Posts Tagged ‘служене’

Благодатта да служиш

„Защото Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи“ (Марк 10:45)

„Можеш да се наречеш слуга тогава, когато не се обиждаш от това“

Благодатта да служишСещаш ли се за човек със сърце на слуга? Моята майка беше такъв човек. Наблюдавал съм как тя с радост упражнява тази практична духовна дарба през целия си живот. При някои хора служенето е дадена от Бога дарба, която е част от характера им. За повечето от нас служенето трябва да дойде като резултат от целенасочено развиване на богоугоден характер и осмислени действия. Исус е съвършеният ни пример.

Ние сме призовани да бъдем като Исус. Това със сигурност е много смущаваща цел, но ни е осигурена и помощ: „Знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). Но това ще бъде тогава, а ние трябва да служим сега. Бих описал това като процес, постепенна работа на Святия Дух, която продължава цял живот. Нито един от нас няма да бъде завършено произведение в този живот. Този процес не се случва по естествен път и не е бърз.

Има дни, в които да бъдеш дори малко повече като Исус, изглежда като огромна задача. Неговата цел е ясна: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Хората често имат доста странни идеи как би изглеждало това. Открил съм, че повечето духовни неща са значително по-практични и прости, отколкото се опитваме да ги направим. Когато хората правят духовното израстване мистично и сложно, те лесно намират оправдание и не поемат отговорност дори да започнат.

Ето как трябва да започнеш. Посвети се да намираш възможности да служиш на другите, както правеше Исус: „Също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Исус не беше длъжен да служи, Той избра да служи (Филипяни 2:5-9). Служенето е семейна черта. Ти избираш да служиш. Ставаш повече като Исус, когато осъзнаваш, че като служиш доставяш удоволствие на Исус повече от всичко. Ето колко лесно е да Му угодиш!

„С любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Служенето изисква благодат, а всяка благодат започва с Бога.

Учениците бяха шокирани, когато Исус коленичи, за да измие краката им (Йоан 13:12-15). Такова нещо беше немислимо в културен план, противно на разбирането им за гордост и положение. Те имаха да учат много и това щеше да бъде труден урок за тях. Те искаха да заемат най-високите места в Неговото ново управление (Марк 10:35-41). Слугите на Бога са по-загрижени за другите, отколкото за себе си.

Исус обърна световната система с главата надолу, за да може в Неговото царство нещата да бъдат по правилния начин. Тези, които настояват да им се служи, са по-маловажни в Неговото царство. Исус каза, че тези със смирено и загрижено сърце, които изберат да завържат престилката на слугата около кръста си, които с радост се предадат да служат, са великите (Лука 22:24-27). Сърцето на слуга дава благородство. Тези, които служат, не са унижени – в Божиите очи те са издигнати.

Моят скъп приятел и духовен баща Кембъл мъдро казваше: „Алън, ако искаш да разбереш доколко добре се представяш като слуга, обърни внимание как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Това е добра и практична мярка за напредъка ти или липсата му. Голямата доза служене е полезна и се превръща в начин на живот, а не остава само случайно събитие. Когато се радваш да послужиш, изграждаш сърце на слуга и ставаш повече като Исус.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се на възможностите да послужиш на Бога и на другите.

Реклами

Известен или важен

„А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Матей 23:11)

„Бог те е създал за величие, а не за посредственост, за постигането на вечни цели, а не за да бъдеш популярен“

Известен или важенВ света някои важни неща са обърнати с главата надолу. Едно от тези неща е това, какво означава да си важен. Да искаш да си специален и да те забелязват не е необичайно. Бог е заложил в нас стремеж към превъзходното. Ти си важен за Бога – шедьовър, създаден целенасочено и лично от Него. Той има планове за теб, цел, много по-голяма, отколкото може би осъзнаваш, която ще донесе пълно удовлетворение за теб и огромно благословение за другите (Еремия 29:11).

