Posts Tagged ‘разум’

Изпитите в живота

„Изпитай ме, Господи… изследвай сърцето ми и ума ми“ (Псалм 26:2)

„Откажи се от измамното убежище на неизпитания живот“

Изпитите са тест за придобито знание – интелектуално разбиране и практическо приложение по определени изисквани предмети. Подходящият изпит според необходимите изисквани стандарти и съответната преценка, че обучаваният има нужната академична квалификация, определя или преминаването на по-високо ниво, или успешното дипломиране. За някои изпитите са особено радостно очакване. Ако ученикът е бил усърден и прилежен през годината, изпитите не са особено голям проблем. За тези, които са били по-безотговорни и са отделяли малко време за подготовка, изпитът е ден за размисъл – първо в училище, после пред родителите.

В живота има много такива моменти на размисъл, като например – годишна преценка на работата, годишният здравен профилактичен преглед, попълването на годишните декларации за доходите или просто банковата ви сметка. Това, което ме интересува повече, обаче, са малките ежедневни изпити, на които сме подложени всеки ден.

Цар Давид знаеше трудността на това да познава своето собствено сърце. „Изследвай ме, Господи, и ме изпитвай, опитвай вътрешността ми и сърцето ми“ (Псалм 26:2). Моралното падение на Давид с Витсавее трябва да е било отрезвяваща проверка. Преди това фатално прегрешение Давид навярно е чувствал угризения на съвестта – Божиите предупреждения за малките провали, които постепенно могат да доведат до големи последствия. Става дума за неподчинението – грехът е грях, независимо дали е голям или малък, личен или публичен. Грехът е пропускане на целта, пропадане на изпита, непокриване на изискваните стандарти.

Исус обичаше да разказва случки от истинския живот. Той разказа историята на страхливия слуга, който взе поверените му таланти и ги скри на сигурно и скришно място в земята (Матей 25:13-29). Когато господарят му се върна и поиска отчет за вложенията, провалът му стана публичен. Но всъщност падението му не се случи в деня на потърсената отговорност. Всеки ден той допускаше малки провали като не изпитваше мотивите и методите си и всъщност накрая не направи нищо от това, което трябваше да направи.

Сократ е казал: „Живот без изпитания не струва“. Има измерения на духовния ни живот, които изискват сами да се изпитваме. „Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света“ (1 Коринтяни 11:31, 32). Всеки ден смирено изпитвай сърцето си преди това да направи Господ в изобличаващата светлина на Своята воля и Слово (Яков 1:22-26). Ако не правите това риксувате да останете непроменени. „Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога“ (Евреи 2:1). Обикновено отклонението става постепено и незабелязано.

Честно изпитвай своето разписание, мотиви и пристрастия, изпитвай сърцето си вместо Бог. И посрещай с готовност любящото внимателно изпитване на Святия Дух. Но много по-важен е денят, когато всеки един, млад или стар, ще застане пред Бог. „И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римляни 14:12, виж още 1 Коринтяни 3:10-15, Откровение 20:11, 12). Това е ден, в който няма да останеш неизпитан, ден, в който няма да имаш извинение, че си неподготвен (Римляни 1:20, 22).

Молитвата ми за теб днес е: откажи се от измамното убежище на неизпитания живот.

снимка: Интернет

Advertisements

Движи се напред

„Гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:14)

„Вчерашният ден е минало – ако не си могъл да го контролираш, сега не можеш да го промениш“

Животът се живее най-добре в една посока – напред! Ако гледаш назад, докато вървиш напред, злополуката те чака зад ъгъла. Вчерашният ден е минало – ако не си могъл да го контролираш, сега не можеш да го промениш. Отминалите дни имат някои положителни аспекти. В миналото ти могат да се намерят моментите, които са те оформили такъв, какъвто си в момента – семейните връзки, основите на вярата ти, придобития опит, научените уроци, изградените приятелства, спомените, започнатите традиции – тези неща могат да са безценни за живота ти напред.

Важно е да разберем, че не всичко в миналото е било добро. Наред с доброто сме се борили с направени грешки, с наранявания, със загубени приятелства или с неща, които ни се иска никога да не сме казвали или правили. Тези неща убиват желанието и увереността ни да вървим напред. Бог никога не е искал да „влачим“ докрая на живота си тази част от миналото. Вчерашният ден може да е бил добър за момента, но да не е това, от което имаш нужда днес. Бог има по-значими и прекрасни дни за теб напред (1 Коринтяни 2:9, 10).

Паметта е добро нещо, ако се научиш да я ползваш избирателно. Знаеш ли коя е най-честата битка в повечето хора? Те са в състояние да запомнят с най-ярки подробности всичко, което би трябвало да забравят, а забравят това, което трябва да помнят. Отговорът е лесен – ако ти помага, задръж го, ако те преследва, наранява или осакатява – остави го. Някои неща от миналото ни трябва да си останат там. „Нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, като гледаме на Исус“ (Евреи 12:1, 2).

Но как? Постави всичко пред Исус. Ако е грях, остави Го да ти прости. Ако е болка, нека Той да я излекува. Ако е чужд проблем, нека Той да го реши. Ако е твой провал, нека Той да го изкупи. „А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари… Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени“ (Исая 53:4, 5). Като че ли хората упорито се държат за това, което наранява и тях самите, и околните. Защо е така?

Не губи от поглед най-важната цел в живота. Павел сподели Божията тайна за щастлив живот: „Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:13, 14). Миналото няма силата да осигурява или да предсказва бъдещето ти – то е в Божия контрол. Продължи нататък! (Чувствам, че това е слово за някого: „Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север“ Второзаконие 2:3).

Обичам практичната божествена мъдрост на Йосиф. В резултат на завистта и предателството на братята си, той можеше да се погребе в миналото. В Египет му се родиха двама сина, чиито имена разказват историята на избавлението му. Той кръсти първия си син Манасия, което означава: „Бог направи така, че да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом“. Вторият си син кръсти Ефрем, което означава: „Бог ме направи плодоносен в земята на нещастието ми“ (Битие 41:51, 52). Забравянето на подходящите неща може да освободи бъдещето ти и да го направи плодоносно. Бъди свободен да пристъпиш към съдбата си здрав и жизнен.

Молитвата ми за теб днес е: гледай напред и ходи смело с вяра.

снимка: Интернет