Posts Tagged ‘семейство’

Истина и упование

„Когато съм в страх, на Теб ще уповавам“ (Псалм 56:3)

„Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа, но Божията любов прогонва страха“

Истина и упованиеСтрахът е ужасно нещо, ограбващо мира на ума, убиващо радостта и разбиващо надеждите. Страхът е да си представяш бъдещето, близко или далечно, без да виждаш Бог в контрол на събитията (2 Коринтяни 10:4, 5). Не можеш да пренебрегнеш страха или да го премахнеш, освен за кратко. Той е лепкав и се вкопчва здраво. С него може да се направи само едно нещо – да го прогониш като го заместиш с истина и доверие. „Когато съм в страх, на Теб ще уповавам. В Бога ще хваля словото Му; в Бога съм положил упованието си; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Една сутрин се събудих силно притеснен от неприятен сън. Ето какъв беше той – приятна разходка с малката ми внучка, на предучилищна възраст, се превърна в ужасяваща паника. Тя се загуби някъде и аз не можех да я намеря. Търсех я отчаяно с нарастващ страх за нейната безопасност. Тогава моята разтърсваща паника ме събуди. Истината замести страха. Кризата беше само в моето въображение. Тази внучка днес не е на предучилищна възраст, тя е способна млада дама. Причината за моята паника беше въобржаема, а не истинска. Очевидно, през нощта Бог ми беше дал жив пример за това как страхът може лъжливо да се натрапи в нашите мисли и също така, как може лесно да бъде прогонен.

Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа. Страхът е мъчение – умствено, емоционално, физическо и духовно. „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е достигнал до съвършенство в любовта. Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:18, 19). Страхът включва избор – колкото и силен да изглежда, можеш да избереш да не се страхуваш. Божията любов измества твоя страх.

Има добра новина. Довери се на Божият отговор на страха. Чрез заплахи, целящи да предизвикат страх, противниците на Неемия търсеха начин да обезкуражат хората му и да спрат възстановяването на Ерусалимските стени. Неемия непоколебимо отказа да се предаде на страха. „Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си… Всеки един от онези, които градеха стената, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието… и всеки от зидарите имаше меча опасан на кръста си и така градеше“ (Неемия 4:11-25). Бог е по-голям от всяко нещо, от което се страхуваш. Не се предавай на страха, трябва да се бориш с него. Истината ще надделее над него, затова вземи „меча на Духа, който е Божието слово“ (Ефесяни 6:17). Божието слово, което е здраво вкоренено в твоето сърце и ум, ти дава Божията сила.

Доверието измества страха. Срахът може да бъде изтласкан само от нещо по-силно. Истината е винаги по-силна от страха, когато твоето упование е положено в Този, Който никога не може да се провали. „…защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“; така че дръзновено казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми направи човек?“ (Евреи 13:5, 6).

Молитвата ми за теб днес е: не се привързвай към страховете, дръж здраво Божията истина.

снимка: Интернет

Реклами

Недостатъчно заети

„За да подготви святите Божии хора за делото на служението“ (по Ефесяни 4:12)

„Твоят свят се определя от обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“

Към националната статистика на безработицата бяха добавени нови категории. Не само нивата на безработицата са неприемливо високи, но сега правителството следи и процента на хората, които са „недостатъчно заети“, а също и тези, които „вече не търсят работа“. Доколкото разбирам става дума за хора, които са толкова обезкуражени, че вече не си търсят работа изобщо. Освен тях има и хора, които са „недостатъчно заети“ и тъй като не могат да намерят работа, те се задоволяват с минимална заплата и работа на непълен работен ден. Това е икономическа трагедия за много хора и семейства. Тези проценти не са само числа, те представят живи хора и семейства, борещи се да плащат своите сметки и да се грижат за себе си. Всичко това оказва голямо влияние върху живота на хората, финансите, семействата, взаимоотношенията, морала и емоционалното състояние.

Но нека променим фокуса и поговорим за църквата – за теб и мен. Църквата не е място – тя се състои от хора. Ти и аз, всеки, който приема Исус за Свой Спасител – това е църквата. Тъжният факт е, че „безработицата“ в църквата далеч надминава процентите в националната статистика. В църквата има твърде много хора, които са „безработни“, „недостатъчно заети“ и някои, които просто „не си търсят работа“. И това не е стечение на обстоятелствата, а резултат на техния избор. Вярва се, че във всяко начинание 20% от участниците извършват 80% от работата, необходима за успешното му завършване. Останалите 80% от църквата са „недостатъчно заети“ или „вече не си търсят работа“ и се задоволяват да гледат тези, които работят.