Нашата обикновена и грешна човешка природа се бори с известна доза несигурност и погрешно предполага, че за да си важен, другите трябва да те признават за такъв. Ако не си внимателен, това ще те накара да се опитваш да угаждаш на хората или да ги впечатляваш. Ще правиш нещата, които очакват от теб, ще приемаш техните ценности и ще искаш нещата, които ги впечатляват. Дори и да успееш в това начинание (нещо, което е трудно изпълнимо), накрая няма да намериш това, което си търсил и никога няма да бъдеш напълно удовлетворен. Ти си важен не защото останалите мислят така, а защото Бог казва, че си такъв.

Възможно е да постигнеш известност, но да пропуснеш напълно целта, която те прави важен. Ето един прост пример, който пояснява разликата между двете. Носът ти е известен. Той е точно там в средата на сцената и всички го виждат. Много по-неизвестно, но значително по-важно е сърцето ти – никой не го вижда, но то надеждно поддържа кръвообръщението, снабдява кислород за всяка част от тялото и така поддържа самия живот. Носът е известен, сърцето е важно.

Учениците на Исус се заяждаха на тази тема, обсъждаха я и дори спореха кой е по-известен. Бог те е създал за величие, не за посредственост, за да бъдеш себе си и да постигнеш определени цели, а не за да бъдеш популярен. В сърцето си знаеш, че е така. Проблемът с аргументите и заключенията на учениците (както често и нашите) беше, че са напълно погрешни. Пътят, който избираха, нямаше да ги доведе до целта им (Матей 20:20-23). Исус каза: „А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Матей 23:11). Моят приятел, Кембъл, често казваше: „Ако искаш да разбереш дали се справяш добре като слуга, наблюдавай как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Мъдри думи от един Божи човек. Исус учеше, че за истинско величие и от там за истинска важност, се свидетелства от всекидневния ни живот, с отношение и поведение на слуги. Величието никога не се измерва точно чрез известността или властта над другите. Но това изглежда е противно на всичко естествено. Исус каза: „Който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:26-28).

Исус не осъди желанието, Той само поправи стратегията. Другите може да се възхищават на успеха ти и дори да го аплодират и награждават, но накрая техните аплодисменти ще са без значение. Божия път е винаги най-добрият, всъщност – единственият. За да си забележителен наистина, трябва да „бъдеш служител“. Служи на Бога и на другите. Остави известността на Бога и нека Той се погрижи за твоята важност.

Молитвата ми за теб днес е: стреми се да бъдеш забележителен по правилния начин.

снимка: Интернет

Втората миля

„Служете… с веселие“ (Псалм 100:2)

„Всяка задача е трудна, когато служим неохотно и без радост“

Вероятно всички сме виждали човек да върши някаква задача, която не харесва, а и самите ние сме били в подобни ситуации в един или друг момент. Често ни се налага да правим неща, които се изискват от нас, макар да нямаме желание за тях. Такъв е животът. Най-добре е да запомним, че отношението, с което служим, е важно точно толкова, колкото и самата задача. Всяка задача е трудна, когато служим неохотно и без радост. Работата вероятно ще бъде свършена, но не достатъчно добре и без удовлетворение.

Исус не одобряваше нагласата да вършим само това, което искаме, тогава, когато искаме. Неговият лек за тази нагласа беше „изминаването на втората миля“. Знаем какво означава това. Изминаването на втората миля описва желанието на човека да направи повече от това, което се изисква от него. Да извървиш първата миля означава просто да направиш задължителното, изминаването на втората миля представя избора ти да направиш всичко, което можеш и което би трябвало да направиш. И никога няма да я изминеш, освен ако не го направиш с радост. Направиш ли само това, което се изисква от теб, няма да изпиташ удовлетворение. Ако така или иначе ще служиш, защо не намериш начин да прекараш добре, докато го правиш?

В окупираната Палестина политическата обстановка позволяваше на римските войници да задължават всеки евреин да носи оръжията им една миля. Това беше изискване на закона. Не беше нужно хората да го харесват, но със сигурност трябваше да се подчиняват. Исус издигна отговора на това изискване далеч над неохотното съгласие до нивото на радостна услуга. Той учеше: „Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две“ (Матей 5:39-41). Ако с готовност правим повече, отколкото някой може да ни принуди, ще открием истинската свобода и радост да служим.

