Posts Tagged ‘свидетелство’

Чудото и мистерията на изцелението

„И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:15)

„Благодатта и суверенитетът са най-важните елементи на изцелението от Бога“

Чудото и мистерията на изцелениетоМалко неща притежават неотговорени въпроси и различни гледни точки от момента на изцелението чрез молитва и вяра. По-лесно ще се справим с това – дали настъпва изцеление, как и защо става то или по-често, защо не се получава изцеление. Истината е, че много от нас имат повече въпроси, отколкото отговори точно в тази сфера на духовния живот.

Мъдростта не позволява липсата на отговор да те разубеждава в това, което Бог ти казва. Спасителят, Който има властта да прощава греховете, има и силата да изцелява (Марк 2:1-12; Исая 53:4-6).

Божието слово е ясно: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с елей в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:14, 15). Вярно ли е това – разбира се. Божието слово казва, а и дава много примери на изцеление както в Стария, така и в Новия завет, чрез служението както на Исус, така и на други. Всеки, който има желание да погледне честно в Божието слово ще намери обещание за изцеление, както и неговото успешно приложение.

В цялата история, а и днес, има много доказателства. Каквито и други въпроси да имаш, няма съмнение – изцелението е обещано в Божието слово. Не се колебай, а бъди на разположение на чудесната Божия мощ и Неговите божествени възможности.

Когато баща ми е бил тийнейджър, на баба ми поставили смъртоносна диагноза. По покана на един съсед, тя и татко посетили една малка църква в Бъфало, Ню Йорк, където се молили за нея. Така баща ми, който тогава бил на 17 години и никога не бил стъпвал в църква, придружил майка си, която след молитвата била чудотворно изцелена същата неделна вечер и живяла още няколко десетки години. Семейство Рандолф повярва чрез нейното чудно изцеление и тази история премина през поколенията и достигна до нас, до нашите деца, внуци и, надявам се, до техните деца.

Години по-късно, женен и с 2-годишен син (тоест аз), баща ми заболява от остър ревматизъм, който сериозно уврежда сърцето му и 6 месеца е така немощен, че му е необходима непрестанна помощ, дори за най-обикновени ежедневни грижи. Също като майка си, за него се молят, и той бива чудодейно изцелен.

Тези истории, както и много други, удивително изпълваха моя живот. Някои могат да се опитат да принизят думите на Яков до формула, с която да принуждават Бог да работи според тяхната воля. Други погрешно приемат, че щом не всеки е изцелен, то едва ли има изобщо някой изцелен.

Изцелението е едновременно мистерия и чудо. Признавам, че не зная как става изцелението, нито защо то не се случва всеки път, дори за много нуждаещи се или наистина заслужаващи хора. Но неотговорените въпроси не трябва да отхвърлят отговора, даден от Божието слово.

Написаното в Библията е истина: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:15).

Бъди сигурен в това, че изцелението е работа на Бога. Молитвата и вярата са важни компоненти на възможността изцелението да се случи. Благодатта и суверенитетът са най-важните елементи на изцелението от Бога. Не можеш нито да накараш изцелението да става по твое желание, нито трябва да го пропускаш като чудна възможност в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: вярвай и очаквай мощната сила на Бога всеки ден.

снимка: Интернет

Реклами

Достатъчно свидетелство

„Авраам… се утвърди във вярата“ (Римляни 4:20)

„Едно основание за съмнение може да те отклони от многобройните основания за вяра“

Вярата е динамична, а не статична, винаги се променя и расте. Тя или се усилва, или отслабва. Кое от тези две неща ще се случи – зависи от теб. Вярата е нещо много лично. Друг човек би могъл да вярва за нещо заедно с теб, но не съм сигурен как може да вярва вместо теб. Другите могат да бъдат пример за твоята вяра и дори да я окуражават с думите и уверенията си, но вярата е лично преживяване и се изразява лично. Ето какво съм открил. Става все по-трудно да вярваш в някое обещание, когато забавянето и обстоятелствата те подлъгват да се съмняваш в Бога, който е дал обещанието.

Авраам беше получил огромно обещание от Бога – конкретно, а не неясно. В началото изглеждаше, че изпълнението ще отнеме целия му живот, но то все пак беше възможно по естествен начин. „…ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“ (Битие 22:17, 18).

