Posts Tagged ‘разбирателство’

Чудесен мир

„Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божии деца“ (Матей 5:9)

„Мирът е плод на взаимно разбирателство – предлагай го на другите щедро“

Чудесен мирНека още в началото на новата година да погледнем към „особеното благословение“, обещано от Исус на хората, които прегърнат начина на живот на Божието царство (Матей 5:1-12). „Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божии деца“ (Матей 5:9). Нашият свят, общество, домове, връзки и всекидневният ни живот имат нужда от миротворци – хора на мира, такива, които живеят в мир, ценят мира и му служат. Според Библията миротворството не е въпрос на избор. „…бъдете единомислени, живейте в мир и Богът на любовта и мира ще бъде с вас… Ето защо нека се стремим към това, което носи мир и това, което ни помага да се укрепваме взаимно“ (2 Коринтяни 13:11, Римляни 14:19)

„Радост имат тези, които съветват за мир“ (Притчи 12:20). Мирът между хората започва с мир вътре в отделния човек. „Тъй като сме станали праведни пред Бога чрез вяра, ние сме в мир с Него чрез нашия Господ Исус Христос. Защото повярвахме в Христос, Той ни доведе в тази благодат, в която сега живеем и радостно се хвалим заради надеждата, че ще споделим Божията слава“ (Римляни 5:1, 2). Миротворецът е преди всичко човек, който е в мир с Бога (Колосяни 3:15-17).

Тези думи, написани много отдавна, дават мъдър съвет: „Боже, направи ме инструмент на Твоя мир. Нека сея любов там, където има омраза. Прошка, където има нараняване. Вяра, където има съмнение. Надежда, където има отчаяние. Светлина, където е тъмно. Радост, където има тъга. Божествени Господарю, нека да се стремя по-скоро да утешавам, а не да бъда утешен. Да разбирам, а не да бъда разбран. Да обичам, а не да бъда обичан. Защото в даването си получаваме. В прошката и на нас се прощава и в смъртта се раждаме за вечен живот. Амин“ (Св. Франциск от Асизи, 13. век).

В такива моменти това, което сеем или ще донесе мир, или ще задълбочи враждата. Сей мир. „А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:18). Бъди търпелив. Миротворството е процес – понякога доста бавен, рядко постиган с припрени действия – който изисква търпение и вътрешен мир в самия човек. „Вижте земеделецът как чака скъпоценния плод на земята – търпеливо изчаква, докато паднат есенният и пролетният дъжд. С такова търпение чакайте и вие“ (Яков 5:7, 8). Да живееш в мир с другите е начин на живот. Тогава ще бъдеш благословен, защото ще бъдеш наречен Божие дете (Матей 5:9).

Мирът не бива да бъде постиган на всяка цена. Мир, постигнат за сметка на пожертвани убеждения, рядко е траен. Но понякога може да се наложи да се откажем от признанието, че сме прави или от желанието да бъдем първи. „Доколкото зависи от вас и ако е възможно, живейте в мир с всички хора… Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му“ (Римляни 12:18, Притчи 16:7). Мирът е плод на взаимно разбирателство и предлага една положителна алтернатива. Инициативата е в ръцете на този, който цени мира повече (Матей 5:23, 24). Заради Бога миротворството трябва да бъде твой приоритет. „Който иска да се наслади на живота и да види добри дни, да въздържа от зли думи езика си и от измами – устните си, да обърне гръб на злото и да върши добро; да търси мир и да се стреми към него“ (1 Петър 3:10, 11).

Молитвата ми за теб днес е: обичай мира и го предлагай щедро на другите.

снимка: Интернет

Реклами

Съвършена хармония

„Живейте в хармония… и имайте Христовото отношение един към друг“ (Римляни 15:5 NLT)

„Искаш винаги да бъде твоето или искаш да имаш приятели – избирай“

Животът е много по-сладък и приятен, когато се разбираш с другите, но има случаи, когато не е толкова лесно. Понякога това е заради другите, друг път – заради нас самите. Ние имаме призив да живеем в хармония, но този призив се сблъсква с различни личности, темпераменти, планове, мнения, различия и индивидуални желания.

Разбирателството с хората много ми прилича на даването. Нека си признаем – по-приятно е да получаваме, отколкото да даваме. Искаме другите да се разбират с нас, а не ние с тях. За някои хора не е естествено да ценят хармонията повече от собственото си удобство и предпочитания. Това обаче контрастира с думите на Исус: „По-блажено е да се дава, отколкото да се получава“ (Деяния на апостолите 20:35).

„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото“ (Филипяни 2:3, 4). Има случаи, когато трябва да направиш необходимото, за да има разбирателство. Искаш винаги да бъде твоето или искаш да имаш приятели и пълноценни взаимоотношения – избирай. Често ще ти се налага да преглъщаш гордостта си, да променяш плановете си и да цениш чуждото мнение. Кое е по-важно за теб?

Ключът е в отношението. Запитай се – искам да послужа в това взаимоотношение или искам на мен да служат? Ключът е в твоето отношение – в срещите, в брака, в приятелството и в обикновените ежедневни занимания: „Да живеем с Христовото отношение“ (Римляни 15:5 NLT). Само в Христос можем да намерим силата, за да имаме такова отношение на сърцето.

Библията е много практична и ни казва как да изразяваме това „Христово отношение“. „Горещо се обичайте един друг с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг“ (Римляни 12:10). По друг начин казано, ако обичаш Исус, ще се отнасяш с другите като със свои роднини и ще се стараеш винаги да им отдаваш почит (Йоан 13:34, 35). Иска ми се по-добре да прилагам този принцип в живота си, защото само когато съм го правил съм бил истински щастлив.

Молитвата ми за теб днес е: високо цени хората и хармонията в отношенията с тях.

снимка: http://www.sxc.hu