Posts Tagged ‘сърце’

Обещания и условия

„Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:19)

„Понякога мястото, на което се намираш, не е това, на което трябва да бъдеш“

Обещания и условияОбещанията рядко са безусловни. Неизбежно дадено обещание ще бъде съпътствано от едно или повече условия. Всяко Божие обещание е по-голямо и по-щедро, отколкото си представяш, но обикновено има предварително условие, което да бъде изпълнено или очакване, което да бъде посрещнато доброволно. Вечното посвещение на Бога към нас върви ръка в ръка с подходящ и очакван отклик от наша страна. „Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:19). Снабдяването от Бога е запазено за тези, които преди това се покоряват „на драго сърце“.

Когато размишлявам върху Словото, откривам, че това е общ принцип. Ако простиш, ще ти бъде простено (Матей 6:14). Ако даваш изобилно, ще получиш изобилно (Лука 6:38). Ако имаш вяра можеш да угодиш на Бога (Евреи 11:6). Ако искаш да следваш Исус всеки ден, носи кръста си (Лука 9:23). Ако си жаден, ела и пий (Йоан 7:37). Ако обичаш Исус, ще се покоряваш (Йоан 14:15). Ако изповядаш, че Исус е Господ, ще се спасиш (Римляни 10:9). Ако понесеш трудностите, ще царуваш с Него (2 Тимотей 2:12). Ако изповядаш греховете си, Той е верен да прости (1 Йоан 1:9). Този списък е голям, но не и изчерпателен.

Моисей доведе Израел до границата на земята на Божията цел и снабдяване. Земя, която да снабди изобилно всичко, от което се нуждаеха – градове, къщи, кладенци, полета, стада. Но техният страх от гигантите надхвърляше желанието им за изобилието и излишъка, надхвърляше също вярата им в Божието обещание и сила. Много от тях дори искаха да се върнат в Египет.

Когато Бог се яви на Исус Навиев след смъртта на Моисей, Неговото указание към Исус беше кратко: „Сега стани и мини през Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам на тях, на израелтяните. Всяко място, на което стъпят краката ви, ви го давам, както казах на Моисей“ (Исус Навиев 1:2, 3, 4-9). Очакваше ги най-доброто – в изобилие. Какво невероятно обещание за наследство и съдба! А условието? Те трябваше да пресекат през придошла река и да навлязат в Обещаната земя. Новосъздадената нация отново беше на кръстопът в Божиите цели. Може би и ти си в момент от живота си, в който трябва да вземеш решение.

Има две практични наблюдения от ситуацията на Исус Навиев и Израел, които се отнасят и до моя и твоя кръстопът:

  1. Трябва да напуснеш мястото, на което се намираш, за да отидеш на мястото, на което трябва да бъдеш. Може би се чувстваш по-сигурно и комфортно там, където си, но това е без значение, ако Неговите благословения не те чакат на това място. Духовният ти живот е пътешествие от вяра във вяра и от слава в слава, за да достигнеш големите Божии цели.
  2. За да получиш Божието обещание, трябва да отидеш на правилното място. Божиите обещания ще бъдат изпълнени съгласно Божиите условия, а не твоите. Божиите обещания и условията им остават. „Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:19).

Молитвата ми за теб днес е: бъди удовлетворен единствено, ако си в центъра на Божия план за живота си.

снимка: Интернет

Несъгласие

„…да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10)

„Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение“

Съгласието невинаги e лесно за постигане, но винаги е най-доброто решение. Някои си мислят, че между „добри“ хора никога няма да има несъгласие, но възможно ли е това да стане в реалността? Всеки, който използва ума си и има поне малко увереност, за да изкаже мнението си, понякога ще бъде в несъгласие с други. Въпросът обаче е – какво правиш след като изразиш несъгласието си? Ако различните мнения се излагат с великодушие и взаимно разбиране, това може да доведе до сближаване на хората около по-добра идея, отколкото всеки от тях е имал в началото. „Хората се учат един от друг, така както желязото се остри с желязо“ (Притчи 27:17 TEV).

В несъгласието ще научиш нещо, макар и не по най-приятния начин. Майка ми често ми напомняше: „Хората могат да изразяват несъгласие без да бъдат неприятни“. Двете неща често се объркват. Мисля, че нейният съвет беше добър. Няма нужда споровете ни винаги да преминават към лични нападки и съревнование. Важното не е кой ще спечели. Библията казва: „…всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10). Възможно ли е това наистина? Би трябвало да е, ако Бог го изисква от нас. Той не е казал, че ще бъде лесно, но очевидно казва, че единството и добрата воля трябва да са наш приоритет.

