Posts Tagged ‘тревоги’

Напрегнати и тревожни

„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си“ (Матей 6:25)

„Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир“

Напрегнати и тревожниКогато ти кажат: „Не се безпокой“, това обикновено няма ефект, дори да е казано с най-добри намерения. Всеки ден има моменти, които просто те подканят да се безпокоиш. Безпокойството е объркващо и тежко. Понякога корените на тези чувства са в събития, които вече са се случили. Друг път се тревожим за ситуация, която ни засяга в момента. Тревогата може да е свързана и с бъдеща нежелана възможност. Но каквато и да е причината да сме нервни и тревожни, със сигурност това не е никак приятно.

Какъвто и да е фокусът или произходът на тревогите, Божието слово е ясно: „Не се безпокойте за живота си… И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си… Небесният ви Отец знае от какво се нуждаете… Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:25-34). Да се чувстваш разтревожен е предупреждение, че в момента не успяваш да видиш Бог и в известна степен обмисляш бъдещето си без Него.

Безпокойството никога не е благотворно. Безпокойството не добавя нищо добро към твоето благосъстояние и взаимоотношения, но отнема много от доброто в теб. Безпокойството не променя нищо, освен че намалява твоята вяра и изкривява очакванията ти. „Безпокойството е да носиш утрешния си товар с днешна сила, тоест, да носиш едновременно два дена. Той отива в утрешния ден преди да му е дошло времето. Безпокойството не разтоварва утрешния ден от неговите грижи, то ограбва днешния ден от неговата сила“ (Кори Тен Бум). Тревогата предлага фалшиво обещание за разрешаване на проблемите, каквото никога не може да предложи.

1. Има възможност да не сме нервни и тревожни: „Не се безпокойте за нищо“ (Филипяни 4:6-8). Дори сам по себе си този съвет е добър. 2. Едно здравословно и положително действие, което Бог възнаграждава, може да запълни емоционалната празнота, в която преди това е било скътано тревожното ти безпокойство. Павел продължава: „Но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“. Когато откажеш да подхранваш чувството си на безпокойство, молитвата и благодарението заемат мястото на твоята предишна тревога.

3. Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир. „И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7).

Победата над тревогите и безпокойството, което те причиняват, започва в твоето сърце и ум. Предай емоциите и мислите си на Христос: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – него зачитайте“.

Победата над емоционалното безпокойство и страховете на ума изисква бдителност и Божествена стратегия. „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:3-5). Словото на Бога е по-силно от тревогите.

Молитвата ми за теб днес е: бъди освободен от тревожни мисли и обезпокояващи грижи.

снимка: Интернет

Реклами

Тревоги

„Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор“ (Псалм 4:1)

„Животът не е честен, но Бог е праведен. Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна“

„Животът не е честен!“ Често съм чувал тези думи от хора, търсещи съвета ми. Никой не е обещавал подобно нещо. А когато животът не е честен и нещата не се развиват според плановете и надеждите ти, той няма да е никак лесен. Всеки предпочита да му е лесно и комфортно – без проблеми, тревоги, трудности. Но тогава няма да има нито израстване, нито вяра. Тревогите си имат и положителна страна – учат ни, че Божията благодат е достатъчна.

Андре Крауч написа следното: „Ако никога нямам проблеми, как бих разбрал, че Бог може да ги разреши. Никога нямаше да зная какво може да направи вярата в Бога. Но минавайки през тези неща, аз се научих да се доверявам на Исус, да се доверявам на Бога, да уповавам на Неговото Слово“. Научаването на тези неща води до разширяване на пределите ни. Този тип знание не идва от това, което другите ни казват. То е лично и идва от нашите собствени преживявания с Бога.

Понякога тревогите ни идват от наши или чужди решения, които са обърнали събитията в посока, която Бог не би избрал за нас. Понякога разни неща просто се случват и тревогите са причинени от падналия свят, в който живеем. Нещата не винаги се случват така, както Бог ги е планирал или би желал.

В такива моменти в сърцето ти може да изникне въпросът „Къде е Бог?“. Какво може да направи Той и какво ще направи? В Псалмите често се говори за тревогите ни по един много откровен начин. Всеки път, когато Давид минаваше през трудности, той също така откриваше Бога. Бог беше там и Неговата любов, благодат, сила и цел не бяха станали по-малки.

