Posts Tagged ‘увереност’

Духовни практики

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3)

„За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение

Духовни практикиДните могат да бъдат натоварени и шумни, оставяйки ни превъзбудени и уморени. Сякаш всичко се случва на бързи обороти и всеки препуска. Доста често спешното измества важното. Забързаната крачка на нашия живот и шума на обкръжението ни правят основните неща за нашето добруване да изглеждат не толкова важни. Още по-трагично е, че може да загубиш част от себе си някъде сред този шум и заетост. Несекващата активност води до объркана идентичност. Убедеността в духовната идентичност осигурява сигурност относно целта, яснота по отношение на посоката и ясно осъзнаване на това, че Бог ти е дал достатъчно дарби и способности. Толкова много зависи от истински трезвата преценка за дадената ти от Бог идентичност. За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение. Ние толкова приличаме на учениците на Исус – често заети и уморени. Той ги приканваше: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко“ (Марк 6:31). Времето насаме с Бог ти дава да преоткриеш своята идентичност в Христос.

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3) В своите послания Павел пише обстойно за твоя живот в Христос (Ефесяни 2:6, 7).

Ще ти предложа някои духовни дисциплини, които засилват духовната идентичност.

  • Практикувай тишина и усамотение. Практикувай да бъдеш тих и изпълнен с удовлетворение в Божието присъствие (Псалм 1:1-3). „Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен“ (Псалм 131:2). Нека времето с Божието слово бъде твой приоритет. Еднакво важни са както редовното практикуване, така и продължителността на времето. „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато с пълна мъдрост“ (Колосяни 3:16, 17).
  • Практикувай молитва с благодарност. Когато предаваш сърцето си с благодарност на Бог, ти се свързваш с Него. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Постанови хвалението и поклонението като стил на твоя живот. Давай израз на радостното преклонение в сърцето си (Псалм 100).
  • Направи свой приоритет градивните взаимоотношения. Ти си създаден да живееш в общност (Деяния на апостолите 2:46, 47). Там е мястото, където израстваш и служиш най-добре. „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг“ (Евреи 10:25).
  • Практикувай съботна почивка в Христос. Бог е създал живота като е постановил ритъм труд – почивка. „И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея“ (Евреи 4:1). Съботният принцип обединява в себе си целостта на живота ни пред Бога, пребъдването ни в Христос, увереността в това, че Той е завършил Своята работа на кръстта и празнуването на нашата идентичност в Христос (Матей 11:28-30).

Молитвата ми за теб днес е: идентичността ти да е основана и изграждана в Исус Христос.

Здравословен баланс

„Не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите“ (Римляни 12:3)

„Ти си оригинал, създаден да ходи в смирение“

Здравословен балансВ живота е необходим баланс. Балансът е динамичен, не статичен, непрекъснато изискващ фини променящи настройки към съществуващата реалност. Постигането на баланс се учи чрез практика и опит. Наблюдавал ли си първите стъпки на малко дете?Динамичният баланс разпределя естествено твоето тегло от единия крак на другия. Обърнете внимание на начина, по който ходи човек с нарушено равновесие, било поради употреба на алкохол, медикаменти или здравословни проблеми.

Ходенето е естествено, но в никакъв случай не и просто. В мозъка и мускулите се извършват бързо и постоянно сложни процеси и за най-елементарното движение от ходенето. Всяка стъпка изисква моментална настройка на твоя баланс. Всеки крак измества центъра на тежестта леко от една посока в друга, а тялото трябва да очаква и внимателно да откликва на промените. Тъй като се случва естествено, ти го приемаш за даденост, докато не се случи нещо, което пречи на правилното му изпълнение.

Този принцип е валиден, както в естествения, така и в духовния свят. Духовният баланс ме интригува. Балансът не е еднакви части от различни неща, както някои си мислят. Също както рецептата, динамичният баланс е „точните неща, в точните пропорции, на точното време“. Духовният живот изисква както увереност в твоята уникалност, така и чувство на смирение. За твоето ходене в Христос се нуждаеш от правилното разбиране на прекрасната необходимост и от двете – да знаеш кога и как да ходиш в смирение пред другите и винаги пред Бога, но също така да знаеш кога и как да ходиш с разбиране за пълнотата и уникалността, която имаш в Христос. „Христос в теб, надеждата за слава“ (Колосяни 1:25-29).