Този принцип не се отнася до всяко различие в мненията. Според мен той се отнася до тези несъгласия, които могат да прераснат в разрушаване на единството. Разделението не е възможност, която да изберем. Има моменти, в които единственото, което можем да направим, е да решим да изразим несъгласието си по възможно най-любезния начин. Според мен, обаче, това не означава само да се съгласим привидно с общото мнение, за да запазим разбирателството. Такова усилие може да помогне временно, макар че няма да е много полезно в дългосрочен план. Може би понякога правилното решение е доста просто. Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение.

Има моменти, в които не е чак толкова важно кой е прав и кой греши. Всяко мнение може да е правилно или погрешно в зависимост от различната гледна точка, контекста, целта или разбирането. Според мен, когато има несъгласие, което разрушава хармонията и добрата воля, всички въвлечени имат отговорност да търсят решение. Това изисква да прегледаш собственото си сърце и да намериш допирните точки за съгласие. „Както във водата се отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека“ (Притчи 27:19). Може би съпротивата и упорството, което си мислиш, че виждаш в другия, с които не можеш да се пребориш, са твоето собствено отражение.

Обещанието е, че единството и хармонията са приоритети за Бога, и са мощни в Божието царство като носят Божията награда и големи благословения в живота. „Ето, колко е добро и колко приятно да живеят братя в единомислие! То е като скъпоценно масло… там Господ е заповядал благословението – вечен живот“ (Псалм 133:1-3). Исус казва нещо подобно: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19, 20).

Молитвата ми за теб днес е: взаимоотношенията с хората да бъдат по-важни за теб, отколкото да изкажеш собственото си мнение.

Снимка: Интернет

Молитвата на практика

„Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение“ (Колосяни 4:2)

„Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце“

Ако искаш да разбереш молитвата – чети Псалмите. Това наистина е книга за всякакви моменти, изразяваща цял спектър от емоции, желания и обстоятелства. Молитвата също така е подходяща за всякакви ситуации – изпълнена с хваление и благодарност в добри времена или задаваща въпроси, изразяваща болка и нужди в трудности. Ако смяташ, че молитвата е просто една религиозна дейност, запазена специално за моменти на отчаяние и изричана само на свети места, а не обичайна част от богоугодния живот, то според мен ти разбираш погрешно практическото й приложение. В един най-обикновен ден се сблъскваш с много ситуации, които изискват молитва – някои от тях разпознаваш веднага, а други със закъснение.

Библията ни уверява: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:16-18). Дори само това обещание ни насърчава да се молим. Не допускай грешка – молитвата трябва да е нещо типично за последователите на Христос, а не въпрос на избор. Тя е това, което ни дава сили да бъдем „твърди, непоколебими и преизобилващи всякога в Господното дело, понеже знаем, че в Господа трудът ни не е празен“ (1 Коринтяни 15:58).

Нека да премахнем мистичната опаковка на това чудесно упражнение за вярата. Мога да си спомня само за един случай, в който учениците специално помолиха Исус да ги научи да правят нещо. Като имам предвид всичките им неуспехи, мисля, че са имали нужда да знаят повече за много други духовни практики. „И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Красивият модел за молитва, неправилно наричан Господната молитва, беше резултат на желанието на този ученик да се моли ефективно (Матей 6:9-13). Забелязал съм, че ставам по-добър в нещата, които упражнявам често и с усърдие. Зная, че това важи и за молитвата.

Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце. Тя не изисква изкуствено свят тон и остарели думи – колкото по-естествено за себе си се изразяваш, толкова по-неподправено звучиш пред Бога. Бог разбира всеки език, независимо от това колко съвършено или непохватно е използван. Бог чува молитвата заради нейната искреност, а не заради нейното красноречие (Матей 6:5-8). Някои от най-простите и кратки молитви в Библията бяха най-силни и запомнящи се, като например молитвата на Исус пред гроба на Лазар – само 29 думи в българския превод, вероятно по-малко в оригинал на арамейски и все пак един мъртъв и погребан човек беше отново жив (Йоан 11:41-44). Има ли място в душата ти, което се нуждае от възкресение? Моли се!

Молитвата представя нуждите ти пред Бога с вяра и доверие. Молитвата не изисква от Бога. Тя Го кани да извърши волята си въпреки непроменимите обстоятелства. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса“ (Филипяни 4:6, 7). Не изглежда толкова сложно, нали? Не се безпокой, а вместо това се моли.

Молитвата изразява благодарността ти. „Посветете се на молитва, с буден ум и благодарни сърца“ (Колосяни 4:2). Как някой би си позволил да моли Бога за нещо без да изрази благодарност за всичко, което Той вече е направил? Апостол Павел описва молитвата, като я поставя в следния контекст: „Радвайте се в надеждата, бъдете търпеливи в нещастията и постоянствайте в молитвата“ (Римляни 12:12). Молитвата се радва, търпелива е и упорства. Тя изразява надежда, въпреки изпитанията и остава твърда.

