Posts Tagged ‘Святия Дух’

Трохи и остатъци

„Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!” (2 Царе 24:24)

Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб.

Трохи и остатъциАко някой те покани на вечеря и ти сервира остатъци от предишна вечер ще почувстваш ли, че на посещението ти е отделено достатъчно внимание и че компанията ти е ценена? Вероятно Бог се чуства недостатъчно оценен понякога, когато Му предлагаме остатъците от нашите приоритети, време, привързаност, енергия, усилия, финанси и способности. Когато човек използва първите и най-добрите плодове за себе си и даде само оскъдния остатък на Бога, дали Бог е почетен?

Исая разказа историята за човек, който отрязва дърво, използва го първо, за да запали огън, с който да се стопли и да сготви храна, за да се задоволи, „а с останалото си прави бог“ (Исая 44:14-17). Това се случва и сега с хора, които са много по-изтънчени и успешни. Този човек помисли за душата си само след като задоволи желанието си за комфорт и апетита си. Прочети Марк 8:36-37. Думата „остатък“ намеква за останалите трохи. Не можем да преобразим Бога по образ, който ние желаем да има, всъщност ние сме направени „по Негов образ и подобие“ (Битие 1:26-27).

Може би единственото по-лошо нещо от това да предложиш на истинския Бог своите остатъци е да използваш това време и средства, за да създадеш лъжлив бог и да очакваш неговата помощ. Не мисля, че някога съм правил второто, но се страхувам, че е имало ситуации, в които съм правил първото – давал съм на Бога по-малко отколкото заслужава, предлагайки само останалото без извинение или покаяние. На Израел беше заповядано да предлага на Бога само първото и най-доброто. Бог заслужава не по-малко от мен и теб.

В отговор на Божията милост цар Давид поиска да построи олтар като благодарност за Божията благодат към Израел. Той избра един харман, където да принесе жертва. Когато собственика на хармана позна царя и разбра каква е целта му, той щедро предложи на царя да вземе земята без да плати за нея. Обичам отговора на Давид: „Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!“ (2 Царе 24:18-25). Обикновено това, което ти струва малко не е ценно за теб.

Нека бъдем практични. Случва се да даваме трохи на Бога тогава, когато посвещаваме часове на собствените си стремежи, оставяйки само моменти за Него или когато се разпореждаме с парите все едно са наши и даваме на Бога няколкото останали лева, или когато използваме цялата седмица за собствените си задачи и забавления, но дори и неделя отделяме за себе си и семейството си. Даваме на Бога остатъците тогава, когато имаме време за всеки вариант на социална медия, но рядко имаме възможност да слушаме Божия глас, когато поставяме на първо място почивката, забавленията, хобито или спорта, но не осигуряваме достатъчно време за душата си. В днешния зает и шумен свят думите на Исус са от първостепенно значение: „Търсете първо Божието царство…“ (Матей 6:33). Баща ми беше прав: „Първите неща трябва да се поставят на първо място!“

Любовта не може да устои ако даваме само това, което е останало. Брака няма да процъфтява. Децата няма да процъфтяват. Приятелствата няма да растат. Плановете за спестяване няма да успеят. Кариерата няма да напредва. Християните няма да процъфтяват. Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб. Да бъдеш сериозен относно своя духовен живот и този на другите има лична цена, която трябва да бъде платена с радост.

Молитвата ми за теб днес е: поставяй Бога на първо място във всичко, по всеки начин, всеки ден.

Реклами

Небето

„Наследство нетленно… запазено в небесата за вас“ (1 Петър 1:4)

Този кратък отрязък от време ще определи къде ще прекараш вечността.

НебетоЖивотът е твърде кратък епизод в сравнение с вечността. Ето защо е толкова важен. Този кратък отрязък от време ще определи къде ще прекараш вечността. Нека споделя няколко неща, които Исус казва за Небето. Първо, отвори Библията си и прочети Йоан 14:1-4. Исус говори от личен опит и с авторитет за Небето, защото това е Неговият дом. „Исус знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца… и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива…“ (Йоан 13:1,3). След Възкресението Лука описва и Възнесението на Исус. „И докато се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето“. (Деяния 1:10-11).

