Posts Tagged ‘сила’

Време е да пеем

„Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“ (Ефесяни 5:19)

„Помазаната музика храни духа и издига душата“

Време е да пеемМоят приятел Кембъл веднъж ми каза: „Ако искаш да разбереш какво изпълва сърцето ти, наблюдавай какво се излива от него, когато си разтърсен неочаквано и враждебно“. Какво има в сърцето ти? Понякога звуците на това, което се излива, могат да бъдат обезсърчаване, недоволство, оплакване, обезкуражаване или самосъжаление – не много добри звуци. Научих, че това, с което изпълвам сърцето си и ума си всекидневно, ще се излее, когато попадна в неудобни и неочаквани моменти. Слушай помазана музика, която храни духа ти и издига душата ти. Скривай в сърцето си Божието слово всеки ден (Псалм 1:1-3). Всеки ден издигай гласа си в хваление (Псалм 34:1).

Ето как става това: „Изпълвайте се с Духа“ (Ефесяни 5:18). В гръцкия текст този глагол е в сегашно повелително време и сочи за непрекъснатата и прогресираща работа на Святия Дух. „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание; против такива няма закон. А които са Исус Христови, са разпънали плътта заедно със страстите и пожеланията й. Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим“ (Галатяни 5:22-25). От пълнотата на Духа следва Неговото влияние и ръководство.

Звуците на радост при обикновени житейски случки и събития са доказателство за сърце, изпълнено с Духа. Апостол Павел учи Христовите последователи в Ефес: „И разговаряйте се с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца, в името на нашия Господ Исус Христос“ (Ефесяни 5:19, 20). Духовните песни и благодарността за всичко и по всяко време се изливат свободно от сърцето, изпълнено с Духа и са автентичния израз на Христов последовател, изпълнен с Духа. Нашата християнска вяра с любов и отдаденост през поколенията се изразява в песните и проповедите ни: „Като пеете с благодат в сърцата си“ (Колосяни 3:16, 17).

В Писанията има забележителни случаи, когато „псалми, химни и духовни песни“ са освобождавали Божието присъствие и мощ в особени ситуации:

  • (1) Победната нова песен на Мойсей, разказваща за Божия триумф при Червено море (Изход 15).
  • (2) Изпълнената с ентусиазъм нова песен на Давид, радостно празнуваща Божието присъствие, когато Ковчегът на завета бе върнат на Израел (2 Царе 6:14, 15).
  • (3) Новата песен на покорство на цар Йосафат, изявяваща вярата в Божието обещание и мощ, когато певците и хвалителите вървяха пред армията срещу враговете (2 Летописи 20:20-23).
  • (4) Благодарствената нова песен на Павел и Сила, фокусираща повече върху това кой е Бог, отколкото къде се намират (Деяния на апостолите 16:23-34).

Каквото и да е твоето настоящо състояние, винаги е точното време да пееш помазана песен. Дай на Бог твоя глас на хваление, Бог ще ти даде стиховете на победа и радост.

Молитвата ми за теб днес е: имай в сърцето си песен, която ще повдигне духа ти.

снимка: Интернет

Преломни моменти

„За да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите“ (2 Коринтяни 1:9)

„Преломният момент може да стане твоя пробив“

Преломни моментиПреломните моменти са тогава, когато оставаш без нищо – няма ресурси, свежи идеи, няма по-добри възможности, останал си без нищо в запас – финансово, умствено, емоционално или физически. В края на самия себе си ще срещнеш Бог. Ти не си сам. Пророк Илия се намираше в такъв преломен момент – страхуваше се за живота си, бягаше от разгневен монарх, чувстваше се сам и изоставен, искаше да умре (3 Царе 19:1-20). Илия беше празен и изтощен, разочарован от хората, обезкуражен от заплахите за своя живот, потиснат от очакванията за бъдещето. Така изглежда преломният момент – докато не срещнеш там Бог. Нека да разгледаме няколко практични истини, отнасящи се за такива моменти.

Отстъплението не е решение. Ако мислиш, че да се предадеш е възможно решение, вероятно ще намериш и подходящите оправдания да направиш така. Моят скъп приятел, Кени, често напомняше на другите и на мен: „Когато стигнеш края на въжето, направи възел и се дръж за него здраво, докато дойде помощ“. Библията казва: „И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното“ (Евреи 10:35, 36). Постоянството е добродетел. „Нека тичаме на очертаното пред нас поприще, като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра… За да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (Евреи 12:1-4).

