Posts Tagged ‘смисъл’

Любов и прошка

„В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7)

„Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно“

Любов и прошкаСлучвало ли ви се е да постъпят с вас несправедливо? Кой не е постъпвал несправедливо срещу Бог или човек? Животът не е възможен без прошка. Товарът на твоите грешки или тези на другите, става толкова тежък за носене, че е невъзможно да не си прощаваме. Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно (Марк 11:25, Колосяни 3:13-15, Матей 6:14, 15).

Но не прошката е това, с което се борим – любовта е нашето предизвикателство. Любовта изисква от теб много: „Любовта не държи сметка за зло… всичко премълчава… всичко търпи… любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8). С любовта саможертвата тежи по-малко, неудобствата не си струва да се споменават. Прошката идва без да претегляме грешки и заслуги. Този, който избира да прости, приема цената и болката от грешките на другите.

Смисълът на Разпятието е неизмеримата любов. Исус, който не е извършил никакъв грях (2 Коринтяни 5:21), взе на Себе Си твоите грехове, прие твоето място пред святостта на Бог, плати ужасната цена на греха ти и понесе болката за всеки грях и несправедливост, които си извършил или ще извършиш (Матей 27:46)). Най-лошото, на което всеки човек е способен, беше понесено от Исус на кръста, мястото, където умря нашият Спасител.

Кръстът е символ на греха, но също така и на най-великата любов. Там Той ти прости, защото те обича: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:16, 17).

На този кръст твоето минало и твоята съдба бяха завинаги променени: „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатствата на Неговата благодат, която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране… така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос“ (Ефесяни 1:7-12). Никой не трябва да остава такъв, какъвто е бил. Това е наистина един велик петък, защото тогава беше родена надеждата за всеки, който повярва (1 Йоан 1:9, 10). Писателят Макс Лукадо пише: „Исус ще отиде по-скоро в ада за теб, отколкото в небесата без теб“. Какво да правиш с такъв Бог? Не можеш просто да Го отпратиш. Вместо това съкрушено коленичиш пред Него, приемаш Неговата прошка и живееш живота си за Него. „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:7, 8). Представи си – Бог даде Своя живот за теб!

Защо тогава ние, които получихме такава благодат и любов, трудно прощаваме? Не можеш да оставиш прегрешенията на другите непростени, когато твоите са така щедро и напълно простени. Библията казва: „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:29, 32). Любовта се вижда най-добре при прошката.

Молитвата ми за теб днес е: познай Божията чудна и неизмерима любов.

снимка: Интернет

Реклами

Истинските неща

„Две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води…“ (Еремия 2:13)

„Исус винаги ще ти казва истината и ще ти дава истинските неща“

Фалшиви часовници Ролекс, чанти Гучи и дизайнерски слънчеви очила – тези неща можеш да ги намериш на ниски цени, но наистина не струват. Поставянето на добре познато име на фалшив продукт не го прави по-ценен. Фалшивият продукт винаги изглежда добре, почти толкова добре, колкото оригинала, но все пак остава това, което е – евтин заместител на истинското. Колко глупаво е да жертваш нещо, което имаш и е истинско, за нещо, което искаш, но е фалшиво. И въпреки това хората го правят непрекъснато.

Старозаветният пророк Еремия е писал със сълзи Божиите думи към Израел: „Моят народ Ме изостави, Мен, извора на живите води, и си издълба водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода“ (Еремия 2:13). Колко глупаво и трагично. Хора, които знаеха кое е по-доброто, се опитаха да заменят Бог в личния си и обществен живот, отказвайки се от незаменими неща в замяна на тези, които бяха нежелателни. И днес това все още се случва. Евтиният заместител никага не струва цената, която давате за него.

Библията дава и друг пример – Исав, син на Исаак и Ревека, брат близнак на Яков: „Който за едно ястие продаде първородството си; понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си“ (Евреи 12:16, 17; прочети историята на Исав в Битие 25:29-34). В своето нетърпение Исав се отказа от това, което беше ценно и незаменимо, за да задоволи своя апетит.

За нещастие хората вършат това всеки ден. Те пропускат неповторими възможности, защото избират да свършат нещо, което в момента ги притиска повече. Обикновено хората не ценят това, което имат, докато не го прахосат. Глупавият човек небрежно ще изтъргува незаменимата дългогодишна исктория със своя партньор за нещо, което възбужда чувствата му в момента. Или ще изтъргува доброто си име за някаква глупава прищявка. Хората често продават сигурните неща за далечни и несигурни възможности. И това, което е трагично, хората биха продали сигурното безсмъртие за моментни удоволствия. Евтините заместители никога не струват това, което плащаш за тях.

