Posts Tagged ‘Святия Дух’

Благоденствие във време на бедствие

„И Господ правеше да успява в ръката му всичко, което вършеше“ (Битие 39:3)

„Бедствията около теб никога не могат да попречат на Бог да те благославя“

Благоденствие във време на бедствиеОбикновено човек смята, че няма достатъчно пари, затова е важно да научим някои основни неща относно управлението на парите, които имаме. Божиите принципи остават верни и ефективни, независимо дали имаме малко или много.

Баща ми ме учеше винаги да живея според средствата, които имам и винаги да спестявам по нещо за по-късно. Това е библейския принцип за настойничество – невинаги е най-лесното нещо, но винаги е най-правилното (Притчи 21:20).

Гейл и аз правим това през целия наш съвместен живот – когато изкарваме малко и когато изкарваме много. Избрали сме да живеем без заеми чрез кредитни карти и сме много внимателни към дългосрочните заеми. Преди женитбата баща ми препоръча да определим фиксиран процент от приходите за домашни разходи. Това ни помогна разходите да са винаги съобразени с приходите и не позволи разходите да нарастват без пропорционално да нарастват и приходите.

Това е наистина просто. Световната икономика не може да ти осигури благоденствието на Небесното царство. Божиите благословения осигуряват благоденствието. Йосиф се намираше във враждебна среда – продаден като роб, нает като слуга, намиращ се в чужда земя. „И като видя господарят му, че Господ бе с него и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше“ (Битие 39:1-6). Йосиф благоуспяваше при изключително враждебни обстоятелства. Бедствията около теб никога не могат да попречат на Бог да те благославя. Бог има намерение да го направи. „Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоаново 1:2).

Правителствата считат, че като предоставят парите на данъкоплатците на големите банкови корпорации и изискват от тях да ги дават назаем, за да осигурят достатъчно фондове, циркулиращи в икономиката, ще постигнат решение на проблема. Всъщност, това подхранва източника на проблема. Ширещото се мнение, зле измислено и на което погрешно се доверяват е, че ако всеки харчи повече, ние ще можем чрез заеми и купуване да намерим изходен път от затруднението. Това е погрешно лечение, временно и късогледо. Колелата на търговията се смазват чрез поощряване на цикъла заем – нарастване на дълга. Дългът предизвиква пристрастяване и разрушение. Той не работи както за нацията, така и за твоето домакинство.

Нашата страна (САЩ) се намира в икономическо бедствие поради нарастващия дълг, който отразява финансовата каша, в която повечето от нас са се забъркали. Леснодостъпният кредит не го прави разумен. Това, че имаш достъп до нещо, не означава, че можеш да си го позволиш. Семействата избират дълга като стил на живот в култура, която насърчава и улеснява правенето на дългове. Когато си изкушен да живееш, надхвърляйки средствата, с които разполагаш, помисли за финансовата, семейната и емоционалната цена.

Бог няма да благослови кашата, която си направил. Започни да поставяш Бог преди всичко (Малахия 3:8-12). Всичко, което имаш, принадлежи на Бог – ти и аз сме настойници. Използвай мъдро това, което Бог ти е осигурил, винаги с благодарност за Неговите благословения.

„Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи в Неговите пътища! Ще ядеш от труда на ръцете си, ще бъдеш блажен и ще ти бъде добре“ (Псалм 128:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: печели с трудолюбие, спестявай редовно, харчи мъдро, давай щедро.

снимка: Интернет

Advertisements

Издигни се над препятствията

„И Господ беше с Йосиф и той благоуспяваше“ (Битие 39:2)

„Ако останеш на едно място никога няма да стигнеш там, за където си тръгнал“

Издигни се над препятствиятаИсторията на Йосиф е страхотна. Неговото издигане до второто по влияние място в управлението на най-влиятелната нация по онова време е феноменална история на успеха. Със сигурност не става въпрос за късмет или щастливо стечение на обстоятелствата, нито за попадането на правилното място в правилното време. Всъщност, често изглежда като че ли Йосиф беше на неправилното място в неправилното време, но навсякъде Бог беше с него. Това прави нещата съвсем различни.

