Posts Tagged ‘спокойствие’

Мир и тишина

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4)

„Най-добре можеш да познаеш Бог в тишината и спокойствието на твоята душа“

Мир и тишинаТишина и спокойствие…

Никога не изглежда да са достатъчни. Светът около теб се е превърнал във водовъртеж от активност, заетост и шум, всичко това е разконцентриращо и изтощаващо. Ние чуваме много, но слушаме малко. Във вече шумния и ангажиран живот се обграждаме с още шум – радио, телевизия, лаптопи, таблети, смартфони и социални медии се опитват да примамят вниманието ни и да завладеят времето ни. Всяко едно от тях решително намалява капацитета да слушаме истински. Харесвам вече поостарялото определение за този тип активност – „кипи безмислен труд“. Да запълниш тишината се превръща в неадекватен заместител на това да почувстваш тишината.

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4). Съветът на Павел към Тимотей беше логичен и е приложим днес: „Да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“ (1 Тимотей 2:1, 2). Активността невинаги е синоним на продуктивност. Не ги бъркайте. Съветът, който Бог ни дава е прост: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:1-11).

В един бурен период от живота си, Илия беше изпаднал в отчаяние (3 Царе 19:1-12). Бог го срещна като силен вятър, след това като земетресение, после като огън – бедствени и плашещи обстоятелства, „но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас (и там е Господ)“. Можеш лесно да бъдеш съкрушен, ако сърцето ти не слуша Неговия тих и тънък глас вътре в теб. „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава“ (Исая 26:3).

Понякога е нужно в живота ти да има умствен, физически и духовен интервал. Марк разказва спомените на Петър за един период на служение, в който Исус вика учениците си настрана: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат“ (Марк 6:30, 31).

Една поема, която по-късно става методистки химн, ни окуражава: „Имай време да се освещаваш, светът те връхлита. Прекарвай много време в тайно, само с Исус. Като гледаш към Него, ще бъдеш като Него. В твоето поведение приятелите ти ще виждат Неговото подобие“ (Уилиям Дан Лонгстаф, 1822-1894).

Мирът и тишината трябва да започнат първо в теб, преди да ги откриеш около теб. Гордън Макдоналд, мой любим автор, написа: „Възстановяване на твоята духовна страст“. Според него предпоставки за непресъхваща духовна страст са „сигурни места, спокойни времена и спeциални приятели“. Забелязал съм, че това остава основна необходимост за растящото познание за Бога. Можеш да разпознаеш Бога най-добре в тишината на душата си. Уча се да не бързам, нито когато влизам в Божието присъствие, нито когато излизам от него.

Дано днес изпиташ това, което Давид описва, докато стои на спокойните Витлеемски хълмове: „Господ е пастир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда. Успокоява душата ми“ (Псалм 23:1-3).

Молитвата ми за теб днес е: спокойствието да бъде свидетелство за доверието ти в Христос.

снимка: Интернет

Advertisements

Изобличение и осъждение

„Когато сърцето ни осъжда… Бог е по-голям от сърцата ни“ (1 Йоан 3:20)

„Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне“

Изобличение и осъждениеИма моменти, в които се държим лошо. Това води до тъга, а понякога до срам. Опитваме се да го пренебрегнем, но едно вътрешно напрежение прави това доста трудно. Истинският проблем не е в това, че не сме отговорили на очакванията и критериите на околните. Тъгата и срамът идват от накърнената ни самооценка.

Това разпознаване е добър знак за здравословна, дадена от Бога чувствителност. „Изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни“ (Римляни 2:14, 15).

Има ли по-важно нещо от това да различаваш доброто от злото? Бог не оставя това на личната ни преценка (Яков 4:17). Святият Дух, който е в нас се наскърбява, когато пренебрегнем вроденото ни разбиране за добро и зло. И все пак това е преживяване, познато на всеки. „Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Святият Дух е подарък от Бога и арбитър на Божието слово и закон, записан в сърцата ни и отразен в съвестта ни (Деяния 24:16).

Павел укори последователите на Христос в Ефес: „И не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ (Ефесяни 4:30). Тези, които непрекъснато пренебрегват гласа на Святия Дух, рискуват това, което Библията описва така: „Хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла“ (1 Тимотей 4:2). За упоритото сърце злото изглежда добро, а доброто – зло. Повярвай ми, това не е място, на което искаш да се окажеш (Йоан 3:19, 20).

Пренебрегването на вътрешното ни неудобство и нежното напомняне на Святия Дух, който идва, за да „изобличи света грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8), ще доведе до чувството за вина и съответно до срам. Трябва да правиш разлика между изобличението и осъждението.