Един от уроците на живота е следния – никога не се съгласявай да вземеш най-доброто в живота – втора ръка, научи се, че получаваш това, за което плащаш. Малко са изгодните сделки в живота, не са толкова, колкото в рекламите или колкото ни обещават. Всяко нещо, което е твърде евтино или става твърде бързо, не струва цената, която искат за него. Исус винаги ще ти казва истината и ще ти дава истинските неща. Той просто не може да постъпи по друг начин. „А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:14). Не допускай заместители в живота си. Не приемай нищо по-малко от Исус в Неговата пълнота.

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай истинските неща и не се съгласявай на нищо по-малко.

снимка: Интернет

Моите желания и Божията воля

„Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му“ (по 1 Йоан 5:14)

Бог ни е дал свободна воля и уважава решенията ни, но няма да им бъде подчинен.

Животът рядко се развива според нашите желания. Понякога ни се иска да не е така, но ако настояваме на своето, живота ни може да стане доста самотен. Егоцентричността убива взаимоотношенията. Повечето хора научават още на 2-годишна възраст, че гневните изблици не са социално приемливо средство за постигане на своето. Но други никога не надрастват желанието си винаги да се налагат и само сменят тактиката. Непрестанно натякване, пазарене, спорове, мърморене, цупене, обвинения, тръшкане на врати, заплашване, сълзи – това са често срещани стратегии. Проработвали ли са те при теб?

Както е казала комедийната актриса Лили Томлин: „Не че искам да се налагам, просто моите идеи са по-добри“. Това не е подходяща стратегия за общуване с околните. За известно време може би ще успееш да караш другите да се съобразяват с желанията ти, но взаимоотношенията не процъфтяват в нездравословен климат. Философия от типа „или ще стане по моя начин, или няма да стане изобщо“ не е ефективна, освен ако мислиш да прекарваш времето си сам.

Нека сега да помислим каква връзка има това с взаимоотношенията ни с Бога: „Който изпълнява Божията воля, живее вечно“ (1 Йоан 2:17). Понякога настояваме на своето дори във взаимоотношенията си с Бога. Можем да се опитаме да поискаме Божието одобрение за желанията си и Бог ще уважи нашата свободна воля. Той ни е дал тази свободна воля, но това не означава, че ще й бъде подчинен.

Започваме да растем и да узряваме духовно, когато Божията воля стане за нас по-важна от собствените ни желания. Библията казва: „С увереност можем да пристъпим към Бога, защото Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му. Щом знаем, че Бог ни слуша, за каквото и да Го помолим, знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“ (1 Йоан 5:14, 15). Често ни се иска този стих да звучи така: „Когато Го молим за нещо… Бог ни слуша… и знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“. Звучи вълнуващо, нали? Но в този прочит има един огромен пропуск, едно много важно определение „нещо, което е по волята Му“. Няма ограничения за нещата, които можеш да поискаш, но само когато Божията воля е поставена над собствените ти желания. „Ако останете в Мен и Моите учения останат във вас, каквото и да желаете, поискайте го и ще го имате“ (Йоан 15:7, 8). Когато стоим в Него, всичко друго минава на заден план.

Важно е да забележим, че молбата ни трябва да е подчинена с желание и доверие на Неговата благосклонна воля. „И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1-2). Добро, угодно на Него и съвършено. Това убеждение е основополагащо за доверието и покорството ти.

Бог приветства това, че Му казваш нуждите си (Филипяни 4:19). Трудността идва от объркването на желанията с нужди. Желанията ни винаги са повече от нуждите. Бог иска нуждите ни да бъдат посрещнати, но наша е отговорността да пресеем желанията си и да ги подчиним на Неговата воля във всеки един момент.

Как можеш да знаеш каква е Божията воля? Тя винаги е в съгласие с Божието Слово и с Неговия характер. „Не спираме да се молим за вас, като искаме да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща; да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да Го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога“ (Колосяни 1:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: искай свободно от Бога и живей напълно според волята Му.

