Posts Tagged ‘размишление’

Умората

„Поемете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29)

„Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка“

УморатаВинс Ломбарди, известният треньор на Green Bay Packers, беше казал: „Умората прави от всички нас страхливци“. Никой не може да бъде най-добър или да направи най-доброто, ако е уморен. Умората влияе негативно на всичко. Умората е описана като „липса на въздух за душата“. За мен това описание е съвсем точно. Когато съм уморен, аз съм много по-негативно настроен и съм много по-склонен да виждам проблемите, вместо решенията. В такова време много трудно мобилизирам мотивациите. Проявявам нетърпимост към себе си и към другите. Умората повлиява в отрицателен план на твоите емоции, отношения, поведение, решения и взаимоотношения.

Ангажираният и неотслабващ ритъм на ежедневието е изтощителен. Умората ни влияе физически, емоционално, умствено и духовно. Душата ни се изтощава, а тялото изнемощява. Всичко става по-трудно, даже неща, които иначе намираме за забавни, изискват повече усилие, когато сме уморени. Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка.

Най-лошата умора е тази, която надхвърля физическата – това е дълбокото изтощение на душата, което само Бог може да излекува. Данаил пророкува за едно бъдеще време, което: „Ще изтощава светиите на Всевишния…“ (Данаил 7:25). Не ви ли звучи точно все едно се случва с това поколение? Пазете целите на живота си ясни. Помнете, че наградата и удовлетворението следват покорството. Словото ни дава ясна посока. Исая разкрива: „Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви… Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ (Исая 28:12, 40:28-31). Времето в Божието присъствие обновява душата. Молитвата, размишленията над Библията, поклонението, пеенето, благодарността, изповедта и личните размишления издигат и освежават духа на човека. Прави това често и искрено.

Ти си създаден да бъдеш плодоносен, Но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК необходимостта от периоди на почивка: „Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш“ (Изход 34:21). Ангажираните, изискващи времена на сеитбата и жътвата, като че ли не предразполагат към почивка. Би трябвало неотложността и важността на задачата да диктуват твоето упорство в работата. Но Бог предупреждава, че независимо от спешността да подготвиш почвата за сеитба или да прибереш жътвата, ти трябва да следваш принципа на съботната почивка. Съботната почивка не е предложение. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Пренебрегвайки Божиите инструкции, вредиш сам на себе си.

Много неща ще изчерпват твоите вътрешни ресурси, докато не прегърнеш Божията покана: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя… И ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Почивката за твоята душа е единствения лек срещу изтощението й, а тази почивка може да се намери само във времето, прекарано с Бога.

Свети Августин, християнски теолог (354-430 г сл. Хр.), е написал: „Моята душа няма да намери покой, докато не намери покой в Теб“. Може би си търсил на погрешните места това, което можеш да намериш само при Бога.

Молитвата ми за теб днес е: бъди уверен къде можеш да намериш вътрешна почивка за душата си.

Реклами

Объркана идентичност

„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17)

„Трудностите могат да объркат чувството ти за самоопределяне като личност, но благодатта дава възстановяване“

Объркана идентичностКогато бях тийнейджър баща ми често ми напомняше: „Помни, че си Рандолф“. Той не искаше да каже, че нашата фамилия е нещо повече от другите, защото социално и финансово ние бяхме семейство от средната класа. Неговото ясно намерение беше да ме накара да запомня, че чрез поведението и с говоренето си трябва да пазя честта на фамилията, която споделяхме. Баща ми искаше да разбера, че не трябва нито да се притеснявам от моята самоличност, нито да бъда безотговорен към нея.

Всеки може да забрави кой е понякога. Човек може да изрече неподходящи думи или да извърши неподобаващи действия, които не са характерни за него. В такива моменти започваш да се чудиш: „Кой съм аз всъщност“. Разочарованията и трудностите могат да объркат чувството ти за самоопределяне като личност, но смирението и признаването на грешката освобождават благодат и прошка, които те възстановяват да бъдеш такъв, какъвто Бог те е направил да бъдеш в Христос. Всеки от нас е болезнено наясно със собствените си слабости и недостатъци, и погрешно приема, че те или мнението на другите, или обвиненията на обвинителя, определят кои сме наистина. Но те не могат да определят кои сме ти или аз всъщност. Ти си направен по образ и подобие на Бога, независимо колко бледо и незабележимо може да е това понякога.

