Posts Tagged ‘трансформация’

Аз преди всички

„Гледайте на другите като на по-важни от вас“ (Филипяни 2:3)

„Действията могат да се променят, когато отношението се насочва правилно и последователно“

Аз преди всичкиОставени на инстинктите на грешната ни природа, ние сме егоцентрични и загрижени само за собственото си добро. „Аз преди всички“ става преобладаващо отношение. В най-добрия случай другите са от второстепенно значение. Невъздържаният егоизъм става все по-широко разпространен в нашата култура и за това свидетелстват политиката на крайно партизанство, скандалите в търговията, нарастващото разделение в обществото и плашещата статистика за престъпността. Това е нерадостен начин на живот. Отношение от типа „Аз преди всички“ отслабва бракове, наранява семейства, поврежда взаимоотношения, разрушава общности, разделя обществото и води до изолация на индивида.

Сами по себе си ние можем да постигнем само козметични промени, недостатъчно и временно приспособяване, което е неспособно да доведе до смислена промяна в егоцентричния ни характер. Но за Бог няма нищо невъзможно – дори това. Когато бях малък в църквата ме учеха на една лесна и практична истина. Тайната на радостта е – първо Исус, после другите, накрая аз – единственият ред, който ще доведе до лично удовлетворение.

Исус каза ясно: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог, е един. Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила“. Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си, както себе си“. Няма друга заповед, по-важна от тези“ (Марк 12:29-31).

Ако пренаредиш тези приоритети, това драстично ще намали резултатите. „Аз преди всички“ не е начин на живот, който почита Бога или изразява достатъчно уважение към другите. Обичай Бога, обичай другите, обичай себе си. Животът е най-добър, когато се живее по Божия начин – уважение към Бога, добрина към другите и увереност в себе си.

Павел дава пример за истинския стил „Исус“: „Направете щастието ми пълно като мислите по един и същ начин, обичате се еднакво един друг, единни сте по дух и имате обща цел“ (Филипяни 2:2). Необходима е сериозна работа в сърцето ти от страна на Божия дух, за да подтиснеш естествените наклонности в подготовка за духовна и свръхестествена трансформация. Апостол Павел потвърждава Божественото себеотрицание като приоритет: „Не вършете нищо от егоистични амбиции и празно високомерие, а със смирение гледайте на другите като на по-важни от вас. И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите“ (Филипяни 2:3, 4). Това е доста голяма заповед.

Правиш ли го? Да поставиш загрижеността за другите, преди своите интереси, е мястото, където започваш. „Трябва да мислите както Христос Исус. Макар и да бе Бог в самото си естество, Той не сметна, че равенството с Бога е нещо, за което трябва да се държи здраво. Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората. И когато външно стана като човек, отказа се от всичко и прие образа на слуга, и стана като хората. И когато външно стана като човек, Той се смири“ (Филипяни 2:5-8). Действията могат да се променят, само когато отношението се насочва правилно и последователно. „Показвайте привързаност в любовта си към другите вярващи и отдавайте повече почит на останалите, отколкото на себе си“ (Римляни 12:10).

Молитвата ми за теб днес е: цени другите и се отнасяй към тях по подобаващ начин.

снимка: Интернет

Реклами

С краката нагоре

„Смирете се пред Господа и Той ще ви издигне“ (Яков 4:10)

„Ако искаме да влезем в Божието царство, ще трябва да оставим много неща пред прага“

Пътят към върха се намира най-лесно в долината. Звучи невероятно, нали? Като че ли ние по природа сме склонни да се самоизтъкваме, а не да омаловажаваме качествата си. Всичко ни навежда на мисълта, че успеха се намира по пътя, който води нагоре. Служебната стълбица, издигането в обществото, бизнес контактите, известността, докторската дисертация, родословното дърво – не са ли това важните неща според „Курсът за начинаещи хора, които променят света“?

Но после Исус идва и преобръща всичко това „с краката нагоре“ – първите ще бъдат последни, най-големият е слуга на всички, кротките ще наследят света, обичай враговете си, обърни и другата буза, върви още една миля, стани като децата, слабите са силни, благословен си, когато те гонят и не връщай зло за зло. Защо да го правя? Кой изобщо живее така днес? Може би Исус не е наясно с нашето съвремие? Все пак Той е живял в друго време и на друго място. Освен това такова поведение не е било обичайно дори и в Неговото време.

Ясно е защо на учениците им беше трудно да възприемат тези уроци. Влизането в Божието царство изисква извън него да останат много неща. Те прекарваха твърде много време да спорят кой ще заеме почетните места отляво и отдясно на Исус. По време на Пасхалната вечеря подминаха легена и кърпата за измиване на краката, без дори да се замислят, без капка угризение. Те трябваше да се отучат от много навици, които бяха съвсем естествени за тях, както и за нас (Исая 55:8, 9). Ако искаме да влезем в Божието царство, ще трябва да оставим много неща пред прага.

Най-прекият път за достигане на Божията воля за теб е да живееш по Божия начин. „Смирете се пред Господа и Той ще ви издигне (Яков 4:10). „Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:5-7).

След като Святият Дух изпълнил живота им, последователите на Христос от първи век били описани от своите критици по един не особено ласкателен начин: „Тези, които размириха света, дойдоха и тук“ (Деяния на апостолите 17:6). Признавам, че нещата, които Исус проповядва изглеждат противоположни на естествения начин на мислене. Предлагам ви да помислите върху следното – може би пътищата към Божието царство винаги са били и ще бъдат правилните, а ранните ученици просто са обърнали света си „с краката нагоре“.

Библията ни напомня: „Защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята, но Бог е съдия; един Той унижава, а друг издига“ (Псалм 75:6, 7).

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай успеха, който идва от Бога и го чакай с търпение и увереност.

снимка: Интернет