Не поемай товар, който не е твой. Прекаленото ангажиране с твърде много неща или поемането на твърде много отговорности за много хора се превръща в непоносим товар. Дръж товара си лек и помни: „Силата ти да бъде според дните ти“ (Второзаконие 33:25). Исус ще ти дава мъдрост и сила за всеки ден, ако „възложиш всяка своя грижа на Него, защото Той се грижи за теб“ (1 Петрово 5:7).

Преломният момент може да стане пробив. Павел откри силата си подновена и увереността, от която имаше нужда, когато в неговия преломен момент Бог му каза: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Коринтяни 12:9, прочети и стих 10). Това откритие може да промени живота ти, ако го прегърнеш с вяра (Евреи 11:32-35). Твоят преломен момент може би те подготвя за пробив. Когато нямаш сила Бог ще бъде силен вместо теб.

Павел потвърди тази практична и освобождаваща истина, въпреки че бъдещето му беше несигурно: „Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, бяхме под твърде голямо напрежение, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави“ (2 Коринтяни 1:8-10).

Мисли за своя небесен Баща като „Бог, Който възкресява мъртвите“. Ако Бог може да направи невъзможното, даже в най-екстремните обстоятелства, има надежда. „Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27).

Молитвата ми за теб днес е: бъди винаги готов за пробив.

Сигурност

„Вечният Бог е твое убежище; и подпора са ти вечните Му мишци“ (Второзаконие 33:27)

„Не можеш да имаш сила, ако не ти е дадена отгоре“

СигурностНесигурността все повече става норма, а не изключение. Може би това винаги е било така, но сега страхът и несигурността се засилват. Световните вълнения, политическите катаклизми, интернационалният тероризъм и финансовите предизвикателства, както у дома, така и в чужбина, не звучат никак утешаващо. Политическите различия изглеждат непримирими, глобалните кризи се разрастват, безработицата няма решение, инвестициите носят все по-несигурни доходи. Понякога човек се чуди дали наистина има някой, който разбира какво става сега, да не говорим за бъдещето.

В какво или къде търсиш сигурност? Чувството за несигурност относно настоящите или бъдещите събития не касае само сегашното поколение. Всяко поколение е имало своите предизвикателства.

Харесвам финалните думи на Мойсей към Израел. След като произнася пророчески благословения към всяко едно племе, той завършва с тези успокоителни слова: „Вечният Бог е твое убежище; и подпора са ти вечните Му мишци… Блажен си ти, Израелю! Кой е подобен на теб, народе, спасяван от Господа…“ (Второзаконие 33:27, 29).

Не започва ли сърцето ти да бие по-бързо от смайващата сигурност на това твърдение? (Малахия 3:6). Следователно, твоята защита е така вечна и непроменима, както „Вечният Бог, Който е твое убежище“. Твоят Бог те е обгърнал със сигурност (Псалм 4:8). Ти почиваш в място на сила: „Ти си създал небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо трудно за Теб“ (Еремия 32:17). Бог е единственият източник и истинската основа на сигурния живот.

Когато семейството се проваля, когато приятелите разочароват, когато стоковата борса фалира и правителствата не могат нито да защитават, нито да осигуряват, твоят Бог остава непроменим: „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам“ (Псалм 91:1, 2).

Неговото слово ме ръководи, Неговото присъствие е винаги с мен, Неговата любов пребъдва в мен, Неговата благодат ме обкръжава, Неговото провидение ме засеня, Неговите ръце ме държат – аз пребивавам в сигурност.

„Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йехова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат; а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:28-31).

Четейки думите на Исая, забелязваш ли как свръхестествената сила на Бог, Който не се уморява и не отпада, се прехвърля върху нас, които като хора сме податливи и на двете? Не можеш да имаш сила, ако не ти е дадена отгоре.

„Признайте, че силата принадлежи на Бога… Израилевият Бог, който дава сила и мощ на народа Си“ (Псалм 68:34, 35).

Молитвата ми за теб днес е: намери сигурност в Бога и Неговото слово.

