Posts Tagged ‘стойност’

Отпечатък върху вечността

„Бъдете мъдри… и използвайте времето си възможно най-добре“ (Колосяни 4:5)

„Празен е този живот, който не оставя принос със значение за вечността“

Времето е безценен подарък, даден от Бога. Безценен, защото е незаменим. Щом отмине, то никога не може да се върне и остава само резултатът от мъдрото му използване. Всеки ден хората получават едно и също количество време – 24 часа, 1440 минути. Часовете ти ще са добре оползотворени, ако използваш минутите мъдро. Не можеш да консервираш време за по-късно. Не можеш да го складираш, за да го използваш при нужда. Или го използваш сега, или похабяваш потенциала му да донесе полза на теб и другите.

Времето само по себе си има малка стойност. Стойността на един отрязък от време се определя само от това, което решиш да вложиш от себе си в него. Никъде думите на Исус не са по-приложими, отколкото по отношение на времето: „По-добре трупайте съкровища в небето, където нито молци, нито ръжда ще ги унищожат и където крадци не могат да се вмъкнат и да ги откраднат“ (Матей 6:20). Нека времето ти на земята бъде вложено във вечните неща на Божието царство (Матей 6:33).

Библията ни инструктира: „Бъдете мъдри… и използвайте времето си възможно най-добре“ (Колосяни 4:5). Как изкупуваш времето си? Използвай го добре, използвай го мъдро. Посвети всеки момент на стойностна цел. За мен това означава да живея всеки ден, зает с това, което има вечна стойност. Библията казва, че ще дойде време, когато: „Всичко, което може да се поклати, ще изчезне – а само сътвореното може да се поклати; непоклатимото ще остане. И така, щом получаваме непоклатимо царство, нека се изпълним с признателност, за да служим на Бога по начин, който Го радва, с уважение и страхопочитание“ (Евреи 12:27, 28). Страхът от Бога има дълбоко значение, но най-малкото се изразява в това да живеем всеки ден със свято желание да почетем Бога и да помагаме на другите с всичко, което казваме и правим. Живеем мъдро тогава, когато даваме пример на другите и даваме от себе си в живота им, за да донесем полза за вечността.

„Бъдете мъдри в отношението си към онези, които не са част от църквата, и използвайте времето си възможно най-добре. Нека говоренето ви да е винаги благо, подправено с мъдрост, за да знаете как трябва да отговаряте на всеки“ (Колосяни 4:5, 6). Използваш ли времето си възможно най-добре? Това как използваш времето, което ти е дадено, има пряко отношение към това как ще преживяваш вечността. Това, което правиш с живота си, оставя отпечатък върху вечността за теб и другите. „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарайте със страх времето на вашето пребиваване на тази земя, като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос“ (1 Петър 1:17, 18). Дните ти могат да са изпълнени с дейности, програмата ти да е разчетена до минута – и все пак животът ти да е празен. Празен е този живот, който не оставя принос със значение за вечността.

Молитвата ми за теб днес е: цени всеки момент като безценен подарък от Бога.

снимка: Интернет

Реклами

Недовършена работа

„…докато сте чужденци на този свят, живейте в страхопочитание”. (1 Петър 1:17)

„Сърцето винаги намира пътя към дома”.

На всички ни е познато усещането, което изпитваме, когато сме далеч от дома малко по-дълго, отколкото ни се иска. Пътуването е било ободряващо, отсъствието от дома ни е освежило и е подновило силите ни, посещението е било приятно, но е дошъл момент, в който мислите и сърцето ни са се обърнали към дома. Учениците на Исус никога няма да почувстват този свят като свой дом, а и не би трябвало. Не ме разбирай погрешно – ние се радваме да бъдем тук, опитваме се да бъдем полезни с много неща, доколкото е възможно да се чувстваме удобно, но вътре в нас чувстваме, че би трябвало да има нещо повече.

Сигурно си чувал поговорката: „Домът е там, където е сърцето ти”. Вярвам, че това е истина. Сърцето винаги намира пътя към дома. Исус обеща, че има място, където сърцата ни ще се чувстват като у дома си. Но това не е този свят. Исус с топлота описа това място като „дома на Моя Баща”. Прочети Йоан 14:1-6. Той познаваше добре дома на Баща Си и той много Му липсваше.

Инстинктивно, дълбоко в сърцето си, знаеш, че Исус е изпълнил даденото обещание. „Отивам (при Баща Си) да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие, там където съм Аз“ (Йоан 14:2-3). Никога няма да си напълно щастлив, докато сърцето ти най-накрая не си отдъхне в Христос, у дома, на мястото, което Той приготвя за теб. Библията описва вътрешния ти копнеж за дома така: „…положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче, да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог“ (Еклисиаст 3:11). Всички ние имаме недовършена работа тук. Земният ни живот винаги ще изглежда малко непълен, дори недовършен. Йосиф, сина на Яков, разбираше, че има недовършена работа. Божиите обещания и цели се простираха отвъд рамките на живота му. Прочети Битие 50:25/ Изход 13:18-19. Плановете, които Бог има за твоя живот са толкова големи, че не могат да се поберат само в рамките на живота ти на Земята.