Молитвата ми за теб днес е: молитвата ти да стане естествена и необходима като дишането.

снимка: Интернет

Недовършена работа

„…докато сте чужденци на този свят, живейте в страхопочитание”. (1 Петър 1:17)

„Сърцето винаги намира пътя към дома”.

На всички ни е познато усещането, което изпитваме, когато сме далеч от дома малко по-дълго, отколкото ни се иска. Пътуването е било ободряващо, отсъствието от дома ни е освежило и е подновило силите ни, посещението е било приятно, но е дошъл момент, в който мислите и сърцето ни са се обърнали към дома. Учениците на Исус никога няма да почувстват този свят като свой дом, а и не би трябвало. Не ме разбирай погрешно – ние се радваме да бъдем тук, опитваме се да бъдем полезни с много неща, доколкото е възможно да се чувстваме удобно, но вътре в нас чувстваме, че би трябвало да има нещо повече.

Сигурно си чувал поговорката: „Домът е там, където е сърцето ти”. Вярвам, че това е истина. Сърцето винаги намира пътя към дома. Исус обеща, че има място, където сърцата ни ще се чувстват като у дома си. Но това не е този свят. Исус с топлота описа това място като „дома на Моя Баща”. Прочети Йоан 14:1-6. Той познаваше добре дома на Баща Си и той много Му липсваше.

Инстинктивно, дълбоко в сърцето си, знаеш, че Исус е изпълнил даденото обещание. „Отивам (при Баща Си) да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие, там където съм Аз“ (Йоан 14:2-3). Никога няма да си напълно щастлив, докато сърцето ти най-накрая не си отдъхне в Христос, у дома, на мястото, което Той приготвя за теб. Библията описва вътрешния ти копнеж за дома така: „…положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче, да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог“ (Еклисиаст 3:11). Всички ние имаме недовършена работа тук. Земният ни живот винаги ще изглежда малко непълен, дори недовършен. Йосиф, сина на Яков, разбираше, че има недовършена работа. Божиите обещания и цели се простираха отвъд рамките на живота му. Прочети Битие 50:25/ Изход 13:18-19. Плановете, които Бог има за твоя живот са толкова големи, че не могат да се поберат само в рамките на живота ти на Земята.

Сърцето ти тихо го прошепва всеки път, когато потърсиш нещо или някого, който да те допълни. Няма такова място, няма преживяване, което може да го постигне, няма взаимоотношения, които могат да ти го осигурят. Някои мечти ще останат несбъднати в тези кратки години. Някои молитви ще останат неотговорени, докато живееш тук. Взаимоотношенията ще останат несъвършени, докато живееш като несъвършен човек в несъвършен свят. Най-доброто от всичко, което е в сърцето ти, все още те чака у дома. В този свят – то е просто недовършено.

Апостол Павел пише: „Защото, както вече много пъти ви казвах, а сега дори плача, казвайки го отново, много хора живеят като врагове на Христовия кръст… мислят само за земни неща. А нашата родина е на небесата и оттам очакваме Спасителя, Господ Исус Христос, който с властта, чрез която може да покори всичко на Себе си, ще преобрази унизените ни тела, за да станат като Неговото славно тяло“ (Филипяни 3:18-21). Прочети 1 Коринтяни 10:23. Грешка е да пускаш корени тук, да се чувстваш много удовлетворен или привързан към тези кратки години. Толкова много от нещата са временни и незначителни. Библията ни съветва: „Отсега нататък онези…които се ползват от всичко, което светът им предлага трябва да живеят така, сякаш не се ползват от нищо, защото светът, такъв, какъвто е сега, е преходен“ ( 1 Коринтяни 7:31). Живей без да се привързваш към този свят – все още не си у дома!

Молитвата ми за теб днес е: нека сърцето ти бъде привързано към неща, които имат вечна стойност.

Вътрешна насока

„Защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир“ (Исая 55:12)

„Не тръгвай никъде без Божия мир“

Истината е, че Бог иска да напътства и направлява живота ни, а ние много се нуждаем от това. Исая пише: „Защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир“ (Исая 55:12). Ако нямаме напътствие от Бога, решенията ни в най-добрия случай ще се основават на ограничена информация. Дори информацията, с която разполагаме за миналото и настоящето, е непълна, а за присъщата ни неспособност да виждаме в бъдещето няма нужда да си напомняме.

