Posts Tagged ‘страх’

Тъмнина и светлина

„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5)

„Всяко нещо между теб и Светлината хвърля сянка в живота ти“

Тъмнина и светлинаВсички вероятно сме забавлявали деца, като сме правили силуети на стената, използвайки ръцете си. Сенките могат да забавляват, но също така могат и да плашат. Подобно на децата, възрастните също се плашат от тях. Сенките са тъмни и приемат застрашителни размери, по-големи от това, което ги проектира, преувеличение на малката реалност. „И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5). Светлината разпръсва тъмнината. Сенките се получават, когато нещо спира светлината. Обстоятелствата хвърлят сенки, които изглеждат застрашителни и тъмни. За момент твоето въображение може да създаде илюзорна опасност там, където вероятно я няма. Злополучен провал може да хвърля сянка дълго време, предполагайки, че ти си неудачник, което всъщност не е вярно. Твоето минало може да хвърля дълга сянка, проектирайки себе си като предопределение за бъдещето. Тревожни въпроси пораждат сенки, подвеждайки те да мислиш, че няма адекватен отговор на въпроса, само защото в момента, нямаш отговор. Припомняй си това, което Йов откри за нашия Бог: „Той открива из тъмнината дълбоките работи и изважда на видело смъртната сянка“ (Йов 12:22).

„Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).
Всяко нещо, което допускаш между теб и Него, Който е светлината, ще прави живота ти да изглежда изпълнен със сенки и несигурен. За да разпръснеш тъмнината, всичко, от което имаш нужда, е светлина. Исус каза: „Аз съм Светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има Светлината на живота“ (Йоан 8:12, 2 Коринтяни 4:6).

В Псалм 23 се казва: „Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават“ (Псалм 23:4). Когато сенки помрачават пътя ти, тогава ще откриеш, че Исус, Добрия Пастир, е до теб. Пропъждането на сенките е просто – ходи в светлината! Исус обеща: „Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен“ (Йоан 12:46).
„Но ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото те осветява със сиянието си“ (Лука 11:36). Тогава ще можеш да бъдеш Божията светлина в тъмните ъгли на живота на другите.

„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие… Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата“ (Матей 5:14, 16, Ефесяни 5:8, 9).

Молитвата ми за теб днес е: винаги усещай Неговото присъствие, което да осветява пътя ти.

Снимка: Интернет

Истина и упование

„Когато съм в страх, на Теб ще уповавам“ (Псалм 56:3)

„Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа, но Божията любов прогонва страха“

Истина и упованиеСтрахът е ужасно нещо, ограбващо мира на ума, убиващо радостта и разбиващо надеждите. Страхът е да си представяш бъдещето, близко или далечно, без да виждаш Бог в контрол на събитията (2 Коринтяни 10:4, 5). Не можеш да пренебрегнеш страха или да го премахнеш, освен за кратко. Той е лепкав и се вкопчва здраво. С него може да се направи само едно нещо – да го прогониш като го заместиш с истина и доверие. „Когато съм в страх, на Теб ще уповавам. В Бога ще хваля словото Му; в Бога съм положил упованието си; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Една сутрин се събудих силно притеснен от неприятен сън. Ето какъв беше той – приятна разходка с малката ми внучка, на предучилищна възраст, се превърна в ужасяваща паника. Тя се загуби някъде и аз не можех да я намеря. Търсех я отчаяно с нарастващ страх за нейната безопасност. Тогава моята разтърсваща паника ме събуди. Истината замести страха. Кризата беше само в моето въображение. Тази внучка днес не е на предучилищна възраст, тя е способна млада дама. Причината за моята паника беше въобржаема, а не истинска. Очевидно, през нощта Бог ми беше дал жив пример за това как страхът може лъжливо да се натрапи в нашите мисли и също така, как може лесно да бъде прогонен.

Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа. Страхът е мъчение – умствено, емоционално, физическо и духовно. „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е достигнал до съвършенство в любовта. Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:18, 19). Страхът включва избор – колкото и силен да изглежда, можеш да избереш да не се страхуваш. Божията любов измества твоя страх.

Има добра новина. Довери се на Божият отговор на страха. Чрез заплахи, целящи да предизвикат страх, противниците на Неемия търсеха начин да обезкуражат хората му и да спрат възстановяването на Ерусалимските стени. Неемия непоколебимо отказа да се предаде на страха. „Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си… Всеки един от онези, които градеха стената, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието… и всеки от зидарите имаше меча опасан на кръста си и така градеше“ (Неемия 4:11-25). Бог е по-голям от всяко нещо, от което се страхуваш. Не се предавай на страха, трябва да се бориш с него. Истината ще надделее над него, затова вземи „меча на Духа, който е Божието слово“ (Ефесяни 6:17). Божието слово, което е здраво вкоренено в твоето сърце и ум, ти дава Божията сила.

Доверието измества страха. Срахът може да бъде изтласкан само от нещо по-силно. Истината е винаги по-силна от страха, когато твоето упование е положено в Този, Който никога не може да се провали. „…защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“; така че дръзновено казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми направи човек?“ (Евреи 13:5, 6).

Молитвата ми за теб днес е: не се привързвай към страховете, дръж здраво Божията истина.

снимка: Интернет

Страх

„Бог не ни е дал дух на страх, а… на себевладеене“ 2 Тимотей 1:7

„Страхът е противоестествена емоция, която има духовен произход“

Страхът осакатява. Той храни съзнанието с възможно най-лошите мисли, прави ни слепи за реалността и парализира възможностите, които имаме. Животът ни ще е по-добър без страх и безпокойство. Намери кураж, изправи се срещу страха и бъди свободен от ужасяващите мисли. Аз съм наследник на специалисти по безспокойство, които често предупреждаваха за идващи бедствия, сякаш виждаха какво се крие за ъгъла. Страхът се храни точно по този начин, хората не го създават – те просто му дават гориво. Замисляли ли сте се някога как се е появил страхът? Всяко нещо си има произход, но какъв е произходът на страха? Първо, нека ясно да кажем, че страхът не съществува от сътворението на света. Бог видя какво беше сътворил и видя, че беше добро.

Страхът не идва от Бога, Библията ни казва, че „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладеене“ (2 Тимотей 1:7). Страхът не беше част от живота на Адам, докато той не съгреши като не се покори на Бог в Едемската градина: „Но Господ Бог повика човека и му рече: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол, и се скрих“ (Битие 3:8-10). Първият израз на тази негативна емоция беше резултат от злото, което Адам извърши. Когато Библията говори за страх от Бога, се има предвид почит. Соломон, един сравнително мъдър човек, пише: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10).

Страхът е противоестествена емоция, която има недобър духовен произход. Павел описва тази негативна емоция с думите дух на страх. Каквото и да означава това – ясно е, че не е добро нещо. Страхът се заражда по-дълбоко от мислите или емоциите на човека. Той идва от духовното ни съзнание и ако не е под контрол, може да ни навреди и дори разруши. Мислите и емоциите ти са мястото, където страхът видимо се проявява (2 Коринтяни 10:3-5).

Страхът е спътник на липсата на доверие. „Бог ни е дал… дух на сила, любов и себевладеене“. Когато вярваш, че Бог те е екипирал със силата Си, убеден си в Неговата непреходна любов, страхът бива заместен от доверие. Умът ти е сътворен от Бога и има пълната възможност да бъде здрав и балансиран, способен да бъде обучен и овладян (Псалм 61:1-4). Научи се от Давид, когато той преживяваше най-тежките си моменти. „Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам. Чрез Бога ще хваля думите му; на Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Молитвата ми за теб днес е: винаги и с цялото си сърце се доверявай на Бога.

