Posts Tagged ‘свобода’

Мисли „извън кутията“

„Човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7).

Съденето на другите предполага, че си прав в предположенията си.

Мисли извън кутиятаМоже би си чувал фразата „мисли извън кутията“. Тя произлиза от тенденцията да създаваме „кутийки“ – съзнателно или не – в които разпределяме себе си и останалите. Кутийката в буквалния смисъл налага някакви ограничения. Временно тя може би изглежда като място на сигурност, но винаги води до ограничения. „Кутийката“ ограничава човека до това, което той е бил или се предполага, че е бил. Понякога правим това дори със себе си. Ако веднъж сме повярвали на дадено мнение, е много трудно да го променим или пренебрегнем, дори да е грешно. Не позволявай на мненията на другите да те затварят в каквито и да било „кутии“ като приемаш ирационалната неизбежност на границите, които техните мнения поставят. Ти си ново създание в Христос.

Дори Исус беше преценяван погрешно. „Това не е ли сина на дърводелеца?“ Прочети Матей 13:54-58. Той беше сина на дърволеца, но и много повече от това. Апостол Павел често оставаше неразбран от тези, на които служеше. „Понеже – казват някои – писмата му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно“ (2 Коринтяни 10:10). Павел не позволяваше да бъде поставен в „кутия“ от мнението на другите. Първоначалното ти мнение за хора или ситуации превръща ли се бързо в отсъждане и очаквания за тях? Съденето предполага, че знаеш защо другия е действал по определен начин и че си прав в предположенията си.

„Вие гледате на външното“ (2 Коринтяни 10:7). Външния изглед на нещата по-често е подвеждащ и неточен. Хората и обстоятелствата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Неправилното впечатление има способността да усили, или да намали твоите начални нагласи. Предположение, което не почива на достоверни факти, води до погрешна интерпретация. Ако съдиш само по външния изглед, неправилно ще оцениш обстоятелствата като изгодни или вредни. Реакцията е плод на погрешна оценка, докато откликът е следствие на обмислено решение. Не можеш да живееш мъдро докато не научиш разликата между естествената реакция и духовният отклик. Трябва да сме изпълнени с духовна решимост, за преодолеем тази упорита, естествена тенденция.

Както винаги можеш да намериш практичен съвет и мъдрост в Божието Слово. „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така. И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 коринтяни 5:16-17). Избягвай да гледаш по плът – както себе си, така и другите. Това, което Павел простичко казва е: „Мисли извън кутията“.

Остави миналото си на Божията изкупваща любов. Освободи бъдещето на другите в грижовните, изцеляващи ръце на Спасителя. Извън кутията на твоите навици, отрицателни чувства, неправилни разбирания, приемания, етикети, поставени от другите, минали провали и наранявания, стари грешки, болезнени спомени, лоши избори и простени, но незабравени грехове, можеш да бъдеш „ново създание; старото премина, ето всичко стана ново!“ Мисли за себе си като новото създание в Христос, което си. Ти не си това, което си бил и можеш да бъдеш повече отколкото си сега. Благодарен съм за тази истина: „Господ не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а Господ гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7). Затова „повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“. Прочети Притчи 4:20-23.

Молитвата ми за теб днес е: бъди свободен да станеш всичко, което Бог вярва, че си.

снимка: Интернет

Реклами

Ненарушим закон

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2)

„Можеш да промениш живота си, ако изместиш фокуса от себе си върху другите“

Ненарушим законОпределеното ограничение на скоростта не е просто едно предложение, то е защита. Федералните приходни такси не са само препоръчителен принос, те са изискване. Гравитацията не е само временно предпочетена реалност, тя е природен закон, точно както аеродинамиката контролира полета. Ако ги пренебрегнеш, това става за сметка на собствената ти безопасност и за твоя вреда. Точно по същия начин има ненарушими закони и в Божието царство.

Десетте Божии заповеди не са десет предложения. Бог постанови закон – ненарушим и вечен. Когато Бог казва „десятъкът Ми принадлежи“, Той не изисква твоята благотворителност – това е закон, който неизбежно задейства принципа на сеенето и жъненето (Малахия 3:8-12 и 2 Коринтяни 9:6-8).
Исус казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих и вие така да се обичате един друг“ (Йоан 13:34). Той не изисква твоите най-добри усилия. Любовта е законът на живота и взаимоотношенията в Божието царство. Твоето покорство на Божиите закони, освобождава Неговите благословения.

