Posts Tagged ‘спасение’

Тъмнина и светлина

„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5)

„Всяко нещо между теб и Светлината хвърля сянка в живота ти“

Тъмнина и светлинаВсички вероятно сме забавлявали деца, като сме правили силуети на стената, използвайки ръцете си. Сенките могат да забавляват, но също така могат и да плашат. Подобно на децата, възрастните също се плашат от тях. Сенките са тъмни и приемат застрашителни размери, по-големи от това, което ги проектира, преувеличение на малката реалност. „И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5). Светлината разпръсва тъмнината. Сенките се получават, когато нещо спира светлината. Обстоятелствата хвърлят сенки, които изглеждат застрашителни и тъмни. За момент твоето въображение може да създаде илюзорна опасност там, където вероятно я няма. Злополучен провал може да хвърля сянка дълго време, предполагайки, че ти си неудачник, което всъщност не е вярно. Твоето минало може да хвърля дълга сянка, проектирайки себе си като предопределение за бъдещето. Тревожни въпроси пораждат сенки, подвеждайки те да мислиш, че няма адекватен отговор на въпроса, само защото в момента, нямаш отговор. Припомняй си това, което Йов откри за нашия Бог: „Той открива из тъмнината дълбоките работи и изважда на видело смъртната сянка“ (Йов 12:22).

„Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).
Всяко нещо, което допускаш между теб и Него, Който е светлината, ще прави живота ти да изглежда изпълнен със сенки и несигурен. За да разпръснеш тъмнината, всичко, от което имаш нужда, е светлина. Исус каза: „Аз съм Светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има Светлината на живота“ (Йоан 8:12, 2 Коринтяни 4:6).

В Псалм 23 се казва: „Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават“ (Псалм 23:4). Когато сенки помрачават пътя ти, тогава ще откриеш, че Исус, Добрия Пастир, е до теб. Пропъждането на сенките е просто – ходи в светлината! Исус обеща: „Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен“ (Йоан 12:46).
„Но ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото те осветява със сиянието си“ (Лука 11:36). Тогава ще можеш да бъдеш Божията светлина в тъмните ъгли на живота на другите.

„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие… Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата“ (Матей 5:14, 16, Ефесяни 5:8, 9).

Молитвата ми за теб днес е: винаги усещай Неговото присъствие, което да осветява пътя ти.

Снимка: Интернет

Advertisements

Жътва на щедрост

„А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10)

„Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие“

Жътва на щедростЩедростта е прекрасна черта на всеки характер. Тъй като си направен по образ и подобие на Бог, ти притежаваш потенциал на щедрост вътре в себе си. Щедростта би трябвало да е естествена, но истинската й проява не идва естествено. Да осъзнаем и освободим тази латентна щедрост е истинското предизвикателство (Псалм 112:5-9). Истинската, себеотричаща щедрост, изисква благодатта и безпристрастността на Святия Дух. „А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10). От това, което сееш, Бог ще осигури изобилна жътва.

Освободен от предразсъдъци, трябва честно да признаеш и оцениш Божията щедрост и тази на другите към теб. Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие. Независимо дали го осъзнаваш или не, ти си получил неизмерима щедрост от другите около теб като родители, съседи, приятели, учители, работодатели и дори любезността на случайни непознати. И поради Своята изумителна и изобилна благодат, показана ти чрез спасението, Бог е смайващо щедър в Своята милост и любов към теб и мен (Ефесяни 2:4-9).

Щедростта се изразява по-скоро в твоя избор да дадеш, отколкото способността да дадеш. Открил съм, че хора с по-малко богатство и притежания, могат понякога да бъдат пропорционално по-щедри от тези, имащи голяма възможност да дават. Соломон правилно е забелязал: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25).

