Posts Tagged ‘разбиране’

Движи се напред

„Гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:14)

„Вчерашният ден е минало – ако не си могъл да го контролираш, сега не можеш да го промениш“

Животът се живее най-добре в една посока – напред! Ако гледаш назад, докато вървиш напред, злополуката те чака зад ъгъла. Вчерашният ден е минало – ако не си могъл да го контролираш, сега не можеш да го промениш. Отминалите дни имат някои положителни аспекти. В миналото ти могат да се намерят моментите, които са те оформили такъв, какъвто си в момента – семейните връзки, основите на вярата ти, придобития опит, научените уроци, изградените приятелства, спомените, започнатите традиции – тези неща могат да са безценни за живота ти напред.

Важно е да разберем, че не всичко в миналото е било добро. Наред с доброто сме се борили с направени грешки, с наранявания, със загубени приятелства или с неща, които ни се иска никога да не сме казвали или правили. Тези неща убиват желанието и увереността ни да вървим напред. Бог никога не е искал да „влачим“ докрая на живота си тази част от миналото. Вчерашният ден може да е бил добър за момента, но да не е това, от което имаш нужда днес. Бог има по-значими и прекрасни дни за теб напред (1 Коринтяни 2:9, 10).

Паметта е добро нещо, ако се научиш да я ползваш избирателно. Знаеш ли коя е най-честата битка в повечето хора? Те са в състояние да запомнят с най-ярки подробности всичко, което би трябвало да забравят, а забравят това, което трябва да помнят. Отговорът е лесен – ако ти помага, задръж го, ако те преследва, наранява или осакатява – остави го. Някои неща от миналото ни трябва да си останат там. „Нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, като гледаме на Исус“ (Евреи 12:1, 2).

Но как? Постави всичко пред Исус. Ако е грях, остави Го да ти прости. Ако е болка, нека Той да я излекува. Ако е чужд проблем, нека Той да го реши. Ако е твой провал, нека Той да го изкупи. „А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари… Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени“ (Исая 53:4, 5). Като че ли хората упорито се държат за това, което наранява и тях самите, и околните. Защо е така?

Не губи от поглед най-важната цел в живота. Павел сподели Божията тайна за щастлив живот: „Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:13, 14). Миналото няма силата да осигурява или да предсказва бъдещето ти – то е в Божия контрол. Продължи нататък! (Чувствам, че това е слово за някого: „Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север“ Второзаконие 2:3).

Обичам практичната божествена мъдрост на Йосиф. В резултат на завистта и предателството на братята си, той можеше да се погребе в миналото. В Египет му се родиха двама сина, чиито имена разказват историята на избавлението му. Той кръсти първия си син Манасия, което означава: „Бог направи така, че да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом“. Вторият си син кръсти Ефрем, което означава: „Бог ме направи плодоносен в земята на нещастието ми“ (Битие 41:51, 52). Забравянето на подходящите неща може да освободи бъдещето ти и да го направи плодоносно. Бъди свободен да пристъпиш към съдбата си здрав и жизнен.

Молитвата ми за теб днес е: гледай напред и ходи смело с вяра.

снимка: Интернет

Advertisements

Красноречив живот

„За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“. (1 Коринтяни 9:22)

„Много по-добре е да видиш пример, отколкото да чуеш обяснение“.

Разстоянието между съвременната светска култура и контра-културата на Християнството и моралните и духовни ценности на личната ни вяра все повече се увеличава. Тази духовна пропаст е предизвикателство за Църквата като цяло и за всеки християнин по отделно. Очевидната нужда за откровено споделяне на вярата ни никога не е била по-голяма. Само за няколко поколения културата и отношението преминаха от християнски през пасивно не-християнски към прогресивно анти-християнски.

Във времето на тази растяща нужда ние сме склонни да станем по-плахи в споделянето на вярата си, защото очакваме тя да не бъде приета добре. Какво ни навежда на такива мисли? Днешното поколение не е „израстнало в църквата“. Пракичната вяра, основана на Библията, също както и активното участие в църквата отдавна се приемат за странични и маловажни занимания.

