Posts Tagged ‘убеждение’

Необходима вяра

„И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17)

„Вярата е правилно основано убеждение, че ще бъде така, както е обещал Бог“

Необходима вяраСъществува объркване относно вярата – какво представлява тя, от къде идва, как изглежда, как я усещаме и развиваме. Във всекидневния живот вярата е съществено необходима, не е въпрос на избор. Свидетели сме на някаква степен на вяра, дори в най-рутинните действия. Пускаме писмото в пощата с вярата, че пощенската служба коректно ще го достави на посочения адрес. Внасяме парите си в банката с вярата, че там ще се погрижат за сигурността им и ще ни ги предоставят обратно, когато имаме нужда от тях. В тези ситуации се доверяваме на хора, които не познаваме лично, с които нямаме общо минало.

Несигурността се появява, когато дискусията се прехвърли от обикновените естествени обстоятелства към упражняването на вяра, свързана с духовния живот. Вярата е правилно основано убеждение, че ще бъде така, както е обещал Бог. Убеждението на вярата почива твърдо върху способностите и верността на Този, който обещава. Библията описва Авраам като „напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:21). Като четем за пътуването на Авраам, основано на вярата му, разбираме, че тези думи описват резултата на това пътуване, а не всеки момент от него. Той беше „напълно сигурен“ и избираше отново и отново да вярва на Бога, вместо на чувствата, фактите и страховете си. Ти можеш да направиш същото със същите резултати.

Бог е произхода на вярата, която я има във всеки човек: „…количеството вяра, която Бог е раздал на всеки от вас“ (Римляни 12:3). Ти си дошъл на света с това количество вяра в духа си. Но по пътя си се научил да се съмняваш и вярата е останала спяща, присъстваща, но пренебрегната и пасивна: „Защото по Божията благодат сте спасени чрез вяра и това не идва от вас самите, а е дар от Бога“ (Ефесяни 2:8). Вярата е присъщия отговор на сърцата ни на вечните истини, които откриваме в Бога. В момента, в който вземеш решението, спящата вяра става активна. Не ти я създаваш, но Бог ти я е дал, ти я притежаваш, така че упражнявай я искрено и я развивай постоянно. „Защото ходим с вяра, а не с виждане“ (2 Коринтяни 5:7). За вярата не е нужно да види, за да повярва. Тя вярва и после очаква да види.

Вярата посреща всяка очевидно невъзможна ситуация като възможност за Бог да бъде Бог. Павел пише за вярата на Авраам: „Въпреки, че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство“. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив, вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. Авраам бе напълно сигурен, че „Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:18-21).

Вярата расте във времето, в което последователно насочваме вниманието си към Божието слово. „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17). Ако не обичаш Божието слово, задушаваш вярата (Евреи 4:2, 3). Чети Словото, изучавай Словото, размишлявай върху Словото, вярвай на Словото, говори Словото, живей според Словото (Псалм 1:1-3). Няма да станеш по-силен във вярата, докато вярата не се вкорени в теб (2 Солунци 1:3).

Молитвата ми за теб днес е: Божието слово да бъде силно в теб.

снимка: Интернет

Реклами

Проста вяра

„Вярата е… убеденост в неща, които не можем да видим“ (Евреи 11:1)

„Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор“

Проста вяраЖивотът не може да бъде успешно направляван без проста вяра, но това не е толкова лесно, колкото очакваме първоначално. Животът може да стане сложен. Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор. Всеки ден се сблъскваме с разнообразни ситуации, които изискват вяра. Животът ще бъде много самотен, ако изберем да нямаме вяра в хората. Това ще доведе до трудности, защото понякога вярата в хората може да бъде горчиво разочарована.

Има едно общо ниво на вяра, което е естествено. Ние сме създадени да имаме вяра. Бог ни е създал по този начин. Децата вярват на родителите си, съпрузите си вярват един на друг. Хората вярват на това, което им се казва, докато не се сблъскат с достатъчно случаи, в които вярата им е разочарована. Желанието да вярваме и да мечтаем ни е присъщо, докато не позволим на живота да ни го отнеме малко по малко. Само Бог е способен никога да не ни разочарова, но обстоятелствата понякога ще изпитват дори тази основополагаща истина. Това са моментите, в които избираме вярата.