Щедростта не включва единствено финансите. Тя се изразява в любезността на твоите думи към другите, в радостната готовност да направиш каквото можеш, когато можеш или дори в оценката, която имаш за другите. Но в края на краищата, щедростта допира до твоите притежания и финанси. „Великодушният ще бъде щедър към другите и ще бъде благословен за всичко, което върши“ (Исая 32:8). Щедрите хора са по-щастливи, по-приятелски настроени, по-удовлетворени и по-харесвани, в сравнение с хората, които се затварят в себе си.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че, като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело; както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до века.“ А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилстват плодовете на вашата правда, за да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Щедростта дава духовна жътва в живота на другите, а също и в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: да разрешиш на Святия Дух да усъвършенства щедростта като черта от твоя характер.

снимка: Интернет

Природата на любовта

„Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7)

„Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце“

Природата на любовтаХората обикновено виждат това, което очакват да намерят. Ако търсиш недостатъците на хората, ще ги намираш в изобилие, тъй като това е твоя фокус, няма да виждаш нищо друго, освен недостатъци. Всички ние си имаме достатъчно от тях, ако някой ги търси. Истинската любов не прави това. Любовта избира доброжелателен фокус.

Предизвикателство за всяко приятелство или брак е винаги да помниш какво най-напред те е накарало да дариш приятелството или любовта си. Ако не си достатъчно вниматален, след време ще започнеш да забелязваш малки неща, различни от това, което очакваш. Погрешният фокус може да направи така, че достойнствата на другите да бъдат засенчени от техните недостатъци. Така става, когато се опитваш да поправиш това, което виждаш като недостатък в другия за негово огромно неудоволствие и в ущърб на вашите взаимоотношения. Като че ли човешкото в нас ни кара да не показваме любов, докато тя наистина не изглежда оправдана.

Когато човек не вижда грешките и недостатъците на другия, казваме, че „любовта е сляпа“. Аз по-скоро твърдя, че истинската любов изобщо не е сляпа, но е избрала да не вижда това, което й противоречи. Във великия пасаж за любовта Павел пише: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7). Можеш да обичаш другите по този начин, само когато търсиш в тях най-доброто. Любовта не е сляпа, но по-скоро търси това, което другите нямат голямо желание да видят.

Как би обяснил Божията любов иначе? „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Единственото Божие оправдание беше Неговата любов и дълбочината на нуждата ти.

Преди години Доти Рамбо написа една вълнуваща песен на свидетелство, в която се казва: „Той погледна отвъд моите недостатъци и видя моите нужди“. Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце. Това е природата на любовта. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).

Ти считаш, че другите ще пренебрегнат твоите дребни недостатъци. Ако искаш да бъдеш обичан, помни: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). А също така и един неоспорим принцип: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Мярката на любовта, която ще получиш, се определя от това как си избрал да даваш. „Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Сей любовта изобилно.

Молитвата ми за теб днес е: обичай достатъчно, търси доброто в другите.

снимка: x@v photos

А сега накъде?

„Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им“

А сега накъде?В живота може да се случват ужасяващи неща. Понякога може да имаш повече въпроси, отколкото отговори – смущаващи въпроси, които започват най-вече със защо. Колкото повече се бориш да видиш смисъла в необяснимото, толкова по-трудно става това. В такива моменти изглежда, че всеки план, който си направил, се е объркал. Нещата, в които преди си бил убеден, изглеждат несигурни. Животът не винаги тече гладко и утрешният ден рядко ти носи това, което очакваш. Озадачен и разтърсен, може би се питаш: „А сега накъде?“ Когато животът изглежда несигурен е важно да запазиш емоционално и духовно равновесие.