Небето е реално. Исус говори ясно и с увереност за Небето. „В дома на моя Баща има много жилища. Ако не беше така щях да ви кажа“. (Йоан 14:2). Реалността на Небето не почива на празни надежди и сантименталност. Небето стои на авторитета на Божието Слово и истината, изговорена от самия Христос. Ако Небето не беше реално – колкото и немислимо да е това – тогава нямаше да има нито Бог, нито Спасител, нито спасение, а смъртта щеше да е фатална и окончателна. Всеки човек щеше да живее цял живот изгубен в греховете си, след това да умре и да спре да съществува. Стоял съм пред твърде много надгробни паметници и  много мои приятели и роднини са вече там. Не мога да не вярвам в Небето.

Небето е специално подготвено място. „Отивам, за да ви приготвя място“  (Йоан 14:2). Небето е място, подготвено за теб – завинаги. По някакъв начин, специфичен само за теб. Небето е място на пълно блаженство и благословение – дом, завинаги в Божието присъствие.

Небето е запазено място за теб. „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:3). Казано е, че в Небето се намира „надеждата, която се пази за вас на небесата… наследство нетленно… запазено в небесата за вас“ (Колосяни 1:5/1 Петър 1:3-5).

Има начин да си сигурен, че Небето ще бъде твоята крайна дестинация. Не се заблуждавай, няма много пътища към Небето. Има само един – през личната ти вяра в Исус Христос като Спасител. Прочети Римляни 10:9-10. Библията както и апостолите са ясни по този въпрос: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12). Небето ще бъде Твоята крайна дестинация със сигурност само ако Исус е твоят Спасител и Господ. Той каза ясно: „Аз съм Пътя, Истината и Живота. Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Мен“ (Йоан 14:5-6).

Молитвата ми за теб днес е: знай, че Небето е реалност и живей подобаващо.

Задоволство

„А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:8)

„Задоволството е по-скоро достъп до изобилие от ресурси, отколкото притежание на много неща“

ЗадоволоствоПовечето хора не се опитват да придобият и натрупат колкото се може повече неща. Те само искат да имат достатъчно, за да са уверени, че ще имат винаги това, което им е необходимо. На всеки се е случвало да се страхува, че ограничените му средства няма да са достатъчни, ако се случи нещо непредвидено.

Вярно е, че ти си недостатъчен, но по-вярно е, че Той е достатъчен: „Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко“ (2 Коринтяни 3:5, 6).

Разликите между хората не се определят от различните им нужди. Основните нужди на всички са сходни. Някои хора приемат, че всичките им ресурси се изчерпват с това, което притежават. Ако си убеден и се довериш, че в случай на нужда ще разполагаш с всичко, което Бог притежава, това ще ти донесе сигурност. Ако си убеден в първото, това ще доведе до безпокойство. Ако си убеден във второто, ще бъдеш уверен.

„Върху годината на благостта Си слагаш венец и от следите Ти капе тлъстина“ (Псалм 65:11). Задоволството е по-скоро достъп до изобилие от ресурси, отколкото притежание на много неща. След дългата проповед на Исус за всекидневните ни нужди, ненужното безпокойство и достатъчното снабдяване, Той дефинира Божията промисъл: „Но вашият небесен Баща знае, че имате нужда от всички тези неща. Затова преди всичко друго, търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка“ (Матей 6:31-33). Когато Бог и Неговото царство станат най-важния ти приоритет, ти ставаш Негова основна отговорност.

Животът на задоволеност се определя от нашата щедрост: „Запомнете това: който посади малко, малко и ще пожъне, а който посади много, много и ще пожъне… А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове така, че винаги да имате всичко, от което се нуждаете, и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:6-11).
Нека тези думи живеят в сърцето ти: „Всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече“. Това е описанието на задоволяването, което идва от Божията промисъл.

Едно обещание струва точно толкова, колкото намеренията, характера и ресурсите на обещаващия. Според Павел Божиите намерения са безспорни: „Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус и всичко останало“ (Римляни 8:32). Павел вярваше, че Божият характер е непроменим: „Моят Бог ще използва славните си богатства, за да ви снабди с всичко, от което се нуждаете. Той ще извърши това чрез Христос Исус. Слава на нашия Бог и Баща за вечни векове“ (Филипяни 4:19, 20).