снимка: Интернет

Декларация за зависимост

„Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги“ (Псалм 105:4)

„Зависимостта от Бога ни възвисява, а не ни унижава“

Всяка държава в даден момент от историята е декларирала своята независимост. Според мен, ние, като отделни личности, трябва да декларираме нещо много по-различно – смирено признаване на нашата зависимост от Бога и от другите хора. Нещо вътре в нас винаги търси независимост, понякога дори от Бога. Това не звучи толкова добре, нали? Но е истина и стои в основата на проблемите ни. Това настояване за независимост е дошло в ранното начало на човешката история, още в Едемската градина (Битие 3). Човек иска да решава сам, да прави каквото иска, когато иска и както поиска. По този начин животът не работи добре.

Веднага можем да видим защо това е духовен проблем, а често създава проблеми и във взаимоотношенията. Погледни дома и семейството. Тийнеджърските години могат да са трудни за направляване, объркващи, както за родителите, така и за самите тийнейджъри. Обикновено те очакват, а понякога настояват за повече независимост, отколкото техния житейски опит и развиваща се зрялост са ги подготвили да поемат. В същото време родителите се опитват да предоставят някаква по-голяма независимост, но това рядко се случва в размерите и с темпото, които тийнейджърите чувстват, че заслужават. За съжаление, човек като че ли никога не надраства този стремеж към независимост.

Би ни се искало да определяме кога и къде да сме независими и да избираме кога и къде искаме да сме зависими, но животът не е устроен по този начин. Този, от Когото зависиш, може да ти даде независимост. Не можеш да я вземеш сам, без това да се отрази или дори да повреди тези важни взаимоотношения. Независимостта има цена и тя се състои в това, че поемаш по-големи отговорности и жертваш привилегиите си.

Важен житейски урок е да разбереш, че до известна степен винаги ще си зависим – просто го приеми! (2 Коринтяни 3:4, 5). В някои области от живота ни, като работата например, зависимостта е необходима. Не може да получаваш заплатата си и да казваш на работодателя какво ще правиш и какво не. В други области приемаш зависимостта доброволно – например в приятелствата и брака. Взаимоотношенията изискват желание за взаимна зависимост, но живота ни не би бил много добър без тях.

Ако се бориш със зависимостта във всекидневието, това показва, че все още не си открил радостта и сигурността, които тя носи във взаимоотношенията ти с Бога. Зависимостта е реалност и избор, който правиш. Във всекидневието си ние сме много по-зависими, отколкото искаме да признаем или осъзнаваме. Божият съвет е: „Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги“ (Псалм 105:4).

Животът ти ще бъде най-щастлив, когато се подчиниш на Божието водителство и се довериш на Неговото снабдяване. Имаш нужда от Божията благодат, сила, мъдрост, милост, насока, защита и любов непрекъснато. Няма нужда да живееш без тях. Няма да има момент, в който да не се нуждаеш от това, което Бог има за теб. Никога няма да си достатъчно възрастен, умен, голям, силен, богат или себедостатъчен, така че да нямаш нужда да „търсиш Бога и Неговата сила, и да търсиш лицето Му винаги“.

Можеш да правиш тези неща като имаш реални и живи взаимоотношения с Бога. Търси мъдрост и посока в Словото Му всеки ден. Говори на Бога за живота си – радостта и тъгата, битките и успехите. Слушай Бога в тишината на сърцето и мислите си през деня. Непрекъснато кани присъствието Му. Обикни зависимостта си от Бога – тя те въздига, а не те унижава (2 Коринтяни 9:8).

Молитвата ми за теб днес е: винаги декларирай упованието си в Бога.

снимка: Интернет

Духовният вакуум

„Не давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27)

„Ако Бог и доброто не ни изпълват, ще ни изпълват по-дребни и незначителни неща“

От гимназиалния си учител по физика научих, че „природата не търпи вакуум“. Когато нормалното атмосферно налягане вътре в един обект намалява значително, то той няма достатъчно сили да противостои на околното налягане и в един момент може да се деформира. Това беше полезен урок за моя духовен живот, нека да ви кажа как.

Исус разказа за един нечист дух, който бил изгонен, но се върнал отново там, откъдето е излязъл, като намерил мястото „празно, пометено и подредено“ (Матей 12:43-45). Мястото било чисто, но незаето. На пръв поглед описанието изглежда добро, но всъщност не е чак толкова. Ключовата дума е „празно“. Съществувала духовна уязвимост. Празнотата оставяла духовен вакуум, който очаквал да бъде запълнен от нещо или от някого. Нечистият дух намерил седем други духа, по-зли от него, като влизали, живеели там и последното състояние на онзи човек ставало по-лошо от първото. Това ни казва текстът. Духовният колапс, трагичен и безмислен, се среща твърде често. В твоето сърце, в твоя живот това, което не се изпълва от Бога и доброто, се запълва от по-дребни неща.