Преди дни църквите се събраха, изпълнени с печал, но и благодарност, за да почетат жертвата на един свят живот. Няколко дни по-късно те се събраха, за да празнуват свръхестественото възкресение на нашия Спасител. Още преди съмване аз и Гейл се присъединихме към хиляди поклонници на възкресенската служба на стълбите на мемориала на Линкълн в нашата столица. Песните, молитвите и службата бяха по-вдъхновяващи дори от искрящия изгрев над сградата на Конгреса. Неделята на Възкресението обаче отмина. А сега накъде? Смеем ли да се върнем към обичайното ежедневие?
Почувствай със сърцето си духовната страст на Павел, докато пишеше думите: „За да позная Него и силата на Неговото възкресение“ (Филипяни 3:10). Още от колежа това е „стихът на моя живот“ и моя искрена молитва. Гладен съм да познавам Бога, доколкото възможностите ми и благодатта Му позволяват. Бъди сигурен, че Павел копнееше за почиващо на личния опит познание, което далеч надхвърля всяка информация, която е чисто интелектуална. Когато Павел знаеше за Исус само на интелектуално ниво, той Го намираше за обезпокоителен. По пътя за Дамаск обаче, Павел позна Исус Христос като Господ по един трансформиращ и личен начин, какъвто не подозираше, че е възможен (Деяния 9:1-9, 18).

Оценявам яснотата, която Разширения превод на Библията дава: „Взел съм решение, че целта ми е прогресивно да Го опознавам все по-дълбоко и интимно, като виждам, разпознавам и разбирам чудесата на личността Му по-силно и по-ясно, и по същия начин опознавам силата, идваща от възкресението Му, проявена към вярващите“ (Филипяни 3:10).

Можеш да познаваш Исус интимно и пълно, само когато дълбоко преживееш „силата, идваща от възкресението Му“ (1 Петър 1:3-9). Истината за възкресението Му ще влияе на живота ти сега и във вечността. В самия ден на Исусовото възкресение, следобед, двама обезкуражени ученици си тръгнаха от Ерусалим, за да се върнат у дома в Емаус. Те бяха чули вестите за празния гроб, но не можеха да съвместят фактите, които знаеха, с истината за възкресението Му. Този, Когото бяха обичали и следвали, беше жестоко разпънат и скришно погребан в охранявана гробница. Може би те се питаха: „А сега накъде“, докато бавно вървяха към предишния си начин на живот и препитание.

Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им. Истината и силата на Неговото възкресение още не бяха изгрели в сърцата им. Животът без възкресението е печално незадоволителен. „И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. Но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят“ (Лука 24:15-17). Фактите, които знаеха, ги заслепяваха за истината пред тях. Когато Исус им беше открит, те казаха: „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:30-32). Непогрешимото, вечно Божие Слово е пълно с истина (Йоан 8:32, 33).

Истината променя: „И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим, като разказваха: „Господ наистина е възкръснал“ (Лука 24:33-35). Когато истината грабне сърцето ти, искаш да я споделиш с другите, а там където се чества истината, идва и Исус. „Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“ (Лука 24:36-49).

Молитвата ми за теб днес е: опознавай и обичай истината, която освобождава изобилен и вечен живот.

снимка: Интернет

Доверие и увереност

„Този, който започна добро дело във вас, ще го завърши“ (Филипяни 1:6)

„Самоувереността ще угасне, правилната позиция е увереност в Бога“

Доверие и увереностУвереността е важна за щастието и успеха. Лесно е да се възхищаваме на хората, които на пръв поглед се движат през живота със спокойна самоувереност, без колебания и съмнения. В действителност, те приличат на нас повече, отколкото се вижда на повърхността. Те може би са се научили да се справят с емоциите си и да контролират външната си реакция или пък все още не са се сблъсквали със сериозни предизвикателства към способността им да се справят сами. Библията дава един мъдър съвет: „Чрез Христос имаме увереността да твърдим това пред Бога. Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко“ (2 Коринтяни 3:4, 5). Самоуверостта ще угасне в най-неподходящото време.

Хората, дори най-добрите, може да ви разочароват – някои от тях несъзнателно, а други може да го правят съзнателно понякога. „По-добре е да разчиташ на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек“ (Псалм 118:8). Доверието носи идеята да „поставиш товара си върху“ (Притчи 25:19). Не би отпуснал тежестта си на счупен бастун, не би седнал на счупен стол. Твоята увереност не е по-силна от фундамента, на който се доверява.