снимка: Интернет

Пречките

„И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3)

„Докато ти се безпокоиш за някоя неудобна пречка, Бог може би изработва чудо“

ПрепятствияЗабелязал съм, че твърде много се тревожим и безпокоим за неща, които са извън нашия контрол и с които не можем да се справим сами. Хората се безпокоят за миналото, което не може да се промени, за настоящите неудобства около тях или за неща от бъдещето, които в момента са неизвестни. Библията казва: „Достатъчна е на всеки ден неговата злоба“ (Матей 6:34). Справяй се с днешния ден – тук ще намериш Бог да работи.

Божието слово е толкова практично и винаги в съответствие с твоя живот. Преди изгрев три жени отиваха към гробницата, в която бе положено тялото на Исус. Без очакване за възкресение, те отиваха с благоуханни масла да помажат тялото на своя Господ. Водеха ги мъката и верността. Гробницата, където лежеше тялото на Исус, беше затворена с огромен камък и запечатана по заповед на римската управа. По пътя ги занимаваше един много практичен и реален проблем, от който произтичаше техния разговор: „И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3). Това не беше само обикновен коментар, а разговор, ангажиращ вниманието им. Тази сериозна пречка можеше да провали намеренията им. Докато те се притесняваха, Бог работеше. Попадал ли си някога в подобно затруднение? Навярно ти се е случвало. „А когато стигнаха, видяха, че камъкът беше отвален“ (Марк 16:4). Бог вече бе извършил това, което те не можеха.

Може ли това да се приложи в твоя живот? Великден е живата демонстрация, че за Бог няма нищо невъзможно. Библията заявява: „Когото Бог възкреси (Исус), като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния на апостолите 2:23, 24). Прочети отново този стих: „…понеже беше невъзможно Той да бъде държан от смъртта“. Ако съзаклятието на ада и злите хора, които разпънаха Исус на кръста и мощта на смъртта, която властваше в гробницата, не можаха да задържат Божият Син, даже с помощта на римските войници, може ли дори да се допусне, че някакъв камък, колкото и голям да е той, може да се противопостави на Господаря на Живота?

Докато те се безпокояха за това неудобно затруднение, Бог изработваше най-великото от чудесата Си. Ненужното безпокойство за неща, които не можеш да направиш, ограничава вярата ти в това, което Бог може и ще направи. Исус каза ясно: „Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27). Предполагам, че камъкът не е бил преместен, за да може Исус да излезе, това не беше необходимо. Може би Бог го е изместил, за да могат те да влязат и да видят със собствените си очи празната гробница и да разкажат на другите с увереност това, което са научили от първа ръка. Твоят проблем, голям или малък, който те тревожи и обърква, е точно възможността, която Бог използва, за да покаже Своята непроменена и неограничена мощ (Римляни 8:11). Скоро Неговите последователи, които се притесняваха как ще преместят камъка, се научиха да имат такава вяра, която да премества планини (Матей 17:20). Пречките са Божиите възможности.

Молитвата ми за теб днес е: пречките никога да не те обезкуражават.

снимка: Интернет

Опознаване на границите

„Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати“ (Йоан 9:4)

„Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното“

Думата граница се дефинира като предел на състояние или капацитет. Животът, какъвто го познаваме сега, има предели. Във вечността няма да е така. Библията нарича тези предели граница или мяра. Псалмописецът Давид се радваше: „За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство“ (Псалм 16:5, 6). Той намери задоволяване и сигурност в Божия промисъл. Ти ще намериш същото. Павел написа нещо подобно в Новия завет: „Ние, обаче, няма да се хвалим извън всякакви граници, а само в пределите, които Бог установи за нашето дело“ (2 Коринтяни 10:13). Павел намери увереност и сигурност в задачата, възложена от Бога. Убедеността в истината ражда увереност.

Ти разполагаш с определен брой години, който само Бог знае, с определена сила, ресурси, енергия, издържливост и приятелства, но в тези рамки имаш неподозирани възможности. Това важи за всички ни, въпреки че мярката е различна за всеки човек. Чрез усилия и дисциплина можеш да разшириш границите, но не можеш да премахнеш ограниченията напълно. Знай обаче, че в живота не е важно какво нямаш и какво не можеш да правиш. Важно е какво ще се научиш да правиш в рамките, които са ти дадени. Постиженията ти се определят от това колко мъдро живееш и колко усилено работиш.