Ти си оригинал, уникално създаден от Бога (Ефесяни 2:7-10). В известен смисъл ти си единствен. Но това не трябва да подхранва твоята гордост, а е винаги и само за славата на твоя Създател. Иначе не си много по-различен от всеки друг човек. Имаш всяка причина да ходиш в истинско смирение. Освен с Божията благодат и с даровете, които Той ти е дал, с какво друго можеш да се похвалиш? Съчетавайки тези две реалности и балансирайки времето и необходимостта от всяка, е предизвикателството, с което трябва да се справиш, за да постигнеш успех.

Виждал си примери за най-лошото и от двете. Има хора, които са така впечатлени от себе си, че да си с тях е неприятно, да не кажем непоносимо. Други са ненужно самокритични и те карат да се чувстваш неудобно, докато непрекъснато се извиняват. И двата вида са пример за нездравословен баланс. Дяволът нашепва, че си добър в малко неща, ако изобщо си добър в нещо. Бог заявявя, че ти си направен по Негов образ и подобие и живееш за Негово удоволствие. „Ти си страшно и чудно направен“ (Псалм 139:13-18).

Библията дава практически съвети за здравословен, динамично балансиран, богоугоден живот. „Защото чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил“ (Римляни 12:3). Колко красиво и действено е казано! Не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мислиш. Това ще бъде гордост. Но още по-важно, не мисли себе си за по-малко, отколкото трябва да мислиш, а мисли според Божията благодат и според Божиите дарби вътре в теб. Това е смирение.

Молитвата ми за теб днес е: наслаждавай се на това, което си в Христос и напълно се довери на Бог, Който те е създал.

снимка: Интернет

Жалони на покорство

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8)

„Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти“

Жалони на покорствоЖивотът е пътуване, състоящо се от поредица години, последователност от събития и колекция от житейски опит. Последното е най-важното от трите. Опитът създава моментите, от които съхраняваме безценни спомени. Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти. Ако помислиш върху това, ще видиш, че наистина можеш лесно да разпознаеш разграничението мужду минути и моменти.

Минутите са твърде много, за да запомним всички. Моментите са малко на брой, но въпреки това завинаги бележат пътя и развитието на твоя живот. Аз не помня кой ден от седмицата и по кое време Гейл отговори с „Да“ на израза на моята любов и предложението за женитба. Ето, обаче, вече повече от 50 години с нежност си спомням този момент и радостта, която изпитах тогава.

Преди много години моят приятел и духовен баща Кембъл, каза няколко думи, които до ден днешен за мен имат голямо значение. Той каза: „Пътят на Авраам беше белязан от знаци на покорност и олтари на посвещение“. Думите му бяха момент, оформящ живота ми и даващ духовно разбиране, което продължава да оказва влияние върху това, в което вярвам и върху избора как да живея живота си.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. Моментите в живота ти, които имат най-значими последствия, са тези, в които си ходил в покорство на Бога. Подобно на цар Саул ти може да предложиш на Бог твоя предпочитан вариант, вместо да покажеш пълно покорство. Саул не предложи по-малка жертва, той се опита да предложи жертва, различна от тази, която искаше Бог. „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни“ (1 Царе 15:13-15, 22). Всеки друг вариант, освен този, който е предложил Бог, е неприемлив.

Жалоните на твоята вяра сочат много повече от незаменимото време, което е отминало. Духовните знаци маркират прогреса и успеха на твоя път или липсата на такива. Те са трайните напомняния за благодатта на Бог в твоето минало и суверенната цел на Бог за твоето бъдеще. Такива моменти са святи и те трябва да се празнуват. Когато Израел победи филистимците: „Самуил взе един камък, та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, т.е. камък на помощ, като казваше: До тука ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12).

