Posts Tagged ‘сработване’

Играе си добре с другите

„Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи“ (Яков 1:19)

„Трудностите във взаимоотношенията водят до нещастие, самота и неуспех“

kidsЕдин от най-ранните знаци за бъдещия успех в живота на детето се свързва с репликата „играе си добре с другите“. Причината е лесна за разбиране. Възможностите в живота на всеки човек, а от там и нивото на успех, зависят до голяма степен от добрата воля, благоразположение и подкрепа от околните. Ако не си от хората, които „играят“ в екип с другите, ако не си с добра репутация сред тях или не се интересуваш от успеха им и не ги подкрепяш – то трудно ще намериш помощта, от която ти може да имаш нужда някога.

Нещо толкова просто се оказва предизвикателство за мнозина, а за някои дори е пълен дефицит през целия им живот. Има две основни погубващи грешки при взаимоотношенията. Първата грешка е, че нямаш нужда от помощ – това е високомерие. А втората е, че не си длъжен да помагаш – това е егоизъм (1 Коринтяни: 12:18-21, 26).

Трудностите във взаимоотношенията водят до нещастие, самота и неуспех. Много често не знаем как да общуваме печелившо с околните. Хората не винаги се провалят заради липсата на възможност или необходимите умения. Има талантливи хора, които е трудно да бъдат харесани. Те напълно не зачитат околните, нямат приемливи социални умения и отношение. Те така и не успяват да надраснат отношението на малкото дете – „първо на мен“.

Истински успешните хора са искрено загрижени за другите и биват приети. Техните приятели и колеги искат те да успеят и се радват, когато това стане.

Днешният стих ни дава 3 съвета за това как „да си играем добре с другите“:

(1) Научи се да слушаш с интерес и внимание. Научаваш само когато слушаш. Не е толкова важно другите да чуят това, което имаш да кажеш. Възползвай се от това, което чуваш и с мъдрост слушай внимателно.

(Притчи 18:13).

(2) Бъди мъдър в думите си. Не е нужно да казваш всичко, което ти дойде на ум. Думите ти нека бъдат малко, но съдържателни и казани с почтеност. Научи се да говориш ясно и открито, а когато е необходимо да замълчиш. Думите имат силата да нараняват, да показват мъдрост или да отразяват невежество. Имат силата да носят мир или да провокират разцепление. Използвай ги мъдро и умерено (Притчи 18:20, 21, Псалом 19:14).

(3) Контролирай емоциите си. Емоциите трябва да ти се подчиняват, а не да те управляват. Откажи се да бъдеш провокиран от мнението и споровете на другите. Не се въвличай в гнева и агитацията им. Исус каза: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада“ (Матей 5:9).

Молитвата ми за теб днес е: високо цени другите и се отнасяй с тях подобаващо.

снимка: www.sxc.hu

Сподели

Advertisements

Хората се нуждаят от хора

„Те постоянстваха… в общението“ (Деяния на апостолите 2:42)

„Един от най-важните резултати на спасението е възстановяването на способността на човешкото сърце за общуване – чувство за принадлежност и служене“

needВ постановката на Бродуей „Смешно момиче“, Барбара Стрейзънд пее песента „Хората се нуждаят от други хора“. Това се превърна в една от нейните емблематични песни. Тя засегна една много по-дълбока истина в човешкото сърце, отколкото можеше да си представи: „Хората, които се нуждаят от други хора, са най-щастливи на света. Ние сме деца и се нуждаем от други деца, но оставяме гордостта на възрастта да скрие вътрешните ни чувства. Държим се детски, вместо просто да бъдем деца“.

Тези думи отекват във всяко човешко сърце, защото отразяват една божествена истина, която Твореца отдавна е постановил: Не е добре за човека да бъде сам. Ще му направя подходящ помощник да бъде с него“ (Битие 2:18). Един от най-важните резултати на спасението е възстановяването на способността на човешкото сърце за общуване – чувство за принадлежност и служене.

Когато сме отделени от другите не можем да се развиваме. Не сме създадени да бъдем изолирани и независими. Това са плодове на греховната ни природа. Това е духовно отделяне от Твореца и от хората, които Той е сътворил. Отделени не можем да постигнем пълния си потенциал, защото другите не допринасят в живота ни, а и ние не допринасяме в техния. Приносът за общото благо е основна част от способността да се чувстваме значими и да усещаме, че животът ни има значение.

Смислените взаимоотношения са една постоянна нишка, която можем да проследим в Библията. Примирението със сигурност е свързано с това да свържем живота си с Бога, но и да сме в правилни взаимоотношения с другите. Грехът ни отделя от Бога и от другите хора, оставя ни в пустота и разруха отвътре.

Описанието на новозаветните вярващи може най-добре да се види чрез разнообразната употреба на фразата „едни други“, която описва живота им заедно: „обичайте се един друг“, „прощавайте си един друг“, „назидавайте се един друг“, „служете си един на друг“, „утешавайте се един друг“, „предпочитайте се един друг“, „носете товарите си един на друг“ и т.н.

Ранните вярващи разбираха, че живота им се допълваше от правилните взаимоотношения един с друг, както и от праведното общуване с Бога.

Понякога можем да бъдем изкушени да сме сами, но това не е най-доброто (Виж Еклесиаст 4:9-12). Искаме да се предпазим от неизбежни наранявания, като поддържаме емоционална дистанция, но болката от самотата винаги е по-голяма от риска на близостта. Като се замислим, споделянето не може да бъде с неограничен брой хора – няма как да е така. Колкото по-малък е кръга от хора, с които сме готови да споделяме живота си, толкова по-малко значими и разнообразни ще бъдат ползите от трайните и истински приятелства.

Ето какъв е контекста на „живота заедно“, който имаха последователите на Христос: „И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите“ (Деяния на апостолите 2:42). Те се учеха заедно. Смисленият живот заедно започва, продължава и завършва с Христос (Виж Римляни 11:36).

Молитвата ми за теб днес е: помни, че допълваш другите и те допълват теб.

снимка: www.sxc.hu

Сподели