снимка: Интернет

Нищо ново

„Не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас“
(1 Петрово 4:12)

„Животът не винаги е честен, но Бог винаги е“

lookВсеки обича изненадите, когато са приятни – неочакван подарък, добри новини или изненада за рожден ден. Но много често нещата, които ни изненадват не са толкова приятни и желани.

През годините на моето пастируване, много често хора в различни трудни ситуации са ми казвали: „Животът не е честен“. Разбира се, че не е. Защо да очакваме да бъде честен?

Животът не винаги е честен, но Бог винаги е! Понякога добрите хора, които заслужават нещо добро – не го получават. А хората, които не са толкова добри – като че ли им се разминава. Това не е честно. И Давид се чувстваше така, когато написа: „Краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха, защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните“ (Псалом 73:2, 3). Това е несправедливо, нали?

Защо злите да успяват? Защо праведните да страдат? Това са въпроси от древността, които се задават и днес. Ако гледаме на преживяванията няма да намерим отговорите – било то нашите или чуждите. Фактите ще ни объркат, освен ако не познаваме Истината, а пълната и вечна Истина се намира в Бог и Неговото Слово.

Петър пишеше до добри и благочестиви хора, които бяха гонени и онеправдавани. И те бяха изненадани, както вероятно и ние бихме били. Неговият мъдър и практичен съвет беше: „Не се изненадвайте, като че ви се случва нещо странно. След като страдате за Христос – радвайте се, за да може още повече да се зарадвате, когато дойде Неговата слава (1 Петрово 4:12, 13). Доста изненадващо, нали? Това не е отговорът, който искаме да чуем.

„А във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове, като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо и въпреки това притежаващи всичко“ (2 Коринтяни 6:4, 10).

Давид каза: „Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми, докато влязох в Божието светилище и разбрах“ (Псалом 73:16, 17). Има място, на което трябва да отидем, когато не можем да разберем какво се случва – и то е в Божието присъствие. „Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава. Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас“ (2 Коринтяни 4:15-17). Вижте контрастиращите идеи: временно – вечно, леко – пълно, скръб – слава. Несравнимо е!

Това не трябва да ни изненадва. В Божиите ръце нашите неприятности не идват, за да ни навредят, а да ни помогнат. Не за да отнемат, а да ни дадат. Не за да ни шокират, а за да ни изненадат. Бог ще се намеси в най-трудните ни моменти и ще ни изненада. И ще се радваме, че Го виждаме. Това не е нищо ново.

Молитвата ми за теб днес е: да виждаш Бог във всяка ситуация.

снимка: http://www.sxc.hu

Сподели

Свободен и без страх

„Елате пред Бог в свобода и без страх… в когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него“ (Ефесяни 3:12)

„Страхът, който дълго време ни е държал далеч от Бога е бил ненужен”

skyМожем ли да си представим какво е усещането да застанем пред Бога? Кой би помислил, че има правото на това, кой е достатъчно дързък да го направи? Грешни хора, да се доближат до истински святия Бог – това е немислимо. Има много причини да се страхуваме дори и от мисълта за това. Псалмопевецът размишлява: „Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свято място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа” (Псалом 24:3-4, виж и Псалом 15:1-5). Ние можем да се молим и Господ да очисти сърцето ни, въпреки че понякога това ни е трудно. И все пак, кой освен Бог може да изчисти човешкото сърце? (Еремия 17:9, 10).

Преживявал ли си някога неудобството да се срещнеш с приятел, към когото не си бил верен? Чувстваш се неудобно да бъдеш около него. Това неудобство е твоята съвест. Този, към когото не си бил верен може и да не знае какво си казал или направил, но ти знаеш. Павел се моли да има „непорочна съвест спрямо Бога и спрямо човеците“ (Деяния на апостолите 24:16). Това е ценно притежание.