Пътят на Авраам, също както и твоя, започва с божествено призоваване и неговия отговор в покорство: „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Представи си покорството и вярата, които се изискват, за да се направи това. Пътуването го отделя от отечеството – всичко, което му е било познато до този момент; извежда го измежду рода си – всички, с които се е чувствал добре; и из бащиния си дом – източникът на снабдяване, на който той се е доверявал.

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството изисква вяра отвъд всяко обяснение. Авраам не знаеше къде отива, но той знаеше Кого следва. Да следваш Бог в покорство, означава да оставиш мястото, където си и да отидеш там, където Бог иска да те заведе. Духовното ти пътуване не може да те заведе по-далеч от мястото, което твоето сегашно покорство позволява.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. В следващото издание на „Живот за всеки ден“ ще разгледаме другия много важен, втори аспект на покорството „Олтарите на посвещението“. Всеки момент на посвещение пред даден олтар има вечни последици за твоя път. На всяко място, където Авраам разпъва шатрата си, той построява олтар и там се покланя на Бога (Битие 12:7, 8, 13:18; 22:9). Олтар е мястото, където смирено се покланяш и предаваш себе си на превъзходството и върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразяващо се в скъпа жертва и искрено посвещение. Олтарите са важни за Бога и решаващи за твоето духовно пътуване.

Молитвата ми за теб днес е: да растеш в благодатта на покорството и в практикуването на посвещението.

Доверие и увереност

„Този, който започна добро дело във вас, ще го завърши“ (Филипяни 1:6)

„Самоувереността ще угасне, правилната позиция е увереност в Бога“

Доверие и увереностУвереността е важна за щастието и успеха. Лесно е да се възхищаваме на хората, които на пръв поглед се движат през живота със спокойна самоувереност, без колебания и съмнения. В действителност, те приличат на нас повече, отколкото се вижда на повърхността. Те може би са се научили да се справят с емоциите си и да контролират външната си реакция или пък все още не са се сблъсквали със сериозни предизвикателства към способността им да се справят сами. Библията дава един мъдър съвет: „Чрез Христос имаме увереността да твърдим това пред Бога. Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко“ (2 Коринтяни 3:4, 5). Самоуверостта ще угасне в най-неподходящото време.

Хората, дори най-добрите, може да ви разочароват – някои от тях несъзнателно, а други може да го правят съзнателно понякога. „По-добре е да разчиташ на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек“ (Псалм 118:8). Доверието носи идеята да „поставиш товара си върху“ (Притчи 25:19). Не би отпуснал тежестта си на счупен бастун, не би седнал на счупен стол. Твоята увереност не е по-силна от фундамента, на който се доверява.

Подготви се, че ще има моменти в живота, които ще разклащат твоята увереност. Тя би трябвало да е положена на сигурен и винаги надежден фундамент. Този сигурен фундамент е Божието слово и Божия характер.

Един от любимите ми химни изповядва: „Надеждата ми не се основава на нищо друго, освен кръвта на Исус и Неговата праведност. Не смея да се доверя дори на най-примамливото нещо, а се облягам единствено на Името на Исус. Стоя на Христос – твърдата Канара. Всичко друго са плаващи пясъци“ („Твърда канара“ на Едуард Моте и Уилям Бредбъри). „Блажени всички, които се уповават на Бога“ (Псалм 2:12). „Благословен онзи човек, Който се надява на Господа и на когото надежда е Господ“ (Еремия 17:7).  Независимо какви са обстоятелствата и изпитанията на момента, можеш да си уверен, когато се довериш на Бога и на Словото Му. Те са непроменими.

Апостол Павел знаеше на какво може сигурно да почива увереността му: „Като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Харесва ми, че Исус е наречен „Начинателят и Завършителят на нашата вяра“ (Евреи 12:2) и „Алфа и Омега, Началото и Краят“ (Откровение 21:6). Ние започваме много повече неща, отколкото можем да завършим успешно, уморяваме се с времето или просто осъзнаваме, че не притежаваме ресурсите, опита, знанието, способностите или решимостта. Това, което Бог започва, Той ще го довърши. На Него можеш да разчиташ (1 Йоан 5:14, 15).

Правилната позиция е увереност в Бога. „Не губете смелостта си и ще бъдете богато възнаградени. Трябва да постоянствате, за да получите Божието обещание, след като сте изпълнили волята Му“ (Евреи 10:35, 36; Евреи 4:16).