За да стигне до там, той трябваше да превъзмогне значителни нещастия и лошо отношение – разбити мечти, семейни проблеми, съперничество и ревност от страна на братята му, които прерастваха в насилие, жестоко отношение, лъжливи обвинения, затвор. Освен това той беше чужденец, далеч от дома, с религия, неприета от местното население. Кой би допуснал, че накрая той ще стане дясната ръка на фараона и управител на Египет? За да бъдеш този, който искаш да си и който Бог иска да станеш, трябва да се издигнеш над дребнавите хора и маловажните неща.

Йосиф постигна успех, надминаващ и най-големите му мечти, защото Бог беше с него и той беше готов да се издигне над всичко, което би му попречило да постигне пълния си потенциал. Никога не позволявай на това или тези да те съборят и да те държат долу – протегни се по-високо, докосни се до нещо по-велико. Протегни се, докато достигнеш Този, който обича, привдига и Го е грижа. Това е начинът да се издигнеш над проблемите. Павел откри как да го прави: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени“ (2 Коринтяни 4:8, 9).

Ако останеш на едно място никога няма да стигнеш там, за където си тръгнал. В каква посока искаш да върви живота ти? Кой искаш да бъдеш? Има хора, които остават хванати в капана на стара болка, преживяват отново и отново ситуациите, в които са ги наранили и дават извинения за липсата на напредък. Други обвиняват околните за нещата, които не са направили и за това, което не са станали. Има някои, които са изградили лоша репутация, която все още ограничава възможностите им, но не искат да свършат тежката работа по изграждане на нова, по-добра репутация на благонадеждност. Със сигурност ще ти се случват нежелани, дори нечестни неща, но успехът идва, когато се издигнеш над всичко това, за да бъдеш повече, отколкото си бил преди. „Никога не е късно да бъдеш този, който е можело да бъдеш“ (Марк Бътерсън и Ричард Фот, „Пътешествие около слънцето“).

Библията казва: „Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас… Благодат, милост, мир ще бъдат с нас от Бог Отец и от Господ Иисус Христос, Сина на Отца, в истина и любов“ (Филипяни 4:9, 2 Йоан 3).

Молитвата ми за теб днес е: издигни се над препятствията.

Природата на любовта

„Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7)

„Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце“

Природата на любовтаХората обикновено виждат това, което очакват да намерят. Ако търсиш недостатъците на хората, ще ги намираш в изобилие, тъй като това е твоя фокус, няма да виждаш нищо друго, освен недостатъци. Всички ние си имаме достатъчно от тях, ако някой ги търси. Истинската любов не прави това. Любовта избира доброжелателен фокус.

Предизвикателство за всяко приятелство или брак е винаги да помниш какво най-напред те е накарало да дариш приятелството или любовта си. Ако не си достатъчно вниматален, след време ще започнеш да забелязваш малки неща, различни от това, което очакваш. Погрешният фокус може да направи така, че достойнствата на другите да бъдат засенчени от техните недостатъци. Така става, когато се опитваш да поправиш това, което виждаш като недостатък в другия за негово огромно неудоволствие и в ущърб на вашите взаимоотношения. Като че ли човешкото в нас ни кара да не показваме любов, докато тя наистина не изглежда оправдана.

Когато човек не вижда грешките и недостатъците на другия, казваме, че „любовта е сляпа“. Аз по-скоро твърдя, че истинската любов изобщо не е сляпа, но е избрала да не вижда това, което й противоречи. Във великия пасаж за любовта Павел пише: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7). Можеш да обичаш другите по този начин, само когато търсиш в тях най-доброто. Любовта не е сляпа, но по-скоро търси това, което другите нямат голямо желание да видят.

Как би обяснил Божията любов иначе? „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Единственото Божие оправдание беше Неговата любов и дълбочината на нуждата ти.

Преди години Доти Рамбо написа една вълнуваща песен на свидетелство, в която се казва: „Той погледна отвъд моите недостатъци и видя моите нужди“. Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце. Това е природата на любовта. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).

Ти считаш, че другите ще пренебрегнат твоите дребни недостатъци. Ако искаш да бъдеш обичан, помни: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). А също така и един неоспорим принцип: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Мярката на любовта, която ще получиш, се определя от това как си избрал да даваш. „Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Сей любовта изобилно.