Ние приемаме Библейските истини за даденост, но те са чужди на хората, които не са имали връзка с църквата като деца или възрастни. Възможно е за тези хора езикът и понятията на вярата да са непознати, Библията да няма авторитет, да е неприложима и те да не осъзнават нуждата от ясна духовна вяра. Всичко това вероятно е вярно и само подчертава нуждата им от Спасител!

Опасността е, че поради очевидната липса на познания за духовното, предполагаемата културна враждебност към религията, интелектуалния снобизъм спрямо вярата или нашия собствен страх от отхвърляне можем да станем колебливи в споделянето на вярата си. Нито една от тези причини не оправдава липсата ни на чувствителност към възможностите, дадени от Бога за добре обмислено споделяне на общата нужда на всеки човек от Спасител. Във всяко сърце има дълбоко заложено разбиране за нуждата от истинска вяра. Това беше целта на Павел: „За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“ (1 Коринтяни 9:22)

Колкото и да е притеснително, ясното напътствие на Писанията е, че ние трябва да бъдем свидетели за Исус и със силата на Святия Дух да разказваме за Божията любов и прошка чрез смъртта на Исус за всички грехове. Това беше последната заповед на Исус, преди да се върне при Отец, последните Му думи към учениците Му. Виж Деяния 1:8-9.

Петър даде практичен съвет как да споделяме Исус: „Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда“. (1 Петрово 3:15) Много по-добре е да видиш пример, отколкото да чуеш обяснение. Най-доброто ни свидетелство е ежедневния ни живот. Нека животът ти говори за Исус и когато е необходимо използвай думи! Господ иска да си готов да споделяш любовта си към Него като даваш лично свидетелство за мястото Му в живота ти. Трябва да си готов да виждаш подходящият момент, в който хората проявяват интерес и да бъдеш подготвен да споделяш личното си свидетелство за вярата в Исус Христос.

Моята молитва за теб днес е: нека животът ти бъде по-красноречив от всякакви думи.

снимка: Интернет

Хвалението като начин на живот

„Всичко, което диша нека хвали Господа“ (Псалм 150:6)

„Делата на Бог са естествено продължение на Неговата доброта“

Случвало ли ви се е да имате нужда да хвалите Бога – без и със съществена причина за това? Преди хвалението да бъде изразено в живота, то трябва да е състояние на сърцето. Смятам, че хвалението е колкото израз, толкова и отношение. Ако в ежедневието си пропускаме да хвалим Бог, то неусетно това може да ни доведе до момент, в който арогантно да питаме: „Какво си направил за мен напоследък, Боже?“

Когато не ти идва на ум нещо, заради което да хвалиш Бога – започни да Го хвалиш, заради Неговата същност. Тази причина е достатъчно голяма, за да го направиш. Хвалението към Бога, както и благодарността към другите, се крие в твоето разбиране, а не в чувствата, свързани с даден момент или събитие. Просто погледни навътре, а не наоколо.

Чувал съм да обясняват, че хвалението се отнася за това, което Бог е направил. Това е някак различно от поклонението, което се отнася до Личността на Бога. Мисля, че всичко, което прославя и величае Бога се отнася директно до Неговата Личност. „Той е твоята хвала и Той е твоят Бог, който извърши за теб тези велики и страшни неща, които очите ти видяха“ (Второзаконие 10:21).

Как реално можеш да разграничиш добрите дела на Бога от Неговия характер и естество? Делата на Бог са естествено продължение на Неговата доброта. Давид не си прави труда да разграничава делата Му от Неговия божествен характер. Той хвали Бог и за двете. „Хвалете Го за мощните Му дела, хвалете Го според превъзходното Му величие“ (Псалм 150:2).

Кой е Бог за теб? Това е определящият фактор, който превръща живота ти в живот на хваление. Какво място има Всемогъщият в ежедневието ти? Колкото и място да си Му дал – можеш да Му благодариш не само, защото е до теб, но и защото живее в сърцето ти. „Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-19).

Направи хвалението свой стил на живот. То трябва естествено да тече от теб към Бог, също както естествено текат към теб Неговата милост и благодат. Добър израз на това е и благодарността ти към хората, които те благославят всеки ден. „И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги вие, които Му се боите, малки и големи!“ (Откровение на Йоан 19:5). „Всичко, което диша нека хвали Господа“ (Псалм 150:6).

Молитвата ми за теб днес е: докато дишаш – хвали Господа!

снимка: Интернет