Posts Tagged ‘усилия’

Усърдие

„Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4)

„Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти“

УсърдиеИма един много важен урок, който е добре да научиш. Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти. Бог почита онези, чиито усилия отразяват Неговата природа и Името Му. Някои научават тази истина рано в живота си и имат успех, а други я научават късно и губят от това. Постигането на желанията ти без работа не изглежда много вероятно, освен ако не е на цената на увеличаващ се дълг, деморализираща зависимост от милостта на други или прибягване до непочтено поведение. Павел даде ясни инструкции и личен пример за това: „Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде. Понеже слушаме, че някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб“ (2 Солунци 3:6-12). Баща ми беше мил и щедър човек, но силно вярваше в този принцип и ме научи от рано, че наградата е следствие на поетите отговорности. Като дете имах домашни отговорности, подходящи за възрастта ми. Докато бях в гимназията и колежа работех, за да спечеля пари за нещата, които исках, но семейството ми не можеше да си позволи. Благодарен съм, че бях научен на връзката между приноса и възнаграждението. Сравнителното охолство на по-младите поколения позволява на родителите да задоволяват разточително прищявките на децата си, но по този начин ограбват тяхното разбиране за начина за постигане на бъдещ успех.

Библията предупреждава: „Душата на ленивия желае и няма“ (Притчи 13:4). Има причина за това. Не може да се очаква жътва, ако не е било посято семето като подготовка (Притчи 20:4). Библията поправя тези, които не желаят да поемат отговорност за собствените си нужди, а не тези, които не могат да го направят. Този Библейски принцип е полезен за оценка на нашето собствено усърдие и усилия, а не за осъждане на другите.

Библията също така обещава: „Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4). Усърдието се дефинира като „постоянно и искрено усилие да се постигне започнатото, постоянно напрягане на тялото или ума“. Какво е твоето лично определение за старание? В моя духовен живот и всекидневие мисля, че усърдието се изразява най-добре чрез вниманието към задълженията и детайлите. Усърдието предполага готовност да изминеш втората миля, желание да направиш допълнителните неща, необходими за успех, отношение от типа „готов съм на всичко“. Исус учеше: „Ако някой те принуди да вървиш с него една миля, отиди с него две“ (Матей 5:41). Вместо задължителния минимум направи неочакваното, допринеси повече от изискваното.

Успехът и задоволството от постигнатото са пряко свързани с максималните усилия и принос, а не са с посредствените или обикновените (Притчи 12:24, 22:29). Прави повече, не по-малко – за Бог, за другите хора и за себе си. Давай най-доброто от себе си, а не най-малкото. Бъди изключителен, а не обикновен. Бъди пример, а не изключение. От теб зависи да даваш най-доброто от себе си всеки път, всичко по-малко е недостатъчно. От Бог зависи да дава успех на делото на ръцете ти. „Весели се, тъй също, в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти“ (Псалм 37:4). „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци“ (Колосяни 3:23, 24). Прочети 2 Петър 3:14.

Молитвата ми за теб днес е: каквото и да правиш, прави го с радост и с цяло сърце като за Бога.

снимка: Интернет

Реклами

Действащ и продуктивен

„И броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много“ (Деяния на апостолите 6:7)

„Не всяка задача, която възниква, е предназначена за теб“

Всеки човек иска живота му да върви добре. Когато изглежда, че животът ти не върви така добре, това е доста обезкуражаващо. Понякога е възможно само част от него да не върви – поради невнимание, недостатъчно усилие или знание. Но понякога нещата могат да бъдат решени по-лесно и бързо, отколкото предполагаш. Ако пренаредиш приоритетите си, ако работиш по-усилено или придобиеш знание и опит, които ти липсват, тогава всичко би могло да се нареди. Но ако все пак положиш всички тези усилия и нещата пак не се подобряват, то тогава нещо друго трябва да се коригира, необходими са промени (Деяния на апостолите 6:1-7).

Днешният пасаж от Библията описва ситуация в ранната църква, когато хората бяха действащи („Броят на учениците се умножаваше“), но не продуктивни („Техните вдовици бяха пренебрегвани във всекидневното раздаване на помощите“). Проблемът стана очевиден. С увеличаването на хората, някои не получаваха грижата, която трябваше да получат. Нещо очевидно трябваше да се промени. Въпросът беше кой би следвало да върши това?

Апостолите мъдро решиха да определят какво другите биха могли да вършат добре. По този начин самите те можеха да продължат да правят всичко това, в което бяха успешни, както и да се грижат за онова, за което Бог ги беше призовал (Деяния на апостолите 6:3-5). Те не бягаха от отговорност, а се грижеха за по-важно задължение. Какъв беше резултатът? „И това предложение се хареса на цялото множество… И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много“ (Деяния на апостолите 6:5, 7). Когато апостолите позволиха на другите да правят това, което беше необходимо да се направи, а самите те продължаваха да правят това, за което бяха призовани, тогава всички бяха по-щастливи. Водачите по-продуктивни в своите усилия, а църквата по-действаща в своите резултати.

Как да приложим всичко това в ежедневния живот? Чувал ли си някога за „Закона на Парето“? Потърсих в гугъл и открих, че Вилфредо Парето е италиански икономист от началото на 20. век, който е създал следния закон, широко използван в бизнес средите днес: „Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите“ или 20% от твоите усилия произвеждат 80% от твоя успех. На прост език този закон предполага, че 80% от усилията на даден човек могат да бъдат неефективни, допринасяйки за малка част от крайния резултат и успех. Защо е необходимо човек да продължава да прави същите неща, които не дават желания резултат?

Очевидно можеш да постигнеш повече, когато работиш по-разумно, а не когато отделяш повече време. Разбери кои са онези неща, които не работят добре и вместо тях прави тези, в които си успешен. Умножи това, което правиш добре, намали онова, което не умееш да правиш добре. Посвети се на това, което Бог те е надарил и призовал да правиш. Не всяка задача, която възниква е предназначена за теб. Ще има много повече резултат във всичко, което правиш, ако можеш да определиш какво не работи за теб и да употребиш повече време, умения, енергия и ресурси за онова, в което намираш удовлетворение.

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да върви добре и по най-практичния начин.

снимка: Интернет