Молитвата ми за теб днес е: обичай достатъчно, търси доброто в другите.

снимка: x@v photos

Бурите

„Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:41)

„Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно всяка буря“

Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно бурите, които не можеш да избегнеш. При едно ваканционно пътуване с приятели, Гейл и аз преживяхме силна морска буря, внушителен ураган в Тихия океан, край бреговете на Мексико. За да избегне бурята, капитанът се отдалечи от брега, с намерението да плаваме безопасно до следващото пристанище в по-спокойни води.

Ураганът се втурна откъм брега точно на пътя на нашия кораб. Вятърът беше много силен, морето изключително бурно, а пасажерите – уплашени, като някои дори си бяха облекли оранжевите спасителни жилетки, просто за всеки случай. За дългите 36 часа капитанът на кораба трябваше да се изправи срещу това, което се опита да избегне. Понякога в живота се случва точно така – трябва да се изправим срещу нежелани обстоятелства.

По практически причини аз бях предпазливо оптимистичен. Вярвах, че капитанът и екипажът са опитни и подготвени да се справят с бурята. Разсъждавах, че корабът е конструиран така, че елементите му да издържат еднакво успешно в добро и лошо време. Предназначението му беше да плава, а не да стои закотвен безопасно на пристанището. Освен това знаех, че бурята е временно отклонение от нормата, а не постоянно състояние. Осъзнаването на истината ще те успокои и окуражи.

Животът може да е изпълнен с много турбуленции – лични и професионални. В такива времена убежденията се разклащат, а несигурността избуява. Дните стават неприятни, бъдещето несигурно. Тези, проповядващи мрак и осъждение, както и тези с пожелателно позитивни, но празни успокоения, загубват гласа на разума и баланса. Животът е буря, през която трябва да плаваме – не е нито кратко неудобство, нито края на света.

Както корабът е конструиран да издържа и в бурно време, и в тихи води, така твоята вяра е направена за бурно време. Учениците се озоваха сред разярена буря, която ги караше да се страхуват за своята безопасност. „А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина… И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:35-41). Истинската вяра е за времената, когато идва нечакана болест, когато средствата са оскъдни, когато отношенията са обтегнати, когато въпросите са повече от отговорите или в други ситуации на отчаяние. Исус е с теб във всяка буря.

Исус предупреди Симон Петър за личните бури, които му предстоят, но също така го успокои: „Но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра…“ (Лука 22:31, 32).

Исус се моли за теб, но ти трябва също да се молиш. Молитвата има огромно значение за твоята вяра. Тя е „котва за твоята душа“ (Евреи 6:17-20). Винаги е време да търсим Бог. Време е да имаме вяра. Време е да се доверяваме и да вярваме. Твоята вяра ще устои на всяка буря, когато се молиш, познаваш и се доверяваш на Божието слово и слушаш гласа на Бог в своето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело и уверено във всяка буря.

Време за Рождество

„Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си…“ (Галатяни 4:4)

„Бог постига както Своите вечни цели в календара, така и всекидневните цели за твоя живот“

Време за РождествоРождество е добро време да прегледаме и да помислим за живота си. Бързането и натовареният график оставят малко време за целенасочен размисъл. Животът ни се замъглява, докато бързаме, с малко останало свободно време или докато закъсняваме и се опитваме да откраднем още някоя минута от следващото събитие в програмата си. Живеем живота си на бегом и искаме всичко сега, веднага.

Божиите планове рядко и дори никога не съвпадат с твоя календар. Той не ги представя за одобрението ти. Бог, обаче, никога не закъснява, макар че понякога може да ни се струва, че го прави. Псалмистът довери своя график на Божия: „В Твоята ръка са времената ми“ (Псалм 31:15). Бог има безупречно чувство за време. Твоята цел трябва да бъде да синхронизираш живота си с Божиите планове и Неговия календар. „Стъпките на човека се утвърждават от Господа и неговият път Му е угоден“ (Псалм 37:23).

Историята на Рождество започва със Захария, един свещеник левит и жена му, Елисавета, братовчедка на Мария. Млади и влюбени, те очакват първото си дете, подобно на много други семейства като тях. Те чакат година след година, докато накрая се принуждават да съобразят мечтата си с реалността. Решават, че очевидно очакват дете, което няма да дойде. Оценката на Захария е честна и точна: „Аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст“ (Лука 1:18).

