Пречките

„И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3)

„Докато ти се безпокоиш за някоя неудобна пречка, Бог може би изработва чудо“

Забелязал съм, че твърде много се тревожим и безпокоим за неща, които са извън нашия контрол и с които не можем да се справим сами. Хората се безпокоят за миналото, което не може да се промени, за настоящите неудобства около тях или за неща от бъдещето, които в момента са неизвестни. Библията казва: „Достатъчна е на всеки ден неговата злоба“ (Матей 6:34). Справяй се с днешния ден – тук ще намериш Бог да работи.

Божието слово е толкова практично и винаги в съответствие с твоя живот. Преди изгрев три жени отиваха към гробницата, в която бе положено тялото на Исус. Без очакване за възкресение, те отиваха с благоуханни масла да помажат тялото на своя Господ. Водеха ги мъката и верността. Гробницата, където лежеше тялото на Исус, беше затворена с огромен камък и запечатана по заповед на римската управа. По пътя ги занимаваше един много практичен и реален проблем, от който произтичаше техния разговор: „И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3). Това не беше само обикновен коментар, а разговор, ангажиращ вниманието им. Тази сериозна пречка можеше да провали намеренията им. Докато те се притесняваха, Бог работеше. Попадал ли си някога в подобно затруднение? Навярно ти се е случвало. „А когато стигнаха, видяха, че камъкът беше отвален“ (Марк 16:4). Бог вече бе извършил това, което те не можеха.

Може ли това да се приложи в твоя живот? Великден е живата демонстрация, че за Бог няма нищо невъзможно. Библията заявява: „Когото Бог възкреси (Исус), като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния на апостолите 2:23, 24). Прочети отново този стих: „…понеже беше невъзможно Той да бъде държан от смъртта“. Ако съзаклятието на ада и злите хора, които разпънаха Исус на кръста и мощта на смъртта, която властваше в гробницата, не можаха да задържат Божият Син, даже с помощта на римските войници, може ли дори да се допусне, че някакъв камък, колкото и голям да е той, може да се противопостави на Господаря на Живота?

Докато те се безпокояха за това неудобно затруднение, Бог изработваше най-великото от чудесата Си. Ненужното безпокойство за неща, които не можеш да направиш, ограничава вярата ти в това, което Бог може и ще направи. Исус каза ясно: „Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27). Предполагам, че камъкът не е бил преместен, за да може Исус да излезе, това не беше необходимо. Може би Бог го е изместил, за да могат те да влязат и да видят със собствените си очи празната гробница и да разкажат на другите с увереност това, което са научили от първа ръка. Твоят проблем, голям или малък, който те тревожи и обърква, е точно възможността, която Бог използва, за да покаже Своята непроменена и неограничена мощ (Римляни 8:11). Скоро Неговите последователи, които се притесняваха как ще преместят камъка, се научиха да имат такава вяра, която да премества планини (Матей 17:20). Пречките са Божиите възможности.

Молитвата ми за теб днес е: пречките никога да не те обезкуражават.

снимка: Интернет

Опознаване на границите

„Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати“ (Йоан 9:4)

„Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното“

Думата граница се дефинира като предел на състояние или капацитет. Животът, какъвто го познаваме сега, има предели. Във вечността няма да е така. Библията нарича тези предели граница или мяра. Псалмописецът Давид се радваше: „За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство“ (Псалм 16:5, 6). Той намери задоволяване и сигурност в Божия промисъл. Ти ще намериш същото. Павел написа нещо подобно в Новия завет: „Ние, обаче, няма да се хвалим извън всякакви граници, а само в пределите, които Бог установи за нашето дело“ (2 Коринтяни 10:13). Павел намери увереност и сигурност в задачата, възложена от Бога. Убедеността в истината ражда увереност.

Ти разполагаш с определен брой години, който само Бог знае, с определена сила, ресурси, енергия, издържливост и приятелства, но в тези рамки имаш неподозирани възможности. Това важи за всички ни, въпреки че мярката е различна за всеки човек. Чрез усилия и дисциплина можеш да разшириш границите, но не можеш да премахнеш ограниченията напълно. Знай обаче, че в живота не е важно какво нямаш и какво не можеш да правиш. Важно е какво ще се научиш да правиш в рамките, които са ти дадени. Постиженията ти се определят от това колко мъдро живееш и колко усилено работиш.

Да не планираш означава да планираш провала си. В живота имаме нужда от план. Много хора не осъзнават тази проста реалност, докато не им е останало твърде малко време. Някой така и не я осъзнават. Границите са поставени, но какво правим в тях, е оставено на нашето решение. Изследвай границите си докрай, не ги свивай сам. Разбери какво ти е било дадено и реши какво ще правиш с живота си. „Внимавайте как живеете и не постъпвайте неразумно, а като мъдри хора, които използват всяка възможност да вършат добро, защото времената са зли. Не бъдете глупави, а разберете какво иска Господ от вас“ (Ефесяни 5:15-17).

Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното. Исус разбираше това, че да извърши Божията воля е най-важно и подреди живота Си в тези рамки. „Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати. Никой не може да работи, когато настъпи нощта. Докато съм в света, Аз съм светлина за света“ (Йоан 9:4, 5). Дори Исус признаваше ограниченията и използва Своето време, за да послужи на вечните цели на Своя Баща. Докато си жив ти можеш да си светлина на света (Филипяни 2:15-18).

В Божията воля ще намериш Божият план за живота си, най-големия успех и удовлетворение. Особено обичам обещанието, което Бог изговори чрез Еремия: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдеще без надежда или надежда без бъдеще, в което да се постигне тя, е обезсърчаващо. Бог ни предлага и „бъдеще и надежда“. Бъдещето ти зависи от това, което правиш всеки един ден.

Молитвата ми за теб днес е: използвай мъдро това, което ти е дадено щедро.

Съвест

„…за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест“ (1 Тимотей 1:18, 19)

„Безумие е да одобряваш с ума си онова, което сърцето ти не одобрява“

Кой не е бил изкушаван да извърши зло? Трябва да имаме предвид, че изкушението всява смут в нас при опита ни да оправдаем това, което искаме да направим, за сметка на това, което знаем, че е правилно. Когато се опитваме да оправдаем с ума си онова, което сърцето ни отхвърля, ние се измъчваме. Ти си създаден, за да обичаш Бога и да Му се покоряваш. Когато не го правиш, изпитваш емоционален и духовен дисонанс, който не можеш да премахнеш, освен с помощта на Бога.

Що се отнася до вечните ни души, Бог не оставя нищо на случайността. Във всяко сърце е вложена дадената от Бога способност да чуваме Неговия тих глас. „…ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (Еремия 31:33). На арената на доброто и злото това е твоята съвест. Бог е верен. Пророк Исая каза на непокорния Израел: „…ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: Ето пътят, вървете по него“ (Исая 30:21). Ако пренебрегваш съвестта си това ще причини нарастваща болка в душата ти. Насилието над съвестта ти предизвиква вътрешен смут, за който не можеш да намериш облекчение. Мирът на съвестта може да бъде възстановен само от покаяние, покорство и Божията благодат.

Ако пренебрегнеш Божият глас в сърцето си, това ще ти донесе болка и ще бъде голяма опасност. Бащинският съвет на Павел към Тимотей и любящите инструкции на Библията към нас са тези: „Давам тази заповед на теб, Тимотей, който си ми като син. Тя е в съгласие с пророчествата, изречени много отдавна за теб, за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест. Някои не послушаха съвестта си и спряха да вярват в Христос, и също както кораб се разбиват в скалите“ (1 Тимотей 1:18, 19). Картината на кораб, който се разбива в скалите, е трагична – разбит живот, наранени семейства, опетнена репутация и преследващи угризения.

На 13 януари 2012 г. круизният кораб „Коста Конкордия“ заседна в бреговете на Италия. Часове по-късно той се обърна. Докладът гласеше: „Повече от 4000 пътници и екипаж успяха да напуснат кораба в хаос, но 32 загинаха в трагедията. Капитанът на кораба е допуснал грешка, като е насочил неправомерно Конкордия твърде близо до брега“. Неправомерно – мястото, на което бедите винаги започват, но не свършват. Морални, междуличностни и духовни корабокрушения нараняват и нас, и невинни хора по начини, които не можем да предвидим.

Цар Давид пренебрегна съвестта си и това имаше трагични последствия в неговия живот и живота на други (Псалм 32:1-5, 51:1-4). Йосиф послуша съвестта си и устоя на жената на Потифар с мотива: „…как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:9). Библията даде мъдър съвет, когато Павел написа: „винаги пази съвестта си чиста“ (1 Тимотей 1:19). Обикновено въпроса е как да го направим? Божият отговор е лесен: „дръж се здраво за вярата в Христос“ (1 Тимотей 1:19). Лесният начин да не извършиш злото е като винаги избираш да вършиш доброто. Избери да вършиш това, което е добро и угодно на Бога, това, което е наистина според Божието слово и характер (Псалм 139:23, 24).

През 14. век един католически монах, Тома Кемпийски, казва: „Този, който има чиста съвест, лесно ще бъде задоволен и с мир в душата“. Тези думи са толкова верни днес, колкото и преди векове, когато са били написани. Библията описва хора, „които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото“ (Евреи 5:14). Съвестта ти трябва да бъде освещавана всекидневно от истината в Божието слово. Бъди зрял в Христос. Това е начинът, по който живота работи най-добре (Деяния 24:16).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да слушаш Бога в осветено сърце.

снимка: Интернет