Библията заявява: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразени с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя“ (Римляни 8:28, 29).

Божието Слово и Неговият Дух вътре в теб подтвърждават, че си направен по Негов образ и подобие. „Христос между вас, надеждата на славата. Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос“ (Колосяни 1:27, 28).

„Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13).

В Христос твоята и моята съдба са сигурни.

Бог и Неговото Слово са там, където ти започваш: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58). Бъди верен на истината. Размишлявай как това действа в твоя духовен живот. Целта на дявола, твоя противник, е да те накара да се съмняваш в Бога. Правейки това, неговата тактика е да те накара да започнеш да се съмняваш в твоята истинска идентичност в Христос (1 Петрово 5:8-11, 2 Коринтяни 2:11). Объркването на идентичността не е нещо ново – старо е, колкото човешката история.

Много хора бъркат своята идентичност или допускат други да го направят чрез неточни сравнения. Твоята истинска идентичност е в твоя потенциал, не в миналото, знанията или мъдростта, нито в образованието. Кой си, а не какво правиш, твоето настойничество над нещата, а не това да ги притежаваш – и най-важното, кой си ти в Христос, а не в себе си и за себе си. Всъщност, ти не можеш да знаеш кой си, докато не разбереш какво казва Христос, че си.

В зрелите си години, моят дългогодишен приятел, Дон, официално смени името си. Емигрирайки от Гърция преди години, баща му и чичовците му предали английско звучение на гръцкото си фамилно име. Отказвайки се от името, което е носил през целия си живот, той приема отново бащината си фамилия, за да го почете, избирайки да бъде този, който е. Дон напълно прегърна своето наследство и своята културна идентичност. В Христос ти намираш своята истинска идентичност –освобождаваща и упълномощена с власт.

Ангелът, който се бори с Яков, пита: „Как ти е името?“ (Битие 32:24-31). Името Яков, означава който без право замества или който прави засада, съвсем точно, описвайки кой е наистина и дори какво е направил. Името, обаче, не можеше да предскаже кой е бил предопределен да бъде. Бог коригира обърканата идентичност на Яков: „Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и хора, и си надвил“ (Битие 32:28). В Христос ти си повече, отколкото си мислиш, че можеш да бъдеш.

„А от Него сте в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30).

„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17). Какво прекрасно място!

Молитвата ми за теб днес е: никога недей да забравяш всичко, което си в Исус Христос.

снимка: Интернет

Гледай нагоре

„Повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна“ (Даниил 4:34)

„Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта“

Гледай нагореЖивотът може да стане объркан и да изглежда, че всичко е извън контрол. Може да изгубиш пътя и да не знаеш как да намериш посоката. Може да се отчаяш, без да търсиш утешение и насърчение. Ще има случаи, в които няма да знаеш към кого да се обърнеш за помощ. Понякога семейството и приятелите ти ще се опитват да ти помогнат, но тяхната помощ няма да ти помага. Понякога животът ти ще е объркан, ще загубиш увереност или чувство за посока.

Но има и моменти, които си налагаш сам, когато лъжливи притеснения от личен характер или гордост те обвиват като пашкул, скриват от теб отговорите и помощта, от които имаш нужда. Много често се бориш сам, страхувайки се да се довериш на друг. Това се нарича гордост. Гордостта е заблудата, че си самодостатъчен. „Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест“ (Притчи 29:23).

Чуйте думите на един човек, който научи това по трудния начин. Един мощен, но възгордял се Вавилонски цар, каза това: „Аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих, и прославих Онзи, Който живее до века… а Той може да смири онези, които ходят горделиво“ (Даниил 4:34, 37). Има Бог на Небесата – Той знае кой си, знае къде си и разбира всичко, което те обърква. „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петрово 5:5-7). Сред своето объркване ще намериш благодат.

Където и другаде да гледаш, търсейки отговорите, от които имаш нужда, бъркаш посоката. Както научи Навуходоносор, мъдростта идва отгоре, ако човек е достатъчно смирен да я потърси (Яков 1:5). „Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“ (Яков 3:17). Много ценя една проста и практична дефиниция за мъдрост: „Мъдрост е способността да видиш собственото си положение от гледната точка на Бога“. Давид даде израз на тази истина (Псалм 71:1-17). Божият съвет е лесен: „Гледай нагоре“. В Божието присъствие истината носи яснота.

