Posts Tagged ‘угризения’

Съжаление, покаяние, изкупление

„Исус Христос… стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез Неговото обедняване“ (2 Коринтяни 8:9)

„Изкуплението е разточителното приложение на Божията милост, целящо да премахне всяка причина за съжаление“

Съжаление, покаяние, изкуплениеВсеки съжалява за нещо и всеки прави грешки. Най-важното е какво ще направиш след грешката или погрешния избор. Хората съжаляват за неправилни постъпки, които им се иска да са предотвратили – груби думи, гневни реакции, лошо поведение, нетърпение. Пропуснатата възможност да направим добро може да предизвика съжаление. Библията предупреждава: „Всеки, който знае кое е добро, а не го прави, извършва грях“ (Яков 4:17). В Божиите очи да направиш нещо грешно и да не направиш нещо добро е едно и също.

Твоята цел трябва да е да имаш добре обучена съвест, която предотвратява естествената ти склонност да вършиш зло – волно или неволно. Павел предлага една добра цел: „Затова правя всичко възможно съвестта ми пред Бога и пред хората винаги да е чиста“ (Деяния 24:16). Съжалението е закъсняло осъзнаване на неправилната постъпка.

Преди време мислех, че праведността се измерва с продължителността на времето, което можеш да живееш без да съгрешиш. Повярвайте ми, това не е много ефективно. С течение на времето разбрах, че по-добра мярка за богоугодно сърце е дължината на времето между осъзнаването на греха и покаянието. Съжалението е неефективно, само покаянието може да освободи изкуплението. Всяко забавяне или пренебрегване на покаянието причинява болка и съжаление без обещанието за освобождение.

Блудният син изпита опустошително съжаление (Лука 15:11-24). В един момент той се почувства засрамен от глупостта си и от унизителното състояние, в което се намираше в момента. Нищо нямаше да се промени, ако не беше „дошъл на себе си“ и не беше решил да се върне при баща си (стихове 17 до 20).

„Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт“ (2 Коринтяни 7:10). Съжалението е недостатъчно, но истинското покаяние води до изкупление. „Вижте какви ви направи тъгата, която Бог желае да имате… копнеещи да се постъпва справедливо“ (2 Коринтяни 7:11).

Съжалението ви изпълва с парализиращи огризения. Покаянието ви освобождава от съжаления и огризения. „Знаете благодатта, която нашият Господ Исус Христос прояви: въпреки че беше богат, Той стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез Неговото обедняване“ (2 Коринтяни 8:9). Очевидно контрастът между думите богат – беден отпраща към разликата между нашата духовна бедност и изобилното богатство на Божията благодат. „Винаги благодаря на моя Бог за вас, заради благодатта, която Бог ви е дал чрез Христос Исус, защото чрез Него бяхте богато благословени във всичко“ (1 Коринтяни 1:4-6). В Христос съжалението се заменя с ликуване.

Изкуплението е разточителното приложение на Божията милост, целящо да премахне всяка причина за съжаление, независимо каква е тя (Ефесяни 1:3-9). На кръста Спасителят „даде всичко от Себе Си“ (Филипяни 2:5-9), за да можем ние да бъдем обогатени с пълната благодат и изкупление, които Неговата вечна жертва осигурява. Каквито и съжаления да имаш, донеси ги при Исус и се отпусни сигурен в Неговата невероятна благодат.

Молитвата ми за теб днес е: живей без съжаления и се радвай в изобилната Божия благодат.

снимка: Интернет

Реклами

Съвест

„…за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест“ (1 Тимотей 1:18, 19)

„Безумие е да одобряваш с ума си онова, което сърцето ти не одобрява“

Кой не е бил изкушаван да извърши зло? Трябва да имаме предвид, че изкушението всява смут в нас при опита ни да оправдаем това, което искаме да направим, за сметка на това, което знаем, че е правилно. Когато се опитваме да оправдаем с ума си онова, което сърцето ни отхвърля, ние се измъчваме. Ти си създаден, за да обичаш Бога и да Му се покоряваш. Когато не го правиш, изпитваш емоционален и духовен дисонанс, който не можеш да премахнеш, освен с помощта на Бога.

Що се отнася до вечните ни души, Бог не оставя нищо на случайността. Във всяко сърце е вложена дадената от Бога способност да чуваме Неговия тих глас. „…ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (Еремия 31:33). На арената на доброто и злото това е твоята съвест. Бог е верен. Пророк Исая каза на непокорния Израел: „…ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: Ето пътят, вървете по него“ (Исая 30:21). Ако пренебрегваш съвестта си това ще причини нарастваща болка в душата ти. Насилието над съвестта ти предизвиква вътрешен смут, за който не можеш да намериш облекчение. Мирът на съвестта може да бъде възстановен само от покаяние, покорство и Божията благодат.

Ако пренебрегнеш Божият глас в сърцето си, това ще ти донесе болка и ще бъде голяма опасност. Бащинският съвет на Павел към Тимотей и любящите инструкции на Библията към нас са тези: „Давам тази заповед на теб, Тимотей, който си ми като син. Тя е в съгласие с пророчествата, изречени много отдавна за теб, за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест. Някои не послушаха съвестта си и спряха да вярват в Христос, и също както кораб се разбиват в скалите“ (1 Тимотей 1:18, 19). Картината на кораб, който се разбива в скалите, е трагична – разбит живот, наранени семейства, опетнена репутация и преследващи угризения.

На 13 януари 2012 г. круизният кораб „Коста Конкордия“ заседна в бреговете на Италия. Часове по-късно той се обърна. Докладът гласеше: „Повече от 4000 пътници и екипаж успяха да напуснат кораба в хаос, но 32 загинаха в трагедията. Капитанът на кораба е допуснал грешка, като е насочил неправомерно Конкордия твърде близо до брега“. Неправомерно – мястото, на което бедите винаги започват, но не свършват. Морални, междуличностни и духовни корабокрушения нараняват и нас, и невинни хора по начини, които не можем да предвидим.

Цар Давид пренебрегна съвестта си и това имаше трагични последствия в неговия живот и живота на други (Псалм 32:1-5, 51:1-4). Йосиф послуша съвестта си и устоя на жената на Потифар с мотива: „…как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:9). Библията даде мъдър съвет, когато Павел написа: „винаги пази съвестта си чиста“ (1 Тимотей 1:19). Обикновено въпроса е как да го направим? Божият отговор е лесен: „дръж се здраво за вярата в Христос“ (1 Тимотей 1:19). Лесният начин да не извършиш злото е като винаги избираш да вършиш доброто. Избери да вършиш това, което е добро и угодно на Бога, това, което е наистина според Божието слово и характер (Псалм 139:23, 24).

През 14. век един католически монах, Тома Кемпийски, казва: „Този, който има чиста съвест, лесно ще бъде задоволен и с мир в душата“. Тези думи са толкова верни днес, колкото и преди векове, когато са били написани. Библията описва хора, „които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото“ (Евреи 5:14). Съвестта ти трябва да бъде освещавана всекидневно от истината в Божието слово. Бъди зрял в Христос. Това е начинът, по който живота работи най-добре (Деяния 24:16).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да слушаш Бога в осветено сърце.

снимка: Интернет