Според Павел ресурсите на Божията промисъл са достатъчни: „Със своята сила, действаща в нас, Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме“ (Ефесяни 3:20, 21). Нашият Баща не само е способен и има нужните ресурси, за да изпълни обещанието си, но също така ни обича с непреодолима любов и снабдавя своите. „Затова, братя и сестри, още по-настойчиво се стремете да докажете, че сте призовани и избрани, защото ако вършите тези неща, никога няма да се препънете и паднете. По този начин ще ви бъде оказано щедро посрещане във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петър 1:10, 11). Задоволството от небето е твоето благословение сега и завинаги.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Бога за всекидневното му снабдяване, както за временните, така и за вечните неща.

Молитвата – пример и практика

„Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1)

„Молитвата може да бъде твоето естествено състояние, приоритет и практика, както беше за Исус“

Молитвата - пример и практикаОбщуването е важно. Взаимоотношенията и значимото междуличностно и социално сътрудничество изискват ефективно общуване. Ето някои практични примери – бракът изисква значителна комуникация, родителството зависи от ясната комуникация, приятелствата разчитат на честата комуникация. А защо тогава при взаимоотношенията ни с Бога това да е различно?

Как се осъществява общуване с Бога? Нека приемем молитвата за основна част на един здрав, развиващ се духовен живот. Няма по-добър пример, който можем да намерим, от примера на Исус. Молитвата за Исус беше състояние, приоритет и практика. Силата на Неговата молитва идваше от начина, по който Той я практикуваше. Неговите ученици виждаха интимността на молитвата Му, бяха свидетели на нейната сила. Той говореше с неоспорима власт, успокояваше бурите, лекуваше всякакви болести, гонеше демони. Затова учениците Му искаха да се молят като Него: „Веднъж Исус се молеше на едно място. След като свърши, един от учениците му каза: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1).

Също като нас, те искаха молитвата им да носи промяна в ситуации, засягащи както самите тях, така и други. Те искаха да бъдат сила за изпълнението на Божията воля и вярваха, че могат да го постигнат чрез молитвите си. Молитвата започва с желанието да се научим как да се молим, съпроводено с посвещението и дисциплината да се молим на практика.

Един мой приятел, Рик, ми даде книга с молитви на Пуританското движение – религиозен феномен от 16-17. век. Там прочетох следното: „В молитвата се отправям далеч във вечния свят и в този огромен океан душата ми триумфира над всички злини по бреговете на смъртното. В молитвата откривам, че сърцето ми Те търси с настоятелност и копнее със стихийна жажда да живее за Теб. В молитвата съм издигнат над ударите и ласкателствата на живота и усещам небесните радости. Влизайки във вечния свят, мога да се предам на Теб с цялото си сърце, да бъда Твой завинаги“.

Четенето на такива молитви разкрива до каква степен в моите собствени молитви се поддавам на повърхностни мисли и лекомислен език, обръщам внимание на преходни неща.

Днешната култура насърчава жаргона, неподходящото бърборене и прекалено сбитите импровизирани мисли в текстови съобщения – Туитър, Фейсбук.

Струва ми се, че когато сме в Неговото присъствие, Бог заслужава нещо по-добро. Думите ти може да са прости, но трябва да са искрени. Езикът ти може да е обикновен, но трябва да е от сърцето.

„Когато се молиш, Бог чува повече от това, което казваш, отговаря на повече от това, което искаш, дава повече, отколкото можеш да си представиш – на Неговото време, по Неговия начин“.

В отговор на молбата на учениците, Исус ги научи на един модел на елементите на молитвата: „Затова, молете се така: „Отче наш, Който си в небесата, да се почита името Ти, да настъпи царството Ти, да се изпълни волята Ти, както на небето, така и на земята. Дай ни днес хляба, от който се нуждаем. Прости греховете ни така, както и ние сме простили на онези, които са ни сторили зло. И не ни изправяй пред изкушение, а ни избави от лукавия“ (Матей 6:9-13).

Препоръчвам ти Неговата молитва за четене и размишление.

Молитвата ми за теб днес е: моли се, докато това стане естествен начин на комуникация.

снимка: Интернет

Изпълнени с мир

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9)

„Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват“

Изпълнени с мирМоят скъп приятел Кембъл ме запозна с изразителната английска дума dispeace, описваща състояние на несигурност и липса на мир. Този, който е познал мира, никога повече няма да се съгласи да живее без него. Бог е отговорът за тези, които живеят без мир в сърцата и в постоянни разногласия с другите около себе си. „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците“ (Римляни 14:17, 18).