Библията казва: „Вярата е сигурност в това, на което се надяваме, убеденост в неща, които не можем да видим… Защото вярваме, ние разбираме, че вселената е сътворена по заповедта на Бога и видимото се е родило от невидимото. Ако човек няма вяра, е невъзможно да радва Бога… Който отива при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“ (Евреи 11:1-6). Прочети тези истини още веднъж, бавно.

Вярата е точно толкова проста, докато не я замъглим с ненужно съмнение и не я усложним с подозрителни аргументи. Вярата е основана на доказана увереност, че Бог е Този, който казва, че е и ще направи това, което е обещал, че ще направи (Римляни 3:3, 4). Такава увереност може да изпитва само човек, който избере да вярва, че: „Бог съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“. Вярата в Бога, Словото Му и Неговия характер, не може да бъде разочарована, но понякога хората нямат тази вяра. Тя винаги идва от сърцето и само в редки случаи от ума (Римляни 10:8-11).

Когато другите ученици на Исус казаха на Тома, че са Го видели след възкресението Му, той възприе старата, изтъркана идея, че „човек вярва на видяното“. Какво беше заключението му? „Докато не видя белезите от пироните на ръцете Му и не сложа пръст в раната на ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан 20:25). Това не е начин на живот, койти води до удовлетворение. Представи си колко много ще пропуснеш от живота. Тома обърка реда на нещата: „човек вижда повярваното“ (1 Коринтяни 2:9). Имаш два ясни избора. Избери вярата, очаквайки Бог да бъде Бог или избери вяра, основана на друго убеждение – само на това, което можеш да видиш със собствените си очи. Вторият вариант няма да проработи добре за теб.

Нека ти напомня още веднъж. Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор. „Ето защо ние не се отчайваме… Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото – вечно“ (2 Коринтяни 4:16-18). Има повече неща, предвидени за живота ти, отколкото можеш да видиш на пръв поглед. „Въпреки че не сте Го виждали (Исус Христос), Го обичате. Въпреки че сега не Го виждате, вярвате в Него и се изпълвате с неизразима и славна радост, защото получавате крайната цел на своята вяра – спасението на душите си“ (1 Петър 1:7-9).

Молитвата ми за теб днес е: нека вярата ти бъде източник на славна и неизразима радост.

снимка: Интернет

Моите желания и Божията воля

„Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му“ (по 1 Йоан 5:14)

Бог ни е дал свободна воля и уважава решенията ни, но няма да им бъде подчинен.

Животът рядко се развива според нашите желания. Понякога ни се иска да не е така, но ако настояваме на своето, живота ни може да стане доста самотен. Егоцентричността убива взаимоотношенията. Повечето хора научават още на 2-годишна възраст, че гневните изблици не са социално приемливо средство за постигане на своето. Но други никога не надрастват желанието си винаги да се налагат и само сменят тактиката. Непрестанно натякване, пазарене, спорове, мърморене, цупене, обвинения, тръшкане на врати, заплашване, сълзи – това са често срещани стратегии. Проработвали ли са те при теб?

Както е казала комедийната актриса Лили Томлин: „Не че искам да се налагам, просто моите идеи са по-добри“. Това не е подходяща стратегия за общуване с околните. За известно време може би ще успееш да караш другите да се съобразяват с желанията ти, но взаимоотношенията не процъфтяват в нездравословен климат. Философия от типа „или ще стане по моя начин, или няма да стане изобщо“ не е ефективна, освен ако мислиш да прекарваш времето си сам.

Нека сега да помислим каква връзка има това с взаимоотношенията ни с Бога: „Който изпълнява Божията воля, живее вечно“ (1 Йоан 2:17). Понякога настояваме на своето дори във взаимоотношенията си с Бога. Можем да се опитаме да поискаме Божието одобрение за желанията си и Бог ще уважи нашата свободна воля. Той ни е дал тази свободна воля, но това не означава, че ще й бъде подчинен.