Да не планираш означава да планираш провала си. В живота имаме нужда от план. Много хора не осъзнават тази проста реалност, докато не им е останало твърде малко време. Някой така и не я осъзнават. Границите са поставени, но какво правим в тях, е оставено на нашето решение. Изследвай границите си докрай, не ги свивай сам. Разбери какво ти е било дадено и реши какво ще правиш с живота си. „Внимавайте как живеете и не постъпвайте неразумно, а като мъдри хора, които използват всяка възможност да вършат добро, защото времената са зли. Не бъдете глупави, а разберете какво иска Господ от вас“ (Ефесяни 5:15-17).

Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното. Исус разбираше това, че да извърши Божията воля е най-важно и подреди живота Си в тези рамки. „Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати. Никой не може да работи, когато настъпи нощта. Докато съм в света, Аз съм светлина за света“ (Йоан 9:4, 5). Дори Исус признаваше ограниченията и използва Своето време, за да послужи на вечните цели на Своя Баща. Докато си жив ти можеш да си светлина на света (Филипяни 2:15-18).

В Божията воля ще намериш Божият план за живота си, най-големия успех и удовлетворение. Особено обичам обещанието, което Бог изговори чрез Еремия: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдеще без надежда или надежда без бъдеще, в което да се постигне тя, е обезсърчаващо. Бог ни предлага и „бъдеще и надежда“. Бъдещето ти зависи от това, което правиш всеки един ден.

Молитвата ми за теб днес е: използвай мъдро това, което ти е дадено щедро.

Съвест

„…за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест“ (1 Тимотей 1:18, 19)

„Безумие е да одобряваш с ума си онова, което сърцето ти не одобрява“

Кой не е бил изкушаван да извърши зло? Трябва да имаме предвид, че изкушението всява смут в нас при опита ни да оправдаем това, което искаме да направим, за сметка на това, което знаем, че е правилно. Когато се опитваме да оправдаем с ума си онова, което сърцето ни отхвърля, ние се измъчваме. Ти си създаден, за да обичаш Бога и да Му се покоряваш. Когато не го правиш, изпитваш емоционален и духовен дисонанс, който не можеш да премахнеш, освен с помощта на Бога.

Що се отнася до вечните ни души, Бог не оставя нищо на случайността. Във всяко сърце е вложена дадената от Бога способност да чуваме Неговия тих глас. „…ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (Еремия 31:33). На арената на доброто и злото това е твоята съвест. Бог е верен. Пророк Исая каза на непокорния Израел: „…ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: Ето пътят, вървете по него“ (Исая 30:21). Ако пренебрегваш съвестта си това ще причини нарастваща болка в душата ти. Насилието над съвестта ти предизвиква вътрешен смут, за който не можеш да намериш облекчение. Мирът на съвестта може да бъде възстановен само от покаяние, покорство и Божията благодат.

Ако пренебрегнеш Божият глас в сърцето си, това ще ти донесе болка и ще бъде голяма опасност. Бащинският съвет на Павел към Тимотей и любящите инструкции на Библията към нас са тези: „Давам тази заповед на теб, Тимотей, който си ми като син. Тя е в съгласие с пророчествата, изречени много отдавна за теб, за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест. Някои не послушаха съвестта си и спряха да вярват в Христос, и също както кораб се разбиват в скалите“ (1 Тимотей 1:18, 19). Картината на кораб, който се разбива в скалите, е трагична – разбит живот, наранени семейства, опетнена репутация и преследващи угризения.

На 13 януари 2012 г. круизният кораб „Коста Конкордия“ заседна в бреговете на Италия. Часове по-късно той се обърна. Докладът гласеше: „Повече от 4000 пътници и екипаж успяха да напуснат кораба в хаос, но 32 загинаха в трагедията. Капитанът на кораба е допуснал грешка, като е насочил неправомерно Конкордия твърде близо до брега“. Неправомерно – мястото, на което бедите винаги започват, но не свършват. Морални, междуличностни и духовни корабокрушения нараняват и нас, и невинни хора по начини, които не можем да предвидим.