Тогава Бог изненадва Захария с новина за сина, за когото са се молили. Той трябва да бъде кръстен Йоан, вестител за Месия. Когато дойде Божието време, каквито и да са обстоятелствата ти, те няма да Му попречат да постигне целта Си, независимо колко години са минали. Бог никога не закъснява, само аз и ти често сме нетърпеливи.

Бог не е жесток, нито безчувствен, не Му липсва състрадание, нито грижа за твоите мечти и желания, но в календара на вечността се отбелязват Божиите цели, а не случайни срокове от смъртни планове. Твоят Баща знае как и кога да отговори на молитвите ти по най-добрия начин, точно кога и къде Неговия вечен план се пресича с Неговите намерения и благословения (Еремия 29:11). Твоето приемане, покорство и вярност през това време, е въпрос на доверие.
Точният ден ще дойде в Божията цел и снабдяване: „Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него (в Исус)… И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат“ (Йоан 1:6-9, 16). Божият план беше по-голям и включваше повече от плановете и надеждите на Захария и Елисавета „за да повярват всички в Исус“. Той включваше дори мен и теб днес, и всички, които идват след нас. Бог координира раждането на Йоан с точния момент, когато той можеше да бъде вестител за Спасителя. Те щяха да се задоволят просто с дете, но Бог им даде вестителя на Месия.

Те може би си мислеха, че отговорът на молитвите им идва късно, но времето на Рождество е винаги най-доброто. Това важи и за твоя живот. Рождество дойде точно на времето и по начина, който Бог беше предвидил. „Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението“ (Галатяни 4:4, 5). Бог постига както Своите вечни цели в календара, така и всекидневните цели за твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: очаквай Бог по всяко време, чакай Го!

Олтари на посвещение

„Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7)

Само в посвещението, което Господ очаква от теб, ще намериш обещанията, които търсиш“

Олтари на посвещениеИсторията на пътуването на Авраам е маркирана с „жалони на покорството и олтари на посвещението“. Тези характеристики описват всяко целенасочено търсене на Бога. Покорството е искрения израз на вярата: „С вяра Авраам се покори… и тръгна без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството е съществено и безусловно (погледни предишния материал). Днес предлагам втория много важен аспект от Авраамовия път на вяра – „Олтари на посвещение“.

Олтарите са значими за Бога и важни в духовното пътуване на всеки човек. Посвещението на Бога е съществено и безусловно във всеки духовен напредък. Имай предвид, че посвещението не е нещо случайно и има висока цена. Олтарите в Стария завет бяха мръсни, окървавени места, на които беше приемливо да се принасят само първи плодове и съвършени жертви. Тези жертви бяха само първообраз на съвършената жертва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

Чрез болезненото разпознаване на греха си Давид опозна Божието сърце: „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:16, 17). Най-добрата дефиниция за съкрушено и разкаяно сърце, която съм чувал е: „Сърце, в което злото е било пречупено“.  В наши дни олтар на посвещение е там, където смирено се покланяш пред върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразено чрез скъпа жертва и искрено посвещение на твоята преданост, привързаност и воля.

Посвещението се превърна в начин на живот за Авраам и трябва да се превърне и в твой начин на живот. На всяко място, на което Авраам разпъваше шатрата си, той издигаше олтар, изкопаваше кладенец и там се покланяше на Бога. Отново и отново за него се казваше: „Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7, Битие 12:8, 13:18, 22:9).
На всеки олтар Авраам принасяше жертва и още повече посвещаваше себе си на Бога и на Неговите обещания да умножи и благослови потомството му (Римляни 4:17-21). Няма друг случай, който да свидетелства за степента на Авраамовото покорство и посвещение, както олтара, който издигна на хълма Мория (Битие 22:1-17).

„С вяра Авраам се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри… защото очакваше един град, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ (Евреи 11:8-10). Посвещението се изразява най-добре чрез покорство, въпреки настоящата действителност, държейки здраво неумолимата вяра в обещаното бъдеще. Обещанията и неизменността, които търсиш, могат да бъдат намерени само в покорството и посвещението, които Бог очаква. „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас… Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас“ (Римляни 8:18, 2 Коринтяни 4:16-18).