Виждам практически съвет в предупреждението на Библията: „Не давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27). Дяволските „хитрини и похвати“ винаги настойчиво търсят достъп до нечий живот (Ефесяни 6:10-18 и 2 Коринтяни 2:11). Как ограничаваш ежедневните неканени нахлувания на дявола в твоята душа? Вялото съпротивление на погрешните отношения и действия, без посвещение и силно устояване на праведните практики, не върши работа. Ще имаш духовен успех само тогава, когато даваш място на Бог в живота си всеки ден. Как започваш деня, как го живееш и как го завършваш? Това трябва да стане твоят духовен стил на живот.

Колкото повече целенасочено даваш място на Бог в живота си – времето, привързаностите, желанията и действията си – толкова повече нахлуванията на дявола в живота ти се ограничават, докато накрая се елиминират. Павел прилага този принцип в ежедневието – да лъжеш или да говориш истината, да крадеш или да работиш, скверен или поучителен език, острота или добрина, гняв или добросърдечност, злоба или простителност (Ефесяни 4:25-32). Изборът е винаги твой – избор, който трябва да направиш.

Духовният вакуум е уязвимост, която не можеш да си позволиш. Истината е достатъчно проста. Пишейки за Святия Дух, който е в последователите на Христос, в контраст на духа, който населява света и неговата култура, Йоан заявява: „…защото Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света“ (1 Йоан 4:4). Нашият модерен, нечувствителен, хай-тек свят не предлага подходящи заместители на ежедневните практики за духовно обучение и израстване, характерни за древността – разсъждения върху Библията, молитва, пост и Новозаветни братски взаимоотношения.

Запълни сърцето си с правилните неща, не оставяй място за грешните. Страхът е липса на смелост, вземи смелостта. Неверието е отсъствие на вяра, избери вярата. Неподчинението е липса на подчинение, подчини се. Притеснението е липса на доверие, довери се. Грехът е липса на праведност, живей праведно. Раздорът е липса на мир, сей мир. Омразата (или безразличието) е липса на любов, предпочитай любовта. Тъгата е липса на радост, радвай се. За всеки духовен вакуум съществува пълнотата на Божието снабдяване (Ефесяни 3:19 и 2 Коринтяни 9:8). Всяка празнота, която изпитваш, е всъщност липсата на Бог. Покани и посрещни с радост Неговата пълнота днес.

Молитвата ми за теб днес е: опитай пълнотата, която ще те изпълва и ще прелива.

снимка: Интернет

Жизнено важни въпроси

„Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:21)

„Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение“

Възможно е да си мъдър и внимателен за много неща и по много начини, и въпреки всичко да проявяваш глупост там, където е най-важно. Човек може да е успешен в работата, но да се провали в дома си, може да е усърден и трудолюбив, но да е безотговорен към спечеленото. Човек може да познава повърхностно много хора, но нито един да не познава наистина. Познанствата са повърхностния заместител на взаимоотношенията.

Животът ти се обуславя както от случаите, в които си постъпвал неразумно, така и от тези, в които си постъпвал разумно – смисълът на живота е да обръщаш внимание на нещата, които наистина си струват. Какъв е смисълът един студент да посещава лекции и никога да не си прави труда да учи? Защо трябва да създаваш семейство, без да си готов да инвестираш себе си в него? Защо да работиш неуморно, напредвайки в службата, ако харчиш безотговорно? Струва ли си?

Всеки натрупва непоследователности, които отслабват усилията му. Хора, които не успяват да разпознаят тези непоследователностти, прахосват времето си и в много случаи дори живота си. Това е сериозна грешка. Исус задаваше много въпроси, не защото не знаеше отговорите. Той задаваше тези жизненоважни въпроси, защото искаше хората да знаят отговорите, които имат значение за вечността. Ето най-задълбоченият въпрос, на който трябва да отговориш, доброволно или по принуда: „Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?“ (Марк 8:36, 37). Твърде много хора се провалят точно в това нещо, което най-малко могат да пренебрегнат. Задавал ли си на себе си този въпрос? А отговарял ли си?