Ние живеем върху няколко акра земя в Тексас, заедно с три кучета, крави, коне и малки магаренца – всичко това в рамките на обезопасяващи огради, обграждащи достатъчно много място. В безопасността на тези огради те имат свободата да се забавляват и да изследват. Извън тези огради те могат да бъдат наранени или да станат жертва на други. Извън тях могат да им се случат само лоши неща.

Свободата не означава да вършиш всичко, което ти пожелае сърцето. Свободата без закон се превръща в разпуснатост (Галатяни 5:13, 14). Божиите закони очертават граници, които са безопасни и благотворни. Неговият закон не цели да те ограничава и пречи; той тренира и направлява волята ти. Божият закон те пази да не се заблудиш, излизайки извън границите на това, което е най-добро за теб и другите. Павел поучава младия Тимотей: „А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой, както Бог е предназначил“ (1 Тимотей 1:8).

Когато Исус Навин се приготвя да влезе в Ханаан, земята на обещанието и изобилието, Бог го насочва към закона и неговите обещани благословения: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш“ (Исус Навин 1:7-9).

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2). Това е повече от вършенето на нещо добро, това е правилното нещо, което трябва да вършим. Любовта, действаща и видима, се покорява на Христовия закон. Ако искаш животът ти да бъде благословен и богат на удовлетворение и щастие, търси възможности да служиш на другите, споделяйки техните тревоги и грижи, дори когато имаш собствени проблеми.

Когато поемаш товара на другите, правейки техния път малко по-лесен, Бог ще поеме твоя товар. Измествайки фокуса от себе си върху другите, ще промени живота ти.  „И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си“ (Йов 42:10). Моят приятел, Харолд, казва така: „Това, което правиш да се случва на другите, Бог ще направи да се случи на теб“. Открих, че това е вярно за живота ми. Ти имаш най-голяма полза от щедростта и добрината, които показваш към другите. Христовият закон е неотменим закон. Покорявай му се и ти ще успяваш и благоденстваш: „Колко обичам аз Твоя закон!“ (Псалм 119:97).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да обичаш и почиташ Божия закон.

Обидата

„Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:32)

„Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога“

ОбидатаЖивотът ще ти предложи много неправди и душевни рани. Когато тези неща се случат, а те непременно ще се случат, това, което става вътре в теб е много по-важно от това, което ти се случва. Това, което ти се случва е просто един момент, но това, което става вътре в теб може да има дълбоки и негативни последици. Не бива да позволяваш на никого да влияе негативно върху твоя вътрешен живот. Не позволявай на външното да стане вътрешно.

Павел дава сериозни инструкции: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махнат от вас; и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:31, 32). Могат да се случат много неприятни и неблагоприятни неща, като например негативни чувства, нечисти страсти, нездравословни емоции, объркани мисли, внимание, насочено в неправилна посока, планове за отмъщение, пропиляно време, разбити сърца и разрушени взаимоотношения (Евреи 12:14).

Много често най-лошата болка от обидата си я причиняваме ние самите. Това, което е сторено е достатъчно болезнено, не добавяй още болка към него. Не можеш да преодолееш болката, докато не преодолееш нараняването, не можеш да преодолееш нараняването, докато не го предадеш на Бога. Има само едно сигурно лекарство – това лекарство е прошката. Прошка не означава, че трябва да промениш чувствата си по отношение на това, което се е случило. Прошката е едностранен избор да освободиш другия човек или другите хора от отговорност пред теб. Постави тяхната обида и твоята болка в ръцете на Бога. Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога.

Павел пише на християните в Рим, които понасят много повече от обида, те са били подложени на жестоко религиозно преследване. Какви са неговите инструкции? „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21). Изглежда ми, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но трябва и да се каже, и да се направи. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв“ (Римляни 12:17-19). Може да изглежда твърде опростено, но аз бих обобщил изказването на Павел по следния начин – не заставай на пътя на Бога. Съветът на баща ми беше подобен и точно толкова прост – две лоши неща не правят едно добро. Бог ще се разправи с обидите и с тези, които обиждат, не Го карай да се разправя и с теб. Избирайки да извършиш това, което е добро и правилно, е единствения начин да излекуваш злото.