Ако човек се чувства неудобно в присъствието на друг човек, на когото е навредил по някакъв начин, то няма нищо чудно, че хората се страхуват да се доближат до Бога. Никой от нас не може да избяга от болезнената истина в Библията: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Да, справедливо виновни и напълно заслужаващи Божията присъда и гняв, но…

Когато пристъпим със страх и почит пред Бога, всеки път ще откриваме, че Той не ни е ядосан. Той е състрадателен и простителен. Страхът, който дълго време ни е държал далеч от Бога е бил ненужен. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно“ (Евреи 4:16).

Но нека да не бъркаме дръзновението със самоувереност. Дръзновението идва едва след като сме изповядали и сме се покаяли за греховете си. Може да сме дръзновени само тогава, когато истински разберем, че Бог не е този, от Когото сме се страхували. Да пристъпим пред Него ни позволява да станем повече като Него. Можем да сме дръзновени, едва когато разберем, че се приближаваме при Него не поради нашата добрина или заслуги, но в името на Неговият Син и Спасител, Исус Христос.

„Елате пред Бога в свобода и без страх… чрез вяра в Христос“ (Ефесяни 3:12). В свобода и без страх. Страхът, който си изпитвал е заменен с дълбоко страхопочитание и чисто благоговение в Неговото присъствие (Виж Юда 24).

Молитвата ми за теб днес е: страхувай се от това, на което си способен, но не се страхувай от Бог.

снимка: www.sxc.hu

Сподели

Просто сянка

„Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло“  (Псалом 23:4)

„Сянката се получава, когато нещо застане между теб и светлината“

shadowСлучвало ли ви се е като деца да правите сенки по стената с ръце – силуети на животно или птица? Вероятно всички сме се плашили от тях. Но тези сенки не са страшни, защото ние сме ги направили. В живота повечето сенки не са наше „произведение“.

Давид, който е написал стиха ни за днес, описва онези реални времена, които са объркващи и дори страшни. Това, което изпитваме е реално, но нещата не винаги са такива, каквито на нас ни изглеждат. Много често те са просто сянка.

Въображението ни може да създаде сенки на опасност, там където няма такава. Обстоятелствата могат да хвърлят тъмни и заплашителни сенки, но всъщност те да не са такива. Провал в живота ни може да хвърли сянка на това, че ние самите сме провал, а всъщност това да не е така. Миналото ни може да хвърли дълга сянка, която да опита да се представи като наше бъдеще, когато то не е такова. Понякога имаме трудни въпроси и такива без отговор, които хвърлят сянка, която ни кара да мислим, че щом като няма разрешение точно сега, то отговор няма да дойде… Но той ще дойде. Страхът ни може да създаде сянка, която да се опита да ни убеди, че опасността е реална. Но ние сме в сигурността на Неговата грижа.

Открих някои важни неща по тази тема, които си струва да знаем:

Сенките са реални, но много често, това което сянката подсказва, не е реалността.

Сенките могат да са страшни, но това, което изглежда най-страшно е само преувеличение на нещо по-малко.

Сенките изглеждат по-големи от това, което ги предизвиква. В тези моменти е важно да помним, че те са просто сенки.

Какво предизвиква сенките? Много е просто. Сянката се получава, когато нещо пречи на светлината. Има много неща в нашето ежедневие, които могат да попречат на светлината. Всичко, което застава между теб и Онзи, който е Светлината на света, ще предизвика сянка и несигурност. Живей живот в светлина!

Исус каза, че когато преминаваме през място на сенки, ще Го видим там с нас. Давид уверява: „Господ е Пастир мой… Няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене“ (Псалом 23:1 и 4).

Бог ще бъде с нас, за да разпръсне нощта и освети пътя ни, защото Той е Светлината, която изгонва всяка тъмнина.

Ключът към разпръсване на сенките в нашия живот е да ходим винаги в Светлината. Йоан пише: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина… Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг…“ (1 Йоан 1:5 и 7).

Молитвата ми за теб днес е: да усещаш присъствието Му по-силно всеки ден.

снимка: www.sxc.hu

Сподели