Благополучието на вечната ти душа зависи от твоя личен и честен отговор. Исус разказа историята на един много богат и преуспял човек със следното обобщение: „…защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15-23). Историята на този човек разказва за много часове на упорит труд, в края на който той се наслаждава на постигнатия успех, „защото нивите му родиха много плод“. Бъдещето му беше добре планирано и той гледаше напред в очакване на още по-големи успехи и забавления: „Ще построя по-големи житници и там ще събера всичкото си зърно и благата си“. Фокусът на неговите действия е „успокой се, яж, пий и се весели“. Планът му е удоволствие. Направи ли нещо без да го е обмислил достатъчно? Той не мислеше така, но всъщност беше пренебрегнал добруването на своята душа. Той планираше за живота, но пропусна да вземе под внимание вечността. Той се погрижи добре за себе си, но зле за душата си. Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение. Прочети думите на Исус внимателно и мисли над тях: „А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:20, 21).

Колкото и мъдър да си при решаване на проблемите в ежедневния живот, не трябва да пренебрегваш безсмъртната си душа. „Богатей в Бога!“ Струва ли си? Да, струва си! В сравнение с това, всичко останало е без значение. Бог не се скъпи и не задържа от теб най-добрите неща, които живота ти предлага, но Неговата главна грижа е твоята душа – тя трябва да бъде и твоя главна грижа. „Вълюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоан 2). Глупаво е да нямаш благоденстваща душа. Искаш ли да се увериш в това сега? „Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:8-10).

Молитвата ми за теб днес е: да имаш божествени приоритети с вечна перспектива.

снимка: Интернет

Достатъчно свидетелство

„Авраам… се утвърди във вярата“ (Римляни 4:20)

„Едно основание за съмнение може да те отклони от многобройните основания за вяра“

Вярата е динамична, а не статична, винаги се променя и расте. Тя или се усилва, или отслабва. Кое от тези две неща ще се случи – зависи от теб. Вярата е нещо много лично. Друг човек би могъл да вярва за нещо заедно с теб, но не съм сигурен как може да вярва вместо теб. Другите могат да бъдат пример за твоята вяра и дори да я окуражават с думите и уверенията си, но вярата е лично преживяване и се изразява лично. Ето какво съм открил. Става все по-трудно да вярваш в някое обещание, когато забавянето и обстоятелствата те подлъгват да се съмняваш в Бога, който е дал обещанието.

Авраам беше получил огромно обещание от Бога – конкретно, а не неясно. В началото изглеждаше, че изпълнението ще отнеме целия му живот, но то все пак беше възможно по естествен начин. „…ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“ (Битие 22:17, 18).

Мисля си, че в този момент те започнаха да планират отглеждането на детето и избраха име за момче и за момиче. Но годините започнаха да минават, твърде много години, около 25 в действителност. Накрая обещанието изглеждаше напълно и неотменимо невъзможно, нямаше естествен начин за постигане на мечтата, която бяха пазили толкова дълго. Това бяха трудни за приемане обстоятелства, при положение, че обещанието беше дадено, когато Авраам вече беше на 75 години. Той се бореше да вярва в обещанието докато реши, че може напълно да вярва на Бога. Бог е неподвластен на времето и вечен, минаващите години значат малко за Него. Той не обръща внимание на нашите часовници и календари. Кое е това, в което ти се бориш да повярваш? Има ли нещо, което някога е изглеждало възможно, а сега е по-скоро невероятно?

Пътуването на Авраам и Сара имаше своите подеми и спадове, добри и лоши дни, но накрая Бог описа неговата вяра и вярност (а вярата и верността са неделимо свързани!) по следния начин: „Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство“. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив – вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:18-22).

Твоят фокус не трябва да е обещанието. Истинската вяра иска да почива единствено в Този, който ще изпълни обещанието (Евреи 6:17-19). Забележи внимателно какво заключение прави вярата: „Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“. Вярата не почива на обещанието, което Бог ти е дал. Тя твърдо се основава на Божия характер и вярност. „…понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас“ (2 Коринтяни 1:20).

Авраам се укрепи във вярата си по две причини. Първо – той не обърна внимание на очевидните основания за съмнение „че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна“, а това бяха сериозни причини за неверие (Евреи 11:11, 12). Второ – той гледаше многобройните основания за вяра, които намираше единствено в Бога (Евреи 11:1). Това, което виждаш, зависи от посоката, в която гледаш – невидими, но вечни или видими и временни неща (2 Коринтяни 4:18).

Молитвата ми за теб днес е: пази Божиите обещания сигурно и непоколебимо в сърцето си.

снимка: Интернет