Posts Tagged ‘разговор’

Молитвата – пример и практика

„Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1)

„Молитвата може да бъде твоето естествено състояние, приоритет и практика, както беше за Исус“

Молитвата - пример и практикаОбщуването е важно. Взаимоотношенията и значимото междуличностно и социално сътрудничество изискват ефективно общуване. Ето някои практични примери – бракът изисква значителна комуникация, родителството зависи от ясната комуникация, приятелствата разчитат на честата комуникация. А защо тогава при взаимоотношенията ни с Бога това да е различно?

Как се осъществява общуване с Бога? Нека приемем молитвата за основна част на един здрав, развиващ се духовен живот. Няма по-добър пример, който можем да намерим, от примера на Исус. Молитвата за Исус беше състояние, приоритет и практика. Силата на Неговата молитва идваше от начина, по който Той я практикуваше. Неговите ученици виждаха интимността на молитвата Му, бяха свидетели на нейната сила. Той говореше с неоспорима власт, успокояваше бурите, лекуваше всякакви болести, гонеше демони. Затова учениците Му искаха да се молят като Него: „Веднъж Исус се молеше на едно място. След като свърши, един от учениците му каза: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1).

Също като нас, те искаха молитвата им да носи промяна в ситуации, засягащи както самите тях, така и други. Те искаха да бъдат сила за изпълнението на Божията воля и вярваха, че могат да го постигнат чрез молитвите си. Молитвата започва с желанието да се научим как да се молим, съпроводено с посвещението и дисциплината да се молим на практика.

Един мой приятел, Рик, ми даде книга с молитви на Пуританското движение – религиозен феномен от 16-17. век. Там прочетох следното: „В молитвата се отправям далеч във вечния свят и в този огромен океан душата ми триумфира над всички злини по бреговете на смъртното. В молитвата откривам, че сърцето ми Те търси с настоятелност и копнее със стихийна жажда да живее за Теб. В молитвата съм издигнат над ударите и ласкателствата на живота и усещам небесните радости. Влизайки във вечния свят, мога да се предам на Теб с цялото си сърце, да бъда Твой завинаги“.

Четенето на такива молитви разкрива до каква степен в моите собствени молитви се поддавам на повърхностни мисли и лекомислен език, обръщам внимание на преходни неща.

Днешната култура насърчава жаргона, неподходящото бърборене и прекалено сбитите импровизирани мисли в текстови съобщения – Туитър, Фейсбук.

Струва ми се, че когато сме в Неговото присъствие, Бог заслужава нещо по-добро. Думите ти може да са прости, но трябва да са искрени. Езикът ти може да е обикновен, но трябва да е от сърцето.

„Когато се молиш, Бог чува повече от това, което казваш, отговаря на повече от това, което искаш, дава повече, отколкото можеш да си представиш – на Неговото време, по Неговия начин“.

В отговор на молбата на учениците, Исус ги научи на един модел на елементите на молитвата: „Затова, молете се така: „Отче наш, Който си в небесата, да се почита името Ти, да настъпи царството Ти, да се изпълни волята Ти, както на небето, така и на земята. Дай ни днес хляба, от който се нуждаем. Прости греховете ни така, както и ние сме простили на онези, които са ни сторили зло. И не ни изправяй пред изкушение, а ни избави от лукавия“ (Матей 6:9-13).

Препоръчвам ти Неговата молитва за четене и размишление.

Молитвата ми за теб днес е: моли се, докато това стане естествен начин на комуникация.

снимка: Интернет

Реклами

Молитвата на практика

„Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение“ (Колосяни 4:2)

„Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце“

Ако искаш да разбереш молитвата – чети Псалмите. Това наистина е книга за всякакви моменти, изразяваща цял спектър от емоции, желания и обстоятелства. Молитвата също така е подходяща за всякакви ситуации – изпълнена с хваление и благодарност в добри времена или задаваща въпроси, изразяваща болка и нужди в трудности. Ако смяташ, че молитвата е просто една религиозна дейност, запазена специално за моменти на отчаяние и изричана само на свети места, а не обичайна част от богоугодния живот, то според мен ти разбираш погрешно практическото й приложение. В един най-обикновен ден се сблъскваш с много ситуации, които изискват молитва – някои от тях разпознаваш веднага, а други със закъснение.

Библията ни уверява: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:16-18). Дори само това обещание ни насърчава да се молим. Не допускай грешка – молитвата трябва да е нещо типично за последователите на Христос, а не въпрос на избор. Тя е това, което ни дава сили да бъдем „твърди, непоколебими и преизобилващи всякога в Господното дело, понеже знаем, че в Господа трудът ни не е празен“ (1 Коринтяни 15:58).

Нека да премахнем мистичната опаковка на това чудесно упражнение за вярата. Мога да си спомня само за един случай, в който учениците специално помолиха Исус да ги научи да правят нещо. Като имам предвид всичките им неуспехи, мисля, че са имали нужда да знаят повече за много други духовни практики. „И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Красивият модел за молитва, неправилно наричан Господната молитва, беше резултат на желанието на този ученик да се моли ефективно (Матей 6:9-13). Забелязал съм, че ставам по-добър в нещата, които упражнявам често и с усърдие. Зная, че това важи и за молитвата.

Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце. Тя не изисква изкуствено свят тон и остарели думи – колкото по-естествено за себе си се изразяваш, толкова по-неподправено звучиш пред Бога. Бог разбира всеки език, независимо от това колко съвършено или непохватно е използван. Бог чува молитвата заради нейната искреност, а не заради нейното красноречие (Матей 6:5-8). Някои от най-простите и кратки молитви в Библията бяха най-силни и запомнящи се, като например молитвата на Исус пред гроба на Лазар – само 29 думи в българския превод, вероятно по-малко в оригинал на арамейски и все пак един мъртъв и погребан човек беше отново жив (Йоан 11:41-44). Има ли място в душата ти, което се нуждае от възкресение? Моли се!

Молитвата представя нуждите ти пред Бога с вяра и доверие. Молитвата не изисква от Бога. Тя Го кани да извърши волята си въпреки непроменимите обстоятелства. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса“ (Филипяни 4:6, 7). Не изглежда толкова сложно, нали? Не се безпокой, а вместо това се моли.

Молитвата изразява благодарността ти. „Посветете се на молитва, с буден ум и благодарни сърца“ (Колосяни 4:2). Как някой би си позволил да моли Бога за нещо без да изрази благодарност за всичко, което Той вече е направил? Апостол Павел описва молитвата, като я поставя в следния контекст: „Радвайте се в надеждата, бъдете търпеливи в нещастията и постоянствайте в молитвата“ (Римляни 12:12). Молитвата се радва, търпелива е и упорства. Тя изразява надежда, въпреки изпитанията и остава твърда.

Молитвата ми за теб днес е: молитвата ти да стане естествена и необходима като дишането.

снимка: Интернет

Съзнание за Божието присъствие

„Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас“ (Захария 8:23)

„Най-добре практикуват Божието присъствие тези, които превръщат дори земните неща в святи“

След смъртта на неизвестен монах, който работел в кухнята на един манастир във Франция през 17. век била събрана малка колекция от писма и диалози. Монахът се казвал Никола Хърман, по-известен като брат Лоран. Неговите писма били оформени като малка книга със заглавие „Практикуване на Божието присъствие“, която в последствие станала една от най-четените книги.

Брат Лоран използвал своите скучни, рутинни задължения и своята относителна неизвестност, за да прекарва живота си в „постоянен, тих и таен разговор на душата си с Бога… Все едно няма друг в света освен мен и Него“. Независимо дали миел тигани или сервирал ястия, той използвал всеки момент и всяка проста задача като израз на поклонение и общение с Бога. Историята на живота му била оформена от простото, всекидневно практикуване на Божието присъствие. Това повлияло в живота и в сърцата на безбройните читатели на неговите размишления.

Практичните истини в тази малка книжка повлияха и на моя живот и служение. През 1966 г. след първите няколко години на пастируване в Гранит сити, Илинойс, с Гейл се върнахме в университета „Бетани“, за да довърша последната година от обучението си. Служехме в екипа на една църква в Сан Хосе, Калифорния. Много добре си спомням една пролетна утрин към края на същата година. Двадесетте мили, които изминавах с колата по криволичещия, планински път рано всяка сутрин, за да бъда в час в 8:00 ч. и връщането по същия път по обяд, за да бъда в офиса на църквата, ми се виждаха все по-ужасяващи.

Тази сутрин, преди да потегля от алеята пред нашето жилище, се помолих: „Господи, бъди с мен днес“. Преди да кажа още една дума, почувствах Божия шепот в сърцето си да ме прекъсва: „Аз съм с теб всяка сутрин, ти просто не си забелязал“. Седях в колата си сам, поразен и тихо хлипащ, заради моята духовна нечувствителност към Неговото любящо присъствие. Докато пиша днес, сълзите отново пълнят очите ми, заради всеки път, в който Бог е бил с мен, въпреки че аз съм бил разсеян и не съм обръщал внимание на привилегията да бъда в Неговата компания. Чувствам се като Яков: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел“ (Битие 28:16).

Със сълзи помолих за прошка за липсата на осъзнаване и обещах да разпознавам и оценявам Божието присъствие при всяка възможност, във всяко свое задължение. После направих нещо, което би изглеждало странно на всеки, който ме гледа. Отидох от другата страна на моят червен Буик ’66, отворих вратата и поканих Исус да бъде с мен. Не мога да опиша чистата радост по време на това сутрешно пътуване и на всяко следващо.

Всеки ден аз отново отивах до дясната врата на колата, отварях я и съзнателно, дори на глас, канех Исус да бъде с мен. Тази кола стана моето лично място за всекидневна молитва и поклонение. Не си спомням друг период в живота си, в който да съм преживявал радостното общение с Бога по толкова силен начин. Винаги съм се опитвал да направя „практикуването на Божието присъствие“ част от духовната си дисциплина и това само ми е било от полза.

Въпреки, че Исус винаги е до нас, променящото преживяване на Неговата близост е запазено за тези, които Го поканят в най-обикновените си занимания и във всекидневния си живот (Псалм 16:11). Най-добре практикуваш Божието присъствие, когато превърнеш дори най-земните неща в свети. Когато го правиш, всъщност се упражняваш за небето. Винаги трябва да се отнасяме към Божието присъствие като към най-голямата и свята превилегия, никога да не го приемаме за обикновено или сигурно (Псалм 139:1-12).

Молитвата ми за теб днес е: усети Божието присъствие близо до теб, остави и другите да бъдат привлечени от присъствието Му.

снимка: Интернет