Posts Tagged ‘смелост’

В ръцете на Бога

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11)

„Ако искаш да видиш как работи Бог, трябва да направиш нещо, което Той да може да благослови“

В ръцете на БогПринципът е достатъчно лесен. Трябва да дадеш на Бог нещо, което да благослови. Едно от най-интересните чудеса на Исус беше умножаването на хляба и рибите, единственото чудо, което е записано и в четирите Евангелия (Матей 14, Марко 6, Лука 9, Йоан 6). Това повторение говори за важността на събитието. Случаят ни представя една невъзможна ситуация, докато едно момче не решава, че има нещо, с което може да помогне. Момчето предлага своето скромно количество храна, пет самуна хляб и две малки рибки. Не много, но все пак нещо (Йоан 6:1-14). Учениците си помислиха, че предложението на момчето е великодушно, добронамерено, но навярно малко неудачно. Те разсъждаваха: „…но какво са те за толкова хора?“ (Йоан 6:9). Голяма тълпа от няколко хиляди души беше дошла да види Исус и да чуе учението Му. Те бяха далеч от домовете си, денят беше дълъг и не бяха яли. Нещо трябваше да се направи и то скоро. Учениците осъзнаваха, че нещо трябва да се направи и предложиха на Исус логичното: „Да ги пуснем да си ходят“. Проблемът е решен, но дали наистина е така?

Исус, обаче, избра да направи нещо друго, за което учениците изобщо не бяха подготвени – нито да го чуят, нито да го направят, а именно – да ги нахранят. Учениците много старателно изчислиха колко храна ще е нужна, колко малко имат и как изобщо няма да стигне. Те погледнаха на това, което не им достигаше и стигнаха до заключението, че нищо не могат да направят. Малкото момче погледна на това, което имаше и реши, че все пак може да се направи нещо. Той беше склонен да даде храната си на Исус, колкото и незначително да изглеждаше количеството.

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11). Винаги можеш да играеш на сигурно, никога да не рискуваш, никога да не постъпваш дръзновено, но докато не действаш с добре обмислено дръзновение, никога няма да видиш величието на Божията мощ и провидение. Ако искаш Бог да работи в твоята трудна, предизвикателна или дори невъзможна ситуация, в определен момент трябва да положиш усилие или да жертваш нещо, което Бог да благослови. Какво можеш да дадеш или да направиш, за да се придвижиш към чудото? Мисля, че Мария, майката на Исус, го е казала най-добре: „Каквото ви каже, направете го“ (Йоан 2:1-11). И когато те направиха това, което можаха, Той направи това, което може само Той – чудото на умножаването.

В ръцете на момчето храната едва ли би стигнала дори само за него. В ръцете на учениците храната беше недостатъчна, според тяхната преценка. Но в ръцете на Исус, храната се превърна в чудотворно снабдяване, осигуряващо прехрана на хиляди гладни, оценяващи жеста хора. „И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли“ (Йоан 6:12, 13).

Преди повече от тридесет години научих една простичка мисъл, която беше за мен истинско предизвикателство: „Аз съм само един човек. Не мога да направя всичко, но все пак мога да направя нещо. И макар, че не мога да направя всичко, няма да се откажа да направя това, което мога“ (Хелън Келър, 1880-1868 г.).

Във всяка ситуация търси това, което можеш да направиш – окуражаваща дума, акт на вяра, проява на внимание, жертва, помощ. Когато направиш нещо с вяра и покорство, Бог може да направи нещо чрез теб и за теб. „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века до века. Амин“ (Ефесяни 3:20, 21).

Молитвата ми за теб днес е: действай със смелост и виж чудесата на Божието действие.

снимка: Интернет

Реклами

Хляб за всеки ден

„Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“ (Лука 11:3)

„Непознати предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти“

Ние живеем живота си ден по ден. Също така и нашият Баща ни дава това, което ни е необходимо ден по ден. Мисля, че повечето хора до известна степен осъзнават това, което им липсва. Не всеки проблем може да бъде решен с по-усилена работа, по-продължително обмисляне или повече пари. Всеки има нужда от помощ в определен момент.

Нашата правнучка Кайли е на един месец. Тя е безпомощна и напълно зависима от благоразположението, любовта и помощта на тези, които я обичат, за всяко нещо, от което се нуждае за здравето и растежа си. Тя ще порасне и ще се научи да се справя с тези основни неща сама, но винаги ще има нужда от помощ от Бога и хората – точно както и ние с теб имаме нужда.

Ти не си бил роден себедостатъчен и никога няма да станеш такъв. Ще се появяват нужди, с които няма да можеш да се справиш. Непосилни предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти. Няма да знаеш всичко, което ти е необходимо да разбереш, няма да имаш цялото постоянство, което живота ще изисква, ще се сблъскваш със ситуации и хора, за които нямаш достатъчно мъдрост.