Молитвата ми за теб днес е: довери се напълно и си почивай с увереност в Бога.

Изобличение и осъждение

„Когато сърцето ни осъжда… Бог е по-голям от сърцата ни“ (1 Йоан 3:20)

„Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне“

Изобличение и осъждениеИма моменти, в които се държим лошо. Това води до тъга, а понякога до срам. Опитваме се да го пренебрегнем, но едно вътрешно напрежение прави това доста трудно. Истинският проблем не е в това, че не сме отговорили на очакванията и критериите на околните. Тъгата и срамът идват от накърнената ни самооценка.

Това разпознаване е добър знак за здравословна, дадена от Бога чувствителност. „Изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни“ (Римляни 2:14, 15).

Има ли по-важно нещо от това да различаваш доброто от злото? Бог не оставя това на личната ни преценка (Яков 4:17). Святият Дух, който е в нас се наскърбява, когато пренебрегнем вроденото ни разбиране за добро и зло. И все пак това е преживяване, познато на всеки. „Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Святият Дух е подарък от Бога и арбитър на Божието слово и закон, записан в сърцата ни и отразен в съвестта ни (Деяния 24:16).

Павел укори последователите на Христос в Ефес: „И не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ (Ефесяни 4:30). Тези, които непрекъснато пренебрегват гласа на Святия Дух, рискуват това, което Библията описва така: „Хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла“ (1 Тимотей 4:2). За упоритото сърце злото изглежда добро, а доброто – зло. Повярвай ми, това не е място, на което искаш да се окажеш (Йоан 3:19, 20).

Пренебрегването на вътрешното ни неудобство и нежното напомняне на Святия Дух, който идва, за да „изобличи света грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8), ще доведе до чувството за вина и съответно до срам. Трябва да правиш разлика между изобличението и осъждението.

Библията ясно казва: „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Исуса и живеят не по плът, а по дух“ (Римляни 8:1, 2). Бог изобличава, дявола осъжда. Двете действия могат да изглеждат подобни, почти неразличими, но са съвсем различни. Разликата е в тяхната цел и резултат, а не в съжалението и в емоциите, които чувстваш.

  1. Определи целта. Уверявам те, че Бог не изпрати Сина Си, за да те осъди. Той дойде, за да те спаси. Библията заявява: „Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез Него“ (Йоан 3:17). Дяволът от друга страна е описан като „обвинител“ (Откровение 12:10). Той иска само да ти навреди (Йоан 10:10).
  2. Прецени резултатите. „Кой е онзи, който ще ни осъди? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас… Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:33-39). Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне. „Ще успокоим сърцата си пред Бога, когато съвестта ни осъжда; защото Бог е по-голям от съвестта ни и знае всичко“ (1 Йоан 3:19, 20). Изобличението води до покаяние, осъждението води единствено до съжаление.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да почива спокойно в Бога.

снимка: Интернет

Възможност за радост

„Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2)

„Живот или вяра, които никога не се сблъскват с изпитания, не могат да израснат в сила“

Възможност за радостДокато животът съществува винаги ще има случаи, които ще изпитват твоята вяра. Не можеш нито да ги избегнеш, нито да ги отхвърлиш. Трябва да ги посрещнеш, да устоиш и да се поучиш от тях. „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2). Наистина ли? Изпитанието като възможност за радост – това звучи като противоречие, но нека да погледнем отвъд очевидното.

Преди да разредиш Божията истина с твоята гледна точка за реалността, нека Яков да доразвие своята мисъл: „Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (Яков 1:3, 4). Живот или вяра, които никога не се сблъскват с изпитания, не могат да израснат в сила, нито да постигнат собствена увереност в истината. Изпитанието е възможност за радост. Преодоляването на физическа съпротива поражда естествена сила. Преодоляването на духовна съпротива поражда сила, която Библията нарича вяра.

