш със съмнение и отчаяние на възникналите ситуации.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се в Бога – независимо от обстоятелствата.

снимка: sxc.hu

Напрегнати и тревожни

„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си“ (Матей 6:25)

„Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир“

Напрегнати и тревожниКогато ти кажат: „Не се безпокой“, това обикновено няма ефект, дори да е казано с най-добри намерения. Всеки ден има моменти, които просто те подканят да се безпокоиш. Безпокойството е объркващо и тежко. Понякога корените на тези чувства са в събития, които вече са се случили. Друг път се тревожим за ситуация, която ни засяга в момента. Тревогата може да е свързана и с бъдеща нежелана възможност. Но каквато и да е причината да сме нервни и тревожни, със сигурност това не е никак приятно.

Какъвто и да е фокусът или произходът на тревогите, Божието слово е ясно: „Не се безпокойте за живота си… И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си… Небесният ви Отец знае от какво се нуждаете… Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:25-34). Да се чувстваш разтревожен е предупреждение, че в момента не успяваш да видиш Бог и в известна степен обмисляш бъдещето си без Него.

Безпокойството никога не е благотворно. Безпокойството не добавя нищо добро към твоето благосъстояние и взаимоотношения, но отнема много от доброто в теб. Безпокойството не променя нищо, освен че намалява твоята вяра и изкривява очакванията ти. „Безпокойството е да носиш утрешния си товар с днешна сила, тоест, да носиш едновременно два дена. Той отива в утрешния ден преди да му е дошло времето. Безпокойството не разтоварва утрешния ден от неговите грижи, то ограбва днешния ден от неговата сила“ (Кори Тен Бум). Тревогата предлага фалшиво обещание за разрешаване на проблемите, каквото никога не може да предложи.

1. Има възможност да не сме нервни и тревожни: „Не се безпокойте за нищо“ (Филипяни 4:6-8). Дори сам по себе си този съвет е добър. 2. Едно здравословно и положително действие, което Бог възнаграждава, може да запълни емоционалната празнота, в която преди това е било скътано тревожното ти безпокойство. Павел продължава: „Но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“. Когато откажеш да подхранваш чувството си на безпокойство, молитвата и благодарението заемат мястото на твоята предишна тревога.

3. Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир. „И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7).

Победата над тревогите и безпокойството, което те причиняват, започва в твоето сърце и ум. Предай емоциите и мислите си на Христос: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – него зачитайте“.

Победата над емоционалното безпокойство и страховете на ума изисква бдителност и Божествена стратегия. „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:3-5). Словото на Бога е по-силно от тревогите.

Молитвата ми за теб днес е: бъди освободен от тревожни мисли и обезпокояващи грижи.

снимка: Интернет

Обещания и условия

„Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:19)

„Понякога мястото, на което се намираш, не е това, на което трябва да бъдеш“

Обещания и условияОбещанията рядко са безусловни. Неизбежно дадено обещание ще бъде съпътствано от едно или повече условия. Всяко Божие обещание е по-голямо и по-щедро, отколкото си представяш, но обикновено има предварително условие, което да бъде изпълнено или очакване, което да бъде посрещнато доброволно. Вечното посвещение на Бога към нас върви ръка в ръка с подходящ и очакван отклик от наша страна. „Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:19). Снабдяването от Бога е запазено за тези, които преди това се покоряват „на драго сърце“.

Когато размишлявам върху Словото, откривам, че това е общ принцип. Ако простиш, ще ти бъде простено (Матей 6:14). Ако даваш изобилно, ще получиш изобилно (Лука 6:38). Ако имаш вяра можеш да угодиш на Бога (Евреи 11:6). Ако искаш да следваш Исус всеки ден, носи кръста си (Лука 9:23). Ако си жаден, ела и пий (Йоан 7:37). Ако обичаш Исус, ще се покоряваш (Йоан 14:15). Ако изповядаш, че Исус е Господ, ще се спасиш (Римляни 10:9). Ако понесеш трудностите, ще царуваш с Него (2 Тимотей 2:12). Ако изповядаш греховете си, Той е верен да прости (1 Йоан 1:9). Този списък е голям, но не и изчерпателен.

Моисей доведе Израел до границата на земята на Божията цел и снабдяване. Земя, която да снабди изобилно всичко, от което се нуждаеха – градове, къщи, кладенци, полета, стада. Но техният страх от гигантите надхвърляше желанието им за изобилието и излишъка, надхвърляше също вярата им в Божието обещание и сила. Много от тях дори искаха да се върнат в Египет.

Когато Бог се яви на Исус Навиев след смъртта на Моисей, Неговото указание към Исус беше кратко: „Сега стани и мини през Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам на тях, на израелтяните. Всяко място, на което стъпят краката ви, ви го давам, както казах на Моисей“ (Исус Навиев 1:2, 3, 4-9). Очакваше ги най-доброто – в изобилие. Какво невероятно обещание за наследство и съдба! А условието? Те трябваше да пресекат през придошла река и да навлязат в Обещаната земя. Новосъздадената нация отново беше на кръстопът в Божиите цели. Може би и ти си в момент от живота си, в който трябва да вземеш решение.

Има две практични наблюдения от ситуацията на Исус Навиев и Израел, които се отнасят и до моя и твоя кръстопът:

  1. Трябва да напуснеш мястото, на което се намираш, за да отидеш на мястото, на което трябва да бъдеш. Може би се чувстваш по-сигурно и комфортно там, където си, но това е без значение, ако Неговите благословения не те чакат на това място. Духовният ти живот е пътешествие от вяра във вяра и от слава в слава, за да достигнеш големите Божии цели.
  2. За да получиш Божието обещание, трябва да отидеш на правилното място. Божиите обещания ще бъдат изпълнени съгласно Божиите условия, а не твоите. Божиите обещания и условията им остават. „Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:19).

Молитвата ми за теб днес е: бъди удовлетворен единствено, ако си в центъра на Божия план за живота си.

снимка: Интернет