„И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие“ (Колосяни 3:12, 13). Няма да можеш да простиш само тогава, когато забравиш удивителната благодат, с която Бог е простил на теб. Непростителността струва твърде скъпо. Непростителността причинява повече страдание на теб, отколкото на човека, на когото не можеш да простиш. Прости, бъди мил към себе си и угоден на Бога. Само това е начинът!

Молитвата ми за теб днес е: бъди бърз да простиш и изпълнен с желание да забравиш.

снимка: Интернет

През това време

„Търсете мира на града, където ви направих да бъдете закарани пленници и се молете за него на Господа; понеже в неговия мир ще имате и вие мир“ (Еремия 29:7)

Бог ще направлява събитията и ще ги използва, за да моделира сърцето и желанията ти според волята Си.

Преди известно време със сълзи на очи се сбогувах с един стар приятел – Дон. Той изживя красиво и със смелост четири невъобразимо тежки години. Много пъти лекарите казваха, че няма да живее и много пъти Бог го запазваше по необясними начини. Той не искаше всичко това да му се случва, но въпреки това ходеше с Бога с достойнство и доверие, достойни за пример. През това време се научи да живее напълно, покланяйки се на Бога и служейки Му, независимо от страданието си и физическите ограничения. Гледайки го, научих много за Божията воля и за истинската смелост, за това как да даваш най-доброто от себе си в най-тежката ситуация. Много харесвам това, което един приятел написа за него, когато чу за смъртта му: „Той води битка с рака и най-накрая победи“. Това е самата истина.

Животът дори за най-добрите хора не винаги е лесен. Животът не е един голям отрязък от благословено време. Той е поредица от хиляди моменти, които изпълняват Божията цел, за да те направят подобен на Христос (Римляни 8:28, 29). Бог ще направлява събитията и ще ги използва, за да моделира сърцето и желанията ти според волята Си. В някои случаи по Божията воля ще попадаш в ситуации, които не би избрал доброволно. Начинът, по който реагираш тогава, оформя характера ти и определя степента, до която Божиите цели могат да бъдат изпълнени в живота ти. Неудобството ти идва на първо място. В тези моменти може да не получиш избавлението, за което молиш Бога, по начина, по който го искаш. И тогава най-важното е да познаваш Бога добре и да вярваш на Него и на пътищата Му напълно (Филипяни 4:11-13).

Израел се оказа в плен във Вавилон. Единственото, което искаха беше да се върнат в Ерусалим – колкото по-бързо, толкова по-добре. В притеснението си те предпочитаха да слушат пророци, които ги успокояваха с думите си. Винаги ще се намерят хора, които да ти кажат това, което искаш да чуеш. Чрез Еремия Бог каза на Израел: „Постройте къщи и живейте в тях, насадете градини и яжте плода им… търсете мира на града, където ви направих да бъдете закарани пленници, и се молете за него на Господа; понеже в неговия мир ще имате и вие мир (Еремия 29:5-7, 28). Във време на объркване се нуждаеш от хора, които да ти кажат правилните неща, нуждаеш се да чуеш какво казва Бог. Можеш да обвиняваш или да градиш, можеш да се цупиш или да преуспяваш, можеш да чакаш или да работиш. Това време не изглежда добро, но в Божия план е най-доброто.

Израел не чу това, което искаше, а това, от което имаше нужда. Бог беше на тяхна страна и работеше за тяхно добро, дори те да не го виждаха (Еремия 29:11). Бог е посветен на твоето добруване, както в добрите моменти, така и в трудностите. Прочети тези стихове отново – бавно и внимателно. Няма да се избавиш от всяко неприятно обстоятелство, както би искал, но през това време можеш да направиш себе си и ситуацията по-добри. Бог не те е забравил и любовта Му никога няма да те подведе. Бог винаги отговаря на молитвите. Може би отговорът Му не е този, който чакаш. През това време това, което определя какъв човек ще станеш, са единствено твоите постъпки.