Подготви се, че ще има моменти в живота, които ще разклащат твоята увереност. Тя би трябвало да е положена на сигурен и винаги надежден фундамент. Този сигурен фундамент е Божието слово и Божия характер.

Един от любимите ми химни изповядва: „Надеждата ми не се основава на нищо друго, освен кръвта на Исус и Неговата праведност. Не смея да се доверя дори на най-примамливото нещо, а се облягам единствено на Името на Исус. Стоя на Христос – твърдата Канара. Всичко друго са плаващи пясъци“ („Твърда канара“ на Едуард Моте и Уилям Бредбъри). „Блажени всички, които се уповават на Бога“ (Псалм 2:12). „Благословен онзи човек, Който се надява на Господа и на когото надежда е Господ“ (Еремия 17:7).  Независимо какви са обстоятелствата и изпитанията на момента, можеш да си уверен, когато се довериш на Бога и на Словото Му. Те са непроменими.

Апостол Павел знаеше на какво може сигурно да почива увереността му: „Като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Харесва ми, че Исус е наречен „Начинателят и Завършителят на нашата вяра“ (Евреи 12:2) и „Алфа и Омега, Началото и Краят“ (Откровение 21:6). Ние започваме много повече неща, отколкото можем да завършим успешно, уморяваме се с времето или просто осъзнаваме, че не притежаваме ресурсите, опита, знанието, способностите или решимостта. Това, което Бог започва, Той ще го довърши. На Него можеш да разчиташ (1 Йоан 5:14, 15).

Правилната позиция е увереност в Бога. „Не губете смелостта си и ще бъдете богато възнаградени. Трябва да постоянствате, за да получите Божието обещание, след като сте изпълнили волята Му“ (Евреи 10:35, 36; Евреи 4:16).

Молитвата ми за теб днес е: довери се напълно и си почивай с увереност в Бога.

Небето

„Наследство нетленно… запазено в небесата за вас“ (1 Петър 1:4)

Този кратък отрязък от време ще определи къде ще прекараш вечността.

НебетоЖивотът е твърде кратък епизод в сравнение с вечността. Ето защо е толкова важен. Този кратък отрязък от време ще определи къде ще прекараш вечността. Нека споделя няколко неща, които Исус казва за Небето. Първо, отвори Библията си и прочети Йоан 14:1-4. Исус говори от личен опит и с авторитет за Небето, защото това е Неговият дом. „Исус знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца… и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива…“ (Йоан 13:1,3). След Възкресението Лука описва и Възнесението на Исус. „И докато се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето“. (Деяния 1:10-11).

Небето е реално. Исус говори ясно и с увереност за Небето. „В дома на моя Баща има много жилища. Ако не беше така щях да ви кажа“. (Йоан 14:2). Реалността на Небето не почива на празни надежди и сантименталност. Небето стои на авторитета на Божието Слово и истината, изговорена от самия Христос. Ако Небето не беше реално – колкото и немислимо да е това – тогава нямаше да има нито Бог, нито Спасител, нито спасение, а смъртта щеше да е фатална и окончателна. Всеки човек щеше да живее цял живот изгубен в греховете си, след това да умре и да спре да съществува. Стоял съм пред твърде много надгробни паметници и  много мои приятели и роднини са вече там. Не мога да не вярвам в Небето.

Небето е специално подготвено място. „Отивам, за да ви приготвя място“  (Йоан 14:2). Небето е място, подготвено за теб – завинаги. По някакъв начин, специфичен само за теб. Небето е място на пълно блаженство и благословение – дом, завинаги в Божието присъствие.

Небето е запазено място за теб. „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:3). Казано е, че в Небето се намира „надеждата, която се пази за вас на небесата… наследство нетленно… запазено в небесата за вас“ (Колосяни 1:5/1 Петър 1:3-5).

