Posts Tagged ‘същност’

Имидж и същност

„Ти си Моят възлюблен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:11)

„Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е вътрешно напрежение“

Имидж и същностХората често бъркат имиджа със същността – може да изглеждат подобни, но между тях има съществена разлика. Първото е неадекватна имитация на второто. Имиджът е това, което представяш пред другите, това което предпочиташ те да вярват за теб. Същността е това, което наистина си. Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е емоционално и духовно напрежение. Всяко несъответствие между имиджа и същността води до объркване и лицемерие.

Това, че при кръщението на Исус, преди да започне публичното Му служение, Отец потвърди вечната Му същност, има голямо значение. Чу се ясен глас от небето: „Ти Си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:9-11). Представи си силата на бащиното свидетелство, когато в по-късни моменти други хора поставяха под съмнение идентичността на Исус и отричаха властта Му. Имиджът те ограничава до по-малко от това, което си. Същността ти те освобождава да бъдеш всичко, което Бог желае. Грехът и егото заговорничат да заменят същността с имиджа. За Бога те не са взаимозаменими. Исус показа на практика свободата, която истинската същност и смирението дават, когато изми краката на учениците (Йоан 13:1-17). Йоан дефинира същността на Исус и тайната на Неговото смирение с 4 твърдения:

  • Сигурно знание: „Исус като знаеше“. Исус имаше непоклатимо убеждение в една непроменима истина. Когато знаеш кой е Бог, ти вярваш на това, което Той казва.
  • Достатъчни ресурси: „Като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му“. Когато вършиш Божията воля, ще имаш всичко необходимо, за да успееш.
  • Свят произход: „Като знаеше, че от Бога е излязъл“. Когато знаеш от къде си дошъл, винаги можеш да намериш пътя към дома.
  • Сигурна съдба: „Като знаеше, че отива при Бога“. Съдбата ти в Христос е неотменима (Йоан 14:1-3). Когато бъдещето ти е сигурно ти си свободен да живееш пълноценно своя живот.

Когато учениците се събраха за Пасхата, до вратата имаше леген с вода и кърпа според юдейския обичай. Очевидно никой от учениците не съобрази, че легенът и кърпата са оставени за употреба. Когато Исус започна да мие краката им, Петър отказа да Му позволи да измие неговите. Дали този отказ беше заради гордост или срам? Петър също като останалите, никога не си беше помислял да измие краката на Месия, да не говорим за краката на останалите ученици.

Имиджът, който Петър бе изградил за себе си и за Исус, беше по-малък от същността. „Исус стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса… започна да мие краката на учениците“ (Йоан 13:4, 5), Филипяни 2:2-11). Смирението е страничен резултат на богоугодната същност. Ето какъв е мъдрият съвет на Соломон: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Молитвата ми за теб днес е: да не се задоволяваш с нищо по-малко от това, което Бог те е създал да бъдеш.

Advertisements

Практичната същност

„И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, нека си служим с тях“ (Римляни 12:6)

„Практичната същност е това да бъдеш такъв, какъвто си създаден да бъдеш“

Познавате ли някой, който постоянно се стреми да е по-различен от останалите, но в същото време се опитва да не е съвсем различен от всички? Може би имате приятел, който понякога ви се иска да попитате: „Кой си ти всъщност?“ А някога задавал ли си същия въпрос на себе си? По-добре е да бъдеш оригинал, а не масово произвеждано копие. Младежките години са времето, когато всичко това се подрежда, но имам наблюдения, че за повечето от нас това е процес за цял живот. Представете си какво напрежение за душата е това. Това напрежение идва от факта, че Бог ни е създал да празнуваме своите сходства и да оценяваме различията си. Но как да го постигнем? Понякога изглежда много объркващо.

Чудесно е, че си един единствен по рода си – уникален и различен от всички останали, без да си странно отделен от тях. Кой друг освен Бог би могъл да постигне това? Казват, че дори две снежинки не са идентично еднакви… дори и в най-голямата виелица. От всички хора, които живеят в момента в света или са живели някога, няма две личности с еднакви отпечатъци или ДНК. Един Бог, който няма нужда да се повтаря в създанието на такова безбройно разнообразие, със сигурност те е направил удивително уникален и различен от околните.

Трябва да повярваш в своята сътворена уникалност и да откриеш целта, за която Бог те е направил такъв, какъвто си. Само тогава ще се чувстваш свободен да отпразнуваш това как Бог те е сътворил, да посветиш себе си в реализирането на призива и целта на своя живот. Когато истински познаеш това в сърцето си, няма да се изкушаваш да се сравняваш с околните, да играеш роля, нито пък ще позволяваш на културен или приятелски натиск да влияят погрешно върху това кой си в своята естествена същност.

Мисля, че всичко това представлява практичната същност – да бъдеш такъв, какъвто си създаден да бъдеш и да правиш това, което си сътворен да правиш. Практична същност и цялостност във всяка област на живота са жизнено необходими, те не са избор – в работата, във взаимоотношенията, в духовния живот и в живота като цяло.

Някой беше писал: „Божият дар към теб е това как те е създал. Твоят дар към Бога е това, което ще направиш с всичко, което Той ти е дал“. Ти си специален за Бог. Ти имаш много да дадеш, което ще е от полза за другите и ще прослави Бог, но ще можеш да направиш това успешно и ще се почувстваш напълно удовлетворен, само когато правиш това, което си сътворен от Бог да правиш.

Молитвата ми за теб днес е: бъди себе си и се радвай на своята идентичност.

снимка: Интернет