Posts Tagged ‘товар’

Преломни моменти

„За да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите“ (2 Коринтяни 1:9)

„Преломният момент може да стане твоя пробив“

Преломни моментиПреломните моменти са тогава, когато оставаш без нищо – няма ресурси, свежи идеи, няма по-добри възможности, останал си без нищо в запас – финансово, умствено, емоционално или физически. В края на самия себе си ще срещнеш Бог. Ти не си сам. Пророк Илия се намираше в такъв преломен момент – страхуваше се за живота си, бягаше от разгневен монарх, чувстваше се сам и изоставен, искаше да умре (3 Царе 19:1-20). Илия беше празен и изтощен, разочарован от хората, обезкуражен от заплахите за своя живот, потиснат от очакванията за бъдещето. Така изглежда преломният момент – докато не срещнеш там Бог. Нека да разгледаме няколко практични истини, отнасящи се за такива моменти.

Отстъплението не е решение. Ако мислиш, че да се предадеш е възможно решение, вероятно ще намериш и подходящите оправдания да направиш така. Моят скъп приятел, Кени, често напомняше на другите и на мен: „Когато стигнеш края на въжето, направи възел и се дръж за него здраво, докато дойде помощ“. Библията казва: „И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното“ (Евреи 10:35, 36). Постоянството е добродетел. „Нека тичаме на очертаното пред нас поприще, като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра… За да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (Евреи 12:1-4).

Не поемай товар, който не е твой. Прекаленото ангажиране с твърде много неща или поемането на твърде много отговорности за много хора се превръща в непоносим товар. Дръж товара си лек и помни: „Силата ти да бъде според дните ти“ (Второзаконие 33:25). Исус ще ти дава мъдрост и сила за всеки ден, ако „възложиш всяка своя грижа на Него, защото Той се грижи за теб“ (1 Петрово 5:7).

Преломният момент може да стане пробив. Павел откри силата си подновена и увереността, от която имаше нужда, когато в неговия преломен момент Бог му каза: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Коринтяни 12:9, прочети и стих 10). Това откритие може да промени живота ти, ако го прегърнеш с вяра (Евреи 11:32-35). Твоят преломен момент може би те подготвя за пробив. Когато нямаш сила Бог ще бъде силен вместо теб.

Павел потвърди тази практична и освобождаваща истина, въпреки че бъдещето му беше несигурно: „Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, бяхме под твърде голямо напрежение, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави“ (2 Коринтяни 1:8-10).

Мисли за своя небесен Баща като „Бог, Който възкресява мъртвите“. Ако Бог може да направи невъзможното, даже в най-екстремните обстоятелства, има надежда. „Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27).

Молитвата ми за теб днес е: бъди винаги готов за пробив.

Любов и прошка

„В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7)

„Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно“

Любов и прошкаСлучвало ли ви се е да постъпят с вас несправедливо? Кой не е постъпвал несправедливо срещу Бог или човек? Животът не е възможен без прошка. Товарът на твоите грешки или тези на другите, става толкова тежък за носене, че е невъзможно да не си прощаваме. Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно (Марк 11:25, Колосяни 3:13-15, Матей 6:14, 15).

Но не прошката е това, с което се борим – любовта е нашето предизвикателство. Любовта изисква от теб много: „Любовта не държи сметка за зло… всичко премълчава… всичко търпи… любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8). С любовта саможертвата тежи по-малко, неудобствата не си струва да се споменават. Прошката идва без да претегляме грешки и заслуги. Този, който избира да прости, приема цената и болката от грешките на другите.

Смисълът на Разпятието е неизмеримата любов. Исус, който не е извършил никакъв грях (2 Коринтяни 5:21), взе на Себе Си твоите грехове, прие твоето място пред святостта на Бог, плати ужасната цена на греха ти и понесе болката за всеки грях и несправедливост, които си извършил или ще извършиш (Матей 27:46)). Най-лошото, на което всеки човек е способен, беше понесено от Исус на кръста, мястото, където умря нашият Спасител.

Кръстът е символ на греха, но също така и на най-великата любов. Там Той ти прости, защото те обича: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:16, 17).

На този кръст твоето минало и твоята съдба бяха завинаги променени: „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатствата на Неговата благодат, която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране… така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос“ (Ефесяни 1:7-12). Никой не трябва да остава такъв, какъвто е бил. Това е наистина един велик петък, защото тогава беше родена надеждата за всеки, който повярва (1 Йоан 1:9, 10). Писателят Макс Лукадо пише: „Исус ще отиде по-скоро в ада за теб, отколкото в небесата без теб“. Какво да правиш с такъв Бог? Не можеш просто да Го отпратиш. Вместо това съкрушено коленичиш пред Него, приемаш Неговата прошка и живееш живота си за Него. „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:7, 8). Представи си – Бог даде Своя живот за теб!

Защо тогава ние, които получихме такава благодат и любов, трудно прощаваме? Не можеш да оставиш прегрешенията на другите непростени, когато твоите са така щедро и напълно простени. Библията казва: „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:29, 32). Любовта се вижда най-добре при прошката.

Молитвата ми за теб днес е: познай Божията чудна и неизмерима любов.

снимка: Интернет