В практичните си указания към последователите на Христос в Ефес, апостол Павел пише: „Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло… Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта“ (Ефесяни 4:10-16). Божието намерение за църквата Му е да бъде напълно заета, всеки да бъде „усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:17). В Божието царство не е предвидено да има „безработни“, „недостатъчно заети“ и хора, които вече не си търсят работа. За всеки, който е готов да работи, има достатъчно работа.

Трябва да знаем нещо много важно – всекидневнието и вечния живот на хората зависят от това доколко пълноценно сме ангажирани в Божието дело. Преди години прочетох едно твърдение, което все още ме предизвиква: „Аз съм само един, но все пак съм един. Не мога да направя всичко, но мога да направя нещо. Длъжен съм да направя това, което мога и ще го направя с Божията благодат“. Това трябва да е божествената ни настройка всеки ден. Исус обеща, че ще имаме успех: „Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12). Какво можеш да правиш за Бога и другите, а не го правиш? Нека сега да направим този въпрос личен. Попитай себе си честно: „Правя ли всичко, което Бог иска от мен, в работата, за която Той ме е надарил и призовал да извърша в моя свят?“ Бих определил „моя свят“ по следния начин – обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“. Това, че някой не върши своята работа, не оправдава нашата липса на пълно посвещение на ежедневната работа за царството. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Нито един от нас няма подходящо оправдание да е „недостатъчно зает“ в Божието царство на земята. Нека възприемем отношението на Исус, когато каза: „Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?” (Лука 2:49). Божията работа се състои в докосване на човешки сърца и промяна на човешките съдби. Защото само това, което докосне сърцето, може да промени живота.

Молитвата ми за теб днес е: нека твоите усилия имат силата да докоснат едно сърце и да променят един живот днес.

снимка: Интернет

Живот, угоден на Бога

„С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5)

„За да угодим на Бога не са нужни съвършени дела, а пълно доверие и покорство“

Бъди подготвен, че понякога ще срещаш хора, на които е трудно да се угоди. Това е неизбежно. С някои е трудно да се общува, защото са нещастни, недоволни от себе си и от всички останали. И в някакъв момент между подобни нормални преживявания започва да се прокрадва необоснования страх, че на Бог може би също е трудно да се угоди. Все пак Неговите очаквания са доста високи и примера, който ни е оставил, е единствен по рода си. Той е съвършен, никога не се проваля и никога не се колебае. Как е възможно да Му се угоди?

Спомням си една много тъжна случка от дните, когато синът ни беше в началото на гимназията. След много сериозна дискусия относно успеха му, който беше среден (но според мен под неговите способности), осъзнах, че разговорът всъщност е бил по-скоро строг монолог, отколкото диалог и много по-напрегнат, отколкото целях. За негово добро и заради бъдещето му аз не можех да приема това, че той не дава най-доброто от себе си. Но макар, че оценките му имаха значение за мен, синът ми имаше по-голямо значение. Влезнах в стаята му, сърцето ми се съкруши, когато го чух да казва: „Татко, нищо от това, което правя не те задоволява“. Неговата болка стана и моя. Докато седях на леглото му се опитах да го уверя, че недоволството ми от оценките му не означава, че не съм удовлетворен от него. Чувстваш ли понякога, че Бог е родител, когото не можеш да задоволиш? Според мен Бог се чувства така, както аз се почувствах тогава, когато си мислим, че не може да Му се угоди.

Примерът и поученията на Исус говорят точно обратното. Неговият Отец заявява пред всички: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“ (2 Петър 1:17, 18). Неговото благоволение… Какво повече беше нужно да се каже? Исус даде пример за живот, изпълнен с увереността, че Бог е доволен. Исус имаше неоспорима увереност: „Аз винаги правя това, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Когато знаеш, че Бог е доволен, ще имаш трудна за обяснение свобода и куража да живееш смело. Сега ще си кажеш: „Разбира се, че Исус беше угоден на Бога. Той беше Божият син. Но аз… Аз трябва да се справям всеки ден със собствената си човешка природа и с тази на другите“.

В Библията е записано следното забележително твърдение отностно един човек: „С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5). Ако Енох го направи, ти също можеш! Простата вяра е угодна на Бога (Евери 11:6). Искреното покорство е угодно на Бога (1 Йоан 3:22, 23). Достойният живот е угоден на Бога (Колосяни 1:10). Да правиш добро и да споделяш това, което имаш, е угодно на Бога (Евреи 13:16). Това са само примери, но те не подлежат на дискусия.