Библията ясно казва: „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Исуса и живеят не по плът, а по дух“ (Римляни 8:1, 2). Бог изобличава, дявола осъжда. Двете действия могат да изглеждат подобни, почти неразличими, но са съвсем различни. Разликата е в тяхната цел и резултат, а не в съжалението и в емоциите, които чувстваш.

  1. Определи целта. Уверявам те, че Бог не изпрати Сина Си, за да те осъди. Той дойде, за да те спаси. Библията заявява: „Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез Него“ (Йоан 3:17). Дяволът от друга страна е описан като „обвинител“ (Откровение 12:10). Той иска само да ти навреди (Йоан 10:10).
  2. Прецени резултатите. „Кой е онзи, който ще ни осъди? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас… Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:33-39). Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне. „Ще успокоим сърцата си пред Бога, когато съвестта ни осъжда; защото Бог е по-голям от съвестта ни и знае всичко“ (1 Йоан 3:19, 20). Изобличението води до покаяние, осъждението води единствено до съжаление.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да почива спокойно в Бога.

снимка: Интернет

Сигурност

„Вечният Бог е твое убежище; и подпора са ти вечните Му мишци“ (Второзаконие 33:27)

„Не можеш да имаш сила, ако не ти е дадена отгоре“

СигурностНесигурността все повече става норма, а не изключение. Може би това винаги е било така, но сега страхът и несигурността се засилват. Световните вълнения, политическите катаклизми, интернационалният тероризъм и финансовите предизвикателства, както у дома, така и в чужбина, не звучат никак утешаващо. Политическите различия изглеждат непримирими, глобалните кризи се разрастват, безработицата няма решение, инвестициите носят все по-несигурни доходи. Понякога човек се чуди дали наистина има някой, който разбира какво става сега, да не говорим за бъдещето.

В какво или къде търсиш сигурност? Чувството за несигурност относно настоящите или бъдещите събития не касае само сегашното поколение. Всяко поколение е имало своите предизвикателства.

Харесвам финалните думи на Мойсей към Израел. След като произнася пророчески благословения към всяко едно племе, той завършва с тези успокоителни слова: „Вечният Бог е твое убежище; и подпора са ти вечните Му мишци… Блажен си ти, Израелю! Кой е подобен на теб, народе, спасяван от Господа…“ (Второзаконие 33:27, 29).

Не започва ли сърцето ти да бие по-бързо от смайващата сигурност на това твърдение? (Малахия 3:6). Следователно, твоята защита е така вечна и непроменима, както „Вечният Бог, Който е твое убежище“. Твоят Бог те е обгърнал със сигурност (Псалм 4:8). Ти почиваш в място на сила: „Ти си създал небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо трудно за Теб“ (Еремия 32:17). Бог е единственият източник и истинската основа на сигурния живот.

Когато семейството се проваля, когато приятелите разочароват, когато стоковата борса фалира и правителствата не могат нито да защитават, нито да осигуряват, твоят Бог остава непроменим: „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам“ (Псалм 91:1, 2).

Неговото слово ме ръководи, Неговото присъствие е винаги с мен, Неговата любов пребъдва в мен, Неговата благодат ме обкръжава, Неговото провидение ме засеня, Неговите ръце ме държат – аз пребивавам в сигурност.

„Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йехова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат; а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:28-31).

Четейки думите на Исая, забелязваш ли как свръхестествената сила на Бог, Който не се уморява и не отпада, се прехвърля върху нас, които като хора сме податливи и на двете? Не можеш да имаш сила, ако не ти е дадена отгоре.

„Признайте, че силата принадлежи на Бога… Израилевият Бог, който дава сила и мощ на народа Си“ (Псалм 68:34, 35).

Молитвата ми за теб днес е: намери сигурност в Бога и Неговото слово.

снимка: Интернет

Бъди спокоен

„Аз вярвам в Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано“ (Деяния 27:25)

„Божиите намерения не могат да бъдат осуетени нито от хора, нито от обстоятелства“

Трябва да разберем следното – не всичко ще бъде така, както ни се иска, но винаги ще става така, както Бог е казал. Първото може и да не е особено насърчително, но второто би трябвало да ни носи увереност. Божиите намерения не могат да бъдат осуетени нито от хора, нито от обстоятелства. Бог може да допусне за известно време хора или обстоятелства да забавят или да се отклонят от плана Му, но Той остава суверен и Неговата воля е върховна.

Моят баща ми даде добър съвет за Божия характер и власт, докато бях в колежа и се подготвях за служение. Той подчерта, че в живота и служението ми ще се появяват хора в позиция да осуетят Божията воля в ситуации, които ме засягат. В такива моменти трябва да помня, че Бог управлява според Своята воля. Татко ми каза: „Бог няма да позволи на никого да вземе решение, което да ограби Божието най-добро за теб. Само ти можеш да направиш избор, който да застраши Божията воля в живота ти“. Бъди спокоен, ти си на сигурно място в Божиите ръце и бъдещето ти се направлява от Неговата воля, независимо от действията и мненията на други хора (Исая 26:3, 4).