Исус постанови характерните качества на един живот за пример. Човек трябва да е истински, състрадателен, смирен, удовлетворен, милостив и неподправен (Матей 5:1-12). Към всичко това Исус прибавя и „изпълнен с мир“. Между тези, които работят за мир, се установява фамилна прилика. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9). Както и други черти на духовната зрялост, така „да бъдеш изпълнен с мир“ започва в твоето сърце при правилни взаимоотношения с Бога, а след това се изразява чрез твоето поведение и разговори. „А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:18).

Това, което най-вече определя мира ти, не е това, което другите правят, а това, което ти си направил или не си, за да възстановиш разрушеното. Средствата за постигане на мир са молитвата, изповедта, смирението, простителността, покорството и даването на предимство един на друг (Римляни 12:9-11). Изработването на мира е определено като работа, защото изисква усилия и лична саможертва, но последващите благословения са неизмерими: „Защото те ще се нарекат Божии синове“.

Наранените хора нараняват и други. Човекът, който иска мир, полага усилия, насочени към постигането му, но тези усилия невинаги са добре приети. Не можеш да наложиш мир против волята на другия. Нито ти, нито Бог може да изцели нараненото сърце без съгласието на наранения. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци“ (Римляни 12:17, 18). Истинският мир не може да се установи едностранно. Прави това, което можеш, доколкото зависи от теб. Остави Бог да извърши останалото.

Страхът от отхвърляне е най-главнага пречка за постигане на мир. Исус каза: „Когато влезете в дома, поздравявайте хората в него. И ако домът бъде достоен, нека дойде в него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас. И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си“ (Матей 10:12-14).

В тези думи на Исус има три полезни заключения:

  • Идвай с Божия мир в сърцето си.
  • Дошъл си с мир – тръгни си с мир.
  • Не отнасяй със себе си никакъв остатък от нараняване. Тръгвайки „мирът ви нека се върне към вас… Отърсете праха от краката си“ (Лука 10:5, 6; прочети още Римляни 14:22, 2 Коринтяни 13:10, 11).

Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват. Съветът на Павел е много практичен: „И нека царува в сърцата ви Христовия мир… Христовото слово да се вселява във вас богато… Каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:15-17).

Молитвата ми за теб днес е: твоето помирение с Бога да донесе Божия мир във всяка сфера от живота ти.

Да бъдеш удовлетворен

„Благословени са хората, които гладуват и жадуват да вършат Божията воля,
защото Бог напълно ще ги насити“ (Матей 5:6)

„Бог може да задоволи неутолимото“

Да бъдеш удовлетворенИма ли нещо по-добро от удовлетворението? Божието намерение за теб е да бъдеш удовлетворен: „Защото Той насища жадната душа и гладната душа напълва с блага… Отваряш ръката си и удовлетворяваш желанията на всичко живо“ (Псалм 107:9, 145:16). Всеки търси задоволство, но пълното удовлетворение може да изглежда недостижимо. Това е така, защото хората търсят неправилните неща или правилните неща на погрешното място. Твоят дух е вечен и не може да бъде удовлетворен с това, което е временно.

В изучаването на блаженствата откриваме, че Бог има добри обещания за тези, които живеят „истински, състрадателен и покорен“ живот. Нека да отидем малко по-далеч. За тези, които желаят само това, което е угодно на Бога, удовлетворението е сигурно и пълно. „Благословени са хората, които гладуват и жадуват да вършат Божията воля, защото Бог напълно ще ги насити“ (Матей 5:6).

Това, което Бог изисква, не е само предложение. Удовлетворението е гарантирано, тогава когато най-голямото ти удоволствие и копнеж е преди всичко да бъдеш угоден на Бога. Неудовлетворението те предупреждава, че търсиш погрешните неща. Когато не се чувстваш удовлетворен прецени произхода и природата на най-силните си желания.

Удовлетворението не се намира в това какво и колко притежаваш. Намираш го, когато търсенето ти те доведе до най-доброто от правилния Източник. Исая задава един пронизващ въпрос: „Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си – за онова, що не насища?“ (Исая 55:1-3). Защо? Да пропиляваш непрекъснато усилия, енергия и средства за това, което в крайна сметка те разочарова, е глупаво, а не мъдро. Можеш да си сигурен, че по-голямо количество от това, което не те задоволява, никога няма да те задоволи. От безплодните ни опити да задоволим желания и амбиции, които са неутолими без Бога, се развиват навици, дори и пристрастяване. Животът е пълен, когато откриеш, че Бог е достатъчен, независимо от това, какво си мислиш, че ти липсва.