Типично е най-напред да гледаме навсякъде другаде, освен там, където мъдростта трябва да бъде търсена. Най-напред се вглеждаме вътре в себе си, за да намерим отговор, но там не можем да намерим нито яснота, нито разбиране, защото ги нямаме. Когато не успеем, поглеждаме навън – често безразборно – към всеки, който би предложил мнение, засилвайки нашето объркване. Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта. Гледай нагоре!

Чети Библията – тя е богата на практични съвети, които отварят мъдростта на Небесата за теб. Размишлявай върху словото (Псалм 1:1-3).

Довери се на Святия Дух – Той е личният възпитател, Когото Исус описва като: „Духът на истината, Който ще ви упътва във всяка истина“ (Йоан 16:13).

Моли се и се покланяй. Това са важни практики, учещи духа да разпознава Божия глас. Търси приятелства, одобрени от Бога. Общувай с хора, които споделят и поддържат твоята вяра (Евреи 10:23-25). Бъди верен на истината – тя те прави свободен (Йоан 8:32).

Молитвата ми за теб днес е: търси мъдрост от Бога – всеки ден и във всяка ситуация.

снимка: Интернет

Молитвата на практика

„Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение“ (Колосяни 4:2)

„Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце“

Ако искаш да разбереш молитвата – чети Псалмите. Това наистина е книга за всякакви моменти, изразяваща цял спектър от емоции, желания и обстоятелства. Молитвата също така е подходяща за всякакви ситуации – изпълнена с хваление и благодарност в добри времена или задаваща въпроси, изразяваща болка и нужди в трудности. Ако смяташ, че молитвата е просто една религиозна дейност, запазена специално за моменти на отчаяние и изричана само на свети места, а не обичайна част от богоугодния живот, то според мен ти разбираш погрешно практическото й приложение. В един най-обикновен ден се сблъскваш с много ситуации, които изискват молитва – някои от тях разпознаваш веднага, а други със закъснение.

Библията ни уверява: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:16-18). Дори само това обещание ни насърчава да се молим. Не допускай грешка – молитвата трябва да е нещо типично за последователите на Христос, а не въпрос на избор. Тя е това, което ни дава сили да бъдем „твърди, непоколебими и преизобилващи всякога в Господното дело, понеже знаем, че в Господа трудът ни не е празен“ (1 Коринтяни 15:58).

Нека да премахнем мистичната опаковка на това чудесно упражнение за вярата. Мога да си спомня само за един случай, в който учениците специално помолиха Исус да ги научи да правят нещо. Като имам предвид всичките им неуспехи, мисля, че са имали нужда да знаят повече за много други духовни практики. „И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Красивият модел за молитва, неправилно наричан Господната молитва, беше резултат на желанието на този ученик да се моли ефективно (Матей 6:9-13). Забелязал съм, че ставам по-добър в нещата, които упражнявам често и с усърдие. Зная, че това важи и за молитвата.

Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце. Тя не изисква изкуствено свят тон и остарели думи – колкото по-естествено за себе си се изразяваш, толкова по-неподправено звучиш пред Бога. Бог разбира всеки език, независимо от това колко съвършено или непохватно е използван. Бог чува молитвата заради нейната искреност, а не заради нейното красноречие (Матей 6:5-8). Някои от най-простите и кратки молитви в Библията бяха най-силни и запомнящи се, като например молитвата на Исус пред гроба на Лазар – само 29 думи в българския превод, вероятно по-малко в оригинал на арамейски и все пак един мъртъв и погребан човек беше отново жив (Йоан 11:41-44). Има ли място в душата ти, което се нуждае от възкресение? Моли се!

Молитвата представя нуждите ти пред Бога с вяра и доверие. Молитвата не изисква от Бога. Тя Го кани да извърши волята си въпреки непроменимите обстоятелства. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса“ (Филипяни 4:6, 7). Не изглежда толкова сложно, нали? Не се безпокой, а вместо това се моли.