Има моменти, в които олтарът на посвещение трябва да бъде поправен, както се случи с Израел: „И Илия поправи Господния олтар, който беше съборен… Взе дванадесет камъка и построи от камъните олтар в Господното име… Тогава падна огън от Господа и изгори всеизгарянето“ (3 Царе 18:30-39). Има ли някакви поправки, които трябва да направиш на олтарите, на които ти си направил посвещения на Бога?  „И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога… За да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:1,2).  „Жертва жива, свята, благоугодна на Бога“ си ти и твоят живот.

Молитвата ми за теб днес е: поднови посвещението си и се реши да бъдеш напълно Негов.

Жалони на покорство

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8)

„Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти“

Жалони на покорствоЖивотът е пътуване, състоящо се от поредица години, последователност от събития и колекция от житейски опит. Последното е най-важното от трите. Опитът създава моментите, от които съхраняваме безценни спомени. Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти. Ако помислиш върху това, ще видиш, че наистина можеш лесно да разпознаеш разграничението мужду минути и моменти.

Минутите са твърде много, за да запомним всички. Моментите са малко на брой, но въпреки това завинаги бележат пътя и развитието на твоя живот. Аз не помня кой ден от седмицата и по кое време Гейл отговори с „Да“ на израза на моята любов и предложението за женитба. Ето, обаче, вече повече от 50 години с нежност си спомням този момент и радостта, която изпитах тогава.

Преди много години моят приятел и духовен баща Кембъл, каза няколко думи, които до ден днешен за мен имат голямо значение. Той каза: „Пътят на Авраам беше белязан от знаци на покорност и олтари на посвещение“. Думите му бяха момент, оформящ живота ми и даващ духовно разбиране, което продължава да оказва влияние върху това, в което вярвам и върху избора как да живея живота си.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. Моментите в живота ти, които имат най-значими последствия, са тези, в които си ходил в покорство на Бога. Подобно на цар Саул ти може да предложиш на Бог твоя предпочитан вариант, вместо да покажеш пълно покорство. Саул не предложи по-малка жертва, той се опита да предложи жертва, различна от тази, която искаше Бог. „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни“ (1 Царе 15:13-15, 22). Всеки друг вариант, освен този, който е предложил Бог, е неприемлив.

Жалоните на твоята вяра сочат много повече от незаменимото време, което е отминало. Духовните знаци маркират прогреса и успеха на твоя път или липсата на такива. Те са трайните напомняния за благодатта на Бог в твоето минало и суверенната цел на Бог за твоето бъдеще. Такива моменти са святи и те трябва да се празнуват. Когато Израел победи филистимците: „Самуил взе един камък, та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, т.е. камък на помощ, като казваше: До тука ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12).

Пътят на Авраам, също както и твоя, започва с божествено призоваване и неговия отговор в покорство: „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Представи си покорството и вярата, които се изискват, за да се направи това. Пътуването го отделя от отечеството – всичко, което му е било познато до този момент; извежда го измежду рода си – всички, с които се е чувствал добре; и из бащиния си дом – източникът на снабдяване, на който той се е доверявал.

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството изисква вяра отвъд всяко обяснение. Авраам не знаеше къде отива, но той знаеше Кого следва. Да следваш Бог в покорство, означава да оставиш мястото, където си и да отидеш там, където Бог иска да те заведе. Духовното ти пътуване не може да те заведе по-далеч от мястото, което твоето сегашно покорство позволява.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. В следващото издание на „Живот за всеки ден“ ще разгледаме другия много важен, втори аспект на покорството „Олтарите на посвещението“. Всеки момент на посвещение пред даден олтар има вечни последици за твоя път. На всяко място, където Авраам разпъва шатрата си, той построява олтар и там се покланя на Бога (Битие 12:7, 8, 13:18; 22:9). Олтар е мястото, където смирено се покланяш и предаваш себе си на превъзходството и върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразяващо се в скъпа жертва и искрено посвещение. Олтарите са важни за Бога и решаващи за твоето духовно пътуване.

Молитвата ми за теб днес е: да растеш в благодатта на покорството и в практикуването на посвещението.