Posts Tagged ‘себевладеене’

Думите

„Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Теб, Господи, канара моя и избавителю мой“ (Псалм 19:14)

„Твоите думи създават твоя свят – за добро или лошо“

Думите изглеждат толкова малки, когато ги изговаряме – те звучат само за миг, но въздействието в сърцата ни може да продължи цял живот.

„Благите думи са малки и лесни за изговаряне, но тяхното ехо е наистина безкрайно“ (Josh Billings). За добро или лошо, твоите думи създават твоя свят и формират света на другите около теб. Разговорът е първото и най-важно взаимодействие между личностите, средството, чрез което предаваш мисли, чувства, представяш своите разбирания и изразяваш удоволствие или неодобрение. Наскоро прочетох тази толкова подходяща за нашите разсъждения мисъл: „Истинското изкуство на разговора не се състои само в това да се каже точното нещо на точното място, но да се премълчи грешното нещо в момента, когато е силно изкушението да бъде казано“ (Dorothy Nevill, 1826-1913) Мисля, че второто е много по-важно и по-трудно за постигане. Някои от нас просто имат твърде много моменти на изкушение, когато трябва да устоят (Еклесиаст 5:2).

В твоите думи са и великата сила, която може да излекува едно разбито сърце и ужасяващия потенциал да се разруши един живот. Соломан е разбирал това много добре, когато е написал: „Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа… Смърт и живот има в силата на езика“ (Притчи 15:4; 18:21).

На малкото дете са му нужни две години да се научи да говори, но след това е необходим целия останал живот, за да се научи да подбира и контролира думите. Не е трудно да разбереш тази проста истина.

Библията разпознава широкоразпространения проблем на неуправляемия език: „Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло… А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло“ (Яков 3:2-12). Това, което се казва лесно, може да стане трудно да се прости и не винаги възможно да се поправи. Небрежните думи обикновено запълват вакуума, когато няма какво смислено да кажем (Матей 12:35, 36).

Нека думите ни бъдат винаги любезни и мили, изпълнени с любов и щедрост, истинни и заслужаващи доверие, повдигащи духа и назидателни, нека да лекуват, а не да нараняват (Колосяни 4:6).

„Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота… Действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос… Изграждайки другите според техните нужди, за да бъде от полза на тези, които слушат“ (Ефесяни 4:13-19; 29, 30). Не е важно само какво говориш, но и защо – за да благославяш другите, да им принасяш полза, за слава и чест на Христос. „Дечица, нека да не обичаме само с думи, нито с език, но с дело и в действителност“ (1 Йоан 3:18). Затова „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред теб, Господи, канара моя и избавителю мой“ (Псалм 19:14). Преди да говориш внимателно помисли дали твоите думи отговарят на изискването на Бог – „да бъдат угодни пред Теб, о, Господи“.

Молитвата ми за теб днес е: нека думите ти отразяват Този, Който е живото Слово.

снимка: Интернет

Реклами

Управлявай мислите си

„Мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала“ (Филипяни 4:8)

„Бог е близо до тези, чиито мисли са Му угодни“

Това, което доминира в мислите ти ще управлява живота ти. Или ти ще управляваш мислите си, или те ще управляват теб. Вътрешният ти живот се състои от ума, волята и емоциите ти. Умът често има доминираща роля в направляването на чувствата и избора ти. Мислите ти имат ролята на рул, който определя решенията и посоката, която поемаш. Говорейки по темата за езика, Библията описва рула на кораба по начин, който може да бъде приложен и към непропорционалното влияние, което оказват мислите ни. „Същото е и с корабите – макар че са така големи и движени от силни ветрове, едно малко кормило ги управлява и те отиват, където пожелае кормчията“ (Яков 3:4). Една мисъл може да изглежда малка, но далеч не е безсилна.

Направлявай мислите си, за да вървят в правилната посока, а не ги оставяй да те водят след себе си. Направи мислите си свои слуги, а не господари. Мислите на някои хора са като своенравни деца – много активни, но не особено продуктивни, освен ако не бъдат направлявани (доста твърдо понякога) по подходящ начин. В първото си послание Петър прави връзка между ума и мислите, и правилното поведение (1 Петър 1:13-15).

Мислите ще диктуват начина, по който възприемаш живота си, понякога съвсем незабележимо – ще оцветяват спомените от миналото, ще тълкуват (често погрешно) събитията от настоящето и ще създават очаквания за бъдещето. Ето защо е важно да ги управляваш. Трябва да насочваш мислите си, за да бъдат продуктивни и внимателно да ги пазиш, за да бъдат полезни. Ако не пречистваш мислите си всекидневно „с водно умиване чрез словото“ (Ефесяни 5:26) и не се „преобразяваш чрез обновяване на ума си“ (Римляни 12:2), това може да доведе до много болка за теб и за други хора.

Апостол Павел много често посочва ума като ключов елемент към щастието: „И мирът, идващ от Бога, мир, който надхвърля всяка човешка представа, ще пази сърцата и умовете ви в Христос Исус. В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение. Вършете онова, което сте научили, получили, чули или видели от мен, и Богът на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:6-9). Бог на мира е близо до тези, чиито мисли са Му угодни. „Умът, управляван от Духа, води към живот и мир“ (Римляни 8:5, 6; Исая 55:8, 9).

Чудиш се как да го постигнеш? Уверявам те, че мислите ти няма да тръгнат в правилната посока по естествен начин. Ще е необходимо доста сортиране и избиране. Първо, осъзнай, че Христовият ум е в теб. „Никой освен Божият Дух не знае мислите на Бога… А ние имаме ум Христов“ (1 Коринтяни 2:11-16; Филипяни 2:5-9). С Христовия ум в теб можеш да избереш истината пред лъжата, да различиш правилното от погрешното, да жадуваш за чистото пред нечистото, да избереш стремежа към съвършенство пред посредствеността и да осъзнаеш кои са нещата, които заслужават възхвала.