За да угодим на Бога са нужни не съвършени дела, а пълно доверие и покорство. Ето тайната: „А Бог на мира… дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като върши във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос“ (Евреи 13:20, 21). Прочети го отново. Забележи, че Бог те усъвършенства във всичко, което очаква от теб. Можеш да направиш това, което Бог иска. Бог ще изработи в теб това, което Му е угодно. Той те прави способен да направиш това, което иначе не би могъл.

Молитвата ми за теб днес е: давай на Бога най-доброто, на което си способен, довери Му се за останалото.

снимка: Интернет

Успех и удовлетворение

„Безумен е онзи, който събира имот за себе си, а не богатее спрямо Бога“ (Лука 12:21)

„Успехът и удовлетворението идват от качествено и реално взаимоотношение с Бога“

Успехът – мислили ли сте за него, освен в случаите, когато ви се е искало да го имате? Много хора искат другите да ги мислят за успешни. Смятат, че ако ги мислят за такива, то те по-късно наистина ще станат успешни. Някой е описал това състояние по следния начин: „Да купуваш неща, от които нямаш нужда с пари, които нямаш, за да впечатлиш хора, които не познаваш и дори не харесваш“.

Хората фалират, ипотекират си бъдещето, добавят огромен стрес в живота си и често разрушават брака и семейството – всичко това, заради тази илюзия. Колко е глупаво да се трудиш за „образът на успеха, скъпия дом, луксозната кола, марковите дрехи и скъпите почивки. Капаните на богатството не те правят богат. Всъщност те довеждат човека или семейството до бедност. Исус зададе един интригуващ въпрос: „Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си натрупал, чие ще бъде?“ (Лука 12:20).

В богатството и успеха няма нищо лошо. Но е възможно да направиш лоши неща, за да ги придобиеш или да платиш висока цена, за да ги достигнеш. Ето какво казва Библията на тази тема: „Бог ти дава сила да придобиваш богатство“ (Второзаконие 8:18). Бог не би го правил, ако беше лошо.

Бог каза на Исус Навиев какво да прави и му даде обещание за това, което го чака в резултат на неговото покорство: „За да имаш успех, където и да отидеш… Ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех“ (Исус Навиев 1:6-8). Да познаваш Бог и да знаеш, че Той е с теб – това е безценно.

Ето предизвикателството за теб и мен по пътя на успеха. Библията описва човека, който придобива богатство за себе си и с това си нанася вреда по следния начин: „ Безумен е онзи, който събира имот за себе си, а не богатее спрямо Бога“ (Лука 12:21, виж още Матей 16:26). Успехът без разбирането на Източника, причината и по-висшата цел на успяването няма да донесат желаното удовлетворение, независимо от количеството на акумулираното богатство.

Успехът не се измерва най-точно чрез баланса между приходите и разходите, банковите сметки или материалните притежания. Това са сапунени мехури. Ще се задоволиш ли със сапунените мехури или ще потърсиш безценното взаимоотношение с Бог? Успехът и удовлетворението идват от качествено и реално взаимоотношение с Бога. Успехът и богатството не могат да запълнят човешкото сърце. Успехът без Бог изважда наяве болката от суетата и празнотата в човешката душа. Няма как да бъде иначе, ако Бог не е признат като източникът на богатството (Матей 11:28-30). Правилното взаимоотношение дава удовлетворение.

Молитвата ми за теб днес е: да преследваш онова, което има вечна стойност.

снимка: Интернет

Опитности, натрупани с времето

„Придобий мъдрост, придобий разум“ (Притчи 4:5)

„Спомените не позволяват да забравим определени хора и моменти“

bibleНие придобиваме и натрупваме много опитности в живота си – някои са ценни, а някои – не. Докато сме живи имаме спомени за определени хора и моменти. Преди няколко дни намерих една кутия със скъпоценности на майка ми. Бях я прибрал в един шкаф след нейната смърт. Сега те нямат почти никаква стойност, повечето дори са от евтини магазини, а някои са развалени. Но не можах да се сдържа да не пипна всяко едно от тях и да си припомня майка ми. Тези вещи са едно от нещата, които тя беше натрупала с времето.

Всички натрупваме различни опитности и вещи в нашия живот. Това е свойство на човешката ни природа. В някоя фаза от живота ни те са особено полезни, но някои от тях с годините остават просто предмети, които изискват все повече място и вече не се ползват. Вещите с времето стават непотребни. Те нямат дълготрайна стойност.

Днес ми се иска да помислим за всичко, което сме натрупали с времето. Някои от опитностите ни са изключително ценни, а с времето дори стават неоценими. Истинската ценност рядко се загубва. Можете ли да си спомните за нещо, без което животът ви би бил невъзможен? А то с времето е било разменено или поставено настрана като маловажно. Ето някои опитности и преживявания, които съм натрупал в моя път.