Молитвата ми за теб днес е: изживей пълноценно всеки миг.

снимка: Интернет

Твоят личен треньор

Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви и няма да се отклони от него, дори когато остарее“ (Притчи 22:6)

„Предоставена ти е привилегията да имаш личен треньор, който да те поддържа във форма“

trainПомислете с мен. Ако Библията учи родителите да следват този съвет, не е ли съвсем нормално и нашия небесен Баща да го следва? Бог никога не може да бъде обвинен в отношение от типа: „Прави каквото ти казвам, а не това, което аз правя“.

През последните години особено се популяризира идеята за лични треньори като ударението е върху лични. Преди само най-богатите и известни хора можеха да си позволят такава луксозна услуга, за да бъдат винаги във форма. А днес почти всеки може да има личен треньор.

Личният треньор приспособява упражненията и тренировките така, че те да отговарят на нуждите на човека. Ясно е, че индивидуалното и целенасочено внимание на един професионалист в дадена област ефективно адресира нуждите на трениращия.

Обучавай се в благочестието, защото телесното обучение е полезно за малко, а благочестието е полезно за всичко, тъй като има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“ (1 Тимотей 4:7, 8). Никой не би оспорил нуждата от добро физическо състояние, но още по-важно и ценно е да бъдем в добро духовно състояние. Разликата между двете е, че едното е „за малко“, а другото „за сегашния и за бъдещия живот“.

Кой би отрекъл нуждата от духовна форма или от напътствие и помощ, за да е в добра духовна форма. Струва ми се, че не е толкова лесно, колкото звучи. „А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен“ (1 Коринтяни 9:25-27). Предоставена ти е привилегията да имаш личен треньор, който да те поддържа във форма.

Исус обеща точно това – личен треньор, за да може ленивата душа да бъде по-активна и отслабналия дух по-здрав и насочен към вечните, непреходни неща (1 Коринтяни 3:1-4). Учениците на Исус бяха учудени, когато Той им каза: „За вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя… А когато дойде Духът на истината, ще ви води в цялата истина“ (Йоан 16:7-14). Твоят личен треньор е Святия Дух. Исус смята, че Святия Дух е ключово важен за твоето добруване. Той знае как точно да те тренира, за да знаеш по кой път да вървиш. Довери му се, слушай Го, следвай Го. Ще се чувстваш много по-добре.

Твоят личен треньор не просто живее с теб – Той живее вътре в теб и постоянно те води в пътищата и волята на Бога. Пази те от опасностите, от реалните видими и невидими атаки. Поправя те, когато грешиш (което се случва често) и те пази от „греха, който лесно ни оплита“ (Евреи 12:1).

За да бъдеш във форма се иска дисциплина и работа. Не е лесно. Не става за ден или два. „Нито едно упражняване на дисциплина не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него“ (Евреи 12:11).

Молитвата ми за теб днес е: да пазиш сърцето си насочено към приоритетите на царството и вечните стойности.

снимка: Интернет.

Сподели

Взаимоотношенията са важни

„Богат спрямо Бога“ (Лука 12:21)

„Правилните взаимоотношения са отправна точка към богати взаимоотношения – за цял живот и за вечността“

2Взаимоотношенията са важни – без тях животът няма смисъл. Може да имаме всичко, но ако нямаме топли и смислени взаимоотношения, винаги нещо ще липсва. И най-добрите придобивки никога не могат да заменят доброто семейство и приятелите. В това са истинските скъпоценности на живота.

Лесно е да сме заети с това, което смятаме, че Бог иска от нас като Му даваме много и добри дела. Но в същото време може да Го лишаваме от онова, което Той иска най-много – теб и мен. Истината е, че Бог не зависи от нас и няма нищо, което Той да не може да направи за Себе Си. Има само две неща, които аз и ти можем да му дадем – нашата любов и нашия живот (Римляни 12:1, 2).

Твоят живот е дар от Бога. Това, което правиш с живота си е твоя дар за Него. Бог иска да имаме взаимоотношение с Него – близост, която да носи удовлетворение и цел в живота. Когато прочетем целия стих в Лука 12:21 виждаме, че говори точно за това: „Глупец е онзи, който трупа земни богатства, а не богатее спрямо Бога“ (по стиха).

