Posts Tagged ‘състезание’

Намали теглото

„Да оставим всеки товар, който ни забавя“ (по Евреи 12:1)

„Снизхождението към слабостите е враг на духовното ни здраве и добруване“

Всеки иска да свали няколко килогарама от теглото си – това мода ли е? Допълнителното тегло усложнява живота, изисква повече усилия и е нездравословно. Имаш избор – или да направиш нещо, колкото и да е трудно, или да продължиш по същия начин.

В същото време много хора са снизходителни или пренебрегват различните видове допълнително тегло, което се отразява негативно на живота им. Емоционално тегло – чувства, които замъгляват преценката. Мисловно тегло – безпокойство и мисли, които са нездравословни или греховни. Тегло от взаимоотношения – себично поведение, което вреди на семейства и приятелства, духовно тегло, което изморява и подтиска душата. За да си в по-добра форма – в тяло, душа и дух, е необходимо да се подложиш на сериозен режим (1 Солунци 5:14-24).

Позабавил ли се е духовният ти живот или може би изцяло е спрял? Ето от къде можеш да започнеш: „Оставете всеки товар, който ви забавя, особено греха, който лесно спъва напредъка и тичайте с постоянство на пистата, на която Бог ви е поставил“. Като че ли хората поставят голямо ударение върху греха, който ни спъва, но не обръщат внимание на теглото, което забавя напредъка ни или изцяло го спира. Забележете, че образът, който Писанието използва, е на маратона – не спринт, а бягане на дълго разстояние. Този вид състезание изисква упоритост и издържливост. Снизхождението към слабостите е враг на духовното ни здраве и добруване.

Представете си, че се опитвате да пробягате даденото разстояние, облечени с дълго, тежко, вълнено палто. Не е лесно! Имаш ли тревоги и грижи? „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“(1 Петрово 5:7). „Елате при Мене, всички вие, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28-30). Ето това е програма за отслабване, която върши чудеса.

Имаш ли обезпокоителни мисли, които са извън контрол? „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5).

Ето съветът на апостол Павел: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите“ (1 Коринтяни 9:24-27). Моята снаха Ейми е добър състезател. Тя тича, за да спечели, а не просто за удоволствие. Няма капка състрадание към теготите и товарите на своите опоненти. Тя тича, за да победи.

Успешният и победоносен християнски живот изисква стриктен режим на подготовка, издържливост, поддържане във форма, дисциплина, постоянство, смелост, увереност. „А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай (тренирай) себе си в благочестие. Защото телесното обучение (тренировка) е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“ (1 Тимотей 4:7, 8). Не можеш да спечелиш, докато носиш ненужно тегло (1 Петрово 1:3-11).

Молитвата ми за теб днес е: бъди във форма и спечели най-важното състезание.

снимка: Интернет

Успешен финал

„Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7)

„Успешният финал изисква упоритост, решителност и почтеност“

Според мен тази мисъл е съвсем вярна: „Накрая реченото е много повече от стореното“. Животът е пълен с добри намерения – някои от по-амбициозните не сме способни да постигнем, други са били постижими, но не сме ги изпълнили по една или друга причина. Това се случва често – не ни достига време, енергия и ресурси, за да завършим.

За много от ежедневните неща това не е от значение, но за други е много важно. Помислете си как се отразява това на приятелствата, семействата, кариерата, плановете за живота след пенсия. Младоженците не застават пред олтара с мисълта за провал в брака. Родителят не държи новороденото в ръцете си с мисълта, че ще бъде твърде зает с работа и ще пренебрегва дома си. Добрите намерения са добро начало, но не водят до наградата. Павел пита последователите на Христос в Галатия: „Вие се справяхте така добре! Кой ви накара да спрете да следвате истината?“ (Галатяни 5:7). Има ли нещо, което спира твоя напредък?

Апостол Павел погледна назад към целия си живот като вярващ и написа: „Времето на моето напускане настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден…“ (2 Тимотей 4:6-8). Успешният финал изисква упоритост да воюваме в „доброто войнстване“, решителност да финишираме в състезанието и почтеност да останем верни. Успехът в една добра битка и финала на състезанието са разделени от една съществена задача – да останеш верен от начало до край. Могат ли Бог и хората да разчитат на теб? Ако могат, то Неговите думи: „Добра работа!“ и венеца те очакват.

Свръхестествената среща на Павел с Исус по пътя към Дамаск остави в сърцето и душата му една единствена цел – да завърши добре. Това е една повтаряща се тема, вплетена в писмата му към църквите. Заставайки пред цар Агрипа, Павел разказа отново за първата си среща с Исус, която драматично промени посоката на живота му завинаги и завърши с думите: „И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение“ (Деяния 26:12-19). Неговото земно пътуване завърши добре (Филипяни 1:20-24). Примерът на Исус трябва да вдъхновява подобна страст във всяко изкупено сърце. На кръста Исус каза: „Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си“. Това не беше оттегляне, а декларация, не беше скимтенето на умиращ, предаващ се на жестоката съдба, както някой минувач би помислил. Ако те бяха слушали със сърцето си, щяха да чуят триумфиращият глас на небесния Шампион, който прегърна вечната си съдба и събори портите на ада. „Той се издигна във висините, взе пленници със себе си и даде дарове на хората“ (Ефесяни 4:8-10).

Кое е това, което си започнал и трябва да завършиш успешно – следване в университета, дадени обещания, брачна клетва, делови споразумения или духовно посвещение? Възхищаваш ли се още на благодатта, която ти е показана със спасението? Пътят ти с Христос все още ли е радостен и пълноценен, както в началото? Доверил ли си живота си напълно на Христос, независимо от обстоятлствата? Денис, мой приятел, пастор, написа следните думи: „Отново и отново ми се напомня, че целта на живота е толкова проста и може да се обобщи с две малки думи – успешен финал“. Не бих могъл да го кажа по-добре и наистина го мисля.

Молитвата ми за теб днес е: радостта от Божието одобрение да бъде с теб във всичко, което правиш.

снимка: Интернет