За Бога няма такива ограничения. Той „от началото изявява края“ (Исая 46:10). Може би очакваме да чуем реален глас като този на GPS системата в колата, който ни казва точното разстояние до следващата пресечка, мястото и посоката, в която трябва да завием, както и подробен план на пътуването от местонахождението до крайната цел, съпроводен със справка за трафика. Е, това няма как да стане. Бог е всемогъщ и определено може да го направи, но на мен още не ми се е случвало. Бог ни говори вътрешно, Неговият дух общува с нашия дух.

Случвало ли ви се е да вземете някакво решение или да направите нещо, което ви кара да се „чувствате неспокойни“ по необясним начин? На мен ми се е случвало, уча се да обръщам внимание на онези моменти, когато нещо изглежда, че „не е наред“. Когато нямаме мир в сърцето си относно нещо – или не бива да го правим изобщо, или сега не е подходящото време за него. Научи се да слушаш със сърцето си, а не само да преценяваш с разума си. Интелигентността, която Бог ни е дал и способността за правилна преценка при правенето на избор, са важни, но най-важно е целенасочено да включим Бога в този процес и в стремежа ни да живеем мъдро.

Бог обещава: „Той наистина ще се смили над тебе при гласа на вопъла ти; когато го чуе, ще ти отговори. Дори и Господ да ви даде хляб на скръб и вода на утеснение, пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, но очите ти ще виждат учителите ти; и ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, вървете по него“ (Исая 30:19, 21). Не тръгвай никъде без Божия мир.

Един от най-скъпите ми приятели – Кембъл, добър и мъдър шотландец – често говореше за една чудесна стара английска дума – „немир“. „Немир“ точно, но простичко описва „липсата на мир“. На всички ни е познато онова необяснимо безпокойство, което не ни дава мира. Твърде вероятно е това да е Божието предупреждение, което ни предпазва от неправилна преценка поради недостатъчно знание или опит. Той не ни казва, че не можем да го направим, а ни предупреждава, че не трябва да го правим. Бог не крещи, Той говори в сърцето. Ще бъдеш мъдър, ако Го слушаш.

Ако съзнателно си поканил Божиите напътствия в живота си и си развил чувствителност към тях, ще има моменти, в които ще чуваш неща, които изглеждат неверни или решение, което си се чувствал притиснат да вземеш вече няма да изглежда толкова наложително, или посока, която си искал да следваш вече няма да изглежда „най-добрата възможност“.

„Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7). Мирът на Бога идва при тези, които са се примирили с Него. Мирът в сърцето и ума са безценни. Не жертвай мира си заради натиска на обстоятелствата.

Молитвата ми за теб днес е: почитай Божият глас в тишината на сърцето си.

снимка: Интернет

Да се учиш и да растеш

„Всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си“ Лука 6:40

„Избирай мъдро и внимателно тези, които слушаш и на които поверяваш сърцето си“

Човек расте през целия си живот, защото се учи цял живот. За Исус се казва, че „растеше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и хората“ Лука 2:52. Исус е пример за едно добро развитие: в умествено, физическо, духовно и социално отношение.

Въпросът не е дали растеш. Въпросът е дали се учиш. Библията ясно ни казва, че растежът не е по желание. Той е необходим и дори задължителен. „Растете в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ 2Петрово 3:18. Тайната на здравия и добре балансиран растеж се крие в отношението, че все още не си постигнал всичко. Спреш ли да се учиш, спираш да растеш. Има какво да научиш от другите, както и те има какво да научат от теб.

Исус каза: „всеки ученик, който се усъвършенства, ще бъде като учителя си“ Лука 6:40. Избирай мъдро тези, които слушаш и на които поверяваш сърцето си. Искам учителите ми да бъдат хора, които всеки ден стават повече като Исус. Като се уча от тях и аз всеки ден ще ставам повече като Него.

Ти се нуждаеш от учители, но в същото време трябва да си учител и пример на благочестие, който другите да следват. С течение на времето хората от твоето най-близко обкръжение ще заприличат малко на теб. Павел с увереност можеше да напише: „Бъдете подражатели на мен, както съм и аз на Христос“ 1Коринтяни 11:1. Можеш ли да бъдеш така смел и уверен относно примера, който даваш на хората? Все пак внимавай, защото Библията казва: „Знаете, че тези, които поучават ще бъдат преценявани съобразно по-висок стандарт, затова имаме и по-голяма отговорност“ Яков 3:1(разширен превод).

Веднъж прочетох следното: „Ако искаш поучението ти да бъде с повече сила, направи всичко възможно да направиш учителя (себе си) по силен“. За да учиш и ръководиш другите трябва да подлежиш на обучение и никога да не спираш да се учиш. Ако искаш да си фактор в живота на хората, първо трябва да позволиш на Бог да бъде фактор в твоя живот

Молитвата ми за теб днес е: винаги се учи и ставай повече като Исус.

снимка: Интернет