Не се заблуждавайте – Исус не говори срещу богатството. Той ни предупреждава да се пазим от глупавата мисъл, че богатството може да ни задоволи, дори да нямаме дълбоко и смислено взаимоотношение с Него. Това предупреждение не е просто срещу богатството. То е срещу всичко, което приемаме като заместител на онова взаимоотношение, без което всъщност не можем.

„На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не бъдат високомерни, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, който ни дава всичко изобилно, за да се наслаждаваме; да правят добро, да богатеят на добри дела, да бъдат щедри, да дават на драго сърце, като събират за себе си добра основа за в бъдеще, за да сграбчат истинския живот“ (1 Тимотей 6:17-19).

Смисълът на живота е във взаимоотношенията. Духовният живот не е в религията. Той също се крие във взаимоотношенията – правилно взаимоотношение с Бога и с другите. Жертвата на Исус бе дадена, за да се помирим с Бога (2 Коринтяни 5:18, 19). Правилните взаимоотношения са отправна точка към богати взаимоотношения – за цял живот и за вечността.

Как би изглеждало едно такова взаимоотношение с Бога за теб и мен? Какво се изисква от нас, за да го имаме? Искам да ви провокирам с това, че такова взаимоотношение за нас ще бъде сърдечно, автентично, практично, изпълнено с любов, променящо и постоянно развиващо се.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш Бог по начин, който променя теб и всичко, което правиш.

снимка: Интернет

Сподели

Свободен и без страх

„Елате пред Бог в свобода и без страх… в когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него“ (Ефесяни 3:12)

„Страхът, който дълго време ни е държал далеч от Бога е бил ненужен”

skyМожем ли да си представим какво е усещането да застанем пред Бога? Кой би помислил, че има правото на това, кой е достатъчно дързък да го направи? Грешни хора, да се доближат до истински святия Бог – това е немислимо. Има много причини да се страхуваме дори и от мисълта за това. Псалмопевецът размишлява: „Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свято място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа” (Псалом 24:3-4, виж и Псалом 15:1-5). Ние можем да се молим и Господ да очисти сърцето ни, въпреки че понякога това ни е трудно. И все пак, кой освен Бог може да изчисти човешкото сърце? (Еремия 17:9, 10).

Преживявал ли си някога неудобството да се срещнеш с приятел, към когото не си бил верен? Чувстваш се неудобно да бъдеш около него. Това неудобство е твоята съвест. Този, към когото не си бил верен може и да не знае какво си казал или направил, но ти знаеш. Павел се моли да има „непорочна съвест спрямо Бога и спрямо човеците“ (Деяния на апостолите 24:16). Това е ценно притежание.

Ако човек се чувства неудобно в присъствието на друг човек, на когото е навредил по някакъв начин, то няма нищо чудно, че хората се страхуват да се доближат до Бога. Никой от нас не може да избяга от болезнената истина в Библията: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Да, справедливо виновни и напълно заслужаващи Божията присъда и гняв, но…

Когато пристъпим със страх и почит пред Бога, всеки път ще откриваме, че Той не ни е ядосан. Той е състрадателен и простителен. Страхът, който дълго време ни е държал далеч от Бога е бил ненужен. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно“ (Евреи 4:16).

Но нека да не бъркаме дръзновението със самоувереност. Дръзновението идва едва след като сме изповядали и сме се покаяли за греховете си. Може да сме дръзновени само тогава, когато истински разберем, че Бог не е този, от Когото сме се страхували. Да пристъпим пред Него ни позволява да станем повече като Него. Можем да сме дръзновени, едва когато разберем, че се приближаваме при Него не поради нашата добрина или заслуги, но в името на Неговият Син и Спасител, Исус Христос.

„Елате пред Бога в свобода и без страх… чрез вяра в Христос“ (Ефесяни 3:12). В свобода и без страх. Страхът, който си изпитвал е заменен с дълбоко страхопочитание и чисто благоговение в Неговото присъствие (Виж Юда 24).

Молитвата ми за теб днес е: страхувай се от това, на което си способен, но не се страхувай от Бог.

снимка: www.sxc.hu

Сподели