Моят баща ми даде един добър съвет: „Всеки път поставяй първите неща на първо място“. Успехът и удовлетворението започват с богоугодни желания, които водят до богоугодни приоритети. „Затова преди всичко друго търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка“ (Матей 6:33).

Обещанието на Исус е вярно. Тези, които страстно жадуват и гладуват за правдата, „Бог напълно ще ги насити“. Без изключения, без опровержения. Бог може да задоволи неутолимото. Ако страстно желаеш нещата, които Бог желае, това ще доведе до пълно удовлетворение, независимо от обстоятелствата. „Господ ще ти бъде винаги водач и във време на суша ще насища душата ти… Ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват“ (Исая 58:11).

Удовлетворението се намира не в количеството на нещата, които притежаваш, а в тяхното качество и трайност. Придобивките осигуряват временна илюзия. Само Бог задоволява трайно. „А аз ще видя лицето Ти в правда, когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти“ (Псалм 17:15). Пълното удовлетворение ще дойде, тогава когато застанем лице в лице с Него, завинаги в присъствието Му и вечното Му снабдяване.

Молитвата ми за теб днес е: познай небесното удовлетворение в сърцето си.

снимка: Интернет

Радостта е избор

„Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24)

„Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота“

Радостта е изборЕмоции… Какво ще правим без тях? Без емоциите животът ни би бил безцветен и неопределен. Въпреки това, без дисциплина и посока, същите тези емоции биха предизвикали безпорядък. Твоите емоции са избор или реакция. Не можеш да избираш или контролираш какво да се случи през деня, но си длъжен да избереш как да постъпиш в отговор. Бъди подготвен!

Соломон ни напомня: „Недей да се хвалиш с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди той“ (Притчи 27:1). Не трябва да обвързваме радостта с това, което ни се случва.

Ще имаме добри и лоши, щастливи и тъжни, ползотворни и болезнени, а също напрегнати и безгрижни дни. Соломон говори за това разнообразие от преживявания и дава мъдър съвет: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето… Бог е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в човешкото сърце“ (Еклесиаст 3:1-8, 11). Соломон гледа на разнообразието от преживявания в контекста на вечността и всеобхватната способност на Бога да донесе красота във всеки сезон и при всички обстоятелства.

„Зная, че мисълта за това (нетленно, неопетнено и неувяхващо наследство, което се пази за вас в небесата) е вълнуваща, въпреки че сега за кратко различни изпитания ще ви причинят скръб“ (1 Петрово 1:3-14). Точно в контекста на страдание, мъка и изпитания, Петър пише за „неизразима и славна радост“.

Без по-широк, духовен поглед върху живота ти, емоциите ще бъдат необуздани – непредсказуеми и без ограничения.

Най-обикновения, но и най-трудния ден трябва да бъдат приветствани с перспективата за Божието присъствие и промисъл. Давид насърчава: „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24). Прочети целия псалм, за да разбереш контекста. Думите на псалмиста не показват небрежно разграничаване от реалността на живота. Простата декларация на Давид е неговия отговор не на най-спокойните, а на най-притеснителните времена – лични терзания, рояци врагове, които го обграждат и нужда от прибежище. Въпреки всичко, той търси Бог във всичко това и намира причина да се радва.

Това са дните, в които се радваш, дори те да не са причина за радост. Радваш се, защото: „Този е денят, който Господ е създал“.

Какво трябва да направиш в най-тежкия си ден: „Радвай се и се развесели“. Павел съветва: „Винаги се радвайте в Господа. Още веднъж ще го кажа: радвайте се… Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Исус Христос“ (Филипяни 4:4, 1 Солунци 5:16-18). Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота. Съботата връща Божията власт във всекидневието, почива в Неговото достатъчно снабдяване и признава, че Бог е Създателят на този ден, независимо от източника на настоящите предизвикателства. Радостта, с която прегръщаш деня, не трябва да се определя от това, което се случва в него. Всеки ден ти дава възможност да отговориш с радостна вяра и благодарност към Бога, а не да реагираш със съмнение и отчаяние на възникналите ситуации.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се в Бога – независимо от обстоятелствата.

снимка: sxc.hu