Божията цел за твоя духовен живот е да те опази във време на изпитания, а не да те избави от тях. Когато срещнеш предизвикателството на изпитанията, научаваш за Бог много повече. Научаваш много повече и за себе си. Откриваш сила там, където си мислил, че си слаб или слабост там, където си мислил, че си силен. Ще откриеш, че Божията вярност е неотменима, Божието снабдяване – достатъчно, а Неговото слово – сигурен съвет при всички обстоятелства.

Яков, братът на Исус, не препоръчва да се радваш, когато имаш проблеми – това би било неразумно. Но неговият съвет е този: въпреки трудностите да можеш да видиш разкриващата се цел на Бога и да се радваш в очакване на доброто, което неминуемо ще дойде, колкото и невъзможно да изглежда в момента.

Библията по много начини потвърждава тази истина. „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата бързоотминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимте, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:16-18, Римляни 8:18).

„В което много се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания, с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Христос“ (1 Петрово 1:6, 7). Какво се изпитва? Твоята вяра – за да се докаже, че е истинска. Изпитанията ще идват, за да разрушат вярата ти, но вместо това, те могат да я укрепят и да докажат нейната искреност и твърдост.

Когато Павел беше изправен пред сериозно изпитание на своята вяра, той осъзна истинския резултат: „За да почива на мен Христовата сила“ (2 Коринтяни 12:9). Зад проблемите си можеш да видиш мощта и верността на един велик Бог. Ето това е истинска „възможност за радост“!

Молитвата ми за теб днес е: вярата ти да е равностойна на твоите изпитания.

снимка: Интернет

Сигурност

„Вечният Бог е твое убежище; и подпора са ти вечните Му мишци“ (Второзаконие 33:27)

„Не можеш да имаш сила, ако не ти е дадена отгоре“

СигурностНесигурността все повече става норма, а не изключение. Може би това винаги е било така, но сега страхът и несигурността се засилват. Световните вълнения, политическите катаклизми, интернационалният тероризъм и финансовите предизвикателства, както у дома, така и в чужбина, не звучат никак утешаващо. Политическите различия изглеждат непримирими, глобалните кризи се разрастват, безработицата няма решение, инвестициите носят все по-несигурни доходи. Понякога човек се чуди дали наистина има някой, който разбира какво става сега, да не говорим за бъдещето.

В какво или къде търсиш сигурност? Чувството за несигурност относно настоящите или бъдещите събития не касае само сегашното поколение. Всяко поколение е имало своите предизвикателства.

Харесвам финалните думи на Мойсей към Израел. След като произнася пророчески благословения към всяко едно племе, той завършва с тези успокоителни слова: „Вечният Бог е твое убежище; и подпора са ти вечните Му мишци… Блажен си ти, Израелю! Кой е подобен на теб, народе, спасяван от Господа…“ (Второзаконие 33:27, 29).

Не започва ли сърцето ти да бие по-бързо от смайващата сигурност на това твърдение? (Малахия 3:6). Следователно, твоята защита е така вечна и непроменима, както „Вечният Бог, Който е твое убежище“. Твоят Бог те е обгърнал със сигурност (Псалм 4:8). Ти почиваш в място на сила: „Ти си създал небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо трудно за Теб“ (Еремия 32:17). Бог е единственият източник и истинската основа на сигурния живот.

Когато семейството се проваля, когато приятелите разочароват, когато стоковата борса фалира и правителствата не могат нито да защитават, нито да осигуряват, твоят Бог остава непроменим: „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам“ (Псалм 91:1, 2).

Неговото слово ме ръководи, Неговото присъствие е винаги с мен, Неговата любов пребъдва в мен, Неговата благодат ме обкръжава, Неговото провидение ме засеня, Неговите ръце ме държат – аз пребивавам в сигурност.

„Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йехова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат; а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:28-31).

Четейки думите на Исая, забелязваш ли как свръхестествената сила на Бог, Който не се уморява и не отпада, се прехвърля върху нас, които като хора сме податливи и на двете? Не можеш да имаш сила, ако не ти е дадена отгоре.

„Признайте, че силата принадлежи на Бога… Израилевият Бог, който дава сила и мощ на народа Си“ (Псалм 68:34, 35).

Молитвата ми за теб днес е: намери сигурност в Бога и Неговото слово.

снимка: Интернет