Апостол Павел беше затворник и пътуваше към Рим, за да изложи случая си пред Цезар (Деяния 27:1-28:10). Капитанът и собственикът на кораба решиха да отплават, въпреки предупрежденията на Павел и неподходящото време. Може би техният избор беше воден по-скоро от търговски съображения, отколкото от мисли за сигурността. Те бяха застигнати от голяма буря, която доведе до отчаяние дори безстрашните войници и опитните моряци.

Никой не беше виновен за бурята. И най-добрите, и най-лошите хора попадат в бури (Деяния 27:6-14). Имаше три съвсем различни причини, поради които хората попаднаха в едно и също затруднение. Капитанът и собственикът сами бяха взели глупаво решение противно на съветите. Войниците и моряците бяха попаднали в опасност, докато изпълняваха задълженията си. Павел и останалите затворници бяха в тази застрашителна ситуация поради решенията на други хора. Но независимо от причините, Бог беше в контрол – милостив към собственика и капитана, състрадателен към войниците и моряците, защитаващ Павел и затворниците.

Не се паникьосвай. Успокой страховете си, накарай сърцето си да замълчи и се вслушай в Божия глас. Ето какво разказа Павел: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби. А сега ви призовавам да не губите кураж… Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа. Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.“ Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано. Ще бъдем изхвърлени на някой остров“ (Деяния 27:21-26). Нещата не винаги ще бъдат идеални, но можеш да бъдеш уверен в Божията съвършена воля, дори във време на криза. Някои неща са незаменими, без други можем да минем. Бог може да пази това, което имаме и може да възстанови това, което губим.

Силите на природата и човешкият избор могат да разбият кораба, но не могат да отнемат нито един човешки живот преди Божието време. Можеш да бъдеш сигурен в едно нещо – животът ще върви така, както Господ заповяда, а не така, както хората си мислят. Представи си всеки ден да живееш с твърдото убеждение, че живота и благополучието ти са на сигурно място в Божиите ръце и са защитени от Неговата съвършена воля (Римляни 12:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: Бог да те пази от безрасъдството и неверието на другите.

снимка: Интернет

Напразни тревоги

„Погледнете на небесните птиците, че не сеят нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни“ (Матей 6:26)

„Тревогите не ти дават това, което ти липсва – те ти дават онова, от което нямаш нужда“

Хората се тревожат. Някои хора се тревожат, когато нямат достатъчно, а дори и когато имат достатъчно – тревожат се за колко време ще им стигне. До толкова са се научили да се тревожат, че вече го правят професионално. Когато казвам, че хората се тревожат – аз включвам теб и мен. Би трябвало вече да сме се научили, че тревогите не променят реалността, те просто са една огромна загуба на енергия и емоции. „Кой от вас може с грижа за себе си да добави един лакът към ръста си?” (Матей 6:27).

Един човек описа това по следния начин: „Тревогата е като люлеещ се стол – дава ти някакво занимание, но не те докарва до никъде“. Тревогите не ти дават това, което ти липсва – те ти дават онова, от което нямаш нужда – разсейване, потъмняло от грижи лице, високо кръвно налягане… Соломон откри следното: „Тревогата в сърцето на човека го подтиска“ (Притчи 12:25).

Исус каза, че тревогата е знак на липса на вяра в Божията грижа и промисъл. Тревогата е реакция към нежелан проблем, който те оставя да се чудиш дали Бог го е грижа – не иска или не може да ти помогне. Силният съвет, който Исус дава е този: „Не се безпокойте за живота си… нито за тялото си“ (Матей 6:25). Той ни познава много добре, нали?

Обърнете внимание на практическия пример, който Исус дава: „Погледнете на небесните птици, че не сеят нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях“ (Матей 6:26, 28, 29).

Обмислете личното заключение на Исус – Бог го е грижа за теб и твоите нужди, повече, отколкото за всичко останало, което е сътворил. „И така не се безпокойте… Понеже небесният ви Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. За това не се безпокойте за утре…“ (Матей 6:31-34).

Как да постигнем това? Как да спрем да се тревожим? „И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:7). Библията ни учи да не се тревожим за нищо, но вместо това да се молим за всичко. Кажи на Бог от какво имаш нужда и Му благодари за всичко, което е направил за теб. Ако правиш това ще изпиташ Божият мир, който е много по-чудесен, отколкото можеш да си представиш или разбереш. „И Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7).

Молитвата ми за теб днес е: да знаеш как да се справиш с тревогата, когато тя се появи.

снимка: http://www.sxc.hu