Животът ще те сблъсква с неочаквани неща, за които не си подготвен – несправедливост, лъжливи обвинения, финансови бедствия, медицински проблеми, кризи със здравето, инциденти, социално отчуждение, емоционални травми и още твърде много произволни трагедии. Глупаво е да мислим, че можем да посрещнем сами всичко, което идва в живота ни. Той не позволява да складираме всичко необходимо за нещата, които може да ни се изпречат. Ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции.

Ето най-накрая и добрата новина. Няма изпитание, което може да се докосне до живота ти и да е по-голямо от Бога. Няма да ти се наложи да посрещаш нищо без Бога, освен ако сам не избереш така. Няма да ти се налага да се сблъскваш с всичко плашещо в един и същ момент. Със сигурност няма да бъдеш освободен от всичко, което те плаши и наранява, така е в живота. Но точно затова ще ти трябва помощ.

Учениците на Исус Го помолиха да ги научи да се молят и Той им даде модел за молитва (Лука 11:1-4). Тази молитва разкрива интимността на нашите взаимоотношения с Бога и размерите на Божията вярност към нас. Молитвата, която Исус им даде ни учи как функционира живота – тя започва с „Отче наш“.

Всичко, от което се нуждаеш започва там – в Неговото сърце, от Неговите ръце, заради Неговата любов. Можеш да имаш уникални, лични взаимоотношения с Бога, който е твой Баща. Във всяка ситуация Божията воля за твоя живот може да бъде превъзходна „на земята, както на небето“, тази благодат действа, когато „прощаваме на нашите длъжници“ и вика ни „избави ни“ оставя всяко зло намерение неспособно да ни навреди.

Нарочно оставих това просто изречение последно: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Хлябът е символ на основните нужди, които всички имаме ежедневно. Както казах и по-горе ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции. Всеки ден един непресекващ Източник ни предлага достатъчна помощ – трябва само да дойдеш при небесния си Баща и да помолиш: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Точно както Бог хранеше Израел всеки ден в пустинята с манна, така Той ще даде и на теб „насъщния хляб“.

„Който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта“ (прочети Числа 11:7, 8 и Изход 16:16-19). Бог снабдяваше нуждите ден по ден.

Молитвата ми за теб днес е: живей с увереност в пълното снабдяване, което ни дава Божията любов.

снимка: Интернет

Страх

„Бог не ни е дал дух на страх, а… на себевладеене“ 2 Тимотей 1:7

„Страхът е противоестествена емоция, която има духовен произход“

Страхът осакатява. Той храни съзнанието с възможно най-лошите мисли, прави ни слепи за реалността и парализира възможностите, които имаме. Животът ни ще е по-добър без страх и безпокойство. Намери кураж, изправи се срещу страха и бъди свободен от ужасяващите мисли. Аз съм наследник на специалисти по безспокойство, които често предупреждаваха за идващи бедствия, сякаш виждаха какво се крие за ъгъла. Страхът се храни точно по този начин, хората не го създават – те просто му дават гориво. Замисляли ли сте се някога как се е появил страхът? Всяко нещо си има произход, но какъв е произходът на страха? Първо, нека ясно да кажем, че страхът не съществува от сътворението на света. Бог видя какво беше сътворил и видя, че беше добро.

Страхът не идва от Бога, Библията ни казва, че „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладеене“ (2 Тимотей 1:7). Страхът не беше част от живота на Адам, докато той не съгреши като не се покори на Бог в Едемската градина: „Но Господ Бог повика човека и му рече: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол, и се скрих“ (Битие 3:8-10). Първият израз на тази негативна емоция беше резултат от злото, което Адам извърши. Когато Библията говори за страх от Бога, се има предвид почит. Соломон, един сравнително мъдър човек, пише: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10).

Страхът е противоестествена емоция, която има недобър духовен произход. Павел описва тази негативна емоция с думите дух на страх. Каквото и да означава това – ясно е, че не е добро нещо. Страхът се заражда по-дълбоко от мислите или емоциите на човека. Той идва от духовното ни съзнание и ако не е под контрол, може да ни навреди и дори разруши. Мислите и емоциите ти са мястото, където страхът видимо се проявява (2 Коринтяни 10:3-5).

Страхът е спътник на липсата на доверие. „Бог ни е дал… дух на сила, любов и себевладеене“. Когато вярваш, че Бог те е екипирал със силата Си, убеден си в Неговата непреходна любов, страхът бива заместен от доверие. Умът ти е сътворен от Бога и има пълната възможност да бъде здрав и балансиран, способен да бъде обучен и овладян (Псалм 61:1-4). Научи се от Давид, когато той преживяваше най-тежките си моменти. „Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам. Чрез Бога ще хваля думите му; на Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Молитвата ми за теб днес е: винаги и с цялото си сърце се доверявай на Бога.

снимка: Интернет