Мисля си, че в този момент те започнаха да планират отглеждането на детето и избраха име за момче и за момиче. Но годините започнаха да минават, твърде много години, около 25 в действителност. Накрая обещанието изглеждаше напълно и неотменимо невъзможно, нямаше естествен начин за постигане на мечтата, която бяха пазили толкова дълго. Това бяха трудни за приемане обстоятелства, при положение, че обещанието беше дадено, когато Авраам вече беше на 75 години. Той се бореше да вярва в обещанието докато реши, че може напълно да вярва на Бога. Бог е неподвластен на времето и вечен, минаващите години значат малко за Него. Той не обръща внимание на нашите часовници и календари. Кое е това, в което ти се бориш да повярваш? Има ли нещо, което някога е изглеждало възможно, а сега е по-скоро невероятно?

Пътуването на Авраам и Сара имаше своите подеми и спадове, добри и лоши дни, но накрая Бог описа неговата вяра и вярност (а вярата и верността са неделимо свързани!) по следния начин: „Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство“. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив – вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:18-22).

Твоят фокус не трябва да е обещанието. Истинската вяра иска да почива единствено в Този, който ще изпълни обещанието (Евреи 6:17-19). Забележи внимателно какво заключение прави вярата: „Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“. Вярата не почива на обещанието, което Бог ти е дал. Тя твърдо се основава на Божия характер и вярност. „…понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас“ (2 Коринтяни 1:20).

Авраам се укрепи във вярата си по две причини. Първо – той не обърна внимание на очевидните основания за съмнение „че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна“, а това бяха сериозни причини за неверие (Евреи 11:11, 12). Второ – той гледаше многобройните основания за вяра, които намираше единствено в Бога (Евреи 11:1). Това, което виждаш, зависи от посоката, в която гледаш – невидими, но вечни или видими и временни неща (2 Коринтяни 4:18).

Молитвата ми за теб днес е: пази Божиите обещания сигурно и непоколебимо в сърцето си.

снимка: Интернет

Красноречив живот

„За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“. (1 Коринтяни 9:22)

„Много по-добре е да видиш пример, отколкото да чуеш обяснение“.

Разстоянието между съвременната светска култура и контра-културата на Християнството и моралните и духовни ценности на личната ни вяра все повече се увеличава. Тази духовна пропаст е предизвикателство за Църквата като цяло и за всеки християнин по отделно. Очевидната нужда за откровено споделяне на вярата ни никога не е била по-голяма. Само за няколко поколения културата и отношението преминаха от християнски през пасивно не-християнски към прогресивно анти-християнски.

Във времето на тази растяща нужда ние сме склонни да станем по-плахи в споделянето на вярата си, защото очакваме тя да не бъде приета добре. Какво ни навежда на такива мисли? Днешното поколение не е „израстнало в църквата“. Пракичната вяра, основана на Библията, също както и активното участие в църквата отдавна се приемат за странични и маловажни занимания.

Ние приемаме Библейските истини за даденост, но те са чужди на хората, които не са имали връзка с църквата като деца или възрастни. Възможно е за тези хора езикът и понятията на вярата да са непознати, Библията да няма авторитет, да е неприложима и те да не осъзнават нуждата от ясна духовна вяра. Всичко това вероятно е вярно и само подчертава нуждата им от Спасител!

Опасността е, че поради очевидната липса на познания за духовното, предполагаемата културна враждебност към религията, интелектуалния снобизъм спрямо вярата или нашия собствен страх от отхвърляне можем да станем колебливи в споделянето на вярата си. Нито една от тези причини не оправдава липсата ни на чувствителност към възможностите, дадени от Бога за добре обмислено споделяне на общата нужда на всеки човек от Спасител. Във всяко сърце има дълбоко заложено разбиране за нуждата от истинска вяра. Това беше целта на Павел: „За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“ (1 Коринтяни 9:22)

Колкото и да е притеснително, ясното напътствие на Писанията е, че ние трябва да бъдем свидетели за Исус и със силата на Святия Дух да разказваме за Божията любов и прошка чрез смъртта на Исус за всички грехове. Това беше последната заповед на Исус, преди да се върне при Отец, последните Му думи към учениците Му. Виж Деяния 1:8-9.