Сърцето ти тихо го прошепва всеки път, когато потърсиш нещо или някого, който да те допълни. Няма такова място, няма преживяване, което може да го постигне, няма взаимоотношения, които могат да ти го осигурят. Някои мечти ще останат несбъднати в тези кратки години. Някои молитви ще останат неотговорени, докато живееш тук. Взаимоотношенията ще останат несъвършени, докато живееш като несъвършен човек в несъвършен свят. Най-доброто от всичко, което е в сърцето ти, все още те чака у дома. В този свят – то е просто недовършено.

Апостол Павел пише: „Защото, както вече много пъти ви казвах, а сега дори плача, казвайки го отново, много хора живеят като врагове на Христовия кръст… мислят само за земни неща. А нашата родина е на небесата и оттам очакваме Спасителя, Господ Исус Христос, който с властта, чрез която може да покори всичко на Себе си, ще преобрази унизените ни тела, за да станат като Неговото славно тяло“ (Филипяни 3:18-21). Прочети 1 Коринтяни 10:23. Грешка е да пускаш корени тук, да се чувстваш много удовлетворен или привързан към тези кратки години. Толкова много от нещата са временни и незначителни. Библията ни съветва: „Отсега нататък онези…които се ползват от всичко, което светът им предлага трябва да живеят така, сякаш не се ползват от нищо, защото светът, такъв, какъвто е сега, е преходен“ ( 1 Коринтяни 7:31). Живей без да се привързваш към този свят – все още не си у дома!

Молитвата ми за теб днес е: нека сърцето ти бъде привързано към неща, които имат вечна стойност.

Обича ме, не ме обича!

„Ние сме познали и повярвали любовта, която Бог има към нас“ (1 Йоан 4:16)

„Любовта дава живот без граници“

Обича ме, не ме обича!Животът е пътуване в познанието. А познанието идва, когато задаваме правилните въпроси и вярваме в правилните отговори. Със сигурност сме се сблъсквали с въпросът дилема: „Обича ме, не ме обича“. Когато животът ти „сервира“ този въпрос по отношение на теб и Бог, отговорът ти ще има вечна стойност. Всеки човек дълбоко в себе си иска да бъде обичан от Бог и има нужда от тази любов. Но много хора никога не приемат напълно, че Бог ги обича. Те са като деца, които продължават да късат лист по лист от цветето и да повтарят: „Обича ме, не ме обича“. Ти трябва да решиш завинаги този въпрос с отговора: „Обича ме! Той винаги ме е обичал и винаги ще ме обича“.

А може би си между тези, които знаят, че Бог винаги ги е обичал и винаги ще ги обича (Ефесяни 2:1-10). Знанието, че Бог ни обича е най-важната и променяща истина, която можем да научим през живота си. Без значение какви са преживяванията ни или колко много се налага да се борим с въпроси и съмнения, ние трябва да сме убедени, да „познаваме и да сме повярвали в любовта, която Бог има за нас“. Ето какво аз самият съм научил за любовта:

(1) Това, което си мислим, че Бог мисли за нас е важно. Много хора са неуверени в това, което Бог мисли за тях, въпреки ясните думи на Библията:„Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине нито един… Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света“ (Йоан 3:16, 17). Какво повече да кажем? Какво смяташ, че мисли Бог за теб? Колкото и силна да е любовта, тя не може да те промени, докато не повярваш в това, че тя го прави и ще продължи да го прави. „Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва“ (Марк 9:23). Любовта има огромна сила в ежедневието ти, когато вярваш в това и го позволиш. Не вярваш ли – става много по-трудно.

Обича ме!(2) Реалността на твоя духовен живот зависи от увереността в Божията любов. Духовният ти живот не може да надхвърли мярката на Божията любов, която си приел. Има динамика в него, а тя може да бъде освободена, само когато човек направи това с цялото си сърце. Искаш ли още от Христовата пълнота? Влез по-дълбоко в любовта Му. Божията любов за теб е безгранична – без лимит и без мярка. Границите поставяш ти. Твоята победа над греха и лошите навици е пряко зависима от убедеността ти в Божията любов, която е видима в благодатта и прощението, които ти е дал. Любовта дава живот без граници.

„Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:16-21).

Какво се случва в резултат на тази убеденост в любовта? Божията любов те води в изобилие, което не е възможно да бъде изпитано по какъвто и да е друг начин: „И да се изпълните с цялата Божия пълнота“. Защо приемаш идеята, че заслужаваш само трохи? Каква според теб може да бъде тази пълнота? Любовта те води там. Той те обича.

Молитвата ми за теб днес е: остави Бог да те обича така, както Той иска.

Сподели