Семейството ми продължава да е безкрайно ценно мен. Не искам да си представям живота без тях – съпругата, децата, внуците, роднините. Те ме познават и обичат каквото и да става. Смятам, че съм по-добър човек именно заради тях и тяхната обич и приемане.

Каква е стойността на приятелите? Те заемат важно място в живота ни. Те са с нас по време на скръб и радост, на трудности и успехи. Приемаме новите приятели с удоволствие, а старите остават незаменими. Аз лично имам някои, които са ми спътници по пътя и други, които са съветници – хора за пример в моя живот. Сега съм по-добър именно заради тяхната подкрепа и насърчение.

Научен съм да ценя преживяванията – моите и тези на другите около мен. От книгите не придобиваме опит, придобиваме го от живота и то само ако наблюдаваме, ако искаме да се учим. Не бягай от опитностите. Те изграждат и те правят по-мъдър.

Да имаме искрена и жива вяра е безценно (Ефесяни 1:17-21). Соломон написа книгата Притчи с една ясна цел – да може неговият син да бъде по-мъдър, като се поучава от грешките на баща си. Това важи за теб и мен.

В Притчи има 31 глави – препоръчвам ви да четете по една глава на ден, в продължение на един месец.

Има три думи, които се повтарят често в Притчи – знание, разум и мъдрост. Тези думи имат най-високата стойност, те идват от Бога (Псалм 111:10). „С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава, и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства“ (Притчи 24:3, 4). Соломон използва строежа и обзавеждането на къщата като метафора за твоя и моя живот – здраво установен и изобилно препълнен (1 Йоан 5:20; Колосяни 2:2 и 1:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: оценявай това, което има трайно и вечно значение.

снимка: http://www.sxc.hu

Сподели

Взаимоотношенията са важни

„Богат спрямо Бога“ (Лука 12:21)

„Правилните взаимоотношения са отправна точка към богати взаимоотношения – за цял живот и за вечността“

2Взаимоотношенията са важни – без тях животът няма смисъл. Може да имаме всичко, но ако нямаме топли и смислени взаимоотношения, винаги нещо ще липсва. И най-добрите придобивки никога не могат да заменят доброто семейство и приятелите. В това са истинските скъпоценности на живота.

Лесно е да сме заети с това, което смятаме, че Бог иска от нас като Му даваме много и добри дела. Но в същото време може да Го лишаваме от онова, което Той иска най-много – теб и мен. Истината е, че Бог не зависи от нас и няма нищо, което Той да не може да направи за Себе Си. Има само две неща, които аз и ти можем да му дадем – нашата любов и нашия живот (Римляни 12:1, 2).

Твоят живот е дар от Бога. Това, което правиш с живота си е твоя дар за Него. Бог иска да имаме взаимоотношение с Него – близост, която да носи удовлетворение и цел в живота. Когато прочетем целия стих в Лука 12:21 виждаме, че говори точно за това: „Глупец е онзи, който трупа земни богатства, а не богатее спрямо Бога“ (по стиха).

Не се заблуждавайте – Исус не говори срещу богатството. Той ни предупреждава да се пазим от глупавата мисъл, че богатството може да ни задоволи, дори да нямаме дълбоко и смислено взаимоотношение с Него. Това предупреждение не е просто срещу богатството. То е срещу всичко, което приемаме като заместител на онова взаимоотношение, без което всъщност не можем.

„На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не бъдат високомерни, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, който ни дава всичко изобилно, за да се наслаждаваме; да правят добро, да богатеят на добри дела, да бъдат щедри, да дават на драго сърце, като събират за себе си добра основа за в бъдеще, за да сграбчат истинския живот“ (1 Тимотей 6:17-19).

Смисълът на живота е във взаимоотношенията. Духовният живот не е в религията. Той също се крие във взаимоотношенията – правилно взаимоотношение с Бога и с другите. Жертвата на Исус бе дадена, за да се помирим с Бога (2 Коринтяни 5:18, 19). Правилните взаимоотношения са отправна точка към богати взаимоотношения – за цял живот и за вечността.

Как би изглеждало едно такова взаимоотношение с Бога за теб и мен? Какво се изисква от нас, за да го имаме? Искам да ви провокирам с това, че такова взаимоотношение за нас ще бъде сърдечно, автентично, практично, изпълнено с любов, променящо и постоянно развиващо се.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш Бог по начин, който променя теб и всичко, което правиш.

снимка: Интернет

Сподели