Започваме да растем и да узряваме духовно, когато Божията воля стане за нас по-важна от собствените ни желания. Библията казва: „С увереност можем да пристъпим към Бога, защото Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му. Щом знаем, че Бог ни слуша, за каквото и да Го помолим, знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“ (1 Йоан 5:14, 15). Често ни се иска този стих да звучи така: „Когато Го молим за нещо… Бог ни слуша… и знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“. Звучи вълнуващо, нали? Но в този прочит има един огромен пропуск, едно много важно определение „нещо, което е по волята Му“. Няма ограничения за нещата, които можеш да поискаш, но само когато Божията воля е поставена над собствените ти желания. „Ако останете в Мен и Моите учения останат във вас, каквото и да желаете, поискайте го и ще го имате“ (Йоан 15:7, 8). Когато стоим в Него, всичко друго минава на заден план.

Важно е да забележим, че молбата ни трябва да е подчинена с желание и доверие на Неговата благосклонна воля. „И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1-2). Добро, угодно на Него и съвършено. Това убеждение е основополагащо за доверието и покорството ти.

Бог приветства това, че Му казваш нуждите си (Филипяни 4:19). Трудността идва от объркването на желанията с нужди. Желанията ни винаги са повече от нуждите. Бог иска нуждите ни да бъдат посрещнати, но наша е отговорността да пресеем желанията си и да ги подчиним на Неговата воля във всеки един момент.

Как можеш да знаеш каква е Божията воля? Тя винаги е в съгласие с Божието Слово и с Неговия характер. „Не спираме да се молим за вас, като искаме да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща; да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да Го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога“ (Колосяни 1:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: искай свободно от Бога и живей напълно според волята Му.

снимка: Интернет

Оцеляване или истински живот

„Защото израсна пред Него като издънка и като корен от суха земя“ (Исая 53:2)

„Можеш да живееш истински, когато към живота си добавиш оптимизъм, роден от вярата в Божия характер и всемогъщество“

Не зная много за ботаниката, но зная, че растението не може да живее пълноценно в суха земя, то изсъхва и умира. От всички описания, които имаме в Библията за Исус, „корен от суха земя“ не звучи много обнадеждаващо. А ти си мислиш, че ти е трудно… Хората те пренебрегват или обиждат. Някой се е отнесъл нечестно с теб, а друг говори неверни неща по твой адрес.

Ето как един автор обяснява това описание на Исус: „Имаш трудности в живота? Бог взе на Себе си човешко тяло и живееше между тези, които искаха да Го убият, защото Той искаше да ги спаси“. А понякога си мислиш, че ти е трудно. Тайната на победата в това трудно време е същата, както при Исус – отдели време за молитва и общение с Небесния Баща, за да не изпускаш от поглед вечността, ежедневно подновявай силата си.

Устояването е важно, но само устояване не стига. То ни помага да оцелеем в момент на трудност и ни дава твърдост. Но да оцеляваш е едно, а да живееш – съвсем друго. Можеш да живееш истински, когато към живота си добавиш оптимизъм, роден от вярата в Божия характер и всемогъщество. Библейската концепция за устояване и твърдост е търпеливо упование, което не само помага да преминеш през труден момент, но то се учи и расте в резултат от трудностите (2 Коринтяни 4:7-9).

Исус не изгуби Своята цел като с радост вършеше волята на Своя Небесен Баща. Нямаше колебание какво прави и защо го прави. В трудни моменти си изкушен да отмахнеш очите си от целта и да се отдадеш на унинието и разрухата, вместо да очакваш и търсиш нови възможности. Един добър мой приятел често казва: „Трудните периоди не траят дълго, но хората, които издържат, продължават да побеждават“. Точно тези трудни периоди изграждат характера ни и пречистват сърцата ни, а това са нещата, които Бог цени и благославя (Римляни 8:18).

Погледни вътре в себе си и може да изпаднеш в съжаление. Погледни надолу и може да ти се прииска да се откажеш. Огледай се наоколо и може още повече да се обезсърчиш. Погледни нагоре и ще видиш Причината, която те прави силен. Библията ни насърчава да „тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха“ (Евреи 12:1-4).

Молитвата ми за теб днес е: цени характера и процъфтявай, дори и в суха земя.

снимка: Интернет