Думата, която се превежда като тревоги в Новия завет, на гръцки означава натиск, липса на пространство. В наши дни наричаме това стрес – всички тези неща, които ни притискат и ни карат да се чувстваме некомфортно. Тревогата е това, което чувстваме, когато напрежението стане твърде голямо, за да го понесем, когато събитията в живота ни ограничават, докато не се обърнем към Бога. Защо ни отнема толкова време да погледнем към Единствения, който винаги има достатъчно благодат и сила?

Дали има моменти, в които Бог не ни избавя бързо от притесненията ни, а позволява на обстоятелствата да стават все по-неудобни и ограничаващи, докато не погледнем към Него и не Го чуем, докато не прегърнем и не се покорим на Неговата воля, която е добра за нас? „…за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1). Псалмистът вика към Бога: Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми. Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор. Смили се за мене и послушай молитвата ми“ (Псалм 4:1).

Бъди уверен дори, когато минаваш през трудни моменти и обстоятелства. Бог може да даде простор в утеснението ти – може да разшири видението, вярата, разбирането, мира ти. Благодатта Му може да те освободи, да ти даде достатъчно място, за да дишаш спокойно и да вярваш отново. Неговата сила може да отблъсне обстоятелствата, които те притискат силно, да ти даде място да се възстановиш и да премислиш. Давид откри, че пътя към този простор беше: „Когато викам…“ Често се случва да чакаме Бога, докато в същото време Той ни чака да извикаме към Него. Същата тази врата към простора те чака и ти казва „Добре дошъл!“

Животът не е честен, но Бог е праведен и справедлив. „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда“ (Битие 18:25)? Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна. „Моята благодат е достатъчна за теб“ (2 Коринтяни 12:9).

Молитвата ми за теб днес е: викай към Бога в тревогата си.

снимка: Интернет

Напразни тревоги

„Погледнете на небесните птиците, че не сеят нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни“ (Матей 6:26)

„Тревогите не ти дават това, което ти липсва – те ти дават онова, от което нямаш нужда“

Хората се тревожат. Някои хора се тревожат, когато нямат достатъчно, а дори и когато имат достатъчно – тревожат се за колко време ще им стигне. До толкова са се научили да се тревожат, че вече го правят професионално. Когато казвам, че хората се тревожат – аз включвам теб и мен. Би трябвало вече да сме се научили, че тревогите не променят реалността, те просто са една огромна загуба на енергия и емоции. „Кой от вас може с грижа за себе си да добави един лакът към ръста си?” (Матей 6:27).

Един човек описа това по следния начин: „Тревогата е като люлеещ се стол – дава ти някакво занимание, но не те докарва до никъде“. Тревогите не ти дават това, което ти липсва – те ти дават онова, от което нямаш нужда – разсейване, потъмняло от грижи лице, високо кръвно налягане… Соломон откри следното: „Тревогата в сърцето на човека го подтиска“ (Притчи 12:25).

Исус каза, че тревогата е знак на липса на вяра в Божията грижа и промисъл. Тревогата е реакция към нежелан проблем, който те оставя да се чудиш дали Бог го е грижа – не иска или не може да ти помогне. Силният съвет, който Исус дава е този: „Не се безпокойте за живота си… нито за тялото си“ (Матей 6:25). Той ни познава много добре, нали?

Обърнете внимание на практическия пример, който Исус дава: „Погледнете на небесните птици, че не сеят нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях“ (Матей 6:26, 28, 29).

Обмислете личното заключение на Исус – Бог го е грижа за теб и твоите нужди, повече, отколкото за всичко останало, което е сътворил. „И така не се безпокойте… Понеже небесният ви Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. За това не се безпокойте за утре…“ (Матей 6:31-34).

Как да постигнем това? Как да спрем да се тревожим? „И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:7). Библията ни учи да не се тревожим за нищо, но вместо това да се молим за всичко. Кажи на Бог от какво имаш нужда и Му благодари за всичко, което е направил за теб. Ако правиш това ще изпиташ Божият мир, който е много по-чудесен, отколкото можеш да си представиш или разбереш. „И Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7).

Молитвата ми за теб днес е: да знаеш как да се справиш с тревогата, когато тя се появи.

снимка: http://www.sxc.hu