Петър даде практичен съвет как да споделяме Исус: „Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда“. (1 Петрово 3:15) Много по-добре е да видиш пример, отколкото да чуеш обяснение. Най-доброто ни свидетелство е ежедневния ни живот. Нека животът ти говори за Исус и когато е необходимо използвай думи! Господ иска да си готов да споделяш любовта си към Него като даваш лично свидетелство за мястото Му в живота ти. Трябва да си готов да виждаш подходящият момент, в който хората проявяват интерес и да бъдеш подготвен да споделяш личното си свидетелство за вярата в Исус Христос.

Моята молитва за теб днес е: нека животът ти бъде по-красноречив от всякакви думи.

снимка: Интернет

Кажи го, както е

„Пратеникът не е по-велик от този, който го изпраща“ (Йоан 13:16)

„Задачата ти не е само да предадеш посланието. Твоят живот е Неговото послание – послание за милост и прошка“

Представяш ли си шофьорът от „Спиди“ да си мисли, че е по-важен от пратката, която ти доставя или пощальонът, че е по-важен от писмата, които разнася. Те са само пратеници, изпълняващи чужда поръчка, точно и надеждно. Голямо предизвикателство е да разберем това, че светът не се върти около нас! Ако живеем с тази мисъл, то това няма да ни донесе повече приятелства или популярност. „Пратеникът не е по-велик от този, който го изпраща“ (Йоан 13:16).

Ние имаме възложена задача – и то много отговорна. Казано накратко, нашата задача е да предадем Божието послание точно. Споделяй го често и свободно, но го предавай такова каквото е, не го променяй според желанията си. Готовността да разнасяш посланието на милост и вяра, и старанието, което влагаш, отразяват почитта ти към Този, Който те изпраща. „Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ (2 Коринтяни 5:20).

Библията разказва за един посланик, който носеше посланието си неохотно. Знаете историята за Йона и голямата риба (Йона 1-4). Бог даде на Йона послание до Ниневия, но Йона не искаше да го предаде, защото не одобряваше част от него. Всъщност той не одобряваше нито задачата си, нито посланието. Бог каза на пророка да отиде в град Ниневия и да предупреди хората да се покаят, за да избегнат унищожението. На Йона много му допадна частта от посланието, свързана с унищожението. А тази част, която говореше за Божията милост и прошка – хич не му хареса.

Йона не искаше да бъде посланик. Той беше съгласен с Божието осъждение върху Ниневия заради греховете им, не искаше те да се покаят и да получат милост. За да избегне задачата, се качи на кораб, който отиваше в обратната посока. Това обаче не проработи, той все пак отиде в Ниневия, хората се покаяха и Бог им прости (Йона 3:8-11). Тогава Йона се разсърди на Бога. Той си мислеше, че неговото мнение е по-важно от Божието послание, което носеше милост и изкупление.

Недей да се противиш, не тръгвай с нежелание. Ние сме призовани да отидем там, където Бог заповядва и да говорим това, което Бог ни казва. В Библията пише: „Господ даде слово, известителите са голямо множество“ (Псалм 68:11). Нашата задача не е да убеждаваме, а само честно и смирено да предадем Божието послание за любов и милост. „И как ще повярват в Този, за Когото не са чули?… И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:13-17).

Навсякъде около теб има хора, които живеят в една съвременна Ниневия – не по собствен избор, а защото са родени там. Те се ужасяват от Божието осъждение, а никога не са чували за Неговата любов и добрина. Задачата ти не е само да предадеш посланието. Твоят живот е Неговото послание – послание за любов, милост и прошка. Някои хора ще отхвърлят думите ти за момента, други ще ги приемат веднага, но в сърцата на всички тях ще бъдат посяти семената на истината. Нашата задача не е да убеждаваме, а само честно и смирено да предадем Божието послание за любов и милост (Матей 28:19, 20 и Марк 16:15-18). Не импровизирай – човешките души зависят от точността и достоверността на посланието ти. Това как хората го приемат, не е твоя отговорност, а тяхна и на Бога. Само Бог може да ги убеждава, да ги изобличава и да променя сърцата и мислите им – и Той ще го направи.

Молитвата ми за теб днес е: споделяй с другите посланието, което Бог е вложил в сърцето ти.

снимка: Интернет