Псалмистът пише: „Служете на Господа с веселие“ (Псалм 100:2). Тук трябва да спра, за да проверя сърцето си и да призная, че се стремя да служа на Бога, но дали винаги го правя с готовност? Има ли моменти, когато Му служа, защото трябва, а не го правя с радост? Не искам това да се случва в живота ми, но предполагам понякога е било точно така.

Предлагам едно още по-практично приложение на днешния стих. То изглежда така: „Служи на __________ с радост“. Чие име ще поставиш там – на съпруга или съпругата си, на семейството, на приятелите, на работодателя, на някой непознат, с по-малко късмет, на някой, на когото е ужасно трудно да се угоди? Ако не служим на другите с радост, как въобще можем да служим на Бога с радост? Павел обръща внимание на това, че двете са неразделно свързани: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос“ (Колосяни 3:23, 24).

Молитвата ми за теб днес е: дано винаги намираш сили да извървиш втората миля.

снимка: Интернет

Водачи слуги

„Водачът трябва да бъде слуга“ (по Лука 22:26)

„Моделът на Исус за ръководене – води като служиш“

Моят добър приятел Кембъл Макълпайн с типичния си шотландски хумор ми каза: „Ако мислиш, че си водач и като се обърнеш – никой не те следва – значи не водиш, а просто се разхождаш“. Когато мислиш за водач, кой е първият човек, който ти идва на ум? Кои са критериите, на които водача трябва да отговаря, за да има твоето доверие и подкрепа? Възможно е голяма част от това, което си видял до сега, да не е добър пример за благонадеждно ръководене – в брака, семейството, бизнеса, църквата или политическия живот.

Със сигурност си виждал и истински водачи – може би родител, учител, приятел, пастир, треньор, бизнесмен, мениджър, ментор, активист или някой, който няма позиция и титла. Човек разпознава водачите веднага щом ги види, дори и да не са това, което той е очаквал. Винаги има хора, които искат да следват такива водачи – не сляпо, а уверено и с радост. Мисля, че качеството, а не количеството на хората, които следват един водач, говорят най-силно за неговите добродетели и умения. Днес почти всеки може да си набави тълпа от последователи, стига да храни егото им и да прави това, което искат, колкото и глупаво или абсурдно да е то.

Истинският водач не събира последователи за собствена полза и печалба. Той вдъхновява хората да бъдат това, което трябва да бъдат и да правят това, което трябва да правят – за тяхно добро.

Редица книги са написани по темата за ръководенето. В тях се описват нужните умения и отговорности на водача. Няма да намерим по-добра книга по темата за ръководенето от самата Библия, защото няма по-добър пример благочестиво, ефективно и служещо ръководене от това на Исус. „Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45). Исус ясно каза, че основното качество на водача е личното желание да служи – смирено, честно и жертвоготовно.

Това е моделът за ръководене на Исус – води като служиш! „Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува“ (Лука 22:24-26). Бог те е сътворил със стремеж към величие, но величието в Божиите очи не са нещата, които можеш да постигнеш. Величието е в това, което си. Доказателството за него се вижда в живота ти и в благотворното влияние, което имаш върху живота на другите.

Има и друго нещо, което моят приятел Кембъл ме научи за ръководенето като слуга: „Ако искаш да знаеш как се справяш като слуга, забележи как реагираш, когато някой се отнася с теб като със слуга“. Думите му още влияят на живота ми – дори и след смъртта му, защото те са в пълен синхрон с удивителния му живот. Надявам се един ден това да бъде казано и за мен. Ще се чувстваш по-добре, когато служиш на другите, вместо да губиш време в опити да ги впечатляваш.

Молитвата ми за теб днес е: Исус да бъде примерът, по който споделяш живота си с другите.

Снимка: „Исус мие нозете на Петър“ от Форд Мадокс Браун