Posts Tagged ‘служение’

Цялата благодат, от която се нуждаеш

„А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8)

„Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава“

Всичката благодат, от която се нуждаешАз съм благословен. Моят живот и служение са благословени от Божията благодат и благосклонността на хората. Получил съм от Бог и от хората много повече от това, което изобщо някога бих заслужил и съм благодарен за всяка показана ми добрина. Признаването на получените благословения са ключа към благодарността. Забелязал съм, че ако получа по-малко от това, което ми дължат, не се чувствам благодарен. Когато получа точно толкова, колкото съм заслужил, чувствам се така, все едно съм го заработил. Но когато получа повече, отколкото съм заслужил, аз съм дълбоко благодарен. Всъщност, важно е не толкова колко си получил – по-скоро важна е твоята оценка и отношение към това, което си получил. Отношението е източник на благодарността. В твоя живот единствено ти определяш отношението си – никой друг. Благодарността обикновено има отношение към твоя опит с благодатта и разбирането ти за нея.

Благодатта не може да се спечели, а само да се получи. Благодатта – необяснимо благоволение, незаслужено благословение – е винаги доброволен дар и можеш най-добре да я приемаш и оцениш, когато мислиш за нея по този начин: „Но с Божията благодат съм това, което съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен“ (1 Коринтяни 15:10). Концепцията за благодатта е повтаряща се тема в посланията на апостол Павел. Той знаеше мярката на благодатта, която бе получил от Бога (Деяния 9:1, 2; 1 Коринтяни 15:9), възхищаваше се на това, което можеше да опише само като „изобилните богатства на Неговата благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус“ (Ефесяни 2:5-9).

Благодатта е както подарък, така и задължение. Точно това често ни безпокои относно нея. Хората непрекъснато се опитват да я спечелят. Благодатта не може да се спечели, тя се дава. Може би хората просто се чувстват неловко да получат такъв дар, защото те самите често не са така благи и милостиви към другите хора, колкото биха могли да бъдат. Получената благодат те задължава да я даваш на другите, така както си я получил.

Благодатта никога не е излишна. Тя се дава, когато е най-необходима. В контекста на Библията, благодатта е нужна, когато се бориш да извършиш правилното нещо, когато взаимоотношенията са опънати, когато противоречията остават неразрешени или не ти достига сила. Тогава Бог простира Своята благодат към теб и те моли ти да правиш същото с другите. „А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8).

Благодатта е винаги достатъчна. Когато Павел е в най-голяма беда, Бог му казва: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена… защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:7-10). Когато разбереш благодатта, ще откриеш, че тя винаги е давана в изобилна мяра: „Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат… А благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:16, 17).

Израстването в сила и усъвършенстването са винаги продукт на достатъчната благодат. Това, което Бог обеща на Павел, го обещава и на теб. Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава.

В каквато и ситуация да се намираш днес, каквото и да е състоянието на сърцето ти, прегърни благодатта на Бога, без съмнение и без колебание.

Молитвата ми за теб днес е: повярвай в достатъчността на Неговата благодат при всички обстоятелства.

Реклами

Благослови тази бъркотия

„Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява“ (Псалм 1:1-3)

Да бъдеш благословен не означава да имаш повече; да бъдеш благословен означава да се наслаждаваш повече на това, което имаш.

Благослови тази бъркотияНямам представа откога познавам моята приятелка Бети, като че ли винаги съм я познавал. През всичките тези години, нейният отговорът на моя искрен въпрос: „Как си, Бети?“, е бил: „Пасторе, аз съм благословена“. Знам, че животът й далеч не е лесен, но отговорът й не се променя: „Пасторе, аз съм благословена“. Тя е открила истината, която повечето хора рядко откриват: „Божието благословение е нашето най-голямо богатство. Колкото и да работим, не можем да добавим нищо към него“ (Притчи 10:22).

Всеки иска да бъде благословен. Хората, обаче, имат неправилно разбиране какво представлява благословението. Те, много често, грешно приемат, че благословение означава да имаш повече неща – повече и по-хубави. Благословението не означава да имаш повече от нещата, които харесваш; благословение означава да се наслаждаваш повече на това, които имаш. Правилната употреба на думата включва в себе си разбиране за благодатна и великодушна щедрост, която надхвърля усилията на твоя труд. В действителност всеки е бил благословен много повече от това, което сам е спечелил или заслужил. Според мен, концепцията за благословение включва това, което е добавено към живота ни, както благодарение на Божието благоволение, така и благодарение на любезността на другите хора. Кой би се отказал от тези неща?