Управлението на мислите ти зависи и от теб, но започва от Бога: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път“ (Псалм 139:23, 24). „Божието слово е живо и действено. То е по-остро от кама – врязва се дълбоко в нас чак до мястото, където се разделят душа и дух, стави и костен мозък; съди мислите и намеренията на сърцето“ (Евреи 4:12). След като Бог е извършил Своята част, ти трябва да направиш своята. „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:3-5).

Молитвата ми за теб днес е: мисли за това, което е добродетелно и заслужава възхвала.

снимка: Интернет

Страх

„Бог не ни е дал дух на страх, а… на себевладеене“ 2 Тимотей 1:7

„Страхът е противоестествена емоция, която има духовен произход“

Страхът осакатява. Той храни съзнанието с възможно най-лошите мисли, прави ни слепи за реалността и парализира възможностите, които имаме. Животът ни ще е по-добър без страх и безпокойство. Намери кураж, изправи се срещу страха и бъди свободен от ужасяващите мисли. Аз съм наследник на специалисти по безспокойство, които често предупреждаваха за идващи бедствия, сякаш виждаха какво се крие за ъгъла. Страхът се храни точно по този начин, хората не го създават – те просто му дават гориво. Замисляли ли сте се някога как се е появил страхът? Всяко нещо си има произход, но какъв е произходът на страха? Първо, нека ясно да кажем, че страхът не съществува от сътворението на света. Бог видя какво беше сътворил и видя, че беше добро.

Страхът не идва от Бога, Библията ни казва, че „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладеене“ (2 Тимотей 1:7). Страхът не беше част от живота на Адам, докато той не съгреши като не се покори на Бог в Едемската градина: „Но Господ Бог повика човека и му рече: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол, и се скрих“ (Битие 3:8-10). Първият израз на тази негативна емоция беше резултат от злото, което Адам извърши. Когато Библията говори за страх от Бога, се има предвид почит. Соломон, един сравнително мъдър човек, пише: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10).

Страхът е противоестествена емоция, която има недобър духовен произход. Павел описва тази негативна емоция с думите дух на страх. Каквото и да означава това – ясно е, че не е добро нещо. Страхът се заражда по-дълбоко от мислите или емоциите на човека. Той идва от духовното ни съзнание и ако не е под контрол, може да ни навреди и дори разруши. Мислите и емоциите ти са мястото, където страхът видимо се проявява (2 Коринтяни 10:3-5).

Страхът е спътник на липсата на доверие. „Бог ни е дал… дух на сила, любов и себевладеене“. Когато вярваш, че Бог те е екипирал със силата Си, убеден си в Неговата непреходна любов, страхът бива заместен от доверие. Умът ти е сътворен от Бога и има пълната възможност да бъде здрав и балансиран, способен да бъде обучен и овладян (Псалм 61:1-4). Научи се от Давид, когато той преживяваше най-тежките си моменти. „Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам. Чрез Бога ще хваля думите му; на Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Молитвата ми за теб днес е: винаги и с цялото си сърце се доверявай на Бога.

снимка: Интернет

Приготви се за успех

„Пригответе умовете си за действие, имайте себевладеене“ (по 1 Петрово 1:13)

„Малко са тези, които са готови да положат усилия и дисциплина, които са необходими за успеха“

Всеки иска успех и признание, както наградата и следващите я аплодисменти. Но не са много тези, които постигат забележителни успехи, защото не са готови да положат усилията и дисциплината, които са необходими.

„Пригответе умовете си за действие“. Пътят към успеха не е равен, нито е бърз и лесен. Както в много други области и тук пътуването започва от твоя ум. Успехът първо се случва в ума, а след това се проявява и в живота. Трябва да вярваш в себе си, в твоите способности, в положения труд и особено в целта, която преследваш. Така подготвяш умът си не за мислене, а за действие. Добиваш ясен образ на целта си, развиваш стратегия, планираш работата, не жалиш усилия, средства, време и всичко, което се иска, за да постигнеш тази цел.

Успехът не се постига единствено със силата на „позитивното мислене“, ако то не е съпроводено със старомодните дисциплина, усилен труд и постоянство. От умът преминаваш към волята, за да се ангажираш с действие, което съответства на вътрешната убеденост в успеха. Желанието ти не може да постигне нищо, ако към него не се прибави волята.

„Имайте себевладеене“. Тук идва мястото на най-важния вид дисциплина – себевладеенето. Не обстоятелствата са основната причина за провал, макар понякога те да са трудни. Провалът най-често е резултат от липса на нужното себевладеене в изникнали неочаквани ситуации и обстоятелства. Това, което правиш в тези моменти показва в какво наистина вярваш и колко от себе си си готов да пожертваш. Наградата е голяма, а процесът – болезнен. Ако не си стриктен със себе си, без да се преструваш, няма да издържиш до изпълнението на своята цел.

За Христовият последовател себевладеенето е уникален израз на плода на Духа, който бива изработван в нас, когато се подчиняваме на Неговото ръководене и следваме водителството Му. Да бъдеш воден от Духа не е продукт на твоята лична сила, заслуги или достойнство. „А плодът на Духа е…“ (Галатяни 5:22, 23). Това е нещо, което Святият Дух ражда и изработва в нас. Водителството от Духа напътства и подкрепя твоите усилия, а себевладеенето те пази да не се отклоняваш и ти помага да даваш всичко от себе си. Заедно със Святия Дух можеш да постигнеш много повече отколкото сам.

Молитвата ми за теб днес е: да се довериш на Бог за живота си и да откриеш Неговия успех.

снимка: http://www.sxc.hu