Цар Давид пренебрегна съвестта си и това имаше трагични последствия в неговия живот и живота на други (Псалм 32:1-5, 51:1-4). Йосиф послуша съвестта си и устоя на жената на Потифар с мотива: „…как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:9). Библията даде мъдър съвет, когато Павел написа: „винаги пази съвестта си чиста“ (1 Тимотей 1:19). Обикновено въпроса е как да го направим? Божият отговор е лесен: „дръж се здраво за вярата в Христос“ (1 Тимотей 1:19). Лесният начин да не извършиш злото е като винаги избираш да вършиш доброто. Избери да вършиш това, което е добро и угодно на Бога, това, което е наистина според Божието слово и характер (Псалм 139:23, 24).

През 14. век един католически монах, Тома Кемпийски, казва: „Този, който има чиста съвест, лесно ще бъде задоволен и с мир в душата“. Тези думи са толкова верни днес, колкото и преди векове, когато са били написани. Библията описва хора, „които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото“ (Евреи 5:14). Съвестта ти трябва да бъде освещавана всекидневно от истината в Божието слово. Бъди зрял в Христос. Това е начинът, по който живота работи най-добре (Деяния 24:16).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да слушаш Бога в осветено сърце.

снимка: Интернет

Очистване и усъвършенстване

„Защото Той е като огън, който пречиства и като сапуна на перачи… като Един, който претопява и пречиства сребро“ (Малахия 3:2, 3)

„Грехът обезценява душата и намалява потенциала, който Бог е заложил в теб“

Простата истина е, че без Божията милост и благодат никой от нас няма да бъде всичко, което би трябвало и би могъл да бъде. Знаеш за какво става дума – думи, които ти се иска да не си казвал, поведение, за което съжаляваш, обида, която не си простил твърде дълго, обтегнати взаимоотношения, които не си възстановил и покорство към Бога, което все отлагаш. Бог те обича такъв, какъвто си, но също така те обича твърде много, за да те остави да бъдеш какъвто си бил. Добрата новина е, че Бог ни обича твърде много, за да ни остави да достигнем по-малко от пълния ни потенциал.

Пророк Малахия насърчава Израел със следното разбиране за техния и нашия Бог: „Защото Той е като огън, който пречиства и като сапуна на перачи. Ще седне като Един, който претопява и пречиства сребро… и те ще принасят на Господа приноси с правда“ (Малахия 3:2, 3). Какъв верен и любящ Бог! Неговата цел не е само да изложи на показ греха ти, а да те отдели от Него, за да бъдеш „принос на правда за Бога“.

Процесът на пречистването премахва примесите, които намаляват стойността и ползата. Всеки от нас е една тъжна смесица от мотиви и поведение. Колко прекрасна е тази картина на милостивата работа на Святия Дух в сърцата и живота ни! Чуй думите на Исус за работата на Святия Дух: „А когато Застъпникът дойде ще изобличи света за грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8). Грехът обезценява душата и намалява потенциала, който Бог е заложил в теб. „И Аз ще…ги пречистя, както се пречиства среброто и ще ги изпитам, както се изпитва златото. Те ще призоват Името Ми и Аз ще им отговоря. Ще кажа „Мой народ са“ и те ще кажат „Господ е наш Бог“ (Захария 13:9).

Процесът на изпирането изчиства замърсеното и възстановява първоначалното състояние. „И така, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост в страх от Бога“ (2 Коринтяни 7:1). Може би можеш да постигнеш това по отношение на външните неща – начина, по който говориш и поведението ти – но можеш ли успешно да очистиш нещата, които са вътре в теб – склонностите и слабостите в духа ти? Прочети Псалм 51:1-12.

„Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез Словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна“ (Ефесяни 5:25-27). Никой и нищо не обещава нов живот, както Исус го прави. Как постига Бог това пречистване на тялото, душата и духа? „Кръвта на Исус, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7-9).

Хората много лесно бъркат осъждането с изобличението. И двете не са приятни, когато ти се случват, но те съвсем не си приличат. Осъждането идва от противника ти и от теб самия, като те отделя от Единствения, Който може да ти помогне и те кара да се чувстваш все по-виновен и недостоен. Изобличението идва от Святия Дух в теб, когато Той те привлича обратно към Бога, уверява те в спасението ти и осигурява единственото средство за очистване на душата и възстановяване на безпрепятствените взаимоотношения с Бога (Римляни 8:1-4).

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божията цел в процеса на усъвършенстване и очистване на сърцето ти.

снимка: Интернет