Видях една шеговита табелка, която гласи: „Благослови тази бъркотия“. Усмихнах се, защото можех да си представя кухни и домове, а също така някои бракове, семейства и животи, за които тези меланхолични думи биха били подходящи. Проблемът е: Бог не благославя бъркотията. Той ще те избави от бъркотията, ако ти искрено и смирено я представиш пред Него. Благословение има там, където се приема благодатта: „Вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен онзи човек, който уповава на Него“ (Псалм 34:8).

Давид разбра милостта и благодатта на Бога, но също така научи и изискванията (Псалм 32:1-5, Псалм 51:7-13). Давид също така научи къде ни очаква благословение: „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява“ (Псалм 1:1-3, виж още Еремия 17:7, 8).

Мойсей изговори Божието обещание за благословение на Израел с тези думи: „И всички тези благословения ще дойдат върху теб и ще те придружават, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог. Благословен ще бъдеш в града и благословен ще бъдеш в полето. Благословено ще бъде роденото от теб, плодът на земята ти и роденото от добитъка ти, малките на говедата ти и овцете ти; благословени кошът и нощвите ти. Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си през градската порта“ (Второзаконие 28:2-13).

Със сигурност Божиите обещания не са по-малко сега, когато сме под благодат, отколкото по времето на закона. Павел едва сдържа радостта си и изумлението си при мисълта: „Благословен да бъде Бог и Отец на Нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3).

Молитвата ми за теб днес е: познай благословението на тези, които служат на Бога с цялото си сърце.

Молитвата и Божието царство

„Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.” (Матей 6:10)

Пропиляваме твърде много усилия и енергия, когато се опитваме да направим живота си, по-скоро удобен, отколкото ценен.

Молитвата и Божието царствоВ сърцето ти има желание да можеш да променяш действителността, да направиш своя и живота но другите по-добър. Тъй като си направен по образ и подобие на Бога, желанието да изграждаш Божието царство е като твой естествен инстинкт. Бог го е поставил в теб. Проблемът е, че твърде много хора разбират и прилагат погрешно този вътрешен импулс на сърцето и губят скъпоценни усилия и енергия да направят живота по-скоро удобен, отколкото ценен.

Учениците на Исус изглежда разбираха, че молитвата играе важна роля, но не бяха сигурни каква точно е тя. И затова Го помолиха: „Господи, научи ни да се молим.“ Исус отговори: „Когато се молите казвайте: Отче наш, Който си на небесата … Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:10). Молитвата ускорява изпълнението на Божието царство.

Божието царство е централното послание на всичко, което Исус дойде да извърши и да поучава. Като се започне от кръщението на Исус и изкушенията в пустинята, „Оттогава Исус започна да проповядва, като казваше: Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Матей 4-17), през цялото Му земно служение „…и проповядваше благовестието на царството…“ (Матей 4-23) и след Неговото възкресение, „… и в продължение на четиридесет дни им говореше за Божието царство.“ (Деяния на Апостолите 1:3), всичко, което Исус правеше и учеше беше да разкрие абсолютната власт и мощ на Божието Царство в обикновения живот.

В молитвата от първостепенна важност е дали си отворил сърцето си и живота си за Божието Царство. Ако Неговото Царство не живее в твоето сърце, молитвите ти са само думи – безпомощни и неефективни. Всяко сърце, което е в синхрон с Него, копнее Царството Му да дойде възможно по-скоро в пълна сила и мощ. Неговото Царство е дошло; това е сигурно. Не само това, молитвата отстоява очакваната пълнота и влияние в живота и делата на хората. Прочети 1 Коринтяни 4:20/15:22-26.