Има начин да си сигурен, че Небето ще бъде твоята крайна дестинация. Не се заблуждавай, няма много пътища към Небето. Има само един – през личната ти вяра в Исус Христос като Спасител. Прочети Римляни 10:9-10. Библията както и апостолите са ясни по този въпрос: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12). Небето ще бъде Твоята крайна дестинация със сигурност само ако Исус е твоят Спасител и Господ. Той каза ясно: „Аз съм Пътя, Истината и Живота. Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Мен“ (Йоан 14:5-6).

Молитвата ми за теб днес е: знай, че Небето е реалност и живей подобаващо.

Съжаление, покаяние, изкупление

„Исус Христос… стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез Неговото обедняване“ (2 Коринтяни 8:9)

„Изкуплението е разточителното приложение на Божията милост, целящо да премахне всяка причина за съжаление“

Съжаление, покаяние, изкуплениеВсеки съжалява за нещо и всеки прави грешки. Най-важното е какво ще направиш след грешката или погрешния избор. Хората съжаляват за неправилни постъпки, които им се иска да са предотвратили – груби думи, гневни реакции, лошо поведение, нетърпение. Пропуснатата възможност да направим добро може да предизвика съжаление. Библията предупреждава: „Всеки, който знае кое е добро, а не го прави, извършва грях“ (Яков 4:17). В Божиите очи да направиш нещо грешно и да не направиш нещо добро е едно и също.

Твоята цел трябва да е да имаш добре обучена съвест, която предотвратява естествената ти склонност да вършиш зло – волно или неволно. Павел предлага една добра цел: „Затова правя всичко възможно съвестта ми пред Бога и пред хората винаги да е чиста“ (Деяния 24:16). Съжалението е закъсняло осъзнаване на неправилната постъпка.

Преди време мислех, че праведността се измерва с продължителността на времето, което можеш да живееш без да съгрешиш. Повярвайте ми, това не е много ефективно. С течение на времето разбрах, че по-добра мярка за богоугодно сърце е дължината на времето между осъзнаването на греха и покаянието. Съжалението е неефективно, само покаянието може да освободи изкуплението. Всяко забавяне или пренебрегване на покаянието причинява болка и съжаление без обещанието за освобождение.

Блудният син изпита опустошително съжаление (Лука 15:11-24). В един момент той се почувства засрамен от глупостта си и от унизителното състояние, в което се намираше в момента. Нищо нямаше да се промени, ако не беше „дошъл на себе си“ и не беше решил да се върне при баща си (стихове 17 до 20).

„Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт“ (2 Коринтяни 7:10). Съжалението е недостатъчно, но истинското покаяние води до изкупление. „Вижте какви ви направи тъгата, която Бог желае да имате… копнеещи да се постъпва справедливо“ (2 Коринтяни 7:11).

Съжалението ви изпълва с парализиращи огризения. Покаянието ви освобождава от съжаления и огризения. „Знаете благодатта, която нашият Господ Исус Христос прояви: въпреки че беше богат, Той стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез Неговото обедняване“ (2 Коринтяни 8:9). Очевидно контрастът между думите богат – беден отпраща към разликата между нашата духовна бедност и изобилното богатство на Божията благодат. „Винаги благодаря на моя Бог за вас, заради благодатта, която Бог ви е дал чрез Христос Исус, защото чрез Него бяхте богато благословени във всичко“ (1 Коринтяни 1:4-6). В Христос съжалението се заменя с ликуване.

Изкуплението е разточителното приложение на Божията милост, целящо да премахне всяка причина за съжаление, независимо каква е тя (Ефесяни 1:3-9). На кръста Спасителят „даде всичко от Себе Си“ (Филипяни 2:5-9), за да можем ние да бъдем обогатени с пълната благодат и изкупление, които Неговата вечна жертва осигурява. Каквито и съжаления да имаш, донеси ги при Исус и се отпусни сигурен в Неговата невероятна благодат.

Молитвата ми за теб днес е: живей без съжаления и се радвай в изобилната Божия благодат.

снимка: Интернет