Молитвата изразява благодарността ти. „Посветете се на молитва, с буден ум и благодарни сърца“ (Колосяни 4:2). Как някой би си позволил да моли Бога за нещо без да изрази благодарност за всичко, което Той вече е направил? Апостол Павел описва молитвата, като я поставя в следния контекст: „Радвайте се в надеждата, бъдете търпеливи в нещастията и постоянствайте в молитвата“ (Римляни 12:12). Молитвата се радва, търпелива е и упорства. Тя изразява надежда, въпреки изпитанията и остава твърда.

Молитвата ми за теб днес е: молитвата ти да стане естествена и необходима като дишането.

снимка: Интернет

Съзнание за Божието присъствие

„Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас“ (Захария 8:23)

„Най-добре практикуват Божието присъствие тези, които превръщат дори земните неща в святи“

След смъртта на неизвестен монах, който работел в кухнята на един манастир във Франция през 17. век била събрана малка колекция от писма и диалози. Монахът се казвал Никола Хърман, по-известен като брат Лоран. Неговите писма били оформени като малка книга със заглавие „Практикуване на Божието присъствие“, която в последствие станала една от най-четените книги.

Брат Лоран използвал своите скучни, рутинни задължения и своята относителна неизвестност, за да прекарва живота си в „постоянен, тих и таен разговор на душата си с Бога… Все едно няма друг в света освен мен и Него“. Независимо дали миел тигани или сервирал ястия, той използвал всеки момент и всяка проста задача като израз на поклонение и общение с Бога. Историята на живота му била оформена от простото, всекидневно практикуване на Божието присъствие. Това повлияло в живота и в сърцата на безбройните читатели на неговите размишления.

Практичните истини в тази малка книжка повлияха и на моя живот и служение. През 1966 г. след първите няколко години на пастируване в Гранит сити, Илинойс, с Гейл се върнахме в университета „Бетани“, за да довърша последната година от обучението си. Служехме в екипа на една църква в Сан Хосе, Калифорния. Много добре си спомням една пролетна утрин към края на същата година. Двадесетте мили, които изминавах с колата по криволичещия, планински път рано всяка сутрин, за да бъда в час в 8:00 ч. и връщането по същия път по обяд, за да бъда в офиса на църквата, ми се виждаха все по-ужасяващи.

Тази сутрин, преди да потегля от алеята пред нашето жилище, се помолих: „Господи, бъди с мен днес“. Преди да кажа още една дума, почувствах Божия шепот в сърцето си да ме прекъсва: „Аз съм с теб всяка сутрин, ти просто не си забелязал“. Седях в колата си сам, поразен и тихо хлипащ, заради моята духовна нечувствителност към Неговото любящо присъствие. Докато пиша днес, сълзите отново пълнят очите ми, заради всеки път, в който Бог е бил с мен, въпреки че аз съм бил разсеян и не съм обръщал внимание на привилегията да бъда в Неговата компания. Чувствам се като Яков: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел“ (Битие 28:16).

Със сълзи помолих за прошка за липсата на осъзнаване и обещах да разпознавам и оценявам Божието присъствие при всяка възможност, във всяко свое задължение. После направих нещо, което би изглеждало странно на всеки, който ме гледа. Отидох от другата страна на моят червен Буик ’66, отворих вратата и поканих Исус да бъде с мен. Не мога да опиша чистата радост по време на това сутрешно пътуване и на всяко следващо.

Всеки ден аз отново отивах до дясната врата на колата, отварях я и съзнателно, дори на глас, канех Исус да бъде с мен. Тази кола стана моето лично място за всекидневна молитва и поклонение. Не си спомням друг период в живота си, в който да съм преживявал радостното общение с Бога по толкова силен начин. Винаги съм се опитвал да направя „практикуването на Божието присъствие“ част от духовната си дисциплина и това само ми е било от полза.

Въпреки, че Исус винаги е до нас, променящото преживяване на Неговата близост е запазено за тези, които Го поканят в най-обикновените си занимания и във всекидневния си живот (Псалм 16:11). Най-добре практикуваш Божието присъствие, когато превърнеш дори най-земните неща в свети. Когато го правиш, всъщност се упражняваш за небето. Винаги трябва да се отнасяме към Божието присъствие като към най-голямата и свята превилегия, никога да не го приемаме за обикновено или сигурно (Псалм 139:1-12).

Молитвата ми за теб днес е: усети Божието присъствие близо до теб, остави и другите да бъдат привлечени от присъствието Му.

снимка: Интернет