Попитан от римския управител, Исус поясни: „Моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36). Не прави грешка; Исус беше ясен. Неговото Царство не е ОТ този свят, нито по произход, нито по власт, но е В този свят по Божий указ и чрез твоето участие. Божието Царство е навсякъде по земята, където управлява Исусовата праведност. Трябва да се молим и работим, докато видим това изпълнено. Молитвата съобразява изпълнението на Божията воля на земята с целите и мощта на Бога. „…както на Небето, така и на земята.“ Представи си Неговата воля изпълнена на земята в твоя живот, в живота на дома ти и семейството ти, в общността, страната, в целия свят, „…както на Небето, така и на земята“. Прочети Римляни 12:1-2. Пламенната и ефективна молитвата може да постигне това за Божия слава. Виж Яков 5:16-18. Малките молитви, само за лични нужди са наистина незначителни в контраст с работещата молитва, която установява и разширява още повече Божието Царство. Молитвата наистина включва твоите лични нужди, но ги надхвърля и достига до вечните и всеобхватни цели на Бога.

Моята молитва за теб днес е: Да упражняваш разумно силата и мощта на молитвата.

снимка: Интернет

Недостатъчно заети

„За да подготви святите Божии хора за делото на служението“ (по Ефесяни 4:12)

„Твоят свят се определя от обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“

Към националната статистика на безработицата бяха добавени нови категории. Не само нивата на безработицата са неприемливо високи, но сега правителството следи и процента на хората, които са „недостатъчно заети“, а също и тези, които „вече не търсят работа“. Доколкото разбирам става дума за хора, които са толкова обезкуражени, че вече не си търсят работа изобщо. Освен тях има и хора, които са „недостатъчно заети“ и тъй като не могат да намерят работа, те се задоволяват с минимална заплата и работа на непълен работен ден. Това е икономическа трагедия за много хора и семейства. Тези проценти не са само числа, те представят живи хора и семейства, борещи се да плащат своите сметки и да се грижат за себе си. Всичко това оказва голямо влияние върху живота на хората, финансите, семействата, взаимоотношенията, морала и емоционалното състояние.

Но нека променим фокуса и поговорим за църквата – за теб и мен. Църквата не е място – тя се състои от хора. Ти и аз, всеки, който приема Исус за Свой Спасител – това е църквата. Тъжният факт е, че „безработицата“ в църквата далеч надминава процентите в националната статистика. В църквата има твърде много хора, които са „безработни“, „недостатъчно заети“ и някои, които просто „не си търсят работа“. И това не е стечение на обстоятелствата, а резултат на техния избор. Вярва се, че във всяко начинание 20% от участниците извършват 80% от работата, необходима за успешното му завършване. Останалите 80% от църквата са „недостатъчно заети“ или „вече не си търсят работа“ и се задоволяват да гледат тези, които работят.

В практичните си указания към последователите на Христос в Ефес, апостол Павел пише: „Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло… Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта“ (Ефесяни 4:10-16). Божието намерение за църквата Му е да бъде напълно заета, всеки да бъде „усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:17). В Божието царство не е предвидено да има „безработни“, „недостатъчно заети“ и хора, които вече не си търсят работа. За всеки, който е готов да работи, има достатъчно работа.

Трябва да знаем нещо много важно – всекидневнието и вечния живот на хората зависят от това доколко пълноценно сме ангажирани в Божието дело. Преди години прочетох едно твърдение, което все още ме предизвиква: „Аз съм само един, но все пак съм един. Не мога да направя всичко, но мога да направя нещо. Длъжен съм да направя това, което мога и ще го направя с Божията благодат“. Това трябва да е божествената ни настройка всеки ден. Исус обеща, че ще имаме успех: „Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12). Какво можеш да правиш за Бога и другите, а не го правиш? Нека сега да направим този въпрос личен. Попитай себе си честно: „Правя ли всичко, което Бог иска от мен, в работата, за която Той ме е надарил и призовал да извърша в моя свят?“ Бих определил „моя свят“ по следния начин – обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“. Това, че някой не върши своята работа, не оправдава нашата липса на пълно посвещение на ежедневната работа за царството. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Нито един от нас няма подходящо оправдание да е „недостатъчно зает“ в Божието царство на земята. Нека възприемем отношението на Исус, когато каза: „Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?” (Лука 2:49). Божията работа се състои в докосване на човешки сърца и промяна на човешките съдби. Защото само това, което докосне сърцето, може да промени живота.

Молитвата ми за теб днес е: нека твоите усилия имат силата да докоснат